Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Затвор 🇧🇬

Очите на закоравелия престъпник пробляснаха заплашително към ченгето отвъд килията и по масивните му жилави ръце избиха капчици пот. Приличаше на озверял биг пред, чиито очи бе размахан червен флаг и единственото нещо, което го спираше да извие преградата помежду им, а след това и врата на шериф Доу ...

Dayan_101

Проза » Рассказы

2.3K 6 6

Разковани дъски - 77 🇧🇬

Винаги е по-добре, да излезеш навън с мокра глава отколкото с празна.
25.03.2018
Единствено тромбът заема наистина специално място в сърцето ти.
24.03.2018
Гениалните неща са прости. Но простите хора, си остават прости, независимо до колко гениални неща се докосват през целия си живот... ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2.2K 7 10

Сюжет за още една реклама 🇧🇬

Стръмни стълби в хотел. Осветлението е оскъдно, но ни позволява да видим сцена с два персонажа. Първия персонаж е блестяща блондинка в къса пола, тип минижуп на високи токчета, която се опитва да запази своето достойнство, качвайки се по стълбите.
Вторият персонаж е добре облечен джентълмен, попреми ...

йеромонах

Проза » Юмористическая

1.1K 1 2

Jazz and cigarettes 🇧🇬

Усетих прилив на енергия. Няма да лъжа, не знаех как да продължа, или знаех, но го използвах като оправдание. Когато нещата са в застой, не обичам да говоря за тях, какво мога и да кажа. Времето не е в застой, ние сме. Отидох в градската библиотека. Жените там винаги са били мили, особено когато вид ...

Jazzing

Проза » Повести и романы

1.3K

След раздялата 🇧🇬

Дъждът валеше на посоки. Хаотично, мощно, без причина, без цел. Дъждът бе сив и хипнотизиращ и по прозорците сякаш се стичаха сълзи.
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...

ponichka.1

Проза » Рассказы, Письма, Другие

2.5K 5 4

Влюбеният хакер 🇧🇬

Открай време харесваше Марчето, още от детската градина, а тя все му се подиграваше. Но в училище беше друго. И въпреки, че подигравките продължаваха, все се увърташе около него преди тестовете защото, както казваше баща му, докато беше бременна с него, майка му все държеше лаптопа на корема си. И к ...

Alastor

Проза » Рассказы

1.7K 1 3

Лидерът - глава 9 🇧🇬

Глава 9
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.3K

Добре 🇧🇬

- Пускожо, пък Габела въже!
- Какво, какво?... – вдигам очи от връзката на Петьовия анцуг, която пръстчетата му са успели да вържат на неизвестен брой гордиеви възли.
- Габела въже, че Стоянчо няма ме покани на дения ден!
Взирам се във възмутените очички на Мони, който буквално кипи от гневно презре ...

Marmadun

Проза » Рассказы

1.5K 3 6

Непринуден алтруизъм 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, защо Саркози е взел подкуп от 50 млн. долара от Кадафи?
Бащата: За да ги даде на жена си!
Малчуганът: А той не помогна ли за освобождаването на българските сестри?
Бащата: Добре си запомнил.
Малчуганът: Според теб каква е причината да го стори? ...

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

843

18+ Педагогически подход 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, какво означава думата содомия?
Бащата: Да се миеш със сода.
Малчуганът: А как се наричат умилите се със сода?
Бащата: Содомити.

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

776 2

Видеонаблюдение 🇧🇬

Жената беше грозна, но очевидно се гордееше с това. Боядисаната ѝ коса не се развяваше, а стоеше като ламаринена, нащърбена отдолу и заострена, за да причинява болка на раменете ѝ и на мъжките погледи. Беше достатъчно рядка и сплъстена и нямаше как да служи за украса или отопление, но можеше да се п ...

exuded

Проза » Рассказы

1.6K 2 6

За славата на Долно Милево 🇧🇬

За славата на Долно Милево
- Ей, комщийке, ще си развалим дослука с тебе да знаеш!
- Що бе комшо? Какво толкова съм направила?
- Абе ти нищо не си ми направила, ама твоя петел не ми дава да се взема дрямката.
- Их, пък и ти бре, комщо. Петел като петел, какво толкова? ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.6K

Любов 🇧🇬

Тъмно е. Вървиш през коридора. Той върви след теб и те оглежда. Не знаеш дали искаш очакването си. Защо отиде? Огледът му е неангажиращ, почти както оглежда всяка. Не вярваш. От гостната се чува музика. Тиха. Нежна. Пълно противоречие на обстановката.
- Кафе или коняк?
- Не. Просто искам да ги видя ...

