- That little devil! – said Anna’s mum after failed attempt to charm the white cat, that finished with the animal hissing at her.
- Mum! – Anna revolted. – Don’t call her like that.
- Well, I won’t use the name you’ve chosen, Angel is a ridiculous name for a cat.
Anna did not choose this name just l ...
Борис и Нели
Глава втора
Мисълта за Нели и нейното състояние не му даваше мира. Борис не можеше да се примири с заключението на своя състудент. Макар и специалист от световен мащаб, Мумтаз също можеше да сбърка. Поне така му се искаше на него. Нели не беше само пациентка нуждаеща се от неговата помо ...
Тайната на Любовта
Днес Купидон ми разкри тайната на любовта. Искаш ли да я узнаеш? Да?! Тогава ме последвай и си представи една река с много вирчета и бързеи. Има дълбоки вирове, които се пълнят с течащата вода, преливат и на мястото на старата вода идва нова. Тези вирове са широки с образуващи се ...
Понякога трябва да свикнем с мисълта, че хората се променят и че поради тази причина ги губим до себе си. До преди известно време са били наши близки приятели, а утре можем да очакваме от тях достойни врагове. Но все пак не бива да оставяме различните обстоятелства да ни променят и дори да бъдем нар ...
На Иван
Остана ми само това – да пиша за теб. Да пиша. Независимо, че ти няма да го прочетеш. Друго няма да има. Никога. Знам, че мразиш многоточията, но чак сега разбирам защо. Почувствах се слаба. Изгубена. Намирам се само в твоите очи, които вече не виждам. А ти си силен и смел. Ти - с всичкото т ...
Монотонният ритъм на английския дъжд се претопява между ръцете и струните на китарата ми в никога неизлизали на белия свят мелодии. А дали е бял светът или е очернен от страданията и мъките на хората, които се борят за промяна, а тя все не идва. Изцедени, изтощени, но въоръжени с надежда, те продълж ...
КУМЧО ВЪЛЧО И ЧЕРВЕНАТА БАБИЧКА
Червената бабичка много обичаше Кумчо Вълчо. Още от малка беше свикнала с него. От татко си и майка си знаеше, че трябва да обича Кумчо Вълчо, че той не е лош и ако изяде някого, то той ще да е бил някой от ония, непокорните.
В детската градина, в училище и в универси ...
А ДАЛИ Е ТАКА
Баба Любка седеше на пейката пред блока и наблюдаваше минувачите. Някои я поздравяваха сериозни, а други я подминаваха улисани в грижите си. Мъже и жени, млади и стари – всички си приличаха – погледите им бяха отнесени в бъдещето, в миналото, в службата, в тайната квартира… ”Ех - мисле ...
Връзка
(за мен, за хората, които обичам и за Иван)
Наричат го „връзка”... Връзка без чувства, сексуална връзка, емоционална връзка... Така се нарича, защото свързва хората по някакъв начин... Защото те имат частица от другия винаги... Връзката не е непременно седмиците, месеците, годините, които спо ...
Събудих се, когато колата спря. Качихме се в апартамента на Мишо и той ми показа стаята ми. Влязох вътре, хвърлих чантата на земята и застанах до прозореца. Мишо ми говореше нещо. Звучеше някак далечно... Чувах гласа, но не и думите му. След малко се чу звук от затваряне на врата. Не помръднах. Глед ...
Беше топъл октомврийски следобед, но улиците пустееха, защото беше работен ден. Само в парковете и градинките имаше повече хора, предимно пенсионери, които се наслаждаваха на хубавото време и се молеха то да продължи поне още някоя и друга седмица.
Редник Райков се прибираше пеша от една среща с при ...
Всички имена и исторически събития са действителни и приликата с тях е умишлено търсена! Всички твърдения, засегнати в текста са единствено израз на личностната позиция на автора!
Мъжът спря пред вратата на кабинета. На табелката пишеше - Доктор Майкъл Нютон – хипнотерапевт и специалист по модификац ...
Никога не съм вярвала в себе си. Всичко, което правех, ми се струваше грешно. Но когато започнах да пиша, намерих мястото си. Харесвах това, което пиша, но го пазех само за себе си, докато един слънчев ден (май не беше слънчев) една моя учителка ме накара да участвам в литературен конкурс. Тъй като ...
