Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Просто няколко въпроса... 🇧🇬

Знаете ли какво е най-страшното нещо на света, братя?...
...Най-страшното, братя, е времето. Времето.
Мигът, чрез който живеем и който
въпреки всичко не ни принадлежи
(Е. М. Ремарк, “Трима другари”) ...

TytoALBA

Проза » Обзоры, анализы, критические статьи

2.1K 1 5

Kъде е ? 🇧🇬

С този въпрос започна деня на Миролюб днес
– Къде е ад и къде е рай, коѝ го знаѝ?
Тук пламват войни – значи е ад
Тук се ражда живот – значи е рай
Тук има глад – значи е ад ...

Соларе

Проза » Рассказы

810 5 14

Бисерното момиче (Част 3-та) 🇧🇬

– Имаме две минути, Ян! Време е да побързаш, преди да те изключат.
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...

Solas

Проза » Повести и романы

1.2K 4 1

Неудобни въпроси 🇧🇬

Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс. Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумя ...

ponichka.1

Проза » Рассказы, Другие

1.8K 3 4

Щастието 🇧🇬

Posted on January 24, 2018 by hampi
Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.
Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки. ...

Хъмпи

Проза » Рассказы

933 1

Пълен резервоар 🇧🇬

Последните дни на юли не случайно ги наричат "горещниците", но на 31 юли 1990 година отчетоха нов температурен рекорд в Пловдив - 42 градуса на сянка. Така Караново остана втори с 41,5. Хората си казваха: "Така и така се потим, но поне да сме първи". Бай Коста от третия етаж на блок 45 в квартал "Др ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

1.3K

Подаръкът 🇧🇬

Беше осем часа сутринта, на 29-ти декември преди много години.
- Здравей, къде да се видим днес, за да ти подаря нещо? - попита ме познат женски глас по телефона.
- Ами-и... в онова кафене на “Витошка“, в което бяхме преди време. - отговорих.
Беше Магдалена.
- Тази сутрин, по “първи петли” направих ...

ГаляБорисова

Проза » Рассказы

1.4K 1 3

Самотата на силните: Трън от рая, глава пета 🇧🇬

Глава пета,Иван-един мъж на върха
Беше преди около две години и половина.Искаше да отиде на изложбата на Джини с тайната надежда да я види.Разбра ,че се движела трудно ,с инвалидна количка след прекарания инсулт.За нея се грижела дъщеря й ,която се върнала от Израел след категоричния отказ на майка ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романы

878

Огледалото /част 11/ 🇧🇬

Харесва ми да те гледам. Да те наблюдавам. Да те събличам. Да те докосвам докато спиш. Да бдя над теб. Харесва ми да те слушам как дишаш. Харесвам аромата на тялото ти. Искам те. И те правя моя. Защото получавам всичко, което желая. Аз те притежавам. Макар още да не го знаеш. Ти си моята малка мръсн ...

AnaMarina

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.1K 3 3

Този път няма да ти се размине 19 🇧🇬

Седим на пейката пред входа. Мими ме гледа стреснато, не може да повярва на думите ми.
– Искаш да не идвам повече у вас?
– Да, Мими, вече сме много по-добре, благодарение на теб, и нямаме нужда от помощ. Страхотна работа свърши, без теб …нямаше да се справим.
– Но на мен ми е приятно – отвръща тя не ...

Heel

Проза » Рассказы

856 2

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 2. 🇧🇬

5.
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...

генек

Проза » Повести и романы

1.1K 4 8

Не питай дали те обича 🇧🇬

Не питай дали те обича.
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка – макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начи ...

nadia.nanito

Проза » Другие

802 4 4

Детски свят 🇧🇬

Вчера реших да се гримирам. Речено-сторено. Нацапах се така, че никой да не може да ме познае. Всеки трябва да експериментира с външния си вид, за да открие златната среда, в която ще се чувства блажено.
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата м ...

thedac

Проза » Другие

670 1 2

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха следобед за Варна, да доведат внуците след завършването на учебната година, и точно тази нощ баща му умря. За Камъка се знаеше, че е кораво копеле, но усетил смъртта да тегне като вледенена плоча във въ ...