нмг

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2.9K 3 3

Не ти казах 🇧🇬

Чувах гласът ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Поничке, как се живее с това?“. Знаех отговора. Просто нямах сили, да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се ...

ponichka.1

Проза » Рассказы, Письма, Другие

1.4K 2

Няколко писма до теб-8 🇧🇬

Днес разбрах – ти си моето слабо място... Моят locus minoris resistentiае... Моята болезнена липса, като жажда, която те измъчва и не можеш да пиеш вода, като фатален дефицит на кислород, като безсъние сред галопа на ежедневието... Сънувах те, докато спях до теб... Двамата с теб бяхме роботи, на теб ...

maracuja

Проза » Письма

1.4K 1 3

Принос към вечността 🇧🇬

Малчуган: Тате, дай ми два примера за нещо, което няма край в България.
Бащата: Комунистите и зимата.

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

938 4 3

Ключето на времето 🇧🇬

Той пъхна пъхна ключа във ключалката, щракна два пъти, изчака няколко секунди. Допря ухото си до вратата. Сякаш искаше да чуе нетърпеливите, бързи стъпки на любовта, която го чакаше у дома. Отвори вратата и влезе в апартамента. Бавно съблече якето си и го сложи на закачалката при другите дрехи, събр ...

perfanov

Проза » Рассказы

802 1 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 5. 🇧🇬

III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...

генек

Проза » Повести и романы

1.1K 1 5

След Под Игото 🇧🇬

Българошотландският боец Мунчо си карал велосипеда, застанал с гръб към кормилото. Спрял го агент от ДАНС и със заплашителна интонация му казал:
- Защо караш по този начин? Не знаеш ли, че това може да се изтълкува като знак на протест срещу срещата във Варна между ББ и Хердоган?
В отговор Мунчо изм ...

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

951 2 1

Черната лястовица 🇧🇬

Черната лястовица
Живееше между сън и реалност и нито беше жив, нито умрял. Спеше между празната бутилка и пълния пепелник. Някъде на върха на селото, някъде в столицата, или в няколко пъти запалвания 34-ти апартамент. Люлееше го треска, миришеше на алкохол и халюцинираше. Лицето му, заприличало на ...

Plevel

Проза » Рассказы

1.2K 11 13

Лидерът - глава 8 🇧🇬

Глава 8
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.2K

Подмладяване 🇧🇬

Слънцето безмилостно хвърляше своите палещи августовски лъчи върху достатъчно напеканата земя. В този летен ден двамата аратлици Тоню и Доню седяха на пейката в центъра на безлюдното Долно Милево, като пребърсваха от време на време потните си чела.
- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.6K

18+ Висша езда 🇧🇬

Малчуган споделя с баща си: Тате, видях съвсем случайно как комшийката яздеше мъжа си.
Бащата: Тренира, за да се научи да язди кон.
Малчуганът: Ама тате, не е ли по-добре първо да се научи да язди магаре?
Бащата: Проблемът й не е в язденето. Освен това има екзема на ръцете и не може да държи здраво ...

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

895 2 1

Петък тринайсети 🇧🇬

Тази есен пристъпи едва-едва, като закъснял студент за лекция. Тук-там от тополите край пътя, който разсичаше Караново от край до край, се отронваше по някой жълт листец. Природата на желаеше да се раздели с красотите на лятото. Подухна лек ветрец, сякаш и той не бързаше за никъде. Пойните птички ве ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

648 2 2

Печените картофи 🇧🇬

В държавата имаше криза. Заводите съкращаваха своите работници. Бавеха се заплатите. Хората живееха трудно и едва свързваха двата края. Павел работеше във фабрика за тухли. От пет месеца преживяваше с парите, които всеки месец получаваше като аванс. Живееше с десетгодишната си дъщеря Таня. Съпругата ...

perfanov

Проза » Рассказы

852 2 1

Проклятието на Ротингер, 3-та част (3 от 4) 🇧🇬

***
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...

donkooooo

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.7K 3 4

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 4. 🇧🇬

6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...

генек

Проза » Повести и романы

967 2 5

Хлапето 🇧🇬

Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...

Solas

Проза » Рассказы, Другие

1.6K 5 4

Мераци пусти мераци 🇧🇬

М Е Р А Ц И, П У С Т И М Е Р А Ц И…
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , ч ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.2K

Портрет Кабака

ПОРТРЕТ КАБАКА.
Инженер Димош Тулуп, со своим товарищем адвокатом Ляшенко, первыми зашли в пустую квартиру на первом этаже старого дома недалеко от Пересыпского моста. Бывший следователь Анзор Ляшенко планировал открыть адвокатскую контору на Пересыпи, имел сомнения, глядя на давние ракушечные стены ...

