Рассказы и проза современных авторов
Една Усмивка 🇧🇬
Вървях към училище улисана в собствените си проблеми. Мислех за живота си. Всеки ден беше еднообразен. Всичко се повтаряше и нищо не ми правеше впечатление. Бях потънала в размисли.
Тогава изведнъ ...
Две смърти 🇧🇬
Крум реши, че на 40 години е крайно време да захвърли илюзиите си, и да се захване с някаква работа. Започна като общ работник на обект. Нямаше нужните навици и поведение, затова останалите от първия ден го скъсваха от подигравки. Той ги подминаваше. Интересуваха го само парите, които щ ...
Щурмът на Zona Pellucida 🇧🇬
Наместо интро:
Имало едно време....какво ли?Ако се съди по съдържанието на скобите в заглавието може би бихте предположили един исполиновски тип,владеещ някое източно бойно изкуство(виз ...
Така умира любовта 🇧🇬
Вятър в ушите-2 част 🇧🇬
-После,нека приготвя багажа.
Старателно сгъна дрешките на детето,своите ...
Живописно село 🇧🇬
Баба Пена сложи две яки цепеници у печката, па се врътна и ...
Не загубих нищо 🇧🇬
Самодивите се раждат на пролет 🇧🇬
-Стига с тези бабини диветини! – каза той и хлопна вратата зад гърба си.
-Имам чувстото, че съвсем са се побъркали – заобградени само от диви чукари, борове-столетници и диви зверове, тези хори са изгубили разсъдъка си – вярват в легенди, самодиви и всякакви такива щур ...
Чаках.... 🇧🇬
Още преди да погледна към морето знаех,че няма да видя огромните бели платна да се веят,нито някой,който да ме наблюдава от носа на палубата.Бях согърна,но все па ...
Сенки 🇧🇬
Дъжд. Грохотът от изливащата се вода се слива с бученето на автомобилите по магистралата. Тежките капки барабанят по капаците на колите, чистачките се задъхват от спускащия се на талази поток. Сива пелена затиска града ...
Като носиш тяло и душа... 🇧🇬
както разбирате аз съм няма и за да спестя неудобството на тази наша среща, реших да ви напиша това писмо.
Имам проблеми, а те породиха нови проблеми. И в тази ситуация реших да потърся помощ. Аз не ви познавам, но се запознах с биографията ви. Справяли сте се с много тежки случаи, дано ...
Нестинарка 🇧🇬
Камбаната бие...
Олюлявам се...
Наредени черни хора около зейналата земна паст и сякаш всеки се опитва да се отдръпне, да не падне в нея... Не. Тя е за теб...
Бавно свалям пласт по пласт и дрехите, и душата си... Усещам топлината ти, а ти ме чакаш... и ме искаш. ...
Вятър в ушите-1 част 🇧🇬
се събуди? Поиска и се да избяга,да затвори вратата след себе си.Не мислеше и не искаше
да мисли повече.Останала сама в полупразния хол седнала на дивана,вперирила поглед в ни
щото пред себе си Надя скочи.Не можеше ...
Другите 🇧🇬
Вратът бе странно извит, сякап пречупен, ръцете изглеждаха, сякаш някой ги бе усукал няколко пъти , а странните перца, която се появя ...
Другите (2) 🇧🇬
Олга премести неудобно свличащата се папка в по-удобна позиция и продължи ход.
Стъпките й отекваха глухо по коридора, макар че се опитваше да стъпва леко, чаткането на ботушите й по мозаечният под беше като камбанен звън. Караше я да се чувства неловко и сама.
Самата сграда излъчваше ...
Летището 🇧🇬
Все съм се чудила на тия железни птици, на тези огромни бели кораби на небето,
как тъй летят?
Тъй огромни и някак тромави са, железни машини, кaк тъй успяват да полетят? Да се издигнат високо,
високо и да гонят ...
Момичето в моето огледало 🇧🇬
В приюта 🇧🇬
Вятърът ли пристигна така бързо и отнесе облаците в градината ни? Или слънцето се засмя и освети есенният ден?
Велин се усмихна неволно, изправи рамене и погледна към внезапното синьо небе.
В Дома за социално слаби, както учтиво наричаха Приюта за бедни цареше радостна неразбория. За празни ...
Без заглавие* 🇧🇬
Едната му вежда мръдна нервно. Красивите прави вежди неразбиращо се свиха.
- Какво?
- Отивам си. Сбогом.
- Напускаш ме? Защо, по дяволите?! ...
Погледът на циганчето 🇧🇬
Рядко се случва да излизаме от затворения свят, в който живеем...
Дори в малкото ни общество, където пребиваваме, ние сме като на самотен остров всред океан от емоции.
Днес отскочихме до амбулаторията за поредната консултация. Не уцелихме времето. Нямаше никой и чистачката ни о ...
Горяща в пламъците 🇧🇬
Закусих филии с маргарин и сирене поръсени с червен пипер и горещ липов чай от пакетче, и реших да посетя мястото,където ходех всеки ден преди да потегля към клуба.НО ОБИКНОВЕНО ТАМ ВЛИЗАХ С НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ ЗА ДА МИНАВА ВРЕМЕТО ПО БЪРЗО…Ето защо потърсих някоя интересна книга от се ...
Бели гълъби 🇧🇬
Вървя си по улицата. Не мисля за нищо, просто местя краката си един след друг. Може би ако някой се размине с мен, ще забележи глупавата усмивка, която е застинала на лицето ми от доста време. Не ме интересува, ч ...
Безкайно проглеждане 🇧🇬
Той беше най-обикновен мъж.За свое хоби смяташе рисуването,но постепенно се превърна в ежедневие,а това ни най-малко не му пречеше.В рисуването беше цялото негово дребно съществуване.Всеки отенък,жсеки щрих бележеха ясно промените в настроението му.Не беше придирчив и платната ...
Джими 🇧🇬
Джими ходеше по мръсните улици. Обикаляше по долнопробните барове и тормозеше хората с най-различни въпроси. Понякога го взимаха насериозно, но най-често го изхвърляха на улицата с облекчението, че най-после са се отър ...
...аз.......ти... 🇧🇬
Деликатно 🇧🇬
Там,където всяка тревичка и всяко малко клонче,усещат топлата ласка на вятъра и дъхът на кристалното море...
Там,където пухкавите облаци докосват със снежно белите си дантели слънцето и го закрилят...
Там се ражд ...
Проглеждането на един слепец 🇧🇬
Свети Валентин, най-красивият празник в годината. Празникът на влюбените! Въздухът е нажежен с любов! Понякога чак ми се повръща, когато се замисля за всичките слепци които се разхождат из улицат ...