Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Лепило и вълни (18) 🇧🇬

Проблеми
Насред прохладната горичка взе да ми става леко студено. Изядох повечето портокали. Отдъхнах си на спокойствие и лека полека започнах да се обувам. Чорапите, после кецовете. Увих дрехите по моя си начин около седалката и бавно се спуснах между дърветата. Озовах отново на шосето. За съжалени ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

2017-12-16T18:39:40+02:00 1K

Хора - и хора 🇧🇬

Така наречените "обикновени хора" се делят на два вида: супервайзъри и супер работещи. Има и една необикновена категория хора, които са изключението от правилото, а именно мъдреците – "зрителите". Те нито са господари, нито пък са роби:
нито живеят, за да работят, нито пък работят, за да живеят...

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-12-16T18:37:32+02:00 875

Някъде там... в невъзможното 🇧🇬

И, преодолявайки неравностите, продължих! Вярвах, че мракът ще се разсее. Популярно беше, че островът е малък и атмосферно динамичен. Търсех поляната, наричана “райска”. Сякаш завеса се вдигна. Пред мен беше детството ми – зелено и чисто. Тревата, стрък по стрък, подредена, цветята уханни. Видях я. ...

ЙКиров

Проза » Рассказы

2017-12-16T18:26:54+02:00 559 1

Чистилището /плюс Ада и Рая/- 5. 🇧🇬

9.
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...

генек

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-12-16T18:25:20+02:00 805 2 5

Пътеките на живота 🇧🇬

14
Изпопадалите сухи листа на дърветата стържеха по голата земя, а сърдитият вятър блъскаше с яростни юмруци навсякъде. Небето гледаше Земята с гневни, влажни и изцъклени очи.
Олая спря на ъгъла на улица „Болдър“, за да изчака най-добрата си приятелка – Лизи Ъпългейт. Роклята на момиченцето се повди ...

thedac

Проза » Повести и романы

2017-12-16T02:24:14+02:00 804 1

Гробът на Димо - Оплискани с кръв целите..... 🇧🇬

Тъкмо в тоя час докрета баба Петрана, подаде ни тежка бохча.
- Вземи, сине, да има какво да ядете по пътищата. Да ви помага Бог да го намерите тоя пусти цар, че не се търпи вече!..
На мене толкова ми трябваше. Не исках, но едри сълзи отново се затъркаляха по още мокрите ми бузи. Стига си ревал, глуп ...

khanas

Проза » Повести и романы

2017-12-16T02:23:11+02:00 1.7K 1

Тя се страхува само от градушките - 11-а част 🇧🇬

– Там ли е? – Мета подскочи – буквално се повдигна от земята от допира на ръката му върху рамото ù, а гласът му в ухото ù бе някак зловещ, глух.
– Там ли е?
– Нне… Един куп дюшеци, юргани, парцали… За какво ги е натрупал Миро тук…
– Какво ти става бе, попитах те там ли е, а ти ме гледаш, като че съм ...

ParvaNova

Проза

2017-12-16T02:20:06+02:00 2.4K 9 28

Седем по Рихтер 3 🇧🇬

СРЕЩАТА
Освен родителите си, човек не избира и времето, в което да се роди. Така моите родители израснали под крилото на партията, в духа на класовото равенство, мира и отричането на капитализма. Всеки един от тях живеел своя живот, борел се със собствените си проблеми и не подозирал за съществуване ...

aleksandra79

Проза

2017-12-16T01:47:22+02:00 1.3K 1 2

Аркадия 🇧🇬

Акт 4 : Превръщането на човек в бог.
Два дена след случилото се, в замъка на Илаан:
Един от прислугите му тича из замъка, бърза да даде новината на Илаан. След като изкатери няколко етажа от стълби най-накрая стигна до дестинацията си. Застана пред царят си, които седи на стола си от злато и различн ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-12-16T01:43:09+02:00 757

Burnout 🇧🇬

Burnout
Миньорската професия е опасна. Миньорите често биват засипвани от скални маси дълбоко под земята, изгарят в експлозии на разни газове, страдат от заболявания на белите дробове и какво ли още не. Предполагам, че не един миньор си е мислил понякога "Защо не учех да стана лекар, примерно. Щях д ...

