Поэзия

253,1 результатов

Новохарамии 🇧🇬

"Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана..."
Христо Ботев(В механата)
Харамии сме, пишман харамии,
но от новия градски типаж, ...
637 2 12

Дядо Коледа, здравей! 🇧🇬

Дядо Коледа, здравей!
Пише ти едно момче.
Амиии… казвам се Андрей
и послушно съм дете.
Всички мислят, че съм беладжия, ...
1.6K 1 19

Въпросително 🇧🇬

Дъгата,
по която тихо стъпвам,
е сякаш светлина новородена.
Не знаех вчера,
че от днес до утре ...
1.1K 8 9

Кърпен рай 🇧🇬

Толкова бях заорала из кривото –
трева под копитата тежките сгазена
Да, но инатът ми пръкна се в нивата –
тъй гола, без нищичко ценно за пазене.
И на коляно пречупвах си римите – ...
350 6 11

Бързо, бързо идвайте насам 🇧🇬

Хей, дечица, тук ли сте?
Нещо много ми мълчите...
Я запляскайте с ръце
и се включвайте в игрите.
Ето, топка се търкаля ...
558 1 5

Поезия инвитро 🇧🇬

/из „Събраните съчинения на Удивителния Вергилий“ – песента на Джиа, когато разбра, че не може да спаси дъщеря си/
От третия, отчаян път
не слизам в Долните селения.
Ще бъде… стръмен е върхът
към новите ми вдъхновения. ...
1.6K 4

Мисия 🇧🇬

Не съм случайно тук.
Не съм прашинка от Сахара (примерно),
довяна със мусоните
в прегръдката
на облаци, ...
564 1

Обади се любов 🇧🇬

Обади се любов, не ме мъчи.
Не усещаш ли, че с мене искам да си само ти?
Обади се любов, недей мълчи, защото моето сърце за теб тъжи.
Глас в пустиня моят е сега.
Глас и само ехо, сякаш съм във тъмна пещера. ...
461 1 1

Омраза 🇧🇬

Мразя те!
Омразата - ти това събуди в мен!
Мразя те!
От мене, всичко взе и пак не стигна!
Мразя те! ...
560 6

Усмивката ти слънчева изгрява 🇧🇬

Усмивката ти слънчева изгрява
и нищо, че сега е люта зима.
Вълшебният ти взор леда стопява.
В очите чудни нежността е лава,
в душата топлина от обич има. ...
1.5K 1 1

Поеми си дъх... 🇧🇬

Преди да изпълзи змия отровна
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво! ...
1.6K 13 36

Зимни ескизи 🇧🇬

Облитам свечерените полета,
оглеждам притаените треви.
Озърта се проблясваща комета,
отронва огнен дъжд искри.
Угасва бързо, силно притъмнява, ...
670 4 13

Сън мой 🇧🇬

Ето я и твоята маска - тъмнината.
Кураж, сън мой, появи се!
Ела и ме прегърни така, както знам, че само ти можеш.
А аз ще се престоря, че не те познавам
като те забравя.
868 1

Един в другиго, част от другия... 🇧🇬

Като повеят в бурните реки,
като поглед в душата на дете,
като отварянето на врата,
като феникса в огъня си изгорял,
преродил се от пепелта- ...
1.5K 3

Мълчиш, сърце 🇧🇬

Не знам дали студено е, защото
декември свъси побелели вежди,
или човешката умора
в очите ми се заоглежда.
Небето падна с тежък грохот, ...
707 6 8

Без заглавие 🇧🇬

Навива вятърът мъглата пак на тънки клони,
от натъженото небе прокапва дъжд и жал за лято
Омазнен вестник пес покрай дувара гони,
поне мирише му на хапване – охолно и богато.
В градината ми сухи стръкове, по небесата драскат, ...
563 2 7

Голямата мъдрост на малкия Ежко 🇧🇬

Казват, много бил бодлив,
а дали разбират, че
крие се добро момче,
зад образа така свадлив?
Кой това ще го разбере, ...
1.3K 1 8

