- Мамо, питам се какво е “любов”и какво наричат Земляните “обич”- според мен са едно и също нещо и не разбирам защо хората ги разделят.
- Дъще, много си ми умничка, разбира се, че са едно и също- няма любов без обич, както и обич без любов. Всичко е част от дълбоката и безусловна вселенска Любов, ко ...
- Криват се – викът дойде от дъното на столовата, където по традиция сядат момчетата от ремонтно-механичния цех.
- Казвах им аз да ми дадат на мене да направа тия вилици, ама те, не! На Гошо ще ги дадем, че е най-големия майстор – пени се Иванчо-тариката, който освен часпром друга работа не вършеше ...
Попитали радио Ереван: Кога основоположникът на една партия се нарича Дядото?
Радиото отговорило: Когато електоратът ѝ се състои само от дядовци /и баби/.
А съществува ли по света такава партия? - попитали повторно радиото.
То отговорило: "Есть такая партия!"
Какво сънуват Земляните - из “ Розовата планета”
🇧🇬
- Мамо, ще ми разкажеш ли какво сънуват Земляните?
- Добре, Алиса, седни удобно на тревата и слушай. Когато преди хиляди години Бог сътворил Човеците и им дал възможност да живеят като Богове, те не пожелали да го послушат. Решили да нарушат законите на природата и Бог им отнел правото да бъдат безс ...
Човекът е устроен така, че се стреми да надникне повече отвъд хоризонта, отколкото в себе си. Тази негова особеност е в основата на икономическия прогрес и на духовния регрес.
Трите основополагащи фрази на българския преход:
" По- добре танковете да дойдат!"
" Нахранете журналистите!"
" Не ме гледай умно, българино!"
Резултат след тридесет години: ...
Отвори шкафчето. Така… По реда… Най-напред, разбира се – главата. Хелионалий – за оросяване на предния дял на мозъка, викомпресор за кората, талимидин за паметта, кракатиний за концентрация… Това зеленото какво беше? Ах, да – вчера му го препоръча телевизионният доктор. Битрадиций – за борба с кръво ...
Нека им разкажа малко повече за теб.
Той има очи, в които можеш да се изгубиш и намериш след това на поне 10 различни места. Не можеш да определиш цвета им, защото вечно се мени. За това и в паспорта му пише "пъстри".
Носи очила, които още повече ги подчертават и му придават интелигентен и безобиден ...
Странно е как понякога малки неща ни карат да се замислим за големи. Като например сутринта след като се нанесох. Станах в 6 и половина, тъй като снощи умрях в 9... Резултат от умората от последната една седмица....всичкото местене, стрес, усложнения, въпроси, равносметки, съмнения....и воля... Вчер ...
По бледото му лице все още се четеше смесица от клаустрофобията на "Менгемето" и пронизващият тембър на Швитзе. Слабата светлина подсилваше призрачното му изражение, което тук не правеше особено впечатление. Той намести увитият в сутрешен вестник пакет под кльощавата си мишница и се опита да влезе в ...
Той беше там. Чакаше я приседнал на тяхната пейка. Погледът му се рееше в посоката, от която тя винаги се появяваше. Срещна очите му, толкова бистри, тръпнещи, очакващи. Усмивка озари лицето му. Той беше самото съвършенство, идеалният, единственият, уникалният. Винаги знаеше какво тя иска, какво да ...
Едрият мъж енергично пристъпваше към бара. На почервенялото му от жегата лице беше изписана навъсена гримаса. Мърлявите му, изпокъсани, но видимо елегантни чисто черни дрехи показваха че отдавна не се бе откъсвал от пътищата. В момента в който се озова очи в очи с Клаус върху физиономията му рязко с ...
Ей така минават годините без да усетиш. Поне при мен е така. Завърших средното си образование, завърших университета, взех си „хляба в ръка” и се втурнах да щурмувам стълбицата на кариерата. „Завъртях” си добра компания с която прекарвах малкото си свободно време. Мама и тате ми бяха щастливото допъ ...