B

Проза » Другие

2017-12-16T01:41:40+02:00 1.4K 2

Изпит по кормуване 🇧🇬

Цареше оживление, учебните коли на различни инструкторски фирми се бяха наредили в готовност за практическия изпит по шофиране. Изпитващия от ДАИ се качи в първата кола, огледа изпитателно жената зад волана, която нагласяваше седалката си, огледалата и колана. Поиска й ваучера с номера да вкара барк ...

lusibo

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-12-16T01:24:14+02:00 1.4K 1 3

Трипетлие 🇧🇬

Пропяха първите петли. Някъде около един часа след полунощ. Събуждам се и не мога да заспя.Очите ми се ококорили сякаш са видели изрязаното деколте на пищна блондинка. Червената стендбай точка на телевизора и тя ме гледа. Наблюдава ме докато спя. Сега я хванах. Нека гледа не правя нищо нередно. Отме ...

Eipril

Проза » Рассказы

2017-12-16T01:12:18+02:00 586 1 6

Чистилището /плюс Ада и Рая/ - 4. 🇧🇬

7.
Наистина – идеята ми беше и шантава, и неподходяща, и вредна в Чистилището…
Реших да изкажа мнението си. Да издавам вестник. Мой. С образа на света, видян от мен…
Новини, естествено, нямаше да има. Защо са ни? Първо – ние сме в Чистилището. Където царува Вечността. А в нея новини няма. Няма и ост ...

генек

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-12-16T01:02:35+02:00 761 1 3

Нечистите - глава 2.1 🇧🇬

– Богове, видяхте ли тази светлина! – възкликна Марго.
Трите момичета седяха една до друга на една от дългите маси. След ритуала в дворцовия храм апетитът на всички се бе отворил и в момента вечеряха и оживено обсъждаха случилото се.
– Изобщо не изглеждаше безопасно. – каза Франсис, хвърляйки сърдит ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-12-15T14:12:33+02:00 1.6K 1 2

Пазители - Децата на бъдещето 🇧🇬

ПАЗИТЕЛИ
Децата на бъдещето
“Копай навътре!
Вътре е изворът на доброто и той може винаги да тече,
стига само винаги да копаеш!” ...

DestinyCorton

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-12-15T02:30:36+02:00 5.3K 1 4

Виенско кафе 3/ 18 🇧🇬

– Пожар.
Изгледах учудено Кристиан и се надигнах от него, беше казал стоп думата.1
– Какво има?
Той направи виновна физиономия:
– Бирата иска да излиза. Отключи ме. ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-12-15T02:21:42+02:00 2K 5 3

Кръвопускане-9 🇧🇬

Съпругата на адвоката посещаваше Амстердам за втори път. Първият път бе съвсем млада – първокурсничка в института по туризъм. Бе пожелала лично да се увери в това, към което я насърчаваха родителите ѝ – да отиде да учи в Нидерландия. Образователните такси били пренебрежимо ниски, животът – съвсем ев ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-12-14T23:59:55+02:00 748 4 3

Приказка за възрастта 🇧🇬

Имало едно време едно Време, което не се познавало добре и не знаело какво е възраст, защото възрастта била само измислената приказка, с която го приспивала Вечността. То било много щастливо… Това Време никога не ставало навреме, защото за никъде не бързало и му било топло и хубаво под юргана на Спо ...

veesii70

Проза

2017-12-14T22:21:38+02:00 762 1 1

Обич моя 🇧🇬

Вървяхме с теб... така забързани
Да усетим телата си,сърцата си в топлата ни прегръдка с парещи устни и любимия поглед така нежен и див.
Толкова тъмна лятна нощ, всичко беше красиво и пусто нямаше никой, който да ни види, беше само нашето време тук и сега, заедно с моето момче, превърнало се чаровен ...

Lolita1

Проза

2017-12-14T22:08:57+02:00 968 1 2

Чистилището /плюс Ада и Рая/ - 3. 🇧🇬

5.
Юлина ме завари спящ върху малкото легло. Само ме избута, легна до мен и заспа. Аз усетих анексията на мястото, но опитът ми подсказа да не протестирам – изгубеното за това време можеше да използвам за отдих.
Тая вечер минахме без храна. Но пък се наспахме. Затова, когато на сутринта тя отиде пак ...

