Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

След бягството на Клара 🇧🇬

Днес отново с душата си на двубой излизам, а стаята ми, тази самотна приятелка, търси очите и пламъка ти вечен. Всичко е все така пусто и псевдокрасиво след заминаването ти, Клара.
Декоративните слънчогледи вехнат, свели поглед към пода и килима прашен. А аз - беден и самотен, но всъщност с мечти бо ...

Nos7radam

Проза » Другие

1.2K 1

А Той я обичаше 🇧🇬

Това е стара история. За някои вероятно нещо скучно, тривиално, което се случва на всички... Нещо обикновено от живота... История за любов и приятелство, история за НЕЯ и НЕГО.
Тя – беше в онази крехка възраст, в която любовта бе силна и драматична, чувствата - изпепеляващи, а животът - така непозна ...

m-dimitrova

Проза » Другие

2.3K 2

В името на любовта 🇧🇬

Температурите в Нигерия пак бяха надвишили 49 градуса, когато на бял свят се появи Якубо. Той беше един от рода Тхандиве. Хората ги наричаха '' обичащите'', а и Тхандиве значеше точно това. Но Якубо не отговаряше на името си, той беше различен. Още от малък се отнасяше зле с децата - дразнеше ги, об ...

iveto22

Проза » Рассказы

998

Да имаш любов и Да чувстваш любовта 🇧🇬

Като необяснимо и всеобхващащо понятие любовта може да се изразява и отразява във взаимната топлота между двама.
Може да се крие в душата на партньора и да е трудно изказуема,
но прозираща в действията му.
Може да се крепи на вниманието или чувството за загриженост,
които не винаги разпознаваме и се ...

animma

Проза » Другие

1.1K 2

* * * 🇧🇬

Тишината в стаята се проряза с едно "Не мога бе, не мога, НЕ МОГА!", а после се чу тъп удар в стената с глава. Дам, Алиса беше застанала със забит в земята поглед и навярно отново водеше дуел с другата Алиса в себе си.
- Пак са се хванали за гушите. - промърмори под носа си пушещата гъсеница Абсолем ...

valli

Проза » Рассказы

1.1K

АКТА 🇧🇬

– Ако ударим некой с това дЪрво по главата, че умре ли?
– Па че умре.
…
Това беше диалогът между двамата, който някога дочух от някъде. И после цяла нощ сънувах ужасни кошмари.
Едно дърво се появява зад мен, както съм в тоалетната, и ме прасва по тиквата. И аз умирам, естествено. А после идват извън ...

меланхолик

Проза » Рассказы

1.8K 5

Спасение 🇧🇬

Братът и сестрата гледаха ширещото се пред тях опустошено поле. То беше сиво и мъртво. Някъде там бяха неразличимите от останалия пейзаж останки на доскорошния голям град. Той беше разбит от атаките. Преди беше гигант, препълнен с живот, но сега беше като изсъхнало мъртво цвете, чиито останки бавно ...

niatko

Проза » Рассказы

929

Спомени от детството - девета част 🇧🇬

Ето, че дойде време да разкажа за третото важно нещо в живота ми в Т., освен училището и акордеона. Това бяха книгите. Пред мен се разкриваше ден след ден прекрасният им свят. Този прозорец към света, живота, приключенията ми носеше много прекрасни мигове на наслада и вълнение. Най-желан подарък за ...

yogimax

Проза » Другие

760 1

Жив хляб 🇧🇬

Жив хляб
Казваме, че една храна е ЖИВА, когато съдържа максимално количество ПРАНА – слънчева енергия. Що се отнася до хляба, най-жив хляб е самото ЖИТО - или което и да е друго семе от житните растения – ръж, ечемик, просо, царевица. И най-енергетично е СЪСТОЯНИЕТО, когато е СУХО или намокрено (нак ...

Лесничея

Проза » Другие

2.3K 10

Зовът на едно дете 🇧🇬

Сякаш всичко беше замряло. Сякаш цялата материя и нейното движение бяха изчезнали. Нямаше нито време, нито пространство. Беше само той и смразяващата гледка, която се разиграваше пред очите му. Болката го пронизваше като шип, забучен в малкото му туптящо сърце. Крещеше и не спираше. Гърлото му беше ...

faraway

Проза » Рассказы

1.7K 5

Понякога... 🇧🇬

Понякога животът ти поднася изненади, понякога са толкова хубави, а друг път толкова лоши… животът ти отнема и дава хора... понякога хората, които ти дава, са толкова скъпи и безценни за теб, че страхът да не ги изгубиш те превръща в друг човек… Понякога животът ти предоставя шанса да обичаш, но ист ...

princetongirl

Проза » Другие

1.3K 2

Полигон "Корен" 🇧🇬

Армейско занятие - полигон „Корен”!
Взводът за разузнаване трябва да отцепи източната страна, откъм с. Иваново.
Командирът на взвода посочи през теодолита мястото на всеки от нас.
Трябва да отцепим черните пътища от случайно преминаващи животни и хора.
Имало е случай, когато човек си оре с магарето ...