ГЛАВА ВТОРА, НАСТАВЛЕНИЯТА НА БАБА АРА. ДРУЖИНАТА ТРЪГВА НА МИСИЯ
Имаше един раздел в книгата, който изброяваше откъде трябва да минат децата, преди да стигнат до Долната земя. Въпреки че Дарена и Звездочел имаха опит и вече бяха ходили там, разбраха, че по пътя има някои важни изпитания, с които не ...
- Не искам! Не искам!!!
Ангелът почеса лявото крило с дясното и погледна към двата херувима. Те, както винаги, се бяха опрели на алебардите, кротуваха и се наслаждаваха на проблемите при конкуренцията.
- Виж, сега, душо човешка… Няма „Искам“ и „Не искам“ тук! Тук има една воля – Неговата. Страшният ...
Лек до бездушие.
Вторник. Ден като ден. Обичайната закуска в обичайното време. Нужната разходка поради състоянието ми. Кафе навън. После обяд, писане, лека дрямка, вечеря, музика, телевизия и... късно заспиване... Едно и също. Единствената разлика, която усещех бе загуба на тегло. Събуждайки се, ско ...
Ура! Успя да се измъкне, а майка му, баща му, и въобще никой от големите не разбра това. Всички знаеха, че станеше ли към 21,00 часа, вече се унасяше в света на феите и сънищата. Но не и този път!
Да имат да вземат. Малкото, три годишно момченце, се заклати като патенце из двора. Знаеше, че почти не ...
Патрулката бавно взе завоя в поредната тиха уличка. Задницата леко поднесе и по-младият мъж, седящ до шофьора, недоволно изсумтя. Снегът продължаваше да се сипе на парцали и монотонно засипваше улиците. По тротоарите весело играеха разноцветните светлини на коледните лампички, а лунната светлина се ...
Поети, поети, поети. На вид свежи, стройни напети или невежи, но пък все драскачи заклети. С коси сиви, прошарени; с прически модни – сини и алени; с рошави гриви или плешиви. Кат за празник издокарани – с рокли, във гащи – всеки пише, всеки дращи скучни поеми безкрайни; цветущи, нежни сонети; стихо ...
Възпитанието, наследено по майчина линия, не му позволи да изрече на глас богохулните благозвучия, кънтящи в главата му. Търкайки челото си с думите "Пак ли?", той се наведе и внимателно пристъпи напред. Изглежадеше странно, че все още не е изградил навик да се навежда, но всъщност това беше целенас ...
Мъглата приседна в краката ми като вярно куче.
Вятър разреса косите на нощното време.
Този свят полудял не успя да научи,
че не искам да крета без тебе до мене.
Видях как вятърът си играе с мъглата, а клоните и листата на дърветата не помръдват. Сигурно бяха застинали от изненада. От бледосивото неб ...
Добър съвет ми даде един приятел. Щом не можеш да заспиш вечер, пий, вика, 50-100 грама ракия, ще заспиш моментално. И аз пия. И те така всеки ден просто за лек я взимам, щото имам безсъние, не за друго. Па тя ракията една хубава, една такава мека, пивка, за чудо…– майстор е баща ми. Като мед влиза ...
Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 8.1
🇧🇬
Секунди по-късно реших да изчакам. Гневът винаги е лош съветник, а аз имах право само един ход. Ако се издъня, трябва да викам Нощния и да пусна предупреждение до Дневния, което си беше все едно да кажа на Хесер и Завулон, че не ме бива. А това никак не ми харесваше като опция. Висш маг или не, все ...
Няма да скрия, че за това заглавие ме подсети любима моя италианска песен от края на 60-те години, нашумяла след фестивала в Сан Ремо през 1969г. : "Quando L' Amore Diventa Poesia" /в превод от италиански: "Когато Любовта се превръща в Поезия"/:
https://www.youtube.com/watch?v=-HQ9NZ3IJ7w
А конкретн ...
Глава XXIX
Орлин не обели нито дума на Снежана. Игнорираше я по всякакъв начин. И го демонстрираше. Тя хапеше устни до кръв, защото знаеше, че той има пълното право да се държи така. На няколко пъти се засили да каже нещо, но страхът или Андрей, я възпираха с поглед. Инатът и гневът ѝ можеха да бъда ...
