Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Бабина история 🇧🇬

Бабина история
Като малка обожавах прабаба да ми разказва приказки и истории. С родителите ми прекарвахме цял месец на село. Те ставаха рано, преди слънцето над Добруджа да изпепели тревите и ливадите, и излизаха да помагат на баба и дядо на полето или в градината. Аз се събуждах към 9 часа и когато ...

radost92love

Проза » Рассказы

2K 6

Карлсон, който живее в мазата на покрива ми! 🇧🇬

Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...

PetroffSlav

Проза » Другие

1.6K 1

Ключ номер 5 🇧🇬

И през другите дни по-често лежеше.
Не му разрешаваха още да ходи.
И мълчеше.
Слушаше какво си бъбрят другите.
Но в дните за свиждане не само лежеше, но се завиваше и през глава. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

1.6K 9

Пететажна къща 🇧🇬

Пететажна къща
Глава 1
Усещали ли сте миризмата на студа? Аз не съм и честно да си призная, бих желал. Твърдят, че наподобявала миризмата на пушек. Но не този, който се вдига от пожара и който задушава, а този, който се разнася над грижливо запаления огън, в очакване на аленочервената жарава. Убеден ...

yavorancho

Проза » Повести и романы

1.1K 2

Съвършеният 🇧🇬

- Какво по д... Кой си ти?
- Добро утро, слънчице!
- Защо си в леглото ми?
- Ти си една прелестна малка забраванка, нали? Нищо ли не си спомняш от снощи?
- Какво да... В бара ли се запознахме? ...

hristam

Проза » Фантастика и фэнтези

1.4K 11

Сричкови приказки - а как се пише завръщане? 🇧🇬

За никого не беше тайна, че е нещастен. Но никой не можеше да си го обясни това. И не стигаше в размишленията си по-далеч от „какво му липсва?“ и „има си покрив-храна-мрана“. А на него – на нещастния – много му се искаше някой, ако ще и последния прошляк на улицата, да го РАЗБЕРЕ от-до, в детайли, з ...

kcekce

Проза » Другие

1.2K 2

Крадец 🇧🇬

– Кой ми е ял от храната?!
Викът, подобно на изплашен птичи крясък, прониза утринната тишина. Произнесеното обвинение на що-годе сносен британски с подчертан балкански акцент, в мезонет с осем човека под наем, заврян на нула градуса Гринуич дължина; пресичаща ниско реномиран Лондонски квартал – проз ...

mitval

Проза » Рассказы

1.4K 9

Дори по-добро от истинско нещо 🇧🇬

Дори по-добро от истинско нещо
Гледаме се в очите. Нищо, че е поне една глава по-висок от мен. Мисля, че се изчервявам, а много ми личи. А той се смее – устните му образуват най-очарователната усмивка, а в очите му има дяволито пламъче. Сърцето ми бие лудо и имам чувството, че този ритъм се предава ...

radost92love

Проза » Рассказы

995 1

Точката цел - криминално 🇧🇬

Какво означава да ти "лепнат" епитета "сладко момченченце"?. Според мен е трудно да се каже, защо хората предпочитат някои деца да ги обозначават като такива или онакива. Така да се каже, те си приличат. Но ние, със своя поглед, виждаме някакви разлики, които се раждат от нашите преживелици или спом ...

suhache

Проза » Рассказы

1K 1

За мен Бог е... 🇧🇬

Спомням си времето, когато бях малка и прекарвах ваканциите при баба. Беше декември. Наближаваше Коледа. Снегът нежно бе прегърнал земята и я пазеше от студения вятър, а аз, сгушена до печката в скута на баба, наблюдавах падащите снежинки и слушах нейната приказката...
“ Едно време, преди много, мно ...

