Стихи и поэзия современных авторов
След милион светлинни години 🇧🇬
няма да ме има тука,
пак дъжд ще вали,
слънце ще грейне
и някой по небето ...
Не искам да сънувам този сън 🇧🇬
Но мога ли да те спестя?
Или със себе си да взема
това, което отлетя,
което бързо се изплъзва ...
Излет 🇧🇬
тръгнах рано сутринта.
С двете кучета в ръката
да разтъпча ходила.
Хванах с тях една пътека ...
Жената от Враца 🇧🇬
душата ми е безутешна,
от абсурдите ни писна,
нито е помощ, нито спешна,
животът трябва да е приоритет, ...
На баща ми Станко Димитров 🇧🇬
косата и нозете, част от нрава,
но преводи на проза не подлавям.
Набързо си отиде. Беше горд
със своя характерен произход.* ...
Зимен ден 🇧🇬
цвърчат врабчета в близкия кипарис,
студено е, но нещо свежо има
в издигащите се в небето пари.
И чувството, открило стих и рима ...
Монолог на Джокондата 🇧🇬
Дисекция ми правят като жаба,
поклащат си главите тез говеда
и мислят си, въжето ще разхлабя,
за да ме разгадаят. Колко жалко! ...
Лудница на любовта 🇧🇬
Изпивам с очи всеки миг с теб
С настръхнала кожа преживявам всяко чувство
Непокорността ти ме възбужда - полазват ме болезнено сладки тръпки
Електричество преминава през цялото ми тяло, щом чуя гласа ти ...
Пенсионерски рап 🇧🇬
(Ний сме пасмина голяма):
все сме гладни, все и жадни!
Един стане, други пък падне...
Абре, Киро, абе смайл* войводо?! ...
Ще те погаля за последно... 🇧🇬
безчувствен си - мъртвешки сън.
Къде се изгуби момчето,
с което щастлива се разхождах навън.
Студен си - няма живот, ...
Залезно-изгревни ноти 🇧🇬
мелодия нежна с безбрежна ефирност разляха.
Последваха облаци слънцето, сякаш е лорд,
на който тържествени, девствени пажове бяха.
А в клоните сгушен, послушен доскоро, повя ...
Крива сметка – с повечко наум 🇧🇬
Лудостта и пъкъл заледила,
и на лакти, и на коленѐ,
пак ще бъде движещата сила,
дето от Геена прави Рай, ...
Най-дългият ден 🇧🇬
да въвирам мечтите в калта
и очаквайки идните дати,
пожелах да открия света,
пожелах да повярвам в човека, ...
Лазаров ден 🇧🇬
верен другар на Иисус, той го спасил.
Изтръгнал го от смърта, подарил му живот,
и повярвали хората, и последвали своя Бог.
Младите моми станали сутрин рано призори, ...
Ах, тази любов! 🇧🇬
всичко се слива, в единствен глас,
на дълбоко се гмурнахме
намерихме брод и здравият корен,
оплете сърцата ни. ...
В морето 🇧🇬
от където със зората
ти дойде...
В сърцето,
като песъчинка в мида, ...
Извинете 🇧🇬
и не знам с кое да слушам вече
плява?! Зо́рно малко, скърпих и уших
невиди́мка шапка – да не преча!
Но пардон, пресякла съм ви път! ...
Налей да пия 🇧🇬
Руйно вино налей кръчмарю да пия,
за да забравя болката, аз да се опия.
В чашата с вино да удавя своята мъка,
за несподелената любов, за любимата жена. ...
Няма такова нещо като време 🇧🇬
Прозорците си имат спуснати завеси.
Часовникът отдавна не работи.
А аз си слагам множество бележки по стената
с обещанието, че всичко се променя. ...
Плаче в мене тишината 🇧🇬
Сякаш есенна тъга,
разпиляла златните листа,
и усмивка в утрин синя,
сякаш лъч, надежда, светлина… ...
Вселена от глухарче 🇧🇬
глухарче колелото си върти –
сребристо парашутче, замечтало
към слънцето с любов да полети.
А капките вода са с ореоли, ...
Завиждайте ми 🇧🇬
Талонът ми е с портокалов цвят,
а аз за златен всъщност си копнеех.
Вземах оранжев.Много ме е яд.
Платих по унции във Кат за таз хартийка. ...
Златото на мама 🇧🇬
Менчето припява ритуално.
Мама с катинара дълго спори.
После, като в църква, свещ припална.
Гроздобер е сгушила в саята. ...
Черният гарван 🇧🇬
и празни души.
Черен гарван кацнал
на един кол и сам стои.
Стои и гледа… ...
Съзерцание 🇧🇬
Ту весело, засмяно,
от радост грее и блести,
ту от гняв безумен е сковано.
В него виждат се на времето неумолимите следи. ...