Стихи и поэзия — любовная лирика, красивые и короткие стихи | Откровения

Тез хора от целувки не разбират 🇧🇬

- Целувка? До довечера почакай -
сестра ми шепне нежно в телефона си.
А после тананика замечтано
поглеждайки на често към часовника.
- Момиченце, кажи му, не внимава ли, ...

Довереница

Поэзия » Для детей

1.3K 4 12

Автопортрет на гара Стралджа 🇧🇬

Гара Стралджа е тук. Слязох бавно от влака.
На перона сърцето ми стъпи с крака.
Не пропусна да мине край мен севернякът
и да вдигне за поздрава „Здрасти!“ ръка.
Гара Стралджа запя и гласът ѝ отекна ...

thedac

Поэзия

1.2K 5

Прохождане на поет 🇧🇬

Той прохожда
в каменни обувки,
с наранени боси стъпала.
Малки крачки,
спъвания... Счупени, ...

670301

Поэзия

882

Неизпратено писмо 🇧🇬

На Нели и Дечо
Ако някога дойда неканен в градчето,
в дома ви на скалистия бряг,
не се сърдете, не ме гълчете -
аз съм споменът ви, на миналото знак, ...

Qndov

Поэзия » Другая

585

След теб 🇧🇬

След теб какво ми остана,
белег дълбок и ръждив,
една тлееща огнена рана,
и болка удавена в стих.
Остана след теб самотата, ...

Лони

Поэзия » Любовная

907

В мрежата на мрака 🇧🇬

Новата изкуствена реалност
чука вече на всякоя врата,
да предложи своята промяна
и всее смут в човешката глава.
За зорките очи и умове е ясно ...

Лютиче

Поэзия

569 1

По следите на дните 🇧🇬

Какво е животът с огнище без пламък?
Щастлив е човекът, любов ако има,
излязъл на светло от тъмния замък,
искрата запалил в сърце на любима.
Кръстосвах на длъж и на шир по страната, ...

Mitvans

Поэзия » Философская

830 11 17

Оргазъм 🇧🇬

Дъждът дланите ми гали,
донесе и твоя аромат.
Мръсни страсти в мене пали,
тоя мрачен, влажен свят.
Капките жестоки са били, ...

Smix

Поэзия » Любовная, Эротическая

1.4K 4 1

Козунак 🇧🇬

Спомням си,че за Великден
/туй е спомен скъп за мен/
майка месеше все козунаци,
сладки,бухнали като калпаци.
Най-отгоре слагаше бадеми, ...

лидка

Поэзия

1.1K 1 2

Любовен възел 🇧🇬

Любовен възел
Какво от лятото прозирно ще вземем,
коя вълна надежда ще ни донесе,
кой ли пристан океана ще превземе
и ще ни потопи в илюзии за време? ...

vitality2

Поэзия » Любовная

1K

Вик във Вечността!... 🇧🇬

Вик във Вечността!...
на С...
Искам да бъде красива,
тази Любов дето днес
медена жажда разлива ...

jollyroger

Поэзия » Любовная

1.3K

Чакай ме и ще се върна... 🇧🇬

Чакай ме и ще се върна...
Жди меня и я вернусь...
К. Симонов
на С...
Тежко ще ми бъде ...

jollyroger

Поэзия » Любовная

570

Есен № 5 🇧🇬

Есен № 5
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове́ –
страховито отдалече
като диви зверове́... ...

jollyroger

Поэзия » Пейзажная

601

Покой 🇧🇬

Есенно ми е.
Мъгливо, тихо и спокойно.
Потапям се във вино и
във плодов аромат.
Ухае ми на грозде, ябълки и нежност, ...

Diamonique

Поэзия » Другая

789 1 1

Значи е възможно 🇧🇬

На есен и морето е червено,
така се вижда, ако през листата
погледне се и синята вселена
със слънчеви лъчи кипи оттатък
сезонът от дъждовни листопади, ...

zelenaradost

Поэзия

681 1 8

Живей 🇧🇬

Не вземай ти живота на сериозно,
от него жив не е излязъл никой,
не слагай му украси и помпозност,
а го живей и никого не питай
дали добър е или пък е лош, ...

ninasar

Поэзия » Гражданская, Другая

681 1 5

Душа 🇧🇬

Самотата лукс е за душата,
а вярата в своята химера
е нейната храна, но често
оплетени в кордона от емоции
забравяме за своята душа, ...