Минавам покрай един познат вестникар. Седи си в будката и чака като пясъчен лъв мравки. Ама читателите намаляха. Но пък той е пенсионер и си допълва доходите, че и убива времето.
Будката е на ъгъла. И пред нея – паркирана кола. Наполовина върху тротоара – таман да закрие безопасния път на пешеходцит ...
Есенно пустее домът на щъркелите.
Няколкото листа - септемврийски наематели, отдавна са се изнесли, забравяйки да си платят сметките.
Ноемврийският вятър се е самонастанил
в него и вместо да ремонтира по цял ден празнува с неговата приятелка - мъглата.
Две комшийски врабчета си говорят колко неприст ...
Аз искам, искам значи мога,
това е девизът на зодята на лъва.
Ще вярвам, ще се боря, ще мечтая,
за да сбъднеш мечта трябва борба!
Аз искам да се събуждам с усмивка, ...
Невидимата забележителност
Какво е станало в миналото не зная, но в един момент установявам, как моите родители нещо са се били поразсеяли и са пропуснали да ме кръстят. Та да е било някъде къде на позазряла възраст - решавам да я върша тая работа. Но фактите са си факти. Един от тях бе, че когато д ...
Мога. Какво значение има накъде съм тръгнала. Нагънатата ивица на хоризонта се губи в мъгла. Тази сутрин осъмнах с розово небе. Странно е, защото прозорецът ми гледа на запад. Някакво разместване през фокуса на Божия промисъл. И игра на дифракции, дифузии, дисперсии ли, не знам. Разсейване на светли ...
Усещаше аромата на морето, нахлуващ през открехнатата врата на терасата. Завесите се поклащаха леко от нощния бриз. Леглото скърцаше в равномерен такт с движенията му вътре в нея. . Повече я дразнеше, отколкото да й доставя някакво удоволствие. Започваше да се отегчава и се улови, че разглежда нерав ...
Танцуващи образи
Днес беше рожденият му ден и за първи път организираше парти по случая. Ставаше на 18 години и беше поканил само най-близките си приятели. Стана от леглото и се затича към кухнята, привлечен от ароматния мирис, който се задаваше от там. Майка му го посрещна с топла усмивка и поздрав ...
Ти си дрога.
В началото бе интересен, недостъпен, таен... опасен, интригуващ, омайващ...
Необикновен, различен от това, което съм срещала до сега.
Прикова вниманието ми.
(а бях едва на 17) ...
„Ако маймуната разбере, че човекът е произлязъл от нея, ще поиска незабавно прекратяване на експеримента“-помислил си Божият пратеник и тревожно погледнал нагоре. Боговете допивали 682-ят домашен първак и се задавала реална опасност историята “Имало едно време на изток...“ да започне отново на пияна ...
Purgatorium, Част трета
Тълпата заплашваше да го стъпче. Митингът, замислен отначало като протестно шествие на некoлцина недоволни студенти се разрасна до бурен общонароден протест. Гладни и онеправдани излизаха и масово изразяваха своята ярост и недоволство. Протестираха срещу всичко. Срещу отнетат ...
В дългата си битност на университетски преподавател съм се срещал с какви ли не случаи:-едни смешни,други трагични,трагикомични и какви ли не още,но един се е запечатал в съзнанието ми като пример за уродливостта на сегашната ни образователна система.По едно време в коридорите на катедрата се появи ...
Борбата е реална, бягството - фалшиво... И да избягаш на Друго място, ти пак оставаш със Себе си... И да побегнеш - това също е вид борба за оцеляване! Та... борбата е факт, а бягството - опция, опция за бягство от борбата, но не и истинско отърваване/избавление от борбата!
Венка чу трополенето на конете, пусна шишето на земята и се втурна навън. Конете препускаха по пътя. Беше закъсняла. Вратата зееше отворена, снегът прехвърчаше навътре, а от Седефа нямаше и следа. А какво ли можеше да стори? Ням писък застина в гърлото и. Гледаше черните фигури как се смаляват много ...
– Наричайте ме Антоан, въпреки че сте много по-млада от мен.
– А аз съм Кристин! – протегна ръка към него тя
– Приятно ми е!
– И на мен!
– В миналото сте били музикант? Това е много интересно. ...