Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

* * * 🇧🇬

Казваш, че знаеш пътя и искаш да ме водиш?
Добре, но тогава ме хвани за ръката, а не за носа!

Nejnostt

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-03-11T11:19:37+02:00 942 1

"Справедливостта" на Бога 🇧🇬

„Справедливостта” на Бога
Тая сутрин денят бе наистина хубав, въпреки че беше малко хладничко. Слънцето леко напичаше, а птичките бързо летяха на всички посоки. Личеше си, че идва пролетта.
Такива сутрини се харесваха най-много на Иван – нито много студени, но нито и много топли. „По средата винаги ...

soundsanin

Проза » Рассказы

2013-03-10T22:18:35+02:00 1.3K 1

Между два свята 🇧🇬

Тя имаше всичко. Почти всичко, което бе желала. И бе празна... Отвътре бе гнила. Или поне така се чувстваше. Живееше живота си сякаш насила. И сякаш всичко ù бе даром, красотата ù, интелектът ù, парите ù, перфектното ù семейство, изкуствените ù приятели, фалшивите ù връзки. Утрото се плисна в очите ...

l1l1th

Проза » Рассказы

2013-03-10T13:56:39+02:00 816 1

Безразличие 🇧🇬

Чистият непукизъм към всичко. Абсолютно всичко. Пренебрежението, толкова привлекателно за някои, се превръща в истинско изкуство (The art of not giving a single fuck). Умение. Начин да запазиш здравия разум. Умение...
Хах, емоции... На кого са му притрябвали? (Да това беше реторичен въпрос...)
Не ми ...

bambamplqkplqk

Проза

2013-03-10T10:12:45+02:00 1K

Голямата Ели и малката Ели 🇧🇬

Отминаха коледните и новогодишни празници. Животът облече сивия си костюм, въздъхна и с наведена глава излезе навън. Между блоковете имаше опасни заледени участъци от разтопения от предните дни сняг. Комшийката от втория етаж се бе разтупала с ролки на главата. Някакъв старец от съседните осеметажни ...

valia1771

Проза » Рассказы

2013-03-09T22:18:59+02:00 1.2K 20

Осми март 🇧🇬

В сивия град улиците бяха оцветени от усмивките на минаващите жени.
Млади, стари, красиви или грозни… просто неотразими в този ден, когато проблемите са на заден план, а чувството, че са принцеси, доминира.
На фона на тези позитивно изглеждащи хора срещата с нея беше смазваща.
Някогашното най-красив ...

satanas

Проза

2013-03-09T22:15:05+02:00 739 3

Фрагменти 🇧🇬

Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и отвисоко? След дълго мислене, най-важно му се струваше внима ...

Eia

Проза » Рассказы

2013-03-09T14:04:21+02:00 1.5K 1 10

Окъс(н)ели разкази - 16. Facebook in live-2 🇧🇬

- Нали помниш, че имам среща с колеги тази вечер?!
Гласът идва от банята през шума на течаща вода.
- Помня, разбира се! - Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща... Всъщност - нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.
- Имам час при Роси - фризь ...

kalin8

Проза » Рассказы

2013-03-09T12:17:10+02:00 1.1K

Проститутката 🇧🇬

Сивото октомврийско небе бе притискало ръждивата гора през целия ден, пропивайки със ситен, студен дъжд оголялата земя. Кокетните къщи на малкото предградие се гушеха зиморничаво под лъщящите керемиди на мокрите си покриви, докато вечерният сумрак постепенно потули с глуха тъмнина и малкото есенни б ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

2013-03-09T10:28:24+02:00 2.3K 18

Приказка за любовта 🇧🇬

Имало едно време... в едно далечно, далечно кралство... през девет планини в десета, се родила една принцеса.
Малката принцеса растяла, растяла и се превърнала в най-усмихнатата принцеса на света. Всички искали да бъдат нейни приятели. Давала цялата си любов на света, но това не било достатъчно. Нещ ...

dark-love

Проза » Сказки и произведения для детей

2013-03-09T06:36:50+02:00 3.9K

Спомени 🇧🇬

Здравей, Дичо!
В следващите няколко реда ще прочетеш неща, които днес си спомних. Благодаря ти за спомените, за миговете, които имахме с теб тогава. Всички тези спомени ме топлят сега, когато така далече си от мен! Може би така е много по-добре! Щом си там - така далече през морета, океани, континен ...