Ростислава

Проза » Рассказы

1.5K 1

Прашинка в окото 🇧🇬

Тя беше много силна. Как веднъж не се огъна от нещо тази жена!?! Съдбата не спираше да сипе едно след друго изпитания от горе ù, а тя думица не обелваше. Поемаше от небето, каквото ù бе отредено и то майсторски и после си го носеше кротко, без да се оплаква, но винаги гордо - с високо вдигната глава ...

contessa

Проза » Рассказы

1.1K 7

Destum ~ III глава 🇧🇬

III ГЛАВА
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...

Jeny1y0y

Проза » Фантастика и фэнтези

704

Краят на слепотата(12) 🇧🇬

Лаура и Йоланда
–Докторе, какъв е начинът да ви се отблагодаря? Вие сте вълшебник!
–Но, моля Ви! Това е работата ми! Просто Йоланда е имала късмет. Нали така?-обърна се той към момичето.-Много скоро ти ще четеш и пишеш!
–А на компютъра ще може ли?-подскочи малката.
–Разбира се!-потупа я той по рамот ...

Enena

Проза » Повести и романы

1.7K 8

Той! 🇧🇬

Едно момче завладя целия ми свят.
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...

MarryJanne

Проза » Другие

1.2K

От двете страни на огледалото 🇧🇬

Запъхтяно се обръщам назад и се поглеждам в огледалото. И несресано някак се заобичвам с очи. Разпилени пера върху коленете ми. Напомнят за ожулени криле.
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...

Ralina13

Проза » Другие

1.2K 8

Тайният живот на никому известния някой си 1 🇧🇬

1
И така той написа своя велик роман. Или повест. Или разказ. Така де... и така той написа своя велик шедьовър. Колко хубаво би било да прочета това като финално изречение в утрешния брой на „Градски хроники“ (стига да беше вярно), но едва ли ще ме споходи такъв късмет. И все пак можеше да бъда тлъс ...

ivankovich

Проза » Юмористическая

1.2K

Страст и смокини в края на лятото 🇧🇬

Беше краят на лятото. Смокините в двора бяха налели плод. Денят си отиваше. А той отпуснат лежеше на шезлонга в градината.
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù ...

contessa

Проза » Рассказы

1.3K 2 27

Розалия и момчето 🇧🇬

> Розалия и момчето
Очите ù блуждаеха някъде в отвъдното. Тя взе чаша вода. Взе малкото шишенце в треперещата си ръка. То беше пълно със смъртоносна течност. Наля няколко капки от нея в чашата. Поднесе чашата към устните си и бавно изпи течността. След секунди тялото ù се изви като прекършена от бур ...

gudman

Проза » Рассказы

943 1

Съвършената 🇧🇬

Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия ù аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...

hristam

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 6

Лечителят 🇧🇬

- Ей тази рецепта ми изяде главата – рече Васил Доктора и остави хартийката на масата. После допълни:
- Заради нея останах без работа.
Пешеходецът вдигна внимателно листчето и го доближи до очите си, опитвайки се да разчете написаното. Намръщи се:
- Нищо не се разбира. Докторе, винаги ли пишеш така ...

krashkov

Проза » Рассказы

1K 2

Неизпратено писмо 🇧🇬

Здравей, безименна,
Пиша ти, забравих защо, не е важно. Намери ли луната? Тази нощ гледах звездите, видях твоите очи и две-три захвърлени усмивки - връщам ти ги! Опитах се да си спомня коя си, не те намерих! В душата днес вали ли (когато плачеш)? При мен е буря от настръхнали снежинки, пък нали е ля ...

m1l3t0

Проза » Письма

1.4K

Инияна 🇧🇬

Инияна
Тази история ми я разказа по телефона Камен, съвсем сбито и сдържано, докато довършваше обяда си, затова и аз ви я препредавам такава, каквато я чух, без никакви емоции.
" – В теб има повече женско, отколкото мъжко – започна Камен – затова ти по-добре разбираш жените от мен – не знам, сигурно ...

