Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

33- Глава XIX 🇧🇬

Глава XIX
Тя бягаше. Те я преследваха- онези двете, светлите, напръскани с черни петънца. Бяха пред нея, бяха зад нея и тъкмо се отвориха пред лицето ѝ, за да я погълнат, когато тя подскочи и изпищя. Оказа се само сън- зловещ и ужасен. Тя беше в болничното си легло. Студента пот, която усети по себе ...

kokolinna

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2019-06-28T12:56:45+03:00 1.6K 5 3

Танго със стихия 🇧🇬

Усещам докосването на погледа ти да се спуска като капки кехлибарен мед надолу от устните ми, по врата, към деколтето... Вдигам поглед и срещам твоя – Сблъсък. Вместо свенливо да го отместиш, отвръщаш ми нагло и нахално, усещам затягане около врата си.
Внимавай! Две сме… Готов ли си да събудиш втора ...

NorwenaAldren

Проза » Письма, Другие

2019-06-28T12:45:04+03:00 1.3K 6 13

Страх ме е да те погледна - глава 2 🇧🇬

Глава 2
Слязох в подлеза и хвърлих поглед към фонтана – но нямаше никого. Разбира се, приятелите ми закъсняваха. Йоан не беше известен с познаването на часовника, а пък и другите не бяха особено точни. Въздъхнах с раздразнение, но се поколебах да се кача ли обратно горе и да слушам музиката. Все още ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

2019-06-28T12:33:49+03:00 1.3K 4 7

Доктор Вреден - глава 27 🇧🇬

Глава 27
Спахме в огромното легло, на отворен прозорец – въздухът бе хладен и приятен, а докато заспивах, слушах далечния звук от вълните. Чувствах се в приказка, въпреки всичките тревожни обстоятелства, които се бяха натрупали на главата ми. На сутринта, когато се събудих, Дими вече бе станал – кое ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

2019-06-28T12:29:10+03:00 1.1K 1 2

Отели му се волът 🇧🇬

На сиромах Пешо му се отели волът. Е, и той отначало не повярва – по широко ухилената муцуна на добичето помисли, че пак росният му брат е опушвал обора с трева, но сетне... Сетне зърна врящото под корема на вола глава теле, търсещо да бозае, видя и намусените този път физиономии на останалите живот ...

генек

Проза » Юмористическая

2019-06-28T10:54:22+03:00 789 1 4

От деня - 26. 🇧🇬

Отдавна не бях правил портрети на познати. Но снощи моят приятел-даскалът ми разказа за свой ученик – типичен пример за модерен младеж от новото пазрно общество...
Натам – по неговия разказ.
Георги е нормално момче. При това интелигентно дотолкова, че да разбере – интелектът в наше време е пречка за ...

генек

Проза » Другие

2019-06-28T10:50:55+03:00 616 1 6

Вярвайте ми 🇧🇬

Земята, както знаем, е плоска, но също така сферичното й тяло е кухо. В центъра й има второ Слънце, което е изкуствено, но с естествен произход. Населението там е сбиртак, състоящ се от представителите на изчезналата фауна от горната Земя, няколко подземни циганизации, както и всички митологични същ ...

mislitel

Проза » Юмористическая, Обзоры, анализы, критические статьи

2019-06-28T10:45:37+03:00 937 2 13

Последен шанс – 10 🇧🇬

Когато таксито зави по нашата улица и спря пред моя дом вече се радвах, че се прибирам. Рамон ми помогна да сляза от колата и като се подпирах на него се добрах до дома. На вратата беше изскочила Инес, а след нея Алда и Рафаел. Вътре ухаеше на вкусна супа и цветя. Не можех да не позная мирисът на ор ...

di_t

Проза » Рассказы

2019-06-28T10:28:25+03:00 1.2K 1 3

Смисълът 🇧🇬

Понякога се разхождам безцелно. Взирам се в небето и му говоря, сякаш е най-близкият ми приятел. Вятърът гали лицето ми. Друг път сядам на някоя самотна пейка и затварям очи. Обичам да съм сама, също толкова силно, колкото и мразя това усещане.
Спирам внезапно и силите да продължа напред ме напускат ...

