Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Възход на лъжата 🇧🇬

Най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”
Стефан Цанев - Български хроники – т. IV
*
Годин ...

Volter

Проза » Рассказы

2012-02-28T13:16:46+02:00 820 1

Тъга 🇧🇬

Nother round, fill 'er up , hammer down, grab a cup, bottoms up!
Текилата свърши. Никелбак кънтят по панелите на стария девет етажен блок, зловещо потънал в забвение накрая на малка мрачна квартална уличка. Мазилката на стълбището се люпи и пада на парцали като сняг под ударите на баса. Някъде на де ...

bambamplqkplqk

Проза » Другие

2012-02-28T12:42:33+02:00 1.5K 1

Живели ли сте? 🇧🇬

Какво е усещането да живееш? Дали е усещането на въздуха, който вдишваме или е адреналинът, дали е любовта или омразата, дали е любим спорт или любим човек,
а може би е онова чувство, когато сърцето ти бие силно и дори не знаеш защо, чувството на възвишеност.
Имала съм такива моменти, затова мисля, ...

monke

Проза » Рассказы

2012-02-28T11:50:58+02:00 554

Небе за Урания 🇧🇬

- Ставро, моля те, недей! Боли ме! Смили се и над децата! Всичко се чува в другата стая! Моля те! - крещеше младата жена и се опитваше да се предпази от ударите на мъжа си, които се сипеха неспирно върху нея.
Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да ...

galiakara

Проза » Другие

2012-02-26T19:41:51+02:00 1.7K 4

Стъклени очи 🇧🇬

Седим двама с него един срещу друг. Часовникът тиктака, той обаче не го чува. Или не му пука. Де да беше толкова лесно... Поглежда ме в очите. Всъщност, гледа към мястото, където би трябвало да се намират те. Само аз знам, че не са там. Отдавна спрях да гледам света (защото е грозен), вече виждам са ...

liubomira97

Проза » Другие

2012-02-26T18:16:22+02:00 1.3K 5

Чичо Поджър боядисва стаята си в зелено 🇧🇬

(Почти по Джером)
Една светла лондонска сутрин, в която лекият ветрец, изпълнен с аромат на теменужки и прано бельо, гали ушите на минувачите, а пролетта навява двусмислени надежди, нищо не подсказва катастрофата, която предстои да се развие в дома на семейство Поджър.
Ставайки от закуска, чичо Подж ...

Donsky

Проза » Юмористическая

2012-02-26T18:14:14+02:00 2.6K 7

Съмнение 🇧🇬

Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Той бил! Приличал си!
И се разотидоха… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-02-26T11:45:03+02:00 803 3

Любов? Наистина? 🇧🇬

Виждам те и започвам да се вълнувам до степен, отвъд здравословното. Поглеждаш ме, подкосяват ми се краката и се спъвам. Заговаряш ме, забравям си мисълта и пелтеча. Когато си наоколо, не мога да се съсреодоточа и говоря несвързано. Липсваш ми преди да сме се разделили и нямам търпение да те видя от ...

heliclosethedoor

Проза » Юмористическая

2012-02-25T10:23:07+02:00 1.2K 2

Легенда за Иван-Асен 🇧🇬

София – 1963-та!
Мрачен, дъждовен, убийствено потискащ ноемврийски ден!
Невиждан за нашите представи протест на хиляди студенти!…
Грандиозна демонстрация пред американското посолство…
Повод: Иван-Асен Георгиев! ...

Volter

Проза » Рассказы

2012-02-25T02:31:52+02:00 1.4K 1

Разковани дъски - 8 🇧🇬

Ти първо слез от елхата, пък тогава ще говорим дали си бил звезда...
Новата марка руски камиони - З ъ Л!
Как да избягам от себе си, като не мога да се стигна!
Синоптичен феномен: струва ми се, че въпреки ниските и на места минусови температури, народът яко е слънчасал!
Ако красотата иска жертви, то ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2012-02-25T02:13:44+02:00 1.5K 7

Писма до себе си 🇧🇬

Писма до себе си
№532
Поредният ден от живота ми е към края си. Мъжът ми гледа телевизия, децата се прибраха по стаите си, аз измих и подсуших съдовете, изгладих за утре и седнах да пиша, както всяка вечер преди лягане.
Днес шефът ме похвали много, а колегите ми завидяха, нека да завиждат, на мен ми ...

