Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Трудно е... 🇧🇬

Трудно е да се изправиш отново на крака, когато си бил повален на земята от близък за теб човек, от човек, когото обичаш и комуто вярваш, от приятел...
Трудно е да загърбиш миналото, когато то е единственото място, време и пространството, в което вие двамата все още сте другари...
Трудно е да продъл ...

IliyanaPavlova

Проза » Другие

2012-07-11T11:22:15+03:00 974

Онова, моето, с "Д" 🇧🇬

Изведнъж в разказа му се появи някаква си Долорес!... Подскочих. Иначе и преди ми беше разказвал за "онова, моето, с "Д", което не обичаше да назовава. Както се оказа впоследствие - те били поне два опитите му за самоубийство.
За себе си говореше в трето лице. Наричаше се ту Еухенио, ту Евгенчо. Беш ...

670301

Проза » Рассказы

2012-07-11T10:39:34+03:00 856 1

Глас 🇧🇬

Стар съм. Главата ми е побеляла като посипана с първия сняг, забравена на двора тиква. Лицето се е сбръчкало. Ако се махне и разпъне кожата, две лица ще покрие. Очите са отслабнали. С тях все едно през опушено стъкло гледам. Слухът отчайващо ме излага пред другите, щото постоянно им подвиквам да ми ...

mitval

Проза

2012-07-11T10:35:09+03:00 1.3K 4

Белязаният непознат 🇧🇬

- Отче, защо мислиш, че Бог съществува? - попита тихо белязаният непознат. - Имам предвид... виждал ли си го?
Отчето погледна непознатия с почуда, ала бе подготвен за подобни въпроси:
- Най-красивите неща, синко, само се усещат, със сърцата ни.
Двамата събеседници стояха на два стола, обърнати един ...

rabeno

Проза » Другие

2012-07-10T23:18:02+03:00 794

Един разказ за желанието, любовта и щастието 🇧🇬

Валеше. Облаците бяха надвиснали като черно проклятие над заспалия град. Капките дъжд падаха на студената земя, обливаха я, сякаш сълзи обливаха нечие бледо лице. Клоните на дърветата се движеха, протягаха зловещо ръцете си. Мракът обгръщаше последните минувачи, а уличните лампи бяха безсилни...
Вър ...

simona-varbanova

Проза » Рассказы

2012-07-10T22:11:41+03:00 2.4K 2

Писмо до теб 🇧🇬

Здравей, моя любима приятелко. Искам да ти кажа, че този миг, прекаран в листа, е твой и само твой! Пиша аз писмо до тебе, душата си изреждам тук, където мога, чувствата си да излея, без да знаеш ти. Всичко, което искам да ти кажа, но нямам смелост в твоите очи да го направя. Първом - Благодаря ти! ...

justme1

Проза » Письма

2012-07-10T22:03:56+03:00 1.4K

Грешката 🇧🇬

Излез, планетянино, излез, покажи се на твоите нови господари. Не смятай, че можеш да ни избягаш. Опиташ ли се, няма да съществуваш вече. Кажи си, че по-добре жив, отколкото не такъв. Така че… - гърмеше по високоговорителя записът на отдавна изчезналия от лицето на Черновата индивид.
Над полупустинн ...

Efix

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-07-10T22:00:36+03:00 869

Бележка под линия 🇧🇬

Научното познание винаги ме е привличало. В началните класове бях завладян от математиката и начина, по който материалът, преподаван в училище, постепенно се разширяваше, надграждайки малки кутийки над вече усвоеното. Но, както осъзнах по-късно, не в разгръщането на обхвата се криеше моето очаровани ...

VelBG

Проза » Рассказы

2012-07-10T21:42:40+03:00 1.2K 1

Измамена-глава 2 🇧🇬

Бързо притичах по паркинга, докато не се озовах пред колата си, скочих вътре и завъртях ключа. Моторът силно изръмжа и аз бясно настъпих газта.
Бях изминала около половината път до училището, когато се случи нещо много необичайно, високите дървета, които ме заобикаляха, изведнъж изчезнаха
и пред кол ...

myself

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-07-10T14:22:28+03:00 1.3K 2

Репресия 🇧🇬

Студено ми е. Краката ми са премръзнали в ботушките с тънка подметка. Размърдах се и усетих тялото си сковано от неудобната поза, в която съм седяла.
Ох... сетих се - бях седнала на краката на Валери. Какво ли ни чака…?!
Бях около 17-18 годишна. Вече работех в едно предприятие по задължение.Тогава в ...