Volter

Проза » Рассказы

1.3K

Ама хич не е възпитателно така 🇧🇬

Ами да, не е възпитателно. Излязоха хиляда човека на улицата да протестират срещу АСТА и хоп управляващите се изметнаха като крива дъска. Нямало да ратифицират споразумението, вслушали се били в народната воля. Ами ако пенсионерите започнат да искат по-високи пенсии, такива като на гърците? Ами ако ...

Heel

Проза » Другие

847 1

Отвъд чертата: Тръните на Бог 🇧🇬

Сушава беше годината след завръщането на Иван и Черньо на родна земя. Зърното едва стигаше да напълни половината от хамбарите Селото гладуваше, а Бог все се усмихваше зад облаците. Сякаш бе разлюбил земята. Сушата накара пръстта да хлътне, да се обърне към себе си, по челото и се образуваха пукнатин ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2K 32

Трета година 🇧🇬

Една съдба имаше ти, но тя не ти донесе златни ценности. Тя остави те без бол пари и накити, цял един половин живот да скитори и да спори,
душата ти не видя доброто в човешките очи. Остана завинаги неразбран със своите възгледи, за мнозина идеали несъществуващи...
Имаше само себе си и вярата в семей ...

animma

Проза » Другие

820 1

Запознайте се с Мишо 🇧🇬

Нека да уточня най-напред: ВСЯКА ПРИЛИКА с действителни лица и събития е случайна. Ако разпознаете себе си сред някой от героите, приемете го с усмивка :)
И така, моментът настъпи. Майкъл се приближи бавно до момичето на мечтите му и със загадъчна усмивка каза: "Приятно ми е да се запознаем, аз съм ...

xpired

Проза » Юмористическая

2.4K 3

Сега 🇧🇬

Някога някой ми каза, че не било важно какво сме имали преди и дали ще го имаме след двайсет години. За голямо съжаление нещата се променяли и идвал моментът, в който "трябва да погледнем какво имаме в момента и да се опитаме да го запазим, защото опитвайки се да върнем миналото, губим прекалено мно ...

domino

Проза » Другие

1.4K 1

Пън 🇧🇬

ПЪН
Поостаря!
Навъртя стотака!
И оглуша, и ослепя!
Но си е все така и хубав, и умен, и приятел! ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

870 1

Импресия, февруари 🇧🇬

Импресия, февруари
Жена в червена рокля изхвърляше боклука край уличната кофа, отрупана със сняг. Аз спрях и се заслушах сърцето ми как тупа във ритъма с капчука под сивкавия мрак.
“Не Ви ли е студено?” – попитах глуповато, съзнавайки прекрасно, че тя с нарочен жест облякла се е ярко с посланието яс ...

Раш

Проза » Другие

1.1K 5

Пистолет 🇧🇬

П И С Т О Л Е Т
След оперативката шефът извика един от инспекторите си.
- Радо, ти ли отговаряш по криминална за седми район – Студентски град?
- Да, началник! - Радон малко се поучуди на въпроса.
Е знаеше, че Пенев него харчеше напоследък. ...

fric65

Проза » Рассказы

1.2K

Бомба 🇧🇬

- Разбра ли за „бомбата”? - измърмори лейтенантът, тичайки нагоре по стълбите.
- Каква бомба!... - изправих се, изцеждайки мръсния парцал в кофата.
- В неделя е сватбата…
(Ще го „забърша” с парцала!...)
- … Ах-ха… ...