мукадес

Проза » Письма

2012-02-25T02:09:23+02:00 1.5K 4

Любов срещу Измама? 🇧🇬

За нас, смъртните, тълкуването на любовта се стича по две наклонени плоскости – или си горе на черешата, или си под нея. Тя е някъде там в интервала от делнични простотии, който ни се случват до всекидневно решаване на проблеми, породени от същите тези простотии. Истината ще те освободи в единия вар ...

animma

Проза » Другие

2012-02-25T02:07:34+02:00 891 1

Малкото момче в големия затвор 🇧🇬

Двеста години след като хората стъпиха на Марс, я бяха превърнали в точно копие н Земята. Същата природа – морета, гори... Вече имаше самостоятелни държави с правителства, други с диктатори... Имаше ги райските кътчета, но не липсваха и забравените от Бога места. Давид беше на едно от тези места. Ед ...

niatko

Проза » Рассказы

2012-02-25T01:59:51+02:00 625 1

Приказка за котарака 🇧🇬

Имало едно време един котарак... Котарак на пръв поглед като всички други котараци – пухкав, чистофайник, гальовник, любопитко – от онези, дето могат много неща, които ние хората не можем, като например да рипне горе на корниза на пердето или да си оближе гъза. Но бил малко по-различен от другите ко ...

kcekce

Проза » Другие

2012-02-25T01:58:44+02:00 1.3K 1

Междуполюсна коалиция 🇧🇬

Доколкото си спомням, всички бяха скептици относно апокалиптичния сценарии, по който щеше да завърши хронологията на човешката цивилизация. Немърливото отношение на Хората през годините беше причина за вземането на крайни решения, които щяха да оставят своя траен отпечатък. Историята е резултат от в ...

Stanislavson

Проза » Рассказы

2012-02-24T17:55:47+02:00 932 1

Иди Идиев Идиотев 🇧🇬

Иди Идиев Идиотев
Олимпиада по български език и литература. Зададена тема – есе върху „Зимни вечери“ на Смирненски. Два химикала, една острилка, един нещастен остатък от молив, една гума със суров житейски опит – продупкана и изтезавана... и едно идиотче на име Иди. То седи, размишлява и умело запъл ...

D-S-C-H

Проза » Юмористическая

2012-02-24T17:22:56+02:00 1.5K 5

Историята на един портрет 🇧🇬

На тръгване за София, дядо ми каза:
- На мен си кръстен, аз ще те издържам - всеки месец по 60 лв., толкова е пенсията.
Шейсет лева беше и заплатата на баща ми!
Поради нисък семеен доход ми разрешиха 27 лв. стипендия.
Всеки ден по два часа мия чинии в стола – икономисвам от храна 18 лв. ...

Volter

Проза » Рассказы

2012-02-23T14:37:35+02:00 995 3

Мишо и сервитьорката 🇧🇬

Чувствали ли сте се все едно не сте от тук? Или че не сте за тук, че мястото ви не е тук, а принадлежите някъде другаде? Усещали ли сте безкрайна празнина, която не може да бъде запълнена, независимо какво правите, независимо от всичките ви опити да промените нещата? Искало ли ви се е някога просто ...

xpired

Проза » Юмористическая

2012-02-23T14:22:42+02:00 1.6K 3

Поли и Силвия 🇧🇬

Поли и Силвия
Това се случи отдавна, когато още бях ски учител.
Бях в ски учителската стаята, когато няма клиенти за обучение и чакаме в стаята в Алеко.
Седейки си така, усетих непреодолимо желание да изляза да отида на пистата да се спускам.
Когато се спуснах до долната станция на "Романски", едно ...

eek69

Проза » Рассказы

2012-02-23T14:15:28+02:00 1.3K 1

В мъгливото 🇧🇬

„В Щатите, бабче, такива покривки за маса не са модерни. Хич и не си играй за мен на една кука да я плетеш! Не ми трябва, чуваш ли!“ – вече година откакто внукът й беше заминал за САЩ, а още я мъчеха думите му. Почти довършваше сложната дантела. Като не я иска детето, ще я подари на майка му – мисле ...