smile1

Проза » Рассказы

2012-07-10T13:46:29+03:00 1.1K 7

Осмият цвят на дъгата 🇧🇬

Малко съм беден, може би малко повече от малко, но имам голяма глава, пълна с цветове.
Граматиката ми е леко куца, нося очила, залепени с тиксо и ям филийки с маргарин за вечеря, но ти такъв си ме хареса. Акцентът ми е глупав, а интонацията - смешна; говор на мечтател.
Пия кафе с три лъжички захар и ...

myav

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2012-07-10T09:14:41+03:00 1.9K 6

Дните без 🇧🇬

Нима не бе красив днес изгревът?
Та аз изпуснах дори и залеза.
Поливам живота си с джин,
а цветята оставям да гали ги вятърът.
Днес отминава. ...

Krisha

Проза » Другие

2012-07-10T09:04:14+03:00 1.2K 4

Абсолют... 🇧🇬

Време в Безвремието...
Празнота в Безкрайността...
Свободен дух в покой...
Ангелска душа....
Бог събра в едно ...

me4o_puh111

Проза

2012-07-10T08:58:34+03:00 781 2

Момичетата на нощта - 6 🇧🇬

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Часът е 21:00. Днес определено не ми беше ден. Ето какво имам предвид.
Отивам аз на практически упражнения и в стаята заварих само досадника Джак. Като ме видя, ми се ухили гадно и оттам нататък всичко тръгна с главата надолу. Попитах го къде са другите, а той ...

candy_girl_13

Проза » Повести и романы

2012-07-10T08:54:34+03:00 758 1

Заблеяло ми й агънце 🇧🇬

ЗАБЛЕЯЛО МИ Й АГЪНЦЕ
Чувал съм, чел съм, че най-здравословният детски сън бил преди полунощ, затова децата трябвало до си лягат рано, тогава тялото си почивало най-пълноценно, мозъчето му се обогатявало с най-много нови клетки и какво ли не още ставало. Светилà са го казали, бели глави са го писали, ...

purko59

Проза » Рассказы

2012-07-09T17:33:40+03:00 1.3K 11

Момиче от захар 🇧🇬

Тахир надникна през открехнатия прозорец на сладкарницата. По ледените блокове в реката се чернееха диви патета. Няколко хлапета тътреха найлончета по снежните височини по брега. Смееха се. На сладкаря му се струваха като дребни снежни човечета с накривени плетени каскетчета. Зимата се усмихваше.
Ед ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2012-07-08T15:23:03+03:00 2.2K 1 27

Измамена - глава 1 🇧🇬

Събудих се от писъците си, които бяха по-оглушителни от дънещия рок в съседната квартира.
-Ванеса, намали го! - изкрещях аз и след 5 минутна пауза започнах да удрям по стената с юмрук. След третия удар станах и излезнах от стаята си, суркайки крака. Докато минавах покрай огледалото в коридора, мерна ...

myself

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-07-08T10:39:10+03:00 1.2K 2

Пясъчен часовник Глава 1 🇧🇬

~ 1 ~
Mладо момче седеше отвън под едно дърво и белеше портокал. То заби бавно ноктите си в меката външна обвивка на портокала и започна да дърпа кожата.
През лятото се промъкваше навън и намираше хубаво място, където да прекара нощта. Вътре в кухните беше горещо и влажно и няма нищо по-хубаво от то ...

robinhood91

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-07-08T10:15:11+03:00 998

Вълчан в своя свят 🇧🇬

Вълчан в своя свят
Улицата е „тера когнита” – менажерия от улични котки и псета, автомобилно трасе, артерия, арена за случайно „ъпдейтване” на отчуждаващи се хора, привлекателна за тийнейджърите и пенсионерките. Особено за последните. Аз съм им обявила война. Те не знаят, но се превръщат в агресори, ...

theironlady

Проза » Рассказы

2012-07-08T10:01:07+03:00 717

One woman, one bullet, one death... 🇧🇬

Някъде във времето на запад...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

