Среброкосата наша обич няма вини.
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем, ...
Красива вещица червенокоса,
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...
Откривам те във себе си, изгубена
и дишам малко, някак по-така...
Душата ми от нежност те вълнува,
да не потъваш никога във самота.
Аз някой ден ще те извадя, ...
Гледаме се, а не се виждаме,
слушаме се, но не се чуваме,
докосваме се, ала не се усещаме.
Защо тогава, когато си тръгваме се връщаме,
щом си кажем сбогом, крещим “Остани!” ...
Тя роза бе. И нейното сърце
очакваше, че обич ще разлисти.
Дъхът ефирен – лек като перце –
се къпеше в надеждите ѝ чисти.
Когато буря крехкото стебло ...
- Моля, мамо, прочети ми приказка една.
- Случка, сине, ще разкажа и с поука при това!
……………………………………………
Преди много години в далечна страна
се родили сестри, но твърде различни. ...
Джудженце с връзка ключове намина.
Ще ти отключа казва райските врати,
баща ми бе клисар, но се спомина,
а майка ми, от куче по-отчаяно, скимти.
Погледнах го без капка саркастичност, ...
Стискам, стискам! Гадости безброй,
сякаш ми се случват без причина.
Юни бил зад осмия завой?
Да не взема пак да го подмина.
Цялата съм в пясък, че и в прах, ...
Да те моля… не е в моя стил и похват.
Да те чакам… вече нямам търпимост.
Ще утихна дръзко… ще премълча и слова
под предлог, че простила съм всичко.
Ще обичам светлите ти черти ...
Устните ти търся, които изричаха думи лъжовни.
Замина си като бурните вълни на морето.
Тръгна си надалече като скоростта на светлината.
И последната дума бе, че ще продължавам да те чакам.
Вървя по пътя, който преди крачехме двамата. ...
Ако тръгна сега, колко бързо ще стигна земята,
дето камък да стиснеш ще писне овчарски кавал?
Все през урви е пътят, мъглица Балканът намята,
да не знам, че рожденото чедо е в мене познал.
Ако тръгна сега, Боже мой, от тепсията равна ...
ДОКАТО ИМА СВЕТЛИНА
На сънища така не се наситих –
все пищни, цветни, ярки и без звук.
Навярно нощем скитам сред звездите,
а в ранна утрин се завръщам тук. ...
След криволиците на битието си,
във този Вир, закътан под клонака,
Реката кротна и разкри сърцето си,
и всичките си тайни му изплака.
След черна нощ пристъпва плахо утрото, ...
Обичам тихите есенни вечери, които
ми носят спокойствие, нежност, уют.
Зад паяка в ъгъла оставил съм скрито
съкровище с думи и цвят срещу студ.
Ще го пазя силно така, че да мога ...
Изглежда, зъб се кани да ми пада.
И цяла нощ ужасно ме боля.
Преспах в деветата маза на Ада! –
така далеч от Райските поля.
Пих аналгин – и с клечка го човърках. ...
Аз тъкмо се научих на доверие,
ти ме предаде. Три пъти. И то от страх...
Затъна във прилежно лицемерие.
Простих ти два пъти, но трети не успях.
Играеш ролята си зле, но упорито, ...
Бях тръгнал вчера към Ямайка
Да видя свойта болна майка
Когато нещо странно ми се случи
Панталонът ми бе опикан от кучи
Излизах тъкмо с куфара и сака ...
И някога дори да ме разлюби,
животът ми не ще да е неслучен,
какво, че от прегръдките му груби,
понякога се чувствам като куче?
Дори не знам защо ли ви говоря, ...
До болка съм се влюбила в живота,
такава – че не искам да го пусна.
О, нека има хиляди голготи,
горчилката не стига мойте устни.
За мен е сладост, нищо че е кратък ...
Не ме отмина пустата зараза,
като магаре кашлям нощ и ден.
Уж маска слагам, за да се опазя,
но ето, няма здрава кост по мен.
Ни чайове, ни супи, сто илача, ...
На живо си включих дисплея -
на теферич съм - бира си пия,
боцкам картофки, седя и си блея,
и ми е приказно - просто магия.
Масите пълни - влюбено време ...
КРОЙКА ЗА НЕБЕСНА РИЗА
Преди да зазори, недей си тръгва.
Постой, дордето утрото е мокро
и месецът – като петаче кръгло –
не е отплавал в златната си лодка. ...
Моето смело момче понякога плаче
късно вечер на моето рамо,
нo всеки ден то уверено крачи,
взима решения и ги отстоява.
Моето смело момче понякога се страхува, ...