Eia

Проза » Рассказы

2012-02-23T13:43:21+02:00 1.3K 1

Предупреждението 🇧🇬

Това беше последната им ваканция. И четиримата знаеха, че след нея няма да се видят в училище на другия ден, защото ученическите години бяха свършили. Дипломите бяха взети, приемът в университет беше факт, документите бяха подадени. Нямаше връщане назад. Щяха да навлязат в истинския свят и да се зан ...

wolf-soul

Проза » Рассказы

2012-02-23T11:38:23+02:00 998 5

Нестинари 🇧🇬

Не е вярно, че малцина за това имат призвание!
В живота всички сме нестинари...
Много на рядко и кратки са миговете,
когато от жаравата излизаме -
колкото да си починем. ...

slan4ogled

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2012-02-22T23:31:11+02:00 796 3

Отиващият си живот 🇧🇬

Отиващият си живот
Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зач ...

anjelik

Проза » Другие

2012-02-22T23:28:51+02:00 550

Клоун 🇧🇬

…
Кръвта му изтичаше с бясна скорост, а той, както винаги, продължаваше да се смее истерично. И както винаги, зад този смях не се отгатваха никакви чувства.
Но постепенно погледът му обезумя и гръмкото му хилене се превърна в тъжна усмивка. Тя се задържа известно време на лицето му, сетне изчезна и ...

D-S-C-H

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2012-02-22T23:22:48+02:00 1.1K 1

Страх 🇧🇬

От четири стени съм обградена. Но ме е страх да погледна навън. Тук ми е някак познато, а какво зная за онова място?! Хората казват, че там е прекрасно, но аз не искам да разбера. Тук съм си свикнала.
Говорят, вън ухае на цветя и на живот. И какво от това?! В тази стая мирисът на самота се усеща и с ...

skyisthelimit

Проза » Другие

2012-02-22T23:00:27+02:00 819 2

Грегерии - 3 🇧🇬

Хора, смилете се над китовете, спасете ги... като им построите поне един свестен аквариум!
Течението може и да ви помогне да достигнете до някаква ваша цел, но до там... ще бъдете влачени!
Октоподът се замисли с кое от пипалата си да хване минаващата покрай него риба. Изтърва я...
Гларусът може да в ...

gurhito

Проза » Юмористическая

2012-02-22T22:49:35+02:00 898 1

Една жена на станция "Опълченска" 🇧🇬

Станция „Опълченска“ – "прошепна" с висок тон актрисата, която беше записала гласа си, за да ни навигира къде се намираме под земята. Вратите на влака се отвориха и точно тогава погледите ни се сблъскаха. Отдалеч подозирах, че в мозъка ù няма кой знае колко син грим, колкото черен върху миглите ù. У ...

krisi15

Проза

2012-02-22T22:06:55+02:00 1.5K 4

Разковани дъски -7 🇧🇬

Ако търсиш непрекъснато под вола теле, бъди готов да срещнеш роднини...
Знам и по-болезнен начин да изгубиш почва под краката си - като паднеш от високо...
Не съм чувал някой да е нарушил Закона на джунглата...
Някои хора непрекъснато се опитват да надскочат себе си, само и само да си ударят гъза в ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2012-02-22T10:27:17+02:00 1.6K 15

Разминаване 🇧🇬

РАЗМИНАВАНЕ
Време…!
И мръсно!
И озлобено!
Няма вече с кого едно кафе да си пийна… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-02-22T10:10:05+02:00 755 3

Ние 🇧🇬

Ние
Ние сме крила. Пеперудени. На гърба й. Тя е момиче. С плитка и раирани чорапи. Седи върху голямо цвете и размишлява. Иска да ни махне. Да ни сгъне… Ще ни смачка… Дискомфорт.
Някога нейната кръстница ни поръси с вълшебен прах. Оттогава усещаме всяко затопляне (и захлаждане), всяка капчица и засуш ...

ljubomira

Проза » Другие

2012-02-21T19:35:43+02:00 1.2K 3

Помня те 🇧🇬

Помня те. Спомням си очите ти, спомням си как ме пронизваха, как ме преследваха в онези безсънни нощи. Да, още помня ръцете ти, допира им. Спомням си невидимите рани, които оставиха по смъртно бледата ми кожа. Спомням си гласа ти, да, оня глас, който ме опияняваше в дългите летни нощи, който всяка с ...

