Рассказы и проза современных авторов

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
42.3K результатов

Невена 🇧🇬

Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...
ГеоргиГеоргиев (Георги Георгиев)
ГеоргиГеоргиев
Проза » Рассказы, Другие
1.4K

18+ Последната хипотеза за смъртта на динозаврите 🇧🇬

Малчуган: Тате, от какво ли са загинали динозаврите - смъртоносен вирус, сблъсък на астероид със Земята, страховит земен катаклизъм...?
Бащата: Не, сине, просто са им пораснали ръце и са започнали да мастурбират...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
869 1

Последни трепети 🇧🇬

Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа.
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърд ...
Alastor (Аластор)
Alastor
Проза » Рассказы
1.3K 1

Пет часа разлика 🇧🇬

Това е история за един хотел. Това е история за един куфар. За чифт черни токчета. За една униформа. За едно червено червило. За един кок. За една усмивка, зад която се крие много болка.
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщ ...
AstineD (Деница Габровска)
AstineD
Проза » Рассказы, Юмористическая
1.3K 2 5

"Капан за ловци"- Част I 🇧🇬

Вперила незрящ поглед през замъгленото от собствения ѝ дъх стъкло, Кейси Доусън притискаше горещата чаша в дланите си и се опитваше да се постопли от парата, която вдигаше ароматният чай от горски билки. Нещо не ѝ даваше мира и тя продължи трескаво да се оглежда в лицето на всеки един посетител. Гра ...
Dayan_101 (Даян Янакиева)
Dayan_101
Проза » Рассказы
1.6K 3 5

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 9. 🇧🇬

6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романы
1.7K 1 3

Пътят на самотата 🇧🇬

Полъхът на вятъра се носи из празните улици, посърнали в невзрачната нощ. Цветовете са избледнели, къщите посивели, останал е единствено сковаващият студ на самотата, обрекла ни на безкрайно лутане по кътчетата на душите ни.
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...
Seline_1 (Селин Фикрет)
Seline_1
Проза » Рассказы, Другие
1.6K 1 1

Къде е? продължение1 🇧🇬

- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори Миролюб, като внимаваше да не разлее кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща ...
Соларе (Румяна Друмева)
Соларе
Проза » Рассказы
929 4 11

Самоубий се 🇧🇬

3:46 а.m.
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...
ponichka.1 (Ponichka)
ponichka.1
Проза » Рассказы, Другие
1.8K 3 4

Чупя писалката (или писмо в бутилка) 🇧🇬

Здравей, който четеш това,
Иска ми се да напиша писмото на ръка, да го свия на руло в бутилка и да го пусна в буйните води на някоя река, но нямам физическата възможност за това. Нека ти го обрисувам, представяй си, че се случва...
Отбивам се за последно на този бряг. Над мен небето прилича на течен ...
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)
teodoralindemann
Проза » Письма
1.6K 2 3

Сега на къде 🇧🇬

Мислех че този ден скоро, няма да дойде.
Деня в който искам всичко да свърши...
Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...
Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде с ...
Ем.С (Ем)
Ем.С
Проза
976

Върхът на свободата 🇧🇬

Уханно далеч и уханно нагоре.
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...
gigi08 (Гергана)
gigi08
Проза » Другие
1.2K 2

Объркани времена 🇧🇬

***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...
ГеоргиГеоргиев (Георги Георгиев)
ГеоргиГеоргиев
Проза » Рассказы, Другие
1.1K 1

Мъдро предложение 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, възможно ли е без войни населението на Земята да намалее бързо наполовина?
Бащата: Да, достатъчно е да се разреши убийството между съпрузи и само за една нощ всичко това ще се случи!
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
790 1

Утрото е в очакване 🇧🇬

Да се събудим и да благодарим, че ни се дава още един ден пътешествие. Пътешествие, което за някои вече е минало, за други ще приключи днес, а трети има още на какво да се научат.
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...
AstineD (Деница Габровска)
AstineD
Проза » Рассказы
1.4K 2