Раш

Проза » Рассказы

1.1K 1

Трите свята - приказка 🇧🇬

Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и ка ...

suhache

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 1

Танцът на водата 🇧🇬

Вълните бясно се удряха в скалната гръд. Вятърът ги гонеше и свистеше оглушително. Аз седях на брега - малка и нищожна, гледах ги унесена от магията на танца им, а сърцето ми биеше лудо във водния ритъм. Косите ми, мокри и попили неимоверната сила на водата, се развяваха, клепачите ми бяха натежали ...

just-inlove

Проза » Рассказы

1.2K

Земетръсни размисли... 🇧🇬

Охлювите
Съседният до мен имот е обрасъл с трева и бурени!...
При дъжд и слънце оттам ме нападат армия охлюви – унищожават цветята ми...
Сутрин ги събирам и хвърлям на съседските кокошки – изяждат ги до шушка.
След земетресението също преваля, заранта грейна слънце… ...

Volter

Проза » Рассказы

947 4

Кукла 🇧🇬

Вървим през площада.
Двамата.
Дядо и внучка.
Подскача около мен, играе на дама по плочките.
Навлизаме в улицата и изведнъж ме дръпва за ръката. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

1.2K 3

Класьор за мечти (Из „Опушено небе”) 🇧🇬

Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2.6K 31

Пеперуди от хартия 🇧🇬

Седях в малкото ателие, осветено от следобедното слънце, и замислено наблюдавах цветното платно. Станах от столчето и отстъпих четири крачки назад. Гърбът ми опря в стената. Затворих очи, вдишах дълбоко от наситения с изпарения въздух и останах така няколко секунди, след това отново се съсредоточих ...

Mist

Проза » Рассказы

2K 3

Нелиса във виртуалната джунгла 🇧🇬

Нелиса във виртуалната джунгла
Да не повярваш какви нови болести се нароиха, откак има Интернет!
Уж при виртуалното общуване няма как да се предават по въздушно-капков или по полов път, ама въпреки това се разпространяват като истинска вирусна инфекция...
Но най-добре да почна съвсем отначало.
Първо ...

ananel

Проза » Юмористическая

1.5K 5

Инкубус 🇧🇬

Алексей Михайлов лежеше в стаята си и зяпаше тавана. Мислите му препускаха към дните на детството.
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...

presian_penchev

Проза » Фантастика и фэнтези

2.5K 1 1

Пейка 🇧🇬

Откога не си сядал на пейка?! В зеленото на тревите, в бриза на полъха. Отпуснати сетива, някоя приказка, в детска страна? Вестник, пъстра новина. В града на стария площад. Под сенки на вековни дървеса. Забъбрил лудо смисъл, миг споделени вълнения и любовно докосване…
В отчуждените скорости и нищожн ...

WIK

Проза » Другие

1.3K 2

Питонът Тошка, петлето Павелчо и костенурката Милка 🇧🇬

Високият блок е на четиринадесет етажа. Едроплощен кофраж, три входа по пет апартамента на плоча. Всякакви хора живеят в него; когато се разминават пред малката зелена алея встрани или покрай паркираните автомобили отзад, дори не се поздравяват. Три улични кучета, жълто, черно и мръсно бяло, са се п ...

lubara

Проза » Рассказы

2K 7

из "Печен картоф" 🇧🇬

Живяла веднъж майка-омайница, чието дете се разболяло тежко. Щяло да си отиде без време, проклела го била друга една човешка жена. Затова омайницата всяка вечер ходила на бистър извор и пеела да примами месеца, да слезе при нея и да излекува детенцето й. Ала месецът не слизал и не слизал. Стоял безм ...

dimitrina-sabcheva

Проза » Рассказы

1.2K 3

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (5-а част) 🇧🇬

роман на ужасите
Крофщайн учеше усърдно и ставаше все по-добър. Умът му бе невероятен, a със знанията си отново смайваше професорите. Практическите задачи ги извършваше със завидна лекота, характерна за гениалните личности. "Орденът на ренесансовите сатанисти" даваше всичко за обучението и развитиет ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