Бетон

Проза » Рассказы

1.5K

Нечистите - глава 6.5 🇧🇬

Не успяха да изгонят гарвана. Опитаха да размахват една нощница на Меридит, за да го накарат да изхвърчи навън, Елизабет му се караше, а после дори му се помоли, но досадната птица невъзмутимо се местеше от единия край на стаята до другия, кацайки или на гардероба, или на огледалото, откъде грачеше ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.7K 1

Прозрение(3) 🇧🇬

1. Не всяка голяма уста има дълъг език.
2. Някои победи са по-разочароващи от загубите.
3. Много успокояващо е да пъхнеш ръце в джобовете и да разбереш, че не се празни.
4. Ако за всяка лоша дума по мой адрес получавах по една жълтица, щях да съм падишах.
5. Нищо не убива така духа, както безнадеждн ...

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

774 1 1

Една сълза 🇧🇬

Погледнах навън. Усетих лек полъх, галещ моето лице. Сълзите стичаха се и сякаш се надпреварваха коя да падне първа.. Остра болка пронизваше сърцето, а пулсът сякаш ускоряваше своето биене.. Мрачни мисли ме обзеха. Ръцете трепереха, а тялото изтръпна. Мислите се изгубиха, а болката изчезна .. Това б ...

РумитоИванова

Проза

694 1

Огледало 🇧🇬

Ще разбутам кокалите на покойният ми дядо и ще посветя тези редове на него. Той беше едър човек, обичаше да си хапва и уважаваше алкохолните питиета, което си личеше от корема, който се позиционираше метър пред него. Като характер беше чепат, но е оставил ясен спомен за себе си по този критерий в ли ...

AstineD

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.6K 2 2

Вела - финал 🇧🇬

КРАЙ

reinbow

Проза » Рассказы

985 5 14

Самотата на силните: Трън от рая, глава шеста 🇧🇬

Глава шеста,Подмяната
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда? ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романы

895

Човещината 🇧🇬

Студен януарски ден. Бай Игнат се беше наредил на опашката в малкия селски магазин. Рано сутрин там се събираха много хора. Говореха си, обсъждаха политиката, футбола и много други неща. Всеки идваше подготвен с някаква информация, която представляваше интерес за другите. Знаеше се кой е починал, ко ...

perfanov

Проза » Рассказы

2.9K 1 2

Зюмбюла 🇧🇬

Зюмбюла
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...

zelena

Проза » Рассказы

2K 4 11

Мислите на един неудачник 🇧🇬

Абе, кроя едни тайни планове да ставам Човек. Встрани от масите. Встрани от тълпите. Не помня кога тези почти неосъществими мечти ме заритаха яростно в главата. Помня само, че адски болеше – все едно бавно и старателно те премазва двутонен автомобил. Глупаво ли е било от моя страна да се напъхам точ ...

thedac

Проза

668 2 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 3. 🇧🇬

II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...

генек

Проза » Повести и романы

1.4K 3 6

Рассказы и проза современных авторов

Затвор 🇧🇬

Разковани дъски - 77 🇧🇬

Сюжет за още една реклама 🇧🇬

Jazz and cigarettes 🇧🇬

След раздялата 🇧🇬

Влюбеният хакер 🇧🇬

Лидерът - глава 9 🇧🇬

Добре 🇧🇬

Непринуден алтруизъм 🇧🇬

18+ Педагогически подход 🇧🇬

Видеонаблюдение 🇧🇬

За славата на Долно Милево 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Не ти казах 🇧🇬

Няколко писма до теб-8 🇧🇬

Принос към вечността 🇧🇬

Ключето на времето 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 5. 🇧🇬

След Под Игото 🇧🇬

Черната лястовица 🇧🇬

Лидерът - глава 8 🇧🇬

Подмладяване 🇧🇬

18+ Висша езда 🇧🇬

Петък тринайсети 🇧🇬

Печените картофи 🇧🇬

Проклятието на Ротингер, 3-та част (3 от 4) 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 4. 🇧🇬

Хлапето 🇧🇬

Мераци пусти мераци 🇧🇬

Портрет Кабака

Нечистите - глава 6.5 🇧🇬

Прозрение(3) 🇧🇬

Една сълза 🇧🇬

Огледало 🇧🇬

Вела - финал 🇧🇬

Самотата на силните: Трън от рая, глава шеста 🇧🇬

Човещината 🇧🇬

Зюмбюла 🇧🇬

Мислите на един неудачник 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 3. 🇧🇬

Очередь