Седем 🇧🇬

Седем слънчеви усмивки
под дъгата ми дари!
Седем зими да ме стоплят
във студените ми дни!
Седем нежни думи ...
679 1 5

Всичко 🇧🇬

Всичко
Какво като си точка,
щом хиляди съдби
във теб,
на картата се случват?! ...
1.5K 1

Жена 🇧🇬

Видях те нежна, лекокрила,
тъй чиста като пролетна роса.
В дланите прилежно свила
тъга и болка, красота.
Крила разперила ефирно, ...
1.1K 3

Понякога 🇧🇬

Понякога съм толкоз празна…
В душата нищо не трепти
и мислите в посоки разни
забиват се като стрели.
Но не улучват тишината ...
1.3K 4

Красноярец от прокуда 🇧🇬

Красноярец от прокуда
съм, отрасъл редови,
аз не зная и възбуда,
щом беда ме сподели.
Спрял във времето, слабея, ...
1K

Приказка една 🇧🇬

Като в сън съм аз сега, приказка разказана така.
За двама ни със теб мечтая приказката нежна да стигнеме до края.
Мрачно е навън, но не и в моята душа.
Аз щастлив съм знай, че намерих точната за мен жена.
Без да се усетя и при мене тя дойде. ...
653

Христос 🇧🇬

В нощта свята, тиха,
Син Божи се роди.
Човеците се спасиха,
злото Tой победи.
Той изкупи ни греховете, ...
815 2

Преди теб 🇧🇬

Преди да те обичам тебе,
аз пак обичах, лудо.
Мълнии, дъждове и бури -
такава беше любовта ми.
Прегръдките ми топли, като януарско слънце. ...
1.5K 1 3

Бродник между звездите 🇧🇬

на Йоана
В неземните извивки на декември
пътувам с дракони към чужди светове.
Захвърлям миналото с мрачен тембър,
гласът на земното е фалш. Не ме зове. ...
673 18 12

Птича душица 🇧🇬

Кърпи небето, с иглите си ледни,
мраз декемврийски – бродира шевица.
Спира за миг, та града да погледне,
с птичи, от студ замъглени зеници.
Бърза старица, с прегърбено тяло, ...
368 6 12

Черният рицар 🇧🇬

Черният рицар със залеза идва,
черният рицар - призрак, без плът.
Черният рицар не просто заскитва,
а тръгва отново по стария път.
Черният рицар все бърза, лети, ...
460 2

Часовникът 🇧🇬

Часовникът
Часовникът с модерната стрелка
ме гледа сякаш тъжно от стената.
Кръг с цифри и няколко стрелки,
отброява той мойте житейски дни. ...
570 1 2

Крила 🇧🇬

Ще тръгна по пътека нова...
Сама и със душа ранена...
Ще тръгна и ще съм сама...
И по- добре ще е така...
Кръвта, евентуално, тя ще спре.. ...
616 1

Безмълвието на една любовна нишка 🇧🇬

Безмълвието на една любовна нишка
Студено е...
А ти си топла.
Студено е в моето сърце.
Топла си в нечии ръце... ...
805

Твърде късно 🇧🇬

И стана твърде тъмно да прогледна,
и твърде късно за да те забравя.
Ако във пепелта не се намерим
от огъня какво ли е останало?
Във стаята стените се стесняват ...
617 8 19

Видения 🇧🇬

Силует-
изваян сякаш от лед.
Устните се впиват жадно,
но любовта оставила само тъмно петно.
Кръв, ...
501

Сънувам 🇧🇬

Сънувам сънища, безумни...
сънувам само грях, насилие, тъга.
Уморен от сънните несгоди,
страхувам се отново да заспя.
Не само нощем ги сънувам... ...
505

Парченце шоколад 🇧🇬

Едно парче от шоколада
във шкафче някъде лежи.
От тебе беше изненада
след много време, тежки дни…
Дойде. Блуждаеха очите. ...
376 1 3

"Ковидна дистанция" 🇧🇬

„Дистанцията е безкрайно важна“,
дори не метър, а и половина!
Колкото важна, два пъти по-страшна,
защото в нас хуманното се срина!
Това отдалечаване човешко ...
492