Седя сама замислена дълбоко във нощта и чувам как навън вали дъжда..
Във въображението си виждам твоя образ и протягам ръка да те докосна,но ти изчезваш..губиш се нейде в тъмнината.
Изричам думите:"Обичам те",но ти не реагираш,за теб вече те не значат нищо..защо?
Нима не ме обичаш вече?
Нали кълнеше ...
Нощ,луна,звезди...едно момиче и едно момче,аз и ти,прегръдка,целувка,две тръпнещи сърца и две слети в едно души..отварям очи-всичко било е сън!
А е толкова реално и така всяка вечер от дни насам.
Какво ми става?
Можеби не трябваше да става така,но стана-незнам точно как се случи,но вече нищо не е съ ...
Тишината накара да стене
и затвори във клетка от злато мига.
Поиска последна надежда от мене,
сви рамене, аз потънах в тъга.
После... тръгна си. Без спомен, без свян. ...
Твоите очи зелени ме изгарят,когато ги погледна!
Ти си слънцето във моя тъмен ден!
Ти даряваш ме със светлина,дори навън да е ужасна тъмнина!
И казвам ти:Обичай ме,защото те обичам и защото имам нужда от това!
Обичай ме и винаги бъди до мен,защото не искам да остана само спомен в твоя ден! ...
Никога не съм писал за "важните неща",
стрували са ми се маловажни.
Затова пък си купувам всички онези книги на Карбовски и Ясен Атанасов,
пълни с "важни неща",пълни с "важни истини"!
И явно ще си остана онзи завистлив глупак, ...
Ти си моята утеха, моят блян и грехота, ти си хубавата дреха на тая моя свобода. До късно аз стоя, за да мога с тебе да заспя, но ти ме изоставяш и потъваш в дебрите на любовта. Коси дълги, черни и безценни, изгряваши с нощта и съвършени, те покриват те в тъмнината сякащ криеш ти се от зората. Това ...
Бягащ силует прокрадва се в нощта,
тича бързо той, а зад него радостта.
Все не може тя да го догони.
Клопки мy поставя - трошици щастие мy рони.
Любов, богатства, вечна младост, ...
Пак сгреших, пак показах се слаба
Боже Господи, как ме търпиш?
Мърша някаква, жалка, болнава
всеотдайна и чувствена плът.
Накажи ме! Недей ми прощава, ...
Приятелството е една игра! Игра без правила!
В играта лъганата бях аз!
Ти искаше, аз давах, ти не даваше, аз пък мълчах!
Ти лъга, аз пък ти прощавах!
Аз слушах, а ти с мене си игра! ...
Стръкче първа иглика
Повява южняк някак призрачно леко.
Тревата зелена различно е мека.
Обещания витаят...Знойни копнежи...
Души се разлистят под тихи ръмежи. ...
Душата ми, Авгиеви обори,
задръстена, затлачена, смърди,
а аз нахалница, реших, че съм готова
да бродя боса до зори.
Реших, че съм готова да се смея, ...
Можеш ли да скочиш във водата
с вързани от времето ръце,
със белезници от студено злато
да закопчаеш слънцето за теб?..
Можеш ли с върха на сетивата ...
Преди това-малко думи... Според мен, за да е силно едно стихотворение, всеки, който го прочете, трябва да намери частица от себе си в него. Не знам дали някой ще намери себе си в моето стихотворение... Обаче сигурно всеки се е чувствал в рая - витаещ в някакви други пространства, носещ се с безплътн ...