Топлина от непознати 🇧🇬

Август.
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло. ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Рассказы
859 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 8. 🇧🇬

IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романы
950 1

Нечистите - глава 6.6 🇧🇬

Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...
Shay (Лесли)
Shay
Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези
1.7K 1 2

Палто 🇧🇬

Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, ...
Dayan_101 (Даян Янакиева)
Dayan_101
Проза » Рассказы, Другие
1.2K 3 2

Неспокойствие 🇧🇬

Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...
nadia.nanito (Надежда Тошкова)
nadia.nanito
Проза » Другие
774

Споделеният път 🇧🇬

Берта - седемгодишната немска овчарка на Боян Тотев беше превъзходно животно. Имаше издължено тяло със здрава мускулатура, среднодълга ръждивокафява козина, като само главата и гърба се отличаваха с черния си цвят. Придвижваше се почти винаги в тръс, с леко наведена към земята глава, съсредоточена, ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Проза » Рассказы
854 1 6

Вечните въпроси 🇧🇬

Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Другие
665

Тя ще знае 🇧🇬

Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...
ponichka.1 (Ponichka)
ponichka.1
Проза » Рассказы, Письма, Другие
1.6K 3 2

Кошмари 🇧🇬

Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Рассказы
903 4 5

Проклятието на Ротингер (4-та, последна част) 🇧🇬

6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези
1.9K 3 11

Катерина 🇧🇬

Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите й се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често й се присмиваха, че е “селянче“.
Един ден Кристина ...
ГаляБорисова (Галя Борисова)
ГаляБорисова
Проза » Рассказы
3.1K 6 11

Северно сияние 🇧🇬

Стояха много дълго безмълвни. Гледаха Северното сияние. Палитрата на цветовете му изяждаше зениците им. Лицата им бяха платна. Ръцете им, пъхнати в джобовете, стискаха изтъкани пъстроцветни спомени в юмруци.
-Знаеш ли, Свен, какво си мисля- първа наруши безкрайността на тишината Мия. Като че ли има ...
Diskordia (Ивалина Петкова)
Diskordia
Проза
1.2K 2 3

Урок по доброта 🇧🇬

В студената зимна вечер, Стефан чакаше седемгодишния му син Николай, да свърши часовете в училище. Беше вече тъмно, когато първокласникът излезе от голямата сграда. Баща му го прегърна, взе раницата от ръцете на детето си и попита:
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Рассказы
2K 2

Човек и епоха 🇧🇬

Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...
dochev89 (Боян Дочев)
dochev89
Проза » Другие
1K

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 7. 🇧🇬

Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романы
1.1K 2 7

Неразрешен Случай 🇧🇬

Раздирателните писъци и викове все още прогаряха и пулсираха като отворени рани върху гърлото на Аманда Форбс.
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе ...
Dayan_101 (Даян Янакиева)
Dayan_101
Проза » Рассказы
1.6K 2 4

Защо не беше установен контакт 🇧🇬

В Космоса полетяха сигнали: „Приземих се на планета с разумни същества. Към мен тича едно от тях и маха за поздрав. Разрешете контакт!“
Космическият кораб се беше приземил в градинката зад огромния панелен блок. Към кораба тичаше пенсионерът Рашко Д. Рашков и размахваше бастуна си и един списък.
– К ...
Елка (Елка Тодорова)
Елка
Проза » Юмористическая
875 2 7

Със здраве 🇧🇬

С Ъ С З Д Р А В Е
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...
ГеоргиГеоргиев (Георги Георгиев)
ГеоргиГеоргиев
Проза » Рассказы, Другие
1.2K 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 6. 🇧🇬

5.
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романы
1.1K 2 9

Волк

Буджак завален снегом. Стынут в стуже уныния долгие зимние ночи. Высокие сугробы холодно держат рыхлую белизну сползшей с неба перины. Все щели, завеянного снегом крестьянского двора, сквозят проточным завыванием сосредоточенной стужи, всюду свистит озорной, пронизывающий холод ветра. В кольях, в ша ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Рассказы
2.9K 3 2