katenstain

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

2019-06-28T10:24:03+03:00 551 1

Липса на уважение 🇧🇬

Замисляме ли се, защо нараняваме хората, които в по-голямата си част от живота ни , са ни показали уважение? Даваме ли си сметка на кого какво казваме и кога го правим, защото понякога някоя изречена дума, някакво действие или постъпка би наранил точно тези хора. Защо правим неща, които потъпкат дос ...

bubulinabe

Проза » Письма, Другие

2019-06-28T10:04:56+03:00 1.3K 2

Кънчо Петканов 🇧🇬

Гледаше я с малките си черни очички. След това размърда закачливо антенките си. Май Кънчо нещо й се подиграваше. Така беше кръстила неканеното скакалче в къщи. Беше се разположило най-отгоре на гардероба и пееше ли пееше. Ами не можеше да го хване и това си е!
Естествено мъжът й прояви пълно безразл ...

troia

Проза » Рассказы, Юмористическая

2019-06-27T23:53:43+03:00 986 2 12

Ангелът - откъс от книгата "Ясновидецът" 🇧🇬

- Митоо, акъл нямаш, Мито! Хукнала ми по гледачи и баячи да ходи. Какви ще ги търсиш при Коньовски Влайчо? Като е толкоз близо до Господа той, що на него си не помогна, ами го влачиха с години по затворите? Другите тръгнал да оправя. Само сбира хората и им мъти главите. Пък те – будали, че му вярват ...

Elveita

Проза » Повести и романы

2019-06-27T23:45:39+03:00 3.7K 1 3

Маршрутите на любовта 🇧🇬

Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...

Plevel

Проза » Рассказы

2019-06-27T22:48:38+03:00 1.4K 9 19

Устни с вкус на малини 🇧🇬

Погледът ти я изпива. Пиян си, но не от халбата с кристално студена бира, която обгръщат пръстите ти, сякаш галят заоблеността на женска гръд. Стъклото се е замъглило от горещината на кожата ти. Париш! Но нямаш очи…
Не и за моите малинови устни. Не и за моите тревисти очи, нито за бледата ми кожа и ...

LiaNik

Проза » Письма, Другие

2019-06-27T21:12:32+03:00 878 5 11

Разнежващ шоколад 🇧🇬

Номерът на стаята?! Той е само един – три осмици, като преплетени в споделена прегръдка росни тела. Обичащи се, стичащи се и неподлежащи на песъчинките на времето.
Очите ти хвърлят лепкава, разнежваща лава. Погледът ти облива с фин шоколад. Сетивата ми стенат и скърцат в стремежа да се освободят от ...

LiaNik

Проза » Письма, Другие

2019-06-27T21:12:08+03:00 1K 8 9

Блез Паскал - предизвикателството 🇧🇬

Според Блез Паскал, за вярващия е достатъчно да застане на колене и да се моли.
Достатъчно ли е наистина това?
Наскоро във Франция беше инициирана дискусия с подобна тема. И тъй като подсъзнателния отговор натрапчиво прозира, ако въобще някой, прочел заглавието, отдели секунда да си отговори, биха с ...

Kenary

Проза » Рассказы, Другие

2019-06-27T15:03:28+03:00 1.8K 3 3

Вълшебният пръстен (18) 🇧🇬

18. Чарли
Слънцето след малко ще изгрее. Небето порозовя и скоро огненочервеният диск ще изплува бавно от морето. Седя на поляната пред моята къщица и чакам изгрева. Кучето ми Чарли седи до мене. Поглежда ме и разлюлява тревата с опашката си. Обича сутрин да посрещаме слънцето заедно. Няма хора наок ...

Джерина

Проза » Повести и романы

2019-06-27T14:03:10+03:00 1.4K 5 10

Мнение 🇧🇬

Изразяваше мнение за всичко, имаше ясно изразена позиция. Умна , начетена, с няколко висши и владееше няколко езика. На вид изглеждаше приятно, дори на моменти хубава. Беше попаднала в страхотен колектив и се чувстваше добре. Офисът отговаряше на изискванията ѝ, работеше усърдно и скоро я повишиха. ...

honesty

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2019-06-27T13:06:38+03:00 1.1K 8

Любовен четириъгълник - криминален 🇧🇬

Точно преди да побутне полуотворената врата на сестринската стая се спря и неволно заслуша в гласовете отвътре:
– И за какво ѝ са тези тестове и изследвания, д-р Кръстев нали е с вазектомия?
– Може да си е намерила най-накрая и тя някой и да е станала издънка!
Назад, назад няколко крачки, все така б ...