Петрикор

Поэзия » Другая

798 1

Реквием за дългото мълчание 🇧🇬

РЕКВИЕМ ЗА ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ
Далеч от суета и от разруха,
забравила на болката гласа,
копнея всеки миг да ми се случат
до днес несбъднатите чудеса. ...

yotovava

Поэзия » Любовная

468 2 4

Песен с мирис на цветя 🇧🇬

Засвирил като козоног сатир
по турски седнал сред тревата суха,
сирингата и глухите я чуха,
че есента пристига най-подир.
Той е бездомник вятър - северняк, ...

Patrizzia

Поэзия » Пейзажная, Другая

711 2 1

Кошничка от репей 🇧🇬

КОШНИЧКА ОТ РЕПЕЙ
Имам тъмни и светли периоди.
(Не обичам да бъда на тъмно).
Всяка скръб – ако можех в зародиш,
на мига и без жал ще изтръгна. ...

yotovava

Поэзия » Философская

892 4 14

Обречени на Вечност 🇧🇬

Увехнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето горе...
От там за кой ли път ги дебне тътенът.
Тъгата ги обхващаше до корен.
А бурята докрай се разразяваше. ...

Jackie151

Поэзия » Пейзажная, Философская

986 5 7

Раздяла 🇧🇬

Утихнали, последни летни дни
угасват, запътени към здрача,
гласът ми по-особено трепти,
усмихвам ли се или ще заплача...
''Разделяме се, тръгваме на път'', ...

ВяраНиколова

Поэзия

755

Единство 🇧🇬

Вихрушка бясна в мен бушува,
щом някой бива унизен
и е принуден да слугува
на тъмни сили ден след ден!
А уж робията отмина, ...

Iv4ootgrada

Поэзия » Гражданская

993 2 7

Денят на Независимостта 🇧🇬

Недостойни сме за днешния Ден,
много политици глави навеждат,
затова вместо народът да е спасен -
към пропастта те го завеждат!
Апатията и липсата на морал ...

hcs

Поэзия » Гражданская

729 1

Когато 🇧🇬

Когато вечер залезът прегаря
на покривите крайчетата криви
и вятърът с липите разговаря -
нашепва нещо, после тъжно свири.
Когато по небето потъмняло ...

ДИС

Поэзия

840 8 21

Листо от есента 🇧🇬

Есента те довя, като златно листо
и те вплете в косите ми буйни.
Вятър тихо запя и не зная защо,
но затупка сърцето ми лудо!
Пожълтелият лист, с есенен щрих ...

Скитницa

Поэзия » Другая

1.2K 3 15

Криза 🇧🇬

Криза, майко, криза ме налегна!
Джоба ми е празен кат държавната хазна.
Тоз кран, колко още да го стегна?
Вече мусаката я ям без кайма.
Докопах на баба сапуна домашен, ...

Бисерка

Поэзия » Юмористическая

707 10

Най-силното слово 🇧🇬

Н А Й - С И Л Н О Т О С Л О В О
Най-силното слово
е краткото слово,
изпълнено
с дързост и плам, ...

emil_janio

Поэзия

778 1

Сбогуване с лятото 🇧🇬

Сбогуване с лятото
Есента нахлува
вече и от днес –
тя ще ме вълнува
тъжно, но с финес. ...

jollyroger

Поэзия » Пейзажная

679 1

Песен в нощта 🇧🇬

Кой ли пее с мелодичен глас
и заглъхва нейде в тишината,
че нощта отдавна е при нас.
Пее сякаш плаче му душата.
И въздишам с песента му аз. ...

АниИванова-стихове

Поэзия » Другая

562 1 1

Дъждовни приказки 🇧🇬

Дъждът се лее на ресни безкрайни,
прогизнала е сивата му риза.
Разказва ми той приказки омайни,
събрани от далече и от близо.
За ято щъркели пътуващи на юг, ...

ninasar

Поэзия » Пейзажная

599 1 10

Кръговрат 🇧🇬

Замина лятото, отлитна, с последните ята на юг.
А есента като магия, усеща се - дошла е тук!
Ще седна вечер с чаша чай, преди отново да заспя,
ще почета и тази вечер май, и бавно ще се потопя
във сънища за свежа пролет, за лято с парещи лъчи. ...

