Зодия проклета, но благословена!
Зодия със дарби от Бог надарена!
За приятел верен на всичко са готови!
И за авантюри, и подвизи нови!
Те до гроб обичат! Страдат и копнеят! ...
Рисувам те навсякъде с любов -
в действителност, в мечтите и в съня,
и твоя образ винаги е нов,
и все си ти - любимата жена.
Не те затварям в рамки от дърво - ...
В гората тиха скри се, моя фея,
но да те търся още аз не спирам.
Макар и в самотата да линея
за тебе сред дърветата се взирам.
Бе топла нощ учудващо, когато ...
Пеку пироги с ананасами – хочу попробовать,
Мне мир предлагал взамен себя к ногам,
Но я открестилась – «Пошёл ты, тебя я не трогаю,
Мне нужен сегодня только кусок пирога»
Он явится здесь аромо – НО – диктатурою ...
За моята малка родина ще пея,
малка, но горда, силна, смела.
Народе, повтаряй си:"Ще успея!
Тринайсет века България оцеля!"
Нищо не може да сломи българския дух, ...
Надбягвахме се с времето, но ето
не спира то, а аз съм на предела.
Разбрах, че всичко е назаем взето,
под греховете ми съм се привела.
Обичах, мразех, спъвах се и ставах, ...
След всеки влюбен удар на сърцето
в душата ми разцъфва нова пролет
и как безкрай лазурно е небето,
и моята любов е волен полет.
Сред топлите лъчи на слънце живо, ...
Тъгуват свинете, че хората пак ще празнуват.
Унили мисирки, нещастно кълват си ярма.
Студеното идва. Снежинки със вятър танцуват.
Коледа чука на тежката входна врата.
Колячите точат ножове с искрящи надежди. ...
Душата е с различни имена
и винаги зарежда се с любов,
през всичките живени времена
разлиства се от благословен зов.
Дошла със срок и бегло проявление ...
Красива поезия обвита в мъгла,
докосва най-тънките струни в Душата.
Бродира картина с най-фина игла,
из бялото с цветни конци на искрата.
Енергийни тръпки лазят по мен, ...
Родината не е държавата, сине!
Онази, която ти пие кръвта!
Родина - това са просторите сини.
Парчето небе. И парчето земя!
Онази, попила кръвта на дедите. ...
Дошла си, Смърт, неканена на гости.
Кой вятър тук при мен те е довял?
За теб ще е трапезата ми постна –
не чакай мед с масло със хляба бял.
Но ти седни. Да пием чаша вино. ...
Прощавам ти, че закъсня. Аз чаках дълго
да ме посрещнеш след смразяващата зима.
Снежинките напомняха на сълзи,
които ни заляха във взаимност.
Прощавам ти, защото ме окъпа ...
Най-сложният въпрос за разрешаване - това е хляба.
Най-хубавите дни - това си ти.
Извън всякакво сложно изразяване - от истинското винаги боли.
Жена и хляб.
Това му трябва на мъжа. И затова живее той. ...
Търпението вече се прокъса,
а казват само то ще ни спаси.
Завиждам ви на егото и хъса,
поет да си. Човек и да не си.
И следва реч, след реч. Високопарна. ...
Денят е като кон, но без талига,
свободен влиза в есенната зима
и бавно към небето се издига,
пискюли от дъждовни капки има.
Врабчетата събудени се молят ...
И скала съм била и излъскано камъче малко,
дето вечно го влачи житейската бърза река.
И родена на връх и засукала твърда закалка,
днес живея в полето, но трудно се диша така.
Тук лисици мишкуват, плашливи са зайците – скачат, ...
Усещам как всичко около мен се руши.
Мечтите потънаха дълбоко в океана,
заради сълзите в тази безумна клетва.
Любовта бе погубена,
но чувствата изплуват..и страста си отива. ...