В градината на детството ми пак
деца играят, смеят се и тичат
и пак щастлив е старият ни праг,
цветя цъфтят и портите ни кичат.
Пак къщата блести от чистота ...
Аз съм готин и пич, и съм секси,
но се чудя защо все не става
да избия житейски комплекси,
да получа световната слава?
Всичко правя, и то по заръка, ...
Обичам те до болка, сърце ми крещи!
Обичам те до болка, моята любов си ти.
Какво ми стори не разбрах, защо по тебе гасна без утеха?
Нима светът е толкова суров, дори не вярвам вече във успеха.
Нима е грях, че тайно те обичам или съм просто заслепен от твойта красота? ...
Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...
Тъй драскам си от памтивека,
със стихове изписах и небето.
Съдбата ми ни тежка е, ни лека,
и кръста нося с лекота, додето
описвам с думи прости, непревзето, ...
... понякога сам себе си чета –
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща
и майчица! – на клетата си мисъл.
Опровергавах себе си – на стих. ...
... мен суетата – всъде да съм пръв, отдавна вече спря да ме вълнува,
живея си живот – и то какъв! – един Джоконд, напуснал своя Лувър,
щастлив най-сетне с малките неща, които правят ни живота вечен –
живея, дишам, пиша – и чета! – любимите си книги всяка вечер,
с надежда срещам идните слънца и изпр ...
Бяха семейство.
Вървяха заедно – мъжът, жената, и детето между тях.
Той – млад и леко плешив.
Тя – все още млада и красива.
Той – по младежки облечен. ...
От моята душа не става нищо –
родена е в объркана октава,
откъснат дъх от няколко въздишки.
От моята душа, душа не става.
Не може мястото си да намери, ...
Наместо да извъртам пируети
на плажа пред красивите жени,
в игрите олимпийски за поети
и аз се пуснах с кеф на старини,
засилих се във сектора за скока, ...
... а шумата остана на дървото, ще бъде дълга зимата – и зла,
ятата отлетяха към Лесото, пометени с небесната метла,
и есента прогнилата си дрипа ската на топло в бабиния скрин,
и вятърът по цяла нощ ми хлипа през кюнците – и в кривия комин,
дори реката в нивите на тати престана в моя сън да рохоли, ...
Далече са отдавна небесата...
За боговете, зная, те нехаят
и ни оставят просто на съдбата.
Молитви от тъга не чува Раят -
далече са отдавна небесата. ...
Дъждовно е, но вече не вали,
студено е, но слънце се показа,
сезонът на дълбоките мъгли
върви към тих възторг недоизказан.
Ноември – късен полет укротен ...
Потъваха очите ми в огромното пространство,
не виждах нищо там, надеждите не странстваха.
И тънка пара бавно към всичко се разстилаше,
разклащаше небето, то сякаш че умираше.
Една след друга птиците политаха нагоре, ...
Разплискан като майски дъжд –
внезапно тръгнал пристани да дири
в полетата с бъбрива ръж
и в дворчето с ръждиви ориентири,
тъй мракът вън се разпиля – ...
Оклюма се главата - Просто няма смисъл,
не иска да приеме логичната ми мисъл.
- На нас ни писна вече – казаха ръцете –
в джобовете му силно сме стиснати и двете.
Притихнало сърцето, тъжно се присви. ...
Не ме приласкавай в средата на зимата!
Сто вълка от глад изначално в мен вият,
ще опита сърненце в гръдта да се свие -
послушно, измръзнало, жадно, ранимо,
нокти остри до топлата кръв ще се впият, ...
Налочихте ли се с човешка кръв?
Е питането мое – реторично.
В скрижалите последният е пръв,
сред вас е седнал Сатаната. Лично.
Нахранихте ли се с бедняшка плът? ...
Т ръпката от моето докосване,
О бгръща с нежност нечия душа.
В ъзкръсвам сънищата на разсъмване,
А денят събуждам с любовта.
С тихия съм, когато се усмихвам – ...
Искам да се пръсна на парчета,
всяко настрани да отлети.
Едно да яхне някоя комета,
а друго - впряга смелите мечти.
Иска ми се в прах да се превърна. ...
... в Поезията стават чудеса, това го знам от Лао Дзъ и Руми,
опитвам се да вихря небеса дори и в най-тъжовните си думи,
да ви изпращам благата си вест дори и през горчивата сълзица,
и точно най когато съм злочест, да ви разсмея с тъпото на вица,
с внезапна рима да ви освежа, дори да липсва, чувство ...
Николай и Валери растяха. Те ми бяха опора добра.
Без баща за живота узряха. Не успях да им бъда баща...
Щом зората целуваше всичко и цветята танцуваха валс,
се любувах на милите птички и си спомнях за Гьоте и „Фауст“.
През градина преминаха бързо и последва познатият чин. ...
Черен лист в златна рамка
от векове остава неразчетен.
В него взират се уплашено
и да го проумеят не е лесно.
Край свещ на черен лист в златна рамка ...
Диментори са босите мъгли и пулят се в стъклата като призраци.
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...
... в неделя си припомням, че съм жив, и най-подир и аз ще си почина –
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ...
Превърнах се в сън, после – в изгрев и песен!
И в ангел щастлив на живяна любов!
И в извор на смях под простора небесен!
И в дух, който носи Божествен покров!
Затуй не говоря сам в минало време. ...