thedarkangel90

Проза » Письма

2013-03-09T03:43:10+02:00 1.3K

Разни 🇧🇬

По-изгодно е да се учиш от чуждия лош опит, отколкото от собствената си глупост.
***
Всички мечтаят за млада, богата и щедра половинка, но накрая се женят за който им падне. Ако в приказките целунеш жаба, тя се превръща в принц. В реалния живот, ако целунеш жаба, тя се превръща в по-голяма жаба, коя ...

iboyadjiev

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-03-08T20:04:53+02:00 784 1 1

Сляпа тишина 🇧🇬

Бягам по път без павета
и тишината обгръща ме в мрак.
Уж към тебе водеше тази пътека...
Но ти ме подмина,
а аз пак не разбрах... ...

ishizo

Проза

2013-03-08T12:25:49+02:00 1K 3

Невидимото изкушение 🇧🇬

Не го бях виждал откакто завършихме училище. Косата му бе леко оредяла и малко посивяла отстрани на бакенбардите. Имаше и много по-дебели бузи от времето, през което го помнех.
Редовно си пиех кафето близо до кафе машината на спирката, но понякога, когато станех по-рано, минавах и през кварталното к ...

sav11

Проза » Эротическая

2013-03-08T09:59:37+02:00 1.3K 4

Празник ли е иначе? 🇧🇬

Честит празник на всички майки, жени, женички и момиченца!
Честит празник на красивите, на грозните, на слабите и дебелите!
Честит празник на всички покорни и непокорни, на добрите и на лошите!
На всички обичащи и мразещи, на милите и на кучките!
На всички дами с мъжка професия и на всички, които с ...

Liberum-anima

Проза » Другие

2013-03-08T08:51:14+02:00 1.4K 1

Искам още 🇧🇬

Истински, без значение дали знаеш кой си.
Въздухът, който дишам, без значение дали помня или забравих.
Нервът, който движи химикала по листа и продължава по масата.
Отговор на всичко, което не те попитах и ти ми отговори.
Приятно е да усещам да дишаш мечти във врата ми. ...

an1ma

Проза » Письма

2013-03-08T08:49:50+02:00 1.2K 4

Един ден в страната на чудесата 🇧🇬

Един ден в страната на чудесата
Един ден, както си вървях по задушната и шумна улица, в главата ми се завъртя свежа мисъл. Бях намислила да отида в гората с кучето ми и да се разведря.
Тоз час се затичах към дома и казах на мама:
- Мамо, реших да отида във гората на разходка. Шаро ще ме пази от опас ...

just-inlove

Проза » Сказки и произведения для детей

2013-03-07T22:20:08+02:00 1.2K

Усмихни се, голямо момиче 🇧🇬

Ти, която обръщаш гръб на любовта, за да са щастливи всички други!
Ти, която издаваш първата си стихосбирка!
Ти, която всеки ден започваш диета и все гладна ходиш!
Ти, която виртуално флиртуваш и за теб копнеят много мъжки очи!
Ти, която търсиш късмет по чужди земи, но сърце си оставила тук! ...

suleimo

Проза » Другие

2013-03-07T22:09:29+02:00 1.5K 1 12

Обедно писмо до Господ 🇧🇬

Здравей, Господи!
Вчера не ми беше ден и затова отидох на църква… Надявах се да те открия там, за да ти кажа, че нещата при мен не вървят. Те, шибаните неща, никога не вървят, ама има дни, в които на душата ми ù идва малко в повече. Църквата беше в ремонт и едва успях да се докопам до олтара ти, та ...

MoonflowerTani

Проза » Письма

2013-03-07T22:06:58+02:00 1.3K 4

Огледалото 🇧🇬

Отдавна в чантата ù този атрибут го няма. За какво ù е?
Има едно голямо огледало в коридора, където набързо слага малко крем, червило и леко подвива миглите си, а как изглежда, дори не се сеща да погледне. Страхува се, да се взре в очите си, защото знае какво ще види.
Понеже всички дрехи, дори и тез ...