palenka

Проза » Рассказы

2019-06-27T10:50:22+03:00 835 4 12

Последен шанс − 9 🇧🇬

Вече виждах, че Инес се оправя добре с любопитството на хората и хем ми стана смешно, хем ми стана срамно, че е доста устата…Трябва да поговоря с нея. Тръгнахме си, но обещахме, че ще наминем пак. Казах му да ми звънне ако има нужда от нещо.
Имахме седем дни преди операцията. Смятах да прекараме кол ...

di_t

Проза » Рассказы

2019-06-27T08:38:19+03:00 743 2 7

Карамелка 🇧🇬

Обожавам ваниленокарамелен сладолед с ядки и стафиди. Купувам си кутии по десет килограма, слагам ги във фризера и горещините
не са проблем. Онзи ден, извадих една, но ми се стори доста лека. Разтърсих я и нещо издрънча. Отворих я, а вътре имаше една
прекрасна кукличка с млечнобяло личице и разкошна ...

Сенд

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей

2019-06-27T08:32:21+03:00 1.5K 8 7

Мълчаливо 🇧🇬

Житото го сейте мълчаливо.
Жънете го с радост и песен.
На брашно го сторете в бяла мелница.
От него хляб замесете с чисти ръце.
Хлябът изпечете бавно и с любов. ...

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2019-06-27T08:30:03+03:00 549 2 3

Свинско с грах 🇧🇬

Поиска голяма порция в ресторанта, толкова обичаше това ядене, още от малък. Беше му писнало от тези гурмета и префърцунени ястия. Искаше една проста препълнена чиния, порция свинско с грах. От срам ли, от какво, когато се хранеше по ресторанти, като изискан човек с костюм, беше го срам да си поръча ...

honesty

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2019-06-26T21:00:33+03:00 908 1 5

В градината на спящата тишина 🇧🇬

Стъпвали ли сте боси по прясно изорана земя? Пръстите ви се свиват в стремежа да запазят равновесието. Изпитвате непреодолимо желание да вдигнете стъпалото си, не заради друго, а защото малките бучки не разтрошена земя ви убиват, като камъчета. Да, и ситни камъчета има, но те са загладени от дългото ...

LiaNik

Проза » Другие

2019-06-26T20:50:23+03:00 835 11 14

Половината път 🇧🇬

Разстоянието помежду ни се смаляваше и у мен растеше някаква тръпчива, невероятно възбудена сила, готова да полети със скоростта на вятъра.
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...

exuded

Проза » Рассказы

2019-06-26T14:26:03+03:00 716 3 6

Страх ме е да те погледна - глава 1 🇧🇬

Глава 1
Гледах се в огледалото с обожание към себе си – прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а сините ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми летни рокли – черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от ст ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

2019-06-26T11:08:45+03:00 1.5K 5 9

Нелюбовната история на Клара Кралева 🇧🇬

Качих се в асансьора. Натиснах копчето за 13-ия етаж и се облегнах на металната стена. Загледах се през стъклената част към фоайето на сградата. Той стоеше там и гледаше право в мен. Отново онзи поглед. Не изпускаше очи от мен. Този път му отвърнах и аз. Вгледах се право в тъмните му очи.
Дано не ме ...

DPP

Проза » Юмористическая

2019-06-26T10:21:22+03:00 805 7 24

Из бележките ми 🇧🇬

***
Медиите са безотговорни и жестоки като деца, които бесят котки за забавление.
***
Не можеш да потърсиш телефонния номер на Бог и да му звъннеш, както се пееше в една популярна песен. На небето се звъни... с камбани.
*** ...

МарияДимитрова.67

Проза » Другие

2019-06-26T09:33:42+03:00 742 9

Аз и Веска - 3 🇧🇬

Поседяхме неколко дни брат, ама ние сме си щурави. Не ни свърташе на едно място. В туй село, не е като в града – пълна скука. Босът ни търсеше и трябваше да кротуваме. Да … ама не - фанахме се да къртим една баня, да свържем мивката с канала и да лепим плочки. Въртим си бизнес. С Дечо пак сме си в е ...

di_t

Проза » Рассказы

2019-06-26T09:29:29+03:00 549

Тя 🇧🇬

- Стой… Къде тръгна? И какво толкова има по тая земя, че да я погледаш? Отгоре, отстрани, отдолу – все земя. Горички, ливадки, рекички, твари разни… Само гледаш и гледаш… Пък я се пресети, та донеси нещо тук. За обяд, да речем. Нещо тлъстичко, нещо вкусничко… А той само – гледал… Гледката нахранва л ...