Katriona

Проза

4.7K 24 41

Картунов Герги

КАРТУНОВ ГЕРГИ.
Герги Картунов человек битый: лопатами, кулаками, карлигой, - его движения скользят по жизни без содержания сочинённых заветов, он такой, какими возродил его убогий содержаньем колхозный строй.
Сильно утонувшие в новых порядках односельчане, воспринимают его хило, довольны, что не им ...

Бетон

Проза » Рассказы

1.4K

Забранена любов 🇧🇬

Сънуваше ли?Още не можеше да повярва на случващото се.Дали наистина тя бе до него или това е само фантазия?
Те бяха един срещу друг,ноколо нямаше хора и сякаш бяха попаднали в друго измерение.Тя му говореше нещо,но защо ли думите и не достигаха до него?
Той потъваше в кадифения и поглед все по-дълбо ...

PavlinaAtanasova

Проза » Рассказы

795 1 1

Забранена си ми (5) 🇧🇬

Стриптийз барът носеше името „Camellia“, намираше се в северната част на Кьолн, Германия, а притежателят му се казваше Игор – фамилията не си я спомням. Явно руснакът се познаваше отлично с Валентин, защото беше доста отворен към мен. Мислите ми бяха леко объркани, защото, по мое впечатление, същият ...

written-springs

Проза » Рассказы

1.4K 1 6

Трън от рая, глава четвърта, Иван-Миналото сегашно 🇧🇬

Глава четвърта,Иван-миналото сегашно
В началото на всичко беше наистина Диана и той трябваше да го признае.Но тогава се опитваше да бъде спокоен,равнодушен,дори безсърдечен.Да не показва вълнение,да се въздържа.
А беше във възрастта когато трябваше да го вълнуват всички момичета.И те го вълнуваха.По ...

NeliKaneva

Проза

751

Лидерът - глава 7 🇧🇬

Глава 7
Сърцето ми се вледени – разбира се, че не бяхме избили цялата армия, която бях видял в халюцинацията. Явно те получаваха подкрепление, също както и ние. Звукът от хеликоптера вече не се чуваше и не се и съмнявах, че се беше изтеглил. Все още имахме Мария, но оръжието явно не беше заредено. П ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.3K

Апартаментът 🇧🇬

Апартаментът
Вълко Червенков не бързаше заникъде. От месеци се надяваше да даде под наем коптора в Красно село. Това беше 17-ия поред кандидат. Но не му пукаше. Повече го глождеше мисълта, че скапаните "чукове" му съсипаха тотото. Между нас казано, той си е рядко срещан катил. Погледна разсеяно моми ...

Василико

Проза » Юмористическая

1.3K 1

Огледалото 🇧🇬

Подарих й го за рождения ден. Ставаше на деветнайсет, тъкмо като мен. Бяхме близначки, но не познавам други близначки, които да са толкова различни като нас.
Макар и двете да бяхме синеоки и русокоси, тя от малка бе избрана да бъде красавицата на мама и тате, принцесата у дома. От дете я мъкнеха по ...

hristam

Проза

857 2 4

Бисерното момиче (Част 2-ра) 🇧🇬

… Точно тази сутрин, се случи безветрена и топла.
Слънцето огряваше източния склон на скалата и оцветяваше стария камък в меко гранитено жълто.
Един по-смел лъч се прокрадна навътре в пещерата и погали ръбестото лице на Ииаан.
Ииаан се протегна, отвори очи и бавно проследи лъчът.
Не му се ставаше. Б ...

Solas

Проза » Повести и романы

1.2K 2 2

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 1. 🇧🇬

Из ефимерните синьо-розови облаци на спомените, покриващи езерата и блатата на времето, скриващи поляните и дебрите на миналото, залъгващи ни със случили се и нестанали събития, украсени с портретите на отдавна забравени хора, които смятаме, че винаги ще помним, налагащи камуфлажа на днешния ден вър ...

