Стихи и поэзия современных авторов
Преследвай нива 🇧🇬
се отрони и с вятър замина
като дронче, сканирало светло
и приветливо кътче чужбина.
Рехав пъзел е тази надежда, ...
Истинско изкуство 🇧🇬
Чисти пòмисли,
възвишеност
и красота,
и правдата, ...
Съдбовна поема 🇧🇬
захванеш ли се с нещо то се получава.
Протегната от небесата спуска се ръка,
нагоре дърпа те, в дела те поучава.
Тогава казва се, че имаш ти успех, ...
По детски за есента 🇧🇬
Красивата есен пристигна,
донесе ми радост, цветя
и цветно в душата надникна,
донесе ми тя любовта. ...
Скала ще плаче от човечност 🇧🇬
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род ...
Спасителят на плажа 🇧🇬
с блондинките, с естествени кубици,
не се отказвах, движех се напред,
и чаках на гюмета тези птици.
И ето - че в един дъждовен ден ...
Дори и да боли 🇧🇬
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът ...
Иван Вазов 🇧🇬
Един Голям Българин ни гледа от небето,
гледа тъжно своя, българския славен народ.
Сега той затъва като в блато в немотия,
и жал и скръб е в сърце му за своя род! ...
Пътят* 🇧🇬
(Камино)
Да тръгнем по Свя́тия Път към Безкрая,
като поклонници (искаш ли с мен?...) –
мечти и заблуди край нас ще блуждаят ...
Сълзи и огън в есенна погача 🇧🇬
и три орисници погача ще замесят.
Една ще пусне кървава сълза.
Наум след туй ще преброи до десет.
Десети шанс, в десетото небе ...
Вдъхновена 🇧🇬
такава слънчева и все добра,
търсеща в пътеките космични
истината... скрила се в съдба.
Не спирай да я следваш! Ти умееш, ...
Мечтател 🇧🇬
толкова болка има на Земята.
О, мила, страхувам се от края,
а близо е вече тъмнината.
Философски гледам на нещата, ...
Жена 🇧🇬
готова да понесе страха
и болката на самота.
Жена е всяка… но не всяка е добра.
Тя умее да дарява, без да спи, ...
Спомени 🇧🇬
първата ни целувка, първата ни среща, първия път държейки се за ръце,
спомням си всичко толкова ясно и не мога да забравя,
толкова много спомени заедно и само няколко лоши,
прекарахме толкова дълго заедно, че не помня какво беше преди теб, ...
Самотице, сестрице 🇧🇬
да говеем от тъмно до мрак.
Рамо крехко да дам, облегни се,
замръкни в моя схлупен бивак.
Аз изплаках, каквото изплаках, ...
Вечната жена 🇧🇬
(спомен)
Навярно бе Съдба
със щур каприз от нея,
но Вечната жена ...
Есенен карнавал... 🇧🇬
О, толкова красиви
са жълтите листа!..,
С изящна перспектива
те водят в Есента!... ...
Есенен копнеж 🇧🇬
на С...
Един сезон чаровен се задава:
на мъдрост и на лудост едновременно –
и Старата ни страст не се забравя, ...
До колено 🇧🇬
Ликът е Твой – духът – несъвършен е.
Дарявай, каза втората си риза
и нямай божества, а само мене!
Дали съдба е, мъст, или закана, ...