2012-07-08T09:54:19+03:00 997 1 1

Вечен живот 🇧🇬

Вечен живот
Дарен съм с вечен живот.
За мен няма понятие време. Но на езика на простосмъртните бих казал, че съм по тея земи от “доста време”.
Скоро приключих с обиколката на земята. Бил съм на всяко кътче вече. Във всяка страна, във всяко кварталче, на всеки плаж и на всяка планина. Навсякъде ми ли ...

drillerswife

Проза » Рассказы

2012-07-08T09:52:34+03:00 814

Разочароващ първи досег с извънземната култура 🇧🇬

Хората са обсебени от онова, което не могат да разберат. От години се взират в небето, надявайки се някаква непозната форма на живот да долети на Земята с космически кораб и да ни разкрие тайните на вселената. Понякога обаче така наречените извънземни не се оказват толкова дружелюбни и единствената ...

moody

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-07-08T09:41:39+03:00 913 1

Аз съм луд! 🇧🇬

- Аз съм луд! Разбирате ли? Луд… - говорех на цветята
Прибирах се и аз не знам откъде. Ходих на разходка. Обиколих целия квартал, защото място не мога да си намеря! Най- накрая се спрях пред моята къща, пред моята градина. В нея има много видове цветя откакто се помня… освен рози! Сам се грижа за тя ...

ToSh

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-07-07T11:06:18+03:00 1.2K

Сол и пудра захар 🇧🇬

Клоните на младата дюля докосваха лозата, натежала с плодове. Кехлибарният цвят на гроздето блестеше под горещото августовско слънце. Жегата загряваше дебелата ламаринена шапка на лятната кухня. Ясемин, седнала на малкото си столче, рисуваше най-близката чепка грозде. Вентилаторът бръмчеше зад нея и ...

nigyar

Проза » Рассказы

2012-07-07T10:12:53+03:00 2.4K 1 17

Отмъщението 🇧🇬

Деана гледаше разсеяно през прозореца. Валеше ситен дъжд. Очите ù дълго наблюдаваха картината навън, а лекото ромолене на дъжда я приспиваше. По едно време се сепна, върна се в реалността и впери поглед в монитора на компютъра. Пишеше статия за някакъв неин съгражданин, носител на приз за Най-добро ...

Mystikal

Проза » Рассказы

2012-07-05T22:31:08+03:00 1.1K 1

Стрелки 🇧🇬

Втората седмица на февруари бе към края си. Къщите се губexa в белия пейзаж на зимата, пушекът от комините танцуваше с вятъра, разнасяйки миризмата на въглища, топлеща ранобудните стопани на малкото селце. Дърветата, пременени с меките одежди на зимата, изглеждаха като великани от захарен памук.
Ясе ...

nigyar

Проза » Рассказы

2012-07-05T21:12:45+03:00 1.6K 11

С вкус на ванилия 🇧🇬

Глава 1
Прегръщам го. Искам всяка нощ да бъде с мен, само с мен. Всяка нощ да заспивам в предгръдките му... Прокарвам пръсти през косата му. Надигам се леко и започвам да съзерцавам прекрасните черти на лицето му. Толкова е спокоен в съня си... като малко детенце. Приближавам се още малко и нежно це ...

Josette

Проза » Другие

2012-07-05T09:40:38+03:00 868 3

Хубав спомен 🇧🇬

- Тъпа телевизия! - извиках. Загасих телевизора и реших да се поразходя.
Беше лято. Момичетата бяха разсъблечени и красиви. Когато моите очи
зърнеха девойка с къса пола, забравях за горещината вън.
Мислех да пийна по кафе с приятелите си, но се отказах.
Стига с това ежедневие. Исках нещо по-различно. ...

eemo

Проза » Юмористическая

2012-07-05T09:22:36+03:00 1.6K 2

Софийска сага 21 🇧🇬

Софийска сага 21
Глава осемнадесета
Люлката на рода Монморанси се губеше някъде в зората на френската държава. Карл Велики беше обединил множеството феодали и създал единна и силна Франция, която владееше повече от половин Европа. Сред рицарите му беше и Граф Монморанси. Тази стара благородническа ф ...

gudman

Проза » Повести и романы

2012-07-04T23:51:03+03:00 1.1K 4

Момичетата на нощта - 5 🇧🇬

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добро утро, колега!
Два часа не казах нито дума, защото ти така се беше увлякъл, че просто щеше да е грехота да те прекъсна!
Нямам претенции, че разбирам нещата. Ти обаче си същински професионалист. Защо не направиш телевизионно предаване “Споделете любовните ...