генек

Проза » Юмористическая

2019-06-26T09:05:04+03:00 657 1 10

От деня - 25. 🇧🇬

Пак се поразходих из града. Интересни неща видях. Влязох в един магазин, погледнах щанда за сладкиши и се сетих как се нарича жена, която бие мъжа си. Защото предлагаха курабийки…
После… Тук ще сложа червена точка… Та минах покрай квартален пенсионерски клуб, приютил магазинче. На витрината едни до ...

генек

Проза » Другие

2019-06-26T09:03:08+03:00 687 1 5

Доктор Вреден - глава 26 🇧🇬

Глава 26
След около час пътуване, Дими отби колата на една бензиностанция и спря. През този един час не си бяхме говорили, тъй като аз продължавах да се чувствам тъжна и объркана, а той не бе направил нищо, за да промени ситуацията. Дими разкопча колана си и слезе. Аз го последвах навън.
– Искаш ли ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

2019-06-25T21:56:53+03:00 1.2K 1 5

Валеж 🇧🇬

Вали и е свирепо, а аз гледам с празен поглед. Гледам и не виждам, защото не съм тук, а там далеч в спомена ми от онази майска нощ, в която седяхме един до друг на онзи диван, в онази хотелска стая. Говорехме и пиехме, а чашите преливаха от истини. Преполовихме бутилката с уиски, а ти тепърва започв ...

prelestna-otrovka

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2019-06-25T19:10:01+03:00 884 1

Вълшебният пръстен (17) 🇧🇬

17. Болницата
Вече живея в болницата. Щом свършат учебните ми часове, отивам при мама. По пътя си купувам геврек или кифла. Свиждането е само два часа, от един до три, но доктор Симов говорил със старшата сестра и тя ми разреши да влизам по всяко време в отделението и да оставам до вечерта. „Тя е вн ...

Джерина

Проза » Повести и романы

2019-06-25T18:17:35+03:00 1.6K 5 17

Подозрение 🇧🇬

Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си. После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена ...

Heel

Проза » Рассказы

2019-06-25T09:42:01+03:00 1.8K 4

Пази се! 🇧🇬

Ани тъкмо се прибираше вкъщи, когато започна да вали и гърми. Нейните приятели вече бяха по домовете си, защото живееха на центъра, но 18-годишната девойка беше от крайните квартали на града. Тя обичаше да се разхожда, беше енергична, и дъжда в топлия летен ден можеше само да я зарадва, но не и да я ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Рассказы

2019-06-25T09:12:32+03:00 546 2 1

Последен шанс − 8 🇧🇬

− Прибрах се у дома ни жива, ни умряла. Беше привечер. Взех Инес от съседите и излязохме на верандата. Инес беше вече вечеряла, а аз не бях слагала нищо в устата през деня. Имаше супа от вчера, така че си сложих в една купа да хапна. Преглъщах бавно. Бях гладна, но не усещах никакъв вкус. Нарязах пл ...

di_t

Проза » Рассказы

2019-06-25T08:36:27+03:00 792 1 7

Пеперуден пламък 🇧🇬

Представи си една нощна пеперуда. Пухкава, скромно оцветена, с две големи кафяви петна, прилични на очи, на двете си крила. Тя е влюбена в един Огън. Огъня проблясва в дъното на стаята в каменната камина. Омагьосана от пропукващото му заклинание, хипнотизирана от червените езици, тя безсилно полита, ...

NorwenaAldren

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2019-06-25T08:30:12+03:00 984 1 2

Завръщане 🇧🇬

Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...

Plevel

Проза » Рассказы

2019-06-24T23:52:24+03:00 2.3K 8 20

Стичам се по мислите си 🇧🇬

Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня ...

LiaNik

Проза » Письма, Другие

2019-06-24T20:09:35+03:00 1.3K 7 15