AnTiHrIsTa

Проза » Другие

2012-02-21T19:32:18+02:00 1.1K 1

Така, докато в този град 🇧🇬

Така, докато в този град бях богат, най-напред се боях да не би някой на проникне в дома ми и да ми вземе парите, и да ми стори някакво зло. Сетне ласкаех сикофантите, понеже знаех, че не могат да ми сторят много повече злини, отколкото аз на тях. От държавата пък постоянно бяха ми налагали някакви ...

mari45

Проза » Повести и романы

2012-02-21T18:05:13+02:00 946 2

Защото я обичам: Истината 🇧🇬

- По дяволите, какво си направил? – извика Ерик, като хвана брат си, извади го от леглото и го захвърли на другия край на стаята.
Чу се глухо тупване и Филип се стовари на земята. Не го заболя, но му се спеше, защото предната нощ имаше битка, която бе спечелил. Замисли се, че може да използва душата ...

cvetka-koketka

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-02-21T14:39:24+02:00 1.3K 2

Владислава 🇧🇬

Владислава
Бях трети курс във "ВИАС", тъкмо бях записал след едногодишно прекъсване. Сега бях с хората от следващия поток. Едно момиче ми направи голямо впечатление Владислава.
Тя беше с кестенява, къдрава коса до раменете. На определена светлина някой от кичурите стават червени. Без да са боядисани ...

eek69

Проза » Рассказы

2012-02-20T21:03:06+02:00 1.8K 2

Като изглед от морски бряг... 🇧🇬

Любовта е като изгледа от морски бряг...
възхищаваме се на сякаш безкрайната гледка,
без да можем да видим отсрещния бряг!
Любовта? Хм? Това е нещо като магия, нали? Е, това сами ще го решите, когато ви разкажа собствената ми история. Беше толкова отдавна... нека помисля, но все пак кой би могъл да ...

D-Iwanowa

Проза » Рассказы

2012-02-20T20:43:12+02:00 952 2

По пътя към ада (1-ва част) 🇧🇬

Стоян Антонов, 56 гoдишен охранител, привършваше смяната, оставаше му oще около час, направи една последна обиколка на обекта, който се намира до ж.п. линията. Профучава сутрешният експрес за София, вече е около 6 без 15, времето е мрачно, леко мъгливо и прикапва съвсем ситен и слаб дъждец, типично ...

alexss

Проза

2012-02-20T20:18:03+02:00 1.1K 1

Какво скрито искам да видя... 🇧🇬

Какво скрито искам да видя ли? Искам да видя истинската същност на хората. Много често хората прикриват своята същност и се представят с друга, измислена от тях. Хората изграждат себе си като съвсем друга личност и забравят какво всъщност са. В забързаното си ежедневие човек се стреми да прилича все ...

princetongirl

Проза » Другие

2012-02-19T20:39:59+02:00 1K 3

Защо, мамо?!... 🇧🇬

Защо, защо това, защо онова... защо, мамо, защо, тате, бабо?! Митко беше навлязъл в оная досадна детска възраст на постоянното и дежурно ”защо?”. Ако нервите ти са опнати до скъсване от напрегнатия работен ден, то взимането на малкия от детската градина беше черешката на тортата, истинско мъчение и ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

2012-02-19T18:49:22+02:00 1.2K 4

Видение... 🇧🇬

... Отпуснах тялото си на леглото. Денят беше изтощителен. Клепачите ми тежаха. Неволно кръстосах ръце. С върховете на пръстите си докосвах раменете. Усмихнах се на позата, която бях заела. Представих си египетски фараон, държащ в ръцете си бич и жезъл. Често фантазията ми работеше повече и от дейст ...

elenasim1

Проза

2012-02-19T18:34:26+02:00 1.5K 12

Последните думи на Апостола 🇧🇬

Станах рано, облякох се по градски, нахлупих си феса и тръгнах по Хаджигеоргиевата улица, защото беше по-пряко. Денят беше необичайно мрачен. Черни облаци бяха надвиснали над София, въпреки че беше февруарий месец. Градът беше тих - в тези размирни дни никой не смееше да излезе навън. Ако днес оттук ...

B1o1g1i1

Проза » Рассказы

2012-02-19T12:59:58+02:00 1.4K 2