Djein_Ear

Проза » Рассказы

2013-03-07T15:33:48+02:00 951 2

Моята молитва 🇧🇬

Писането винаги ме е спасявало. От най-големите драми в живота ми, от най-дълбоките пропасти в ежедневието ми, от най-силните бури в светлите ми дни. Искаш ли да ти разкажа една история? Седни до мен, ето тук на ъгловия диван. Сори, ако ти е много задимено. Пуша много. Искаш ли една чаша вино? Не, н ...

l1l1th

Проза

2013-03-07T14:46:45+02:00 789

Безплътно 🇧🇬

Безплътно
Безплътно.
Безплътно мълчание кънтеше във стаята.
Безплътно, безпътно, безжизнено нищо стоеше на стария диван, гледайки призрачно към напразно празния прозорец…
Защо? ...

libertasanima

Проза

2013-03-06T23:28:39+02:00 603 2

Фатална нощ 🇧🇬

Оставаха броени часове до пристигането на Новата Година. По улиците на Денвър се стичаше поток от хората, които бързаха, за да се присъединят към семействата си за празнична вечеря. По главните шосета можеха да се чуят клаксоните на недоволните шофьори, ругаенето им и форсирането на гумите по мокрия ...

AliceSixx

Проза » Рассказы

2013-03-06T21:03:18+02:00 1K 1

Лъжата, втора природа 🇧🇬

Нощта бе нежна. Като разпилени нотни листове по пода. Като разлята чаша от вино по белия чаршаф. Нощта бе различна. Обвита от мирис на пури и скоч. Нощ, в която щеше да се случи нещо. Тя се огледа още веднъж в огледалото. Годините минаваха неусетно, а с тях изчезваше и чувството ù за срам и неудобст ...

l1l1th

Проза

2013-03-06T14:46:04+02:00 747 2

Бюро за изгубени 🇧🇬

Седеше на полицата толкова отдавна, че съвсем го бяха забравили. Невзрачен пакет, колкото половин кутия за обувки, опакован с твърда сива хартия.
Служителката намести очилата си и погледна с досада новата пратка. Не спираше да се учудва колко небрежни са хората в днешно време. Целият куп беше от сно ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-03-06T14:40:54+02:00 976 1

Кога ще умреш?! 🇧🇬

"Кога ще умреш?!" Този въпрос ме преследваше като рекламен банер в почти всеки сайт, придружен с картинка на Смъртта, усмихваща се зловещо. Все избягвах да натисна върху банера, накрая любопитството ми надделя и го направих. Цък! Започна дълъг тест със здравни въпроси: Има ли хипертоници в семейство ...

duffmckagan

Проза » Другие

2013-03-06T12:32:09+02:00 2.5K 4

Чуйте ме 🇧🇬

Родих се в далечната 1936 г. Семейството ми бе известно и богато. Имах много сестри и знаех, че всички ние сме предопределени да бъдем харесвани, обичани и желани. Баща ми, Кристиан, бе отдаден на работата си. Аз се радвах на живота, който ми бе дал, на съвършенството, с което ме бе дарил. Тялото ми ...

полет

Проза » Рассказы

2013-03-06T12:13:53+02:00 1.4K 4

Абстиненция 🇧🇬

Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфна ...

eti-fall89

Проза » Другие

2013-03-05T21:43:26+02:00 1.3K 2

Трети март 🇧🇬

Тази дата е възвеличавана и охулвана. Такива сме си ние - Българите. Всеки наш национален символ е бил повод за гордост и за оплюване едновременно. В несъгласие със себе си живеем, а дирим съгласие за общото. Съединението прави силата, но дори за гроба на Левски не намерихме покой и упование.
Колкот ...

viapontica

Проза » Другие

2013-03-05T20:33:05+02:00 642

Какво е вътре в мен 🇧🇬

Накъде отива този свят, накъде отива България?
Всичко около мен се руши, животът умира. Някога великите български герои са възпявали мислите и идеите си в поеми, в съчинения, в романи, в песни... Днес съществуват екземпляри (не мога да ги нарека хора), които дори не са чували за имената на тези вели ...

