Стихи и поэзия современных авторов
Тази песен 🇧🇬
Тези дни нещо в мен забушува,
една песен ме върна с години назад.
Тогава била съм в годините на любовта
и не съм осъзнавала силата ѝ в пълнота. ...
Непосветено 🇧🇬
няма бели и черни, а просто души,
с наш' то его растат греховете ни тежки.
Щом веднъж е проплакал човекът греши.
Все сред златни сараи са хвърлили пъпче, ...
На зимата в дълбокото 🇧🇬
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...
Среднощно многоточие... 🇧🇬
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва. ...
Тъй върви светът...(на баща ми) 🇧🇬
ът
ът
ът...!
тананикаше си ДъртиЙЪТ ...
Светът на детството и аз 🇧🇬
Във детството ме връща паметта,
светът любим пред мене оживява,
цари хармония и тишина
и светлина в небето засиява. ...
Лястовича песен 🇧🇬
назад извръщам своят поглед,
виждам, с подпис на декрет...
печат съдбата сложила е: "Полет!".
И чувам там, в далечината песен... ...
Аз от кои съм 🇧🇬
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...
Утре таборът ще отпътува 🇧🇬
Изиграй ми с песен чувствен танц.
Да засветят пъстрите очи
и снагата да се вие в транс.
Разпусни катранени коси ...
Душата ти е незасята нива... 🇧🇬
огласяна до днес от памтивека,
прегърнала и рожба и злодей,
една страна. По женски е нелека,
във вените ѝ Дунав, и Велека, ...
Брегове на невъзможното 🇧🇬
не подмина,
със синджири брега окова,
върза лодките,
в сняг ги зарина ...
Лято сред снега 🇧🇬
морски вятър сред сърцето сее,
в утрото, сред снежна тишина,
изгрев като ален кораб грее.
Пухкав сняг навред се сипе вън, ...
Напътствие от Себе си за себе си 🇧🇬
Хапвай, колкото да оцелееш,
с мярка пий единствено вода,
не жадувай дълго да живееш –
жаждата е дяволска юзда! ...
Никола Вапцаров 🇧🇬
Там далече под звездите на небето,
един моряк, поет редеше своите слова.
Далече от роден бряг, далече в морето,
пишеше за живота стихове с вяра и тъга. ...
Навън е зима, а в сърцето - лято! 🇧🇬
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...
"Дърво без корен" 🇧🇬
някога,
е по-добре... да мълча!
Може би,
някога , казват , ...
Вишневи цветчета 🇧🇬
последните вишневи цветчета,
те ще се омаят и ще полетят
като малки розови пеперуди,
които радостно биха трепкали в дланта ми. ...
Отровение на Петьо Блъсков 🇧🇬
просто няма да се плаща!
Какво неблагодарно племе,
Минеков в крачка ме хваща!
На свободното слово "се посяга", ...