Пълзи безкракият.
Пълзи по пловдивските улици.
Стъпва на босите си почернели ръце -
влачи тялото си през тълпите.
/Там, където би трябвало да са краката ...
Ливанската мадона
Те викат силно, сякаш рецитират.
те крещят и нищо не разбирам.
Но чувам „Freedom!” – така скандират.
Деца в колички... със плакати. ...
Бях малка,крехка...още неузряла.
Съдбата си исках сама да определям.
Бях силна,но уморих се позиции да отстоявам...
При всеки опит уверено крачех,
спъваха ме,падах и пак ставах. ...
Никой от мен по-добре не владее
чужди мъже във сърцето да крие...
Никой от мен по-добре не умее
като койот, щом е празник, да вие...
Много ви моля,не ме съжалявайте! ...
Разочарован в любовта,изхвърлен от дома
във този страшен миг,
ти болката ще утолиш със наркотик.
Започнеш ли ,едно да знаеш
след време ти ще се покаеш, ...
В черен мрак душата ми обгърна,
тръгна си от мен и дори не се обърна.
Не пророни за мен и една сълза,
остави ме да страдам сама,без душа.
И днес е празно сърцето в мен, ...
Загледана в твоите очи си мисля
колко е голям и необятен света
колко лесно са постижими мечтите
и всичко е по-лесно отколкото си мисля.
Притисната до теб бленувам ...
Едно корабче със спуснати платна,
със спуснати ли? Не, не е така.
Платна разскъсани, мъртвешко виснали,
вълните радостно ги нявга плискали.
Та,плуваше туй тъжно корабче, ...
Любов, една дума толкова сладка,
любов, една дума толкова кратка.
Любов, това какво е? Колетна пратка?
Тя идва казват, после си отива,
туй обяснение след малко с нищото се слива. ...
Подигравателният кикот на шампанското
заглъхва във уюта на кристала
и догорялата сълза на свещите
застива там, където беше спряла.
Горчивата въздишка на вечерята ...
Думи, пак облечени в рими
на листче, без име - на теб подарен.
Не искам много - една усмивка подари ми
за да бъде и моят ден от теб озарен.
Само тъй мога да ти кажа колко много те обичам ...
Душата ми е морска раковина.
Дълбока,гладка,седефено-чиста.
Към нея морето - рояк детелини,
ту лудо,ту тихо и нежно се плиска.
Понякога я подмята и - Хоп! - На вълната. ...
Природа, красота, синее си небето
И тихичко се чува на синигерче гласчето
Седи на тънко клонче и пее свойта песен
А падащо листо напомня ни че иде есен
Прекрасно, изрисувано синигерче красиво ...
Дали е вярно туй що казват-
че ставаме найстина по-силни
единствено от раните,които ни убиват
в моментите ни най-лабилни,
когато чувстваме,че изход няма ...