924 3

Камъни 🇧🇬

Камъни
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...

ljubomira

Проза » Другие

1.2K 2

Понякога... 🇧🇬

Понякога искам просто да ми кажеш, че не искаш да си тръгна, че имаш нужда от мен, че ще ти липсвам...
Понякога искам просто да спреш да мислиш за това, какво ще направя, за плановете ми, за останалите...
Понякога искам да усетя ревност, която да ме накара да се влюбя още повече...
Понякога искам да ...

heretik

Проза » Письма

1.9K 3 3

Софийска сага 12 🇧🇬

Софийска сага 12
Глава девета
Другарят Кирчо Стамов беше бесен. Викаше, псуваше, беше вече споменал цялата женска част от рода на нещастните си сътрудници. Майки, сестри, лели и баби, всички бяха минали под ножа. Миналата нощ бяха изпуснали турския дипломат. Не бяха забелязали кога беше напуснал дом ...

gudman

Проза » Повести и романы

1K 1

18+ Нейната картина 🇧🇬

Беше го убедила да ú предостави плътта си като платно. Обожаваше да рисува и да изразява себе си чрез картините си. Винаги ръцете ú създаваха това, което чувстваше, като преобладаващ цвят беше черното. Но днес избра друг – червен.
Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата ...

viki-dimitrova

Проза » Рассказы

2K 6

Другият свят 🇧🇬

Другият свят
- Беля, не разбирам. Нищо ти няма. Какво те притеснява?
- Не знам.
- Всичко ти е наред - кръвна картина, ЕКГ, ЕЕГ. Какво още да ти направя? Рентген? Искаш ли?
- Не! Дишам си. ...

tiha

Проза » Повести и романы

1.1K 1

Дъждът 🇧🇬

Дъждът
Аз съм дъждът. Идвам изведнъж, желан или не. Понякога съм тих и нежен, топъл пролетен дъжд и звънвам като музика над стрехите. Друг път съм студен и с остри камшици плющя по земята и хората. Понякога ми се сърдят – причинявам неудобства, мокря „до кости“, правя кални локви. Но много по-често ...

chergligan

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 8

Рассказы и проза современных авторов

Бабина история 🇧🇬

Карлсон, който живее в мазата на покрива ми! 🇧🇬

Ключ номер 5 🇧🇬

Пететажна къща 🇧🇬

Съвършеният 🇧🇬

Сричкови приказки - а как се пише завръщане? 🇧🇬

Крадец 🇧🇬

Дори по-добро от истинско нещо 🇧🇬

Точката цел - криминално 🇧🇬

За мен Бог е... 🇧🇬

Прашинка в окото 🇧🇬

Destum ~ III глава 🇧🇬

Краят на слепотата(12) 🇧🇬

Той! 🇧🇬

От двете страни на огледалото 🇧🇬

Тайният живот на никому известния някой си 1 🇧🇬

Страст и смокини в края на лятото 🇧🇬

Розалия и момчето 🇧🇬

Съвършената 🇧🇬

Лечителят 🇧🇬

Неизпратено писмо 🇧🇬

Инияна 🇧🇬

Трите свята - приказка 🇧🇬

Танцът на водата 🇧🇬

Земетръсни размисли... 🇧🇬

Кукла 🇧🇬

Класьор за мечти (Из „Опушено небе”) 🇧🇬

Пеперуди от хартия 🇧🇬

Нелиса във виртуалната джунгла 🇧🇬

Инкубус 🇧🇬

Пейка 🇧🇬

Питонът Тошка, петлето Павелчо и костенурката Милка 🇧🇬

из "Печен картоф" 🇧🇬

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (5-а част) 🇧🇬

Камъни 🇧🇬

Понякога... 🇧🇬

Софийска сага 12 🇧🇬

18+ Нейната картина 🇧🇬

Другият свят 🇧🇬

Дъждът 🇧🇬

Очередь