генек

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-12-14T13:59:31+02:00 916 2 3

Виенско кафе 3/ 17 🇧🇬

По принцип имаше две бавачки, които гледаха децата, когато се налагаше. Таня беше с Алекс откакто се беше родила Дари, а когато ми взе пералнята Алекс нае и втора жена. Идеята беше Таня да гледа Бори, че е по-малък, а другата бавачка Дари. Алекс беше научила Дари да спи с нея на спалнята, не знам за ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-12-14T13:51:44+02:00 2.4K 7 4

Пълната чаша 🇧🇬

ПЪЛНАТА ЧАША
- Не вярвам в Бог!
- А ако аз кажа, че не вярвам в хората? – попита странникът, който беше седнал на моята маса и отпи от чашата с вино.
При все, че цялата кръчма беше празна, той избра точно моята маса и попита дали е свободно. Подразних се. Не ми беше до компания точно днес. Исках да ...

emo2

Проза » Рассказы

2017-12-14T00:16:02+02:00 3.9K 16 28

Този път няма да ти се размине 13 🇧🇬

Ръцете ми се плъзгат по тънката талия, после по стегнатия корем. Обгръщам гърдите, чиито зърна са цръкнали и втвърдени. Бедрата са разтворени подканящо и потрепват. Притискам се в излъчващото блага топлина тяло. Устните ми щипват игриво брадичката и се залепят върху устата, от която се стрелва игрив ...

Heel

Проза » Рассказы

2017-12-14T00:03:09+02:00 662

…помощ на пътя… 🇧🇬

Колата „изхърка” и спря, ядосан шофьорът излезе да види какво се случва, ремъкът се беше скъсал, огледа се с мисълта дано някой да спре и да окаже помощ… Не след дълго молитвата му бе чута.. Една кола спря, двама мъже слязоха с поздрав: Друже, попитаха го с какво могат да му бъдат полезни. Разбрали ...

lusibo

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-12-13T12:21:07+02:00 1.1K 1 6

Чистилището /плюс Ада и Рая/ - 2. 🇧🇬

3.
А аз трудно свиквам. Нрав… Колко проблеми имах заради него по онова време… На Земята…
Някак си не мога да схвана основното правило на щастливите хора – оцелявай! Не живей, оцелявай…
Защото животът е разнообразен, изисква интелигентност, дава възможност сам да си го строиш. А оцеляването е еднотип ...

генек

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-12-13T12:17:37+02:00 1.1K 6

Счупената приказка 🇧🇬

Имало едно време, една много заблудена и объркана душа. Преди тя била слънчев човек, който никога не пада духом, всичко било чудесно, до момента в който не я споходило проклятието на злия магьосник на име Живот. Той превърнал сърцето ѝ в камък, неспособен да обича. Проклятието било много силно, но е ...

evageorgieva96

Проза » Рассказы

2017-12-13T11:28:14+02:00 860

Пътеките на живота 🇧🇬

13
Седемгодишната Олая Джанингстън и майка ѝ – Марта, живееха на улица „Болдър“. Едноетажната им къщурка се намираше в близост до тази на измъченото семейство Ъпългейт.
Малката им градина бе изпълнена със страхотно изглеждащи цветя. Бетонната мивка, обримчена със саксии за украса, излъчваше масивно ...

thedac

Проза » Повести и романы

2017-12-13T11:24:01+02:00 655

Нечистите - глава 1 🇧🇬

Бяла като мляко кожа, красива руменина, лазурно сини очи, плътни устни, дълги мигли, красива руса коса, вдигната в изящна прическа. Елизабет би изглеждала перфектно, ако не бе досадното детинско излъчване, което все още притежаваше. На шестнадесет, женствеността ѝ все още бе като напъпила, но неразц ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-12-13T10:38:16+02:00 3.4K 4 3

Тимур, мургавата му компания и едни зомбита 🇧🇬

Тимур, мургавата му компания и едни зомбита
Преди много години в едно малко градче, в едно малко жилищно блокче, за малко време живяхме в една малка квартира. Мама, татко, аз и малкото ми братче.
Две стаи на първия етаж и още две стаи, в които живееха нашите хазаи. Мило възрастно семейство.
Малкото ...

batsvil

Проза » Рассказы, Юмористическая

2017-12-13T01:05:50+02:00 2.1K 2 3

Глупавият Хасан и Луната 🇧🇬

Имало едно време едно простовато и бедно момче. Всички го наричали глупавият Хасан. Присмивали му се, че дори камъните са по - умни от него. Въпреки това Хасан никой не нагрубявал, тъй като имал добро сърце. Благодарение на него се усмихвал и оцелявал сам живеейки скромно.
Една ранна утрин решил да ...