Здравей, татко!
Пиша ти първото си писмо. Никога не бях ти писала!
Когато ти си тръгваше, бях много млада, много ме болеше от тази раздяла. Същата болка и мъка виждах и в твоите очи.От това ми ставаше още по-тъжно. Не можех да спя месеци наред чувах мекият ти глас. Месеци наред, когато затварях очи ...
ПИСМОТО
(...на всички събудени...)
В просъница го усети, че става, измъква се тихо от завивките, подпъхна ù одеялото откъм гърба, на пръсти прекоси стаята и внимателно притвори вратата. Обърна се на другата страна и с доволна усмивка на уста продължи дрямката си.
Разсъни се след около час, събудена ...
Колко са десет процента от десет милиона долара?
🇧🇬
Тежкият напечен въздух с мирис на гранясал нефт, застояла морска вода и прясна блажна боя нанесена директно върху ръжда се процежда през тясната амбразура на каютата на третия помощник капитан. Капитан океанско плаване втори ранг Марин Дръндарски гърчеше изнуреното си тяло на тясната койка и не смее ...
СТАРИЯТ УЧИТЕЛ
Сърдечно ни посрещнаха в Гранчаре. До селото се стига с джип по разбит каменен път или пеш по стръмна пряка пътека. Съвсем близо е до Призрен, надвиснало над него, но и по своему незабележимо. Забележима е, обаче, разликата с големия град. Няма ги тук горе шумът и забързаният ритъм – ...
Слушай, малка глезано, пиша ти това писмо не защото съм очарована от твоята тъпа история и не защото си падам по измисленото ти щастие и „победата” на доброто над злото. Това са пълни финтифлюшки! Писани са за наивници,които си нямат елементарна представа от ехидството на живота.Не, не, драга, мене ...
Емилия
Глава първа
Голямо ято бели гълъби летяха над града, засенчвайки лазурното майско небе. Бяха хиляди, а може би милиони. Това се случваше за първи път. И най-възрастните софиянци не помнеха такова чудо. И всички бяха бяли, снежно бяли. Летяха плавно и толкова близо един до друг, че изглеждаха ...
Животът е път осеян с препятствия,
Животът е приключение, което трябва да извървиш!!!
Животът е гаден и това го прави толкова красив!!!
Животът е несправедлив и затова трябва да си честен!!!
Животът е хазарт и затова трябва да си хладнокръвен!!! ...
Ех… Има си хас!!! Стъпките назад – към дома - са тежки… Бавни. Не разбрах какво е положението там и хем ми е любопитно, хем не ми се ще да разбера по- рано разочарованието (Ако го има, де…). Някак не ми е по сърце, разбирате ли?
Лъскаво черна като въглен котка се промушва през счупените дъски на огр ...
- Ей такава уста имаше - показва с двете си ръце Бенчо - а зъбите и беха като куки-орловки. Остри и закривени навътре.
Малката групичка се топли на оскъдния огън, а младия Стоен току подръчва съчките да не изгаснат. Деня преваля и нощта обгръща в тъмното си одеяло пишман рибарите.
- И какво, бай Бен ...
Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, ког ...
Тази вечер разговарям с тишината. Случайно срещнах я близо до дома. Поканих я да влезе. Питам се сега защо?! Та тя моя гостенка отдавна беше.
Приседнали сме двете на по чаша "тихо съмнение". Тя мълчи. Аз също. От време на време само лекият хрип от събралата се в мен тъга разваля нашата идилия.
Разго ...
Единственият шум в помещението се долавяше то жуженето на машините, много слабо като електрическа вълна. Зад стените на триизмерния куб полузаспали жени сортираха прането, пускаха гладачните апарати и приготвяха готовите поръчки.
Джонатан се правеше на много зает и хвърляше апетитни погледи към дежу ...
Едно обикновено момиче. Това съм аз – Джуди Бенсън. На 15 години съм. Живея с двамата си родители – Алисън и Браян Бенсън в Оксфорд. О, и да не забравяме досадния ми брат Скот, който е на 8! Не излизаме често с родителите ми от града. Те имат много работа и нямаме време дори и на почивка да отидем. ...