Amiliq999

Проза » Другие

2013-03-05T14:53:31+02:00 1.1K 2

Но бяхме млади... 🇧🇬

Лятото беше в разгара си, горещината бе започнала да отслабва и златистите лъчи, които все още надзъртаха между покривите, озаряваха последните етажи по фасадите на отсрещния тротоар. Емил вървеше с ръце в широките джобове на бермудите си и разсеяно зяпаше плътно опрените една в друга витрини, профу ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

2013-03-05T09:42:04+02:00 1.1K 13

Марко Лудия 🇧🇬

Марко лудия
- Бай Иване, дай още един чай! – извиках аз, докато седях на маса с още няколко души в магазина на бай Иван.
- Ей сега, Христо – отвърна ми той.
Бай Иван бе добър човек. Бе надхвърлил петдесетте. Беше с няколко години по-голям от мене. До скоро работеше из София като строител, но след ка ...

soundsanin

Проза » Рассказы

2013-03-05T08:21:43+02:00 1.5K 6

Белград 🇧🇬

Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти, опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във венитe ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият. Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръкат ...

l1l1th

Проза

2013-03-05T07:58:25+02:00 701 1

Трябва ми 🇧🇬

Трябва ми пясък. От златното време. Да напълня с него и аз като всички гневни очите си. Да запретна крачоли и да нагазя по собствена воля в тишината, за да гребна от не-приказните ни истини. В приказките юнаците вечно печелят с хитрост и ловкост трудните битки. Аз не завиждам на тяхната орис. Искам ...

линасветлана

Проза » Другие

2013-03-03T16:15:03+02:00 978 1 7

Попрекалили 🇧🇬

ПОПРЕКАЛИЛИ
(Фентъзи)
Двама приятели, ветерани от виетнамската война, се срещат в един бар и си разказват минали преживелици, след порядъчна доза уиски.
- Служех в тихоокеанския флот – започва единият – на самолетоносач. Един ден се развихри страхотна буря, океанът се разпени като насапунисан, а сам ...

D2345678

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-03-03T12:26:07+02:00 1.8K 1 1

Червено 🇧🇬

Беше най-студената зима от няколко години насам. Но той не я усещаше студена. Никак даже. Изгаряше го ярост. Не съществуваше студ, само гняв, огън. Така силно стискаше юмруци, че кръвта пулсираше с всички сили във вените му, сякаш щяха да се пръснат всеки миг.
Замислен крачеше по тъмната уличка. Тоз ...

eti-fall89

Проза » Рассказы

2013-03-03T12:23:48+02:00 1.4K

Писна ми от оправдания 🇧🇬

Писна ми от от оправдания! "Не искам да направя правя това или онова, защото не знам си какво!" - чувам това изречение всеки ден, от различни хора и по различни поводи. Абе, хора, какво Ви става? Я се стегнете! Борете се за себе си! Поглеждам те и виждам, на земята си сега, свит на кълбо и превиваш ...

thedarkangel90

Проза » Другие

2013-03-03T12:13:35+02:00 901

Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова 🇧🇬

Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова
/част от романа „Осъзнаване”/
XLVI
В редките мигове, когато не четях житието на Доброслав, не успявах да се изолирам напълно от случващото се покрай мен, а все подочувах нещо и то отново започваше да ме тормози. Сега разбрах, че съдя ...

Eia

Проза

2013-03-03T10:45:08+02:00 1.2K 1 7

Добрият самарянин 🇧🇬

Джон лежеше в мръсната тясна уличка. Това не беше обичайно за него, тъй като той не беше нито бездомник, нито пияница, за да лежи по такива неприветливи места, всъщност Джон не лежеше по свое собствено желание в мръсотията, мрака и голямата локва негова кръв. Огромната рана в областта на черния му д ...

abysswriter

Проза

2013-03-02T23:39:33+02:00 1.7K 1

Гледни точки 🇧🇬

Светът си е тоя, който го знаем. Хубав, лош; грозен, прекрасен; идеален, несъвършен; обречен, единствен, но си е нашият. С каквито очи го погледнеш, такъв ти се струва. Може едно място за един да е дом, за друг - затвор, за трети - отбивка и т.н. Седя в неделя сутринта на сянка под кестена пред мага ...

Daytona

Проза » Рассказы

2013-03-02T13:49:10+02:00 1.7K 4