Volter

Проза » Рассказы

868 1

Какво празнувахме вчера 🇧🇬

Внимавайте какво и как празнувате
Ох, защо така ме боли главата? Направо ме цепи. Какви са тия листа в косата ми, сигурно съм паднала в храстите пред блока, затова ме боли всичко. Защо съм само с един чорап и какви са тия жартиери? О, помня че пихме брудершрафт с някой и после се целувахме дълго... ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2.4K 17

Моята сърдечна стая 🇧🇬

Моето сърце е като стая. То е като всички останали стаи - има си прозорец, през който, загледана нагоре, откривам своите звезди и съзерцавам кръговрата на живота или просто, вторачена в хоризонта, си създавам мечти. Има си и ъгъл, в чиито прегръдки съм се сгушвала на кълбо, в моменти, когато страхът ...

gabu64o

Проза

1.1K 1

July morning 🇧🇬

July morning
След като си свърших работата сутринта на трийсти юни, отидох с колата си да взема приятелите си.
По принцип мислехме да сме само по мъжки четиримата, но в крайна сметка решихме да вземем също Алекс и Сандра с нас. Ето как стана това:
Първата ми спирка беше домът на Благо. Той живее с г ...

ilta-annikki

Проза » Рассказы

1K

Чико Чиков кмет 🇧🇬

Чико Чиков кмет
Чико се почеса енергично под лявата мишница и застана пред камерите и микрофоните на медиите, телевизиите и другите средства за масова информация. Той не правеше разлика между тях, за него важна беше бройката. Още от младини Чико си беше “бройкаджия” и такъв си остана.
Изборната комп ...

gudman

Проза » Юмористическая

994 2

Прости ми, за да намеря покой 🇧🇬

Здравей, ...,
мина ужасно много време, откакто сложихме край на нашето приятелство. Годините минаваха и ние живяхме живота си. Минавахме през трудностите, спомняйки си за хората, които сме разчитали и разчитаме и сме били верни, ала някак може би сме били по-предпазливи.
Всяка от нас вървеше по своя ...

petq-marinova

Проза » Письма

1.8K

Една малка-голяма Мария 🇧🇬

Бях съвсем близо и видях как малкото момиче бърка в чантата на едрия мъж с побеляла коса. Момичето, разбира се, беше с мургав цвят на кожата - дете на улицата, парцаливо, рошаво, но с големи, красиво изразителни очи. Точно тази изразителност на очите го издаде, че се опитва да прави нещо нередно. Вс ...

duffmckagan

Проза » Рассказы

859

Отвъд чертата: Кражбата на къртицата 🇧🇬

Като окъпано дете, босонога, земята бе навлякла изтъкана риза. През тригодишното отсъствие на Черньо, за стопанството се бяха грижили Веселина и храненикът на Йордан Топала - Тони. Между двамата имаше сестринско-братско приятелство, което караше Тони, понякога да подигне ръка към лицето на Весето, з ...

azura_luna

Проза » Рассказы

1.7K 16

Неизживяната любов на едно момиче 🇧🇬

Сара
Това е история за едно момиче на име Сара. Тя живееше в малко градче край Бостън. Годините, в които учеше в нейното училище, бяха незабравими.
Още в първи клас тя едва не си счупи носа, а в трети ръката. Но това не беше толкова важно за нея след няколко години. Тя имаше на разположение само пет ...

rachoni16

Проза » Рассказы

1.9K 1

Човекът и Човечката 🇧🇬

Човекът срещнал Човечката и Човечката срещнала Човека;
нещо трепнало в Човечката и нещо трепнало в Човека.
Човекът обикнал Човечката и Човечката обикнала Човека;
и една голяма любов разцъфтяла
в тия човешки сърца. ...

D-S-C-H

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 2

Едно откровение за "Откровения" 🇧🇬

Едно откровение за “ОТКРОВЕНИЯ”
В сайта попаднах не случайно. Адреса ми даде млада поетеса, която дълго време публикуваше в него своите нежни и страстни любовни стихове.
Първата ми публикация беше разказ, който бях написал няколко години преди това.
«Зимен сън» стана причина да стана един от 84 488- ...

gudman

Проза » Другие

2K 18

Гробището на демоните (2-ра част) 🇧🇬

ужаси
2
Моето родно градче ме посрещна със странна пустота на улиците. Когато слязох от автобуса, казах "довиждане" на моя събеседник, а той пък от своя страна ми протегна ръка:
- Казвам се Нико, беше ми много приятно да се запознаем.
- Аз съм Зуфар, на мен също ми беше приятно - отвърнах на жеста му. ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

998 6

Автомат 🇧🇬

Автомат
Късна есен. Листата падаха като ранени войници и скоро дърветата останаха без армии – философски поетично се вглъбяваше в природната картина Радон и продължаваше да обобщава приключените случаи. Пишещата машина тракаше, като заводски стан. Шумяха канцеларски листи. Колега от неговата бригада ...

fric65

Проза » Рассказы

1.2K 1

Неизпратено до М. 🇧🇬

Здравей.
Първо искам да ти кажа, че не целя нищо с това писмо. Искам просто да ти благодаря. Благодаря ти, че беше с мен в неприятни моменти. Благодаря ти, че създаде и много хубави моменти. Разбирам, че може би вече не ти се говори толкова много с мен и вече не ме чувстваш близка. Да, разбираемо е. ...

theatres_des_vampires

Проза » Письма

1.9K 1 7

Любов и насилие 🇧🇬

На 10-я ден от казармата, дежурният ми съобщи да се явя по заповед при командира.
- Искаш ли да заминеш в школа за сержанти в Кърджали?
- Не искам...
- Няма да те питам: защо?
- Благодаря!... Имам съображения... ...