troia

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей

2017-12-13T01:02:51+02:00 1.9K 3 16

Кръвопускане-8 🇧🇬

Прокурорът излезе от кантората доволен. Проведе няколко разговора по телефона, докато крачеше зигзообразно на улицата с широки и бавни крачки; на висок глас даваше инструкции, нареждаше. Опасяваше се, че срещата ще приключи по-зле. Този адвокат е опасен, но мекушав. Сигурно е влюбен в журналистката. ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-12-13T01:01:05+02:00 881 5 5

Тя се страхува само от градушките - 10та част 🇧🇬

Наближаваха. Мета усети как единият ù клепач почна да „играе” – това я притесни. Тя беше суеверна, а и не бе само от това – от малка знаеше, че примърдва ли неколкократно някой мускул, където и да е по тялото ù, нещо се случваше – винаги, и то нещо значимо. Основно следваха земетресения – по цял свя ...

ParvaNova

Проза

2017-12-13T00:48:38+02:00 1.8K 10 19

Ваньови вълнения, 2-ра част от повест 🇧🇬

***
Двете деца живееха в умиращото село Победа със старата си баба Янка. Родителите им, починали в зверска катастрофа, ги закриляха отгоре – Елена и Андрей невидимо наблюдаваха как отрочетата им растат, как се радват на заобикалящия ги свят, как споделят последната си филия на масата помежду си и ра ...

thedac

Проза

2017-12-13T00:44:37+02:00 465 1 1

Докосната от слънцето 🇧🇬

Имало едно време едно момиченце, което не обичало Слънцето, не обичало Водата, нищо не обичало. А, май все пак нещо обичало – да мърмори.
Сутрин, когато го будели да става от сън, то мърморело:
- Не искам да ставам!
Когато му слагали да яде, то пак мърморело:
- Не искам да ям! ...

svetlanal

Проза » Сказки и произведения для детей

2017-12-13T00:41:15+02:00 1.7K 2 3

Старият албум 🇧🇬

За миг отварям стария албум
и нежен спомен просълзи ме.
Да видя аз лицето ти отново,
и очите-сини отворени широко.
Спомена за теб да върна, ...

pamitam

Проза » Повести и романы

2017-12-12T23:32:46+02:00 881 1

На път 🇧🇬

Колата летеше по хубавата магистрала, наслаждавах се на приятното пътуване. По едно време се унесох, заспах… събуждайки се, погледнах и се смръзнах, колата „летеше”, обаче воланът се движеше без помощта на нечии ръце, разсънвайки се, се усетих, че тръгвайки на път, съм се качила в кола, управлявана ...

lusibo

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-12-12T13:41:03+02:00 1K 1 2

Хербарий 🇧🇬

Све седеше на пясъка, гледаше с копнеж морето, което плискаше сапунена пяна на педи от петичките му, и чакаше да изтече задължителният час между къпанията. За майка му тоя час беше „време за здравословно ослънчване”. За него си беше чиста скука.
Огледа се и я откри по чадъра на разноцветни триъгълни ...

miasoul

Проза » Рассказы

2017-12-12T13:01:18+02:00 1.4K 3 4

Чистилището /плюс Ада и Рая/ 🇧🇬

ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато си се отпуснал, но, разбира се, пак ме изненада. Ръждясал, продран, тенекиено-повръщащ звук… Да ви кажа – дори телефонът, който нашите монтираха, когато бях в единадесети клас, имаше по-чист ...

генек

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-12-12T08:36:02+02:00 1K 2 6

Дядо Мирко 🇧🇬

Дядо Мирко
Дядо Мирко, седемдесет и пет годишен пъргавеляк, живееше сам в красивата си и
уютна двуетажна къща, с великолепно поддържан двор, в малко селце, потънало в
струящите покой и сигурност обятия на Старопланинските възвишения, загърнали го
като пеленаче с мощната си снага. Радваше се пълноцен ...

charo

Проза » Юмористическая

2017-12-11T02:04:41+02:00 2.4K 6 16

Нашата странна връзка 🇧🇬

С нея Съдбата буквално ни... сблъска. Удари? Зашамари? Уби?!...
Какво, всъщност, искаше да ни подскаже с онзи як удар до онова готино кафе в стил винтидж?! Че и двамата обожаваме кафе или... Със сигурност е „или - то“, защото за първото става ясно по - нататък...
Преди повече от две седмици, като по ...

written-springs

Проза » Рассказы

2017-12-11T01:59:57+02:00 2K 3 5