генек

Проза » Повести и романы

1.6K 3 6

18+ Урок по релативност! 🇧🇬

Две съседки - Пена и Мара, силно се недолюбвали. Не пропускали случай да спорят апокалиптично за най-различни неща. Веднъж дяволът минал покрай тях и чул, че с ожесточение произнасят името му. Приближил се към двете и попитал: Дами, за какво споменавате дявола?
Пена му рекла: Господине, аз твърдя, ч ...

vega666

Проза

724 1 3

Проклятието на Ротингер, 2-ра част (2 от 4) 🇧🇬

4
Когато телефонът му звънна, той извика стреснато. Търсеше го Карла:
- Здравей Хари. Искаш ли днес да те водя на езерото? Бях планирала да съм с една приятелка, но тя се отказа.
- О, да. Да, разбира се… - объркано изрече той.
- Тогава след половин час ще те чакам пред къщата. Вземи си шорти. ...

donkooooo

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.8K 4 4

Вечеря 🇧🇬

Поканиха го на вечеря. Изглеждаше унил и съвсем запуснат – кръгли тъмни петна около очите, зле обръснат, отвеян и тъжен.
– Няма да дойда – каза. – Зает съм.
Отри ръце в сивото си сако. Беше му широко.
– С какво си зает? – попита го приятелят му. Бръкна в носа си по навик – винаги правеше така при уч ...

exuded

Проза » Рассказы

1.2K 4 8

Приказка за Доброто 🇧🇬

„Децата е по-лесно да се научат на добро, отколкото възрастните да се от учат от злото”
Ерих Кестнер
Имало едно време в една малка страна, в един малък град, едно малко училище.
То досущ приличало на всички останали училища, ако не беше случката, която искам
да ви разкажа. ...

СветланТонев

Проза » Сказки и произведения для детей

1.7K 2 4

Мими и Тошко 🇧🇬

Преди години, когато бях едно невръстно хлапе, постоянно копнеех за игри в топлите летни дни. Будех се сутрин, закусвах, виках съседските деца (които продължават да са най-добрите ми приятели) и тичах из кварталните улици по цял ден. Случваше се приятелите ми да не са вкъщи. Да са на гости на бабите ...

ix3

Проза » Рассказы

1.1K 1 3

На раздумка 🇧🇬

НА РАЗДУМКА
Всеки сезон е хубав, но пролетта като, че ли ги надминава по красота. Стремежа към живот, което кара всичко от най малката тревичка до голямото дърво се раззеленява. Ех, и зимата с нейната красива белота е хубава, ами цветовете на златистата есен или жарта на лятното слънце. Така е, всек ...

ГеоргиГеоргиев

Проза

942

Няколко писма до теб-7 🇧🇬

Ревност... Като гигантски сивкав паяк... Пълзи по шията ми и дебне с жило повърхностното трептене на кръвта ми...Хвърля невидима мрежа върху лицето ми, прогонва въздуха, слънцето, лятната роса, тежи като мръсна мъгла, зловонно сметищно изпарение и последователно трови всеки мой нерв... Ревност, като ...

maracuja

Проза » Письма

1.2K 2 2

Кадрите решават всичко 🇧🇬

Кадрите решават всичко или как да се уловят маймуни с трици
В един тъмен, тъмен кабинет, до който се стига по един тъмен, тъмен коридор в едно наистина тъмно здание, напомнящо църква, се подвизава един тъмен, тъмен субект, вършещ бог знае какви тъмни дела. Всъщност от няколко минути, въпросният субе ...

murjoflos

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.5K

Гълъбът на св. Иван Рилски 🇧🇬

Казват, че било възможно всяка емоция да има цвят, мирис, глас и образ. Превалила почти половината си живот и отдавна спряла да вярвам в чудеса, аз видях Надеждата. Тя е бял гълъб.
Клише? Може би. Но когато си отчаян приемаш и най-обикновените неща, и най-изтърканите клишета за поличби. Когато си тр ...

Marmadun

Проза » Рассказы

2K 3 3

След едно поколение 🇧🇬

Невръстен малчуган пита баща си: Тате, какво означава думата комунист?
Бащата: Човек, който е на всеки километър и гласува само за онези, които го докарват до просяшка тояга.

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

736 4 2

Един живот с много радости и тиха мъка 🇧🇬

Един живот с много радости и тиха мъка
В памет на Майка
Останала беше без майка на осем годинки. Единствената снимка на майка, като дете, която съм виждала, е от деня на погребението на майка ѝ, моята баба Цвета, която е умряла само на двадесет и осем години. Облечена в черна рокля, с леко разрошени ...