Volter

Проза » Рассказы

1.1K

Защото я обичам: Разходката 🇧🇬

Филип и Джоузи вървяха по алеята към парка, който извеждаше на езерото. Държаха в ръцете си картонени чаши с кафе. Времето беше приятно, нямаше много хора в парка, което успокои Филип. Дори Джоузи да усетеше, че това не е Ерик, нямаше накъде да побегне или пък да изкрещи. Беше му изключително забавн ...

cvetka-koketka

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K

Докога 🇧🇬

Отидох на купон. Срещнах приятели, но и непознати. Поприказвахме, пийнахме и се повеселихме.
Върнах се на сутринта у дома, умираща за сън... И точно тогава се появи тя. Самотата. Спомних си как около мен любов приятелите ми намериха, а аз пак съм сама. А аз я търсех любовта, но не я намирах.
Самотат ...

kali-93

Проза » Другие

1.4K 1

Кискинско време 🇧🇬

-Лудият, лудият! Бягайте! – провикна се Ненчо, пръв съзрял как Кискиня направо се изтърколи в прахта и то през джама на готварницата. Сетне чевръсто се изправи, отчупи една пръчка от изпречилата му се черница, тури я между краката си и запрепуска, все едно, че язди кон.
-Дий, дий, кранта! – пенеше с ...

Eia

Проза » Рассказы

1.3K 1

Момиче с кехлибарени очи 🇧🇬

В онзи септемврийски следобед се прибирах от уикенд с приятели и шофирах, уморен и отегчен от дългия път. Наоколо първите багри на есента бяха нашарили короните на дърветата в керемидено и златно, а полъхът на вятъра донасяше аромата на изсъхнали листа и пожълтели треви. До града оставаха по-малко о ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фэнтези

2.7K 1 15

Авторът винаги има право(12) Прегръдката на таралежа 🇧🇬

Авторът винаги има право
(12)
Прегръдката на таралежа
Мила Мария,
Да, и в Мадрид е студено. Излязъл е един тънък вятър, пронизва ушичките, като излезеш от метрото. Вчера прочетох в един от ежедневниците, че Иберийският полуостров се е превърнал в Сиберийски, от Сибир. Е, малко е преувеличил журналис ...

bojilova1

Проза » Рассказы

1.2K 8

Рассказы и проза современных авторов

След бягството на Клара 🇧🇬

А Той я обичаше 🇧🇬

В името на любовта 🇧🇬

Да имаш любов и Да чувстваш любовта 🇧🇬

* * * 🇧🇬

АКТА 🇧🇬

Спасение 🇧🇬

Спомени от детството - девета част 🇧🇬

Жив хляб 🇧🇬

Зовът на едно дете 🇧🇬

Понякога... 🇧🇬

Полигон "Корен" 🇧🇬

Ама хич не е възпитателно така 🇧🇬

Отвъд чертата: Тръните на Бог 🇧🇬

Трета година 🇧🇬

Запознайте се с Мишо 🇧🇬

Сега 🇧🇬

Пън 🇧🇬

Импресия, февруари 🇧🇬

Пистолет 🇧🇬

Бомба 🇧🇬

Какво празнувахме вчера 🇧🇬

Моята сърдечна стая 🇧🇬

July morning 🇧🇬

Чико Чиков кмет 🇧🇬

Прости ми, за да намеря покой 🇧🇬

Една малка-голяма Мария 🇧🇬

Отвъд чертата: Кражбата на къртицата 🇧🇬

Неизживяната любов на едно момиче 🇧🇬

Човекът и Човечката 🇧🇬

Едно откровение за "Откровения" 🇧🇬

Гробището на демоните (2-ра част) 🇧🇬

Автомат 🇧🇬

Неизпратено до М. 🇧🇬

Любов и насилие 🇧🇬

Защото я обичам: Разходката 🇧🇬

Докога 🇧🇬

Кискинско време 🇧🇬

Момиче с кехлибарени очи 🇧🇬

Авторът винаги има право(12) Прегръдката на таралежа 🇧🇬

Очередь