Стресиран щраус или какаду –
до късна до́ба в мозъка кълве и дращи,
главата ми накриво се поду
и как да полетиш без сън, кажи ми, драги?!
Крила си нямам, т‘ва си е наред! ...
Проклинам те от няколко лета.
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак, ...
Пуста младост! Пет грама олово
са достатъчни, щом те разлюбят.
Тръгва си без аванси отново
любовта. И отново се будиш.
Пуста зрялост! С въжето на шия, ...
Родопският Славей
Високо там в красивата Родопа планина,
писна гайда и запя красива българска жена.
Вятърът я пое песента от нейната уста,
ехото я разнесе по гори, върхове и поля. ...
Цял живот главата ми държи я железен гръбнак
и никой и нищо не ще го разбие.
Душата ми е нежна и бяла,
но никое копие не ще я пробие.
Горда посрещам удари в гърдите, ...
Любовта си замина - нахална и гола
с онзи, първия, есенен дъжд.
И окапа небето. Всички горди тополи
ослепяха. И то изведнъж.
Тишината без птици шепти прозаично - ...
Казаха ми, като бях на пет,
че щъркел пред вратата ме оставил.
Сега разбрах защо не съм наред.
Ръце вместо криле ми е направил.
Аз искам като него да летя ...
Почука тя, а август ѝ отвори.
А пред вратата – дама с шлифер бял,
събрала скръб във всяка своя пора,
помоли ме за чай и вълнен шал.
Понечих да попитам как се казва… ...
Този лунен стакан от години до горе се пълни
с илюзорно красиви и светли мечти за любов.
Аз надежда издигах да пие от него до съмване,
но прокиснало вино нагарча от сълзи и зов.
Не усетила сладост, в кафеза на мислите влизах ...
Напразно търси вятърът пролука
през рехавата септемврийска плетка.
Най-бляскавото синьо се пропука,
но още носи лятната наметка.
И още в босите следи на август ...
Ако ли някой, който си обичал,
не ти е верен, не, не ти е верен,
не се отчайвай ти, другарю смел,
все нявга друг ще те намери...
Ако ли дал си много ти за някой, ...
Но плашат ме сълзите. Честно.
Особено изплакани вечерно.
Те крият много неизвестни,
които няма как да пренебрегнем.
Сълзѝ на радост, гòрко отчаяние, ...
Аз цялата съм болка и безименна.
Родена съм в измислен тъжен стих.
Сълзите ми се крият между римите,
а глас си нямам. Или е много тих.
Пулсират в мене викове и крясъци. ...
Критерият за днешните поети
отчита колко могат да броят.
А не доколко могат да прогледнат
през своето всевиждащо око.
Отмерва точно колко са послушни ...