ЛюсиЦ

Проза » Рассказы

1.9K 6 13

Музата 🇧🇬

- Лазаре, Лазаре... имам кръв по ръцете си! - весело си припяваше Явина. Харесваше й да бъде муза. Бе населявала много кошмари и бе прибирала не една-две души. Но да бъдеш муза! Бе почти като да си влюбен - вълнуващо, настървено и ненаситно. Толкова болезнено непреодолимо.
Явина бе призована. В моме ...

нийде_нейде_нявга

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Другие

1.9K 1 4

Прозрение (2) 🇧🇬

1. Всички колебания по пътя показват, че вървиш в правилната посока.
2. Упоритостта се възнаграждава с успех, а ината - с разочарование.
3. Мислите пораждат идея, после тя става проект. От проектът - произведение, а след време - само спомен.
4. Отричаме греха, докато съдбата не ни предложи друга въз ...

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

793 1 3

Бисерното момиче (Част 1-ва) 🇧🇬

Някога, някога, толкова някога, колкото пъти звездите се отразяват по всяка плочка от люспестата муцуна на слънчев Змей*, в една китна котловина, свита насред полите на планината, в селце на име Мало Хорово, живеела чудно хубава девойка.
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...

Solas

Проза » Повести и романы, Другие

1.4K 3 1

Самотата на силните: Трън от рая, глава ІІІ 🇧🇬

Глава трета, Иван миналото бъдеще
Гарата беше тъмна и почти безлюдна.Никой не очакваше никого по това време и от тази посока.Чуваха се щурчета досущ като преди много години, когато беше ученик в тукашната гимназия.Нона щеше да пристигне след няколко минути.Иван се поколеба дали да не остане в колата ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романы

902

Шампиони по летенето 🇧🇬

Малкият Иванчо пита баща си:
- Тате, кои същества летят най-бързо?
Парашутистите - отговаря бащата.
Иванчо: Ама как, аз съм гледал парашутисти - те се приземяват много бавно.
Бащата: Аз ти говоря за тези, на които не им се отваря парашутът!

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.7K 6 5

Блажено спокойствие 🇧🇬

Тая сутрин той се почувства някак си неуютно – депресиран и нервен едновременно, гневен на себе си и целия свят, готов да се затвори и да се нахвърли върху някого…
Не беше ново усещане. Което не го правеше поносимо. Още повече, че точно в момента нямаше лекарство под ръка. Беше сам в двореца…
На вра ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

825 1 7

Рассказы и проза современных авторов

Просто няколко въпроса... 🇧🇬

Kъде е ? 🇧🇬

Бисерното момиче (Част 3-та) 🇧🇬

Неудобни въпроси 🇧🇬

Щастието 🇧🇬

Пълен резервоар 🇧🇬

Подаръкът 🇧🇬

Самотата на силните: Трън от рая, глава пета 🇧🇬

Огледалото /част 11/ 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 19 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 2. 🇧🇬

Не питай дали те обича 🇧🇬

Детски свят 🇧🇬

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Картунов Герги

Забранена любов 🇧🇬

Забранена си ми (5) 🇧🇬

Трън от рая, глава четвърта, Иван-Миналото сегашно 🇧🇬

Лидерът - глава 7 🇧🇬

Апартаментът 🇧🇬

Огледалото 🇧🇬

Бисерното момиче (Част 2-ра) 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 1. 🇧🇬

18+ Урок по релативност! 🇧🇬

Проклятието на Ротингер, 2-ра част (2 от 4) 🇧🇬

Вечеря 🇧🇬

Приказка за Доброто 🇧🇬

Мими и Тошко 🇧🇬

На раздумка 🇧🇬

Няколко писма до теб-7 🇧🇬

Кадрите решават всичко 🇧🇬

Гълъбът на св. Иван Рилски 🇧🇬

След едно поколение 🇧🇬

Един живот с много радости и тиха мъка 🇧🇬

Музата 🇧🇬

Прозрение (2) 🇧🇬

Бисерното момиче (Част 1-ва) 🇧🇬

Самотата на силните: Трън от рая, глава ІІІ 🇧🇬

Шампиони по летенето 🇧🇬

Блажено спокойствие 🇧🇬

Очередь