Ден първи:
... Кацнах с чартърен полет на въздушно-капковите линии. Летях около метър-два, докато не се приземих върху главата на един българин. Допреди да излетя, живеех под наем в белите дробове на един французин. Живеех си като бял човек... Добре ми беше, но трябваше да хвана първата по разписани ...
В живота ми има много препятствия,но единственото,което ме затруднява е това, което е застанало между нас. В живота ми има много болка, но единствената, която мога да почувствам е тази от липсата ти. В живота ми имаше и хиляди несбъднати мечти,но единствените, за които съжалявам, и единствените, кои ...
В главата му се въртят куп идеи. Само да има кой да му плаща за тях и ще стане милионер. Даже и милиард може да изкара, стига някой спомоществовател да пожертва частица от свободното си време и да му обърне внимание, някой спонсор, както е модерно.
Да, но такъв не се намира. Тогава му дойде нова иде ...
По студентския въпрос
- Даскале, айде бе, второ кафе пия, очите си през джама изгледах, а ти ми се мъкнеш кажи-речи по обяд – подхвана ме още от вратата Академика.
За незапознатите ще уточня, че той никакъв академик не е, ама откак прехвърли 70-те, все се пипа по джобовете, мърморейки си, „а къде ми ...
Плачеше... Плачеше от обида, от безпомощност, от мъка... заради предателството... Може би не дори не можеше да формулира защо плаче. Струваше и се, че светът се срутил, струваше и се, че няма път, по който да продължи...Чувстваше се съвсем сама и изгубена...
Предателство... Самота, разочарование... ...
В късната октомврийска вечер улиците бяха като мъртви лабиринти на иначе шумния мегаполис. Светещите реклами изглеждаха сюрреалистични, сгушени в ореолите на уличните светлини. Необичайна бе и тишината, застинала някъде във времето, което сега сякаш бе спряло.
Артемир - работник в обществена пералня ...
Отзад на огледалото
Хмм, какво трябва първо да кажа? О, да, вярно. Първо трябва най-вече да ви поздравя вас – милите хора, които четете това. Здравейте! Приятно ми е и се радвам, че сте дошли да прочетете точно моя, да го наречем разказ. Вие може и да го приемете като нещо друго, но аз си мисля, че ...
Умението да обичаш обич!
+ 58
(текст с препоръчителен родителски контрол за лица под 58 (петдесет и осем години)
Стреснах се от нещо в съня си! Отварям очи! Таван! Хммм! И то непознат! Лежа по гръб!? Не обичам да лежа по гръб, защото понякога като съм в тази поза хъркам. Хммм! А сега защо съм легнал ...
Кой те направи толкова нежна? Кой ти вдъхна такава любов и отдаденост? Събуждам се от нежността на пръстите ти, галиш ме, като коте, като най-любимото ти нещо. И очите ти ме галят. Ти се навеждаш и ме галиш и с миглите си. Леко гъделичкащо и много вълнуващо. Всичко в тебе ме гали. Цялото ти същество ...
Третият край на живота
Имаше нещо магично в тая студена нощ. В главата ми споменът за нея остана жив и ярък като въглен. Винаги щом се сетя, нещо жегва сърцето ми. Ала и до днес не зная какво видях тогава в бялата мъгла и асфалтовия път, почернял от ситния дъждец.
- Благодаря ти - казах твърде висок ...
ДРУГАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗМЕЯ
Е-й-й тарикат-племе сме туй българите, няма ситуация, от която да не излезем, като се изключи кризата, къде винаги у нея си седим, ама не за това ми е думата, а за онова що чух и видях вчера в кварталната градинка.
Бях излязъл да си поразходя обяда, кога в зоната ми на интер ...
Ще ви разкажа…”Ха, интересно или “многообещаващо”?! Чуйте! Изповедта звучи неправдоподобно, но е реална. И това е “свежото” в нея.
Аз, човек – с миналото обвързан, аз – вярващ, на неверие обречен, аз – единия, на многоликост осъден... Кой? Аз – смъртният...
Животът не дири огрени пътеки, нито пътища ...