candy_girl_13

Проза » Повести и романы

2012-07-04T14:11:04+03:00 786

Флирт с чужденка 🇧🇬

- Ела да помагаш! - каза бодро и уверено - Хубаво момиче и послушно... ама нещо не ни знае езика!!
Той се изправи непохватно, сякаш посрещаше неочакван гост, аз спрях до пейката и неволно загледах момичето. Стоеше кротко, с безизразно лице, със заоблени рамене и къси длани, прилежно скръстени върху ...

svdonchev

Проза » Рассказы

2012-07-04T14:10:21+03:00 1.5K 5

Приказка за малки и големи 🇧🇬

Преди много, много години в страната на облаците се родило малко облаче. Денят бил слънчев и пролетен, майка му го прегърнала и целунала по меката главичка. Облачето се усмихнало и от радост подскочило от ръцете ù. Бащата облак креснал ядосано:
- Какво правиш, дете, стой мирно в скута на майка си и ...

nigyar

Проза » Другие

2012-07-04T13:59:29+03:00 2.9K 5

За някои неща просто не ми се говори 🇧🇬

Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...

hristam

Проза » Рассказы

2012-07-04T13:41:21+03:00 1.2K 6

Чайките, целунати от времето 🇧🇬

В диханието на ранния изгрев има толкова очарование, колкото в притихналите дивни нощи край морския бряг. Там, където времето винаги се спира да дочака мечтите. Посяда на брега, на ръба на вълните, и чака, загледано в хоризонта, който е безкраен като него. Чайките прелитат наоколо, току кацат в пясъ ...

Belisima9

Проза

2012-07-04T13:34:52+03:00 874 1

За теб 🇧🇬

Поглеждам нагоре и те виждам – там, високо в небето, вървиш и търсиш своя път сред живи и мъртви. Твоята пътека е огледалният образ на лунния лъч, който разкрива пред света своите тайни. И ти вървиш, дете, чийто образ е съхранил в себе си сакралната чиста обвивка на космическата хармония. Вятърът жи ...

lorelei

Проза

2012-07-04T13:14:31+03:00 908 1

Желана сватба 🇧🇬

Живял някога един цар, който имал чудно красива дъщеря. Много кандидати се изредили да искат ръката ù, но царят винаги отговарял: „Още е малка – нека порасне!“
Минали години. Дъщерята станала на 35, а царят продължавал да настоява пред кандидат-женихите, че дъщеря му е още малка за женене. Един ден ...

popolo

Проза » Другие

2012-07-04T13:07:57+03:00 906 1

Вятърът и листенцето 🇧🇬

Вятърът и листенцето
Вятърът се въртеше игриво в короната на голямото дърво. Играеше си с листата и им говореше:
- Аз съм силен. Видял съм целият свят, а вие какво? Не ви ли се иска да знаете как живеят хората край вас? Аз не мога така, на едно място... – завъртя се той на друг клон.
Голямото дърво ...

Enena

Проза » Другие

2012-07-03T20:58:12+03:00 4.1K 1 42

Обаждане 🇧🇬

Имаше мигове, когато той ми се обаждаше, но си личеше, че е объркан и не знаеше защо го прави. Това чувство в мен с времето все повече се пробуждаше и даваше излаз на истината. Увереносттта, че съм права, ме правеше едновременно и много силна и много слаба - защото не можех да променя нищо. Нещо в м ...

suhache

Проза » Эротическая

2012-07-03T20:29:15+03:00 1.8K

Момичетата на нощта - 4 🇧🇬

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Не мога да повярвам колко далеч може да стигне човешката наглост. Не е за вярване просто! Днес се прибрах, капнала от умора, но имах доклад, който трябва да е готов за утре. Сядам си аз, пускам си лаптопа и какво да видя! Имам писмо в пощата си. Ето и съдържани ...

candy_girl_13

Проза » Повести и романы

2012-07-03T20:22:11+03:00 846

За първи път 🇧🇬

ЗА ПЪРВИ ПЪТ
Онзи ден гледам в кварталната градина момче и момиче на възраст към пети клас да се целуват, но така умело го правят, че чак им завидях. Младост.
Спомних си и за моята първа целувка. Бил съм шести клас. В съседната улица живееше пухкавко, едва започващо да показва своята женственост мом ...

korsar

Проза

2012-07-03T20:20:04+03:00 767 2