Ивеивелина

Поэзия

1.1K 2 15

Обич без окови 🇧🇬

Сред полето нежно цвете
мигом щом откриеш ти,
наслади се на късмета
и със обич го пази.
И ако отвърне с обич, ...

Iv4ootgrada

Поэзия

1.2K 1 2

Самота ли? 🇧🇬

С теб се знаем отдавна, от няколко мъртви любови.
Все пристигаше тихо във вечното жълто такси.
Уж тешиш и прегръщаш, а въглени в нощите ровиш,
ти с утроба безплодна, за мащеха даже не си.
Всяка чаша с уиски в очите ти вдига могили, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

742 3 8

Опти - мистично 🇧🇬

Позлатени от на слънцето нюанса,
с импулса на пощурелия ветрец,
листата тичат да догонят шанса,
за прераждане в пролетен синчец.
Изпращам ги с усмивка във очите, ...

Миг31

Поэзия

899 1 1

Забравата е бяла - като сняг 🇧🇬

ЗАБРАВАТА Е БЯЛА – КАТО СНЯГ
Удавих се във твоите очи...
Спасена ли съм – или просто ничия?
Научих – трудно, че не се мълчи,
когато за последно се обича. ...

yotovava

Поэзия » Любовная

577 5 5

Улици от спомени 🇧🇬

вървя по улици познати,
но изгубен чувствам се по тях,
все усещам някой, че ме следва,
обръщам се, но няма никой всеки път,
прогонвам мисли на уплаха ...

Петрикор

Поэзия » Любовная

825 1

Трактат за Самотата 🇧🇬

От хербарий на сухи сълзи пак си свива цигара
Самотата, наметнала пепелно сива тъга.
Тя старица без възраст е. Толкова, толкова стара,
че обърква от минало спомени с днес и сега.
И защото у мене си има запазено място, ...

pastirkanaswetulki

Поэзия » Философская

882 3 11

Награда 🇧🇬

Награда
- Как мина в детската градина? -
питам внучката и смигам.
Тя се усмихва колебливо
и ме поглежда закачливо. ...

Лони

Поэзия » Для детей

1.2K 1 5

Есенна закачка 🇧🇬

Шета есен. С невинно кокетство,
оцветява дървесни къдели
и ни смига със спомен за детство,
с дъх на сладко от праскови зрели.
Шета волно, развяла полите, ...

Самодива

Поэзия

976 7 15

Стихи и поэзия современных авторов

Тез хора от целувки не разбират 🇧🇬

Автопортрет на гара Стралджа 🇧🇬

Прохождане на поет 🇧🇬

Неизпратено писмо 🇧🇬

След теб 🇧🇬

В мрежата на мрака 🇧🇬

По следите на дните 🇧🇬

Оргазъм 🇧🇬

Козунак 🇧🇬

Любовен възел 🇧🇬

Вик във Вечността!... 🇧🇬

Чакай ме и ще се върна... 🇧🇬

Есен № 5 🇧🇬

Покой 🇧🇬

Значи е възможно 🇧🇬

Живей 🇧🇬

Душа 🇧🇬

Реквием за дългото мълчание 🇧🇬

Песен с мирис на цветя 🇧🇬

Кошничка от репей 🇧🇬

Обречени на Вечност 🇧🇬

Раздяла 🇧🇬

Единство 🇧🇬

Денят на Независимостта 🇧🇬

Когато 🇧🇬

Листо от есента 🇧🇬

Криза 🇧🇬

Най-силното слово 🇧🇬

Сбогуване с лятото 🇧🇬

Песен в нощта 🇧🇬

Дъждовни приказки 🇧🇬

Кръговрат 🇧🇬

Обич без окови 🇧🇬

Самота ли? 🇧🇬

Опти - мистично 🇧🇬

Забравата е бяла - като сняг 🇧🇬

Улици от спомени 🇧🇬

Трактат за Самотата 🇧🇬

Награда 🇧🇬

Есенна закачка 🇧🇬

Очередь