Рассказы и проза современных авторов
Разковани дъски - 5 🇧🇬
Нека щастието бъде по-благосклонно към мен от миналия път, когато само ми изпрати птица да ме нацвъка...
Китайската "година на дракона", на румънски вероятно ще се преведе като "годината на Дракула".
Мисля си, че думата "щастие" е най-разпространената чуждица ...
14 Февруари: Писмото 🇧🇬
Част 5: Писмото
"Скъпо момче от сънищата ми, така и не успях да приема факта, че всичко е било просто един сън. Аз все още вярвам в онези топли, кафяви очи, които ме гледаха толкова нежно в онази февруарска вечер. Аз все още се надявам, че един ден пътищата ни отново ще се пресекат и аз ...
Последно "Сбогом" 🇧🇬
Кратки диалози с Дявола 🇧🇬
- Да, обичам всеки ден.
- Какво обичаш?
- Обичам да мразя!
- Как изглеждаш? ...
Точица 🇧🇬
Отвъд чертата: Пепелна свобода. Отсъствие. Задушаване 🇧🇬
Лек за сърдитковци (за тези, дето не обичат зимата) 🇧🇬
Тя танцува с ...
Гореща приказка 🇧🇬
Сам и Адам се бяха уговорили да излязат с приятели същата вечер. Той мина да я вземе от тях и тръгнаха заедно към заведението, където беше уговорката им.
- Донесе ли ми диска? - попита Сам.
- Кой диск? - учудено ù отвърна ...
Пламен и Джери 🇧🇬
18+ Само тази вечер 🇧🇬
Изкривено 🇧🇬
Любов 🇧🇬
Бях още дете, когато я срещнах. Родителите ни бяха приятели. Тя имаше сини очи, които винаги се смееха. Бяха необикновенно сини, сякаш небето се отразяваше в тях, сякаш морските вълни бяха проникнали в очите ú и бяха останали завинаги зад решетките на дългите ú мигли. Харесвах я, не знаех защо ...
На една спирка разстояние от Ада 🇧🇬
Отказвам 🇧🇬
Отвъд чертата: Прегръдка. Прошка. Последни стъпки... 🇧🇬
Всеки... 🇧🇬
14 Февруари: Здравей, Любов... 🇧🇬
Част 4: Здравей, Любов...
Беше сутрин. Навън беше студено, но в душата ú грееше слънце. Тя заспа с мисълта за него и се събуди със същата мисъл. Беше се влюбила в момче, чието име не знаеше, но ú предстоеше да разбере от картичката му. Взе я и зачете:
"Здравей, Любов! Да, сигурно се чуди ...
Усещане за живот 🇧🇬
Откъсването от тях е равнозначно на спряло дихание…
От тяхното присъствие околният свят придобива особено излъчване…
Думите са недостатъчни, за да се опише подобно състояние на духа…
Надявам се, всеки свързан с книгите, без усилия да ме разбере. ...
Как Чико Чиков стана Манго Мангов 🇧🇬
Току-що Чико беше станал човек, но не съвсем. Още си беше мургавелко и доста косматичък. Упорито криеше червеното дупе в съдраните си гащи, за да не може и “чичо Дарвин” да познае произхода му.
В дом “Майка и дете” Чико се ползваше с особен авторитет и привилегии, з ...
Трудностите на живота 🇧🇬
Не защото така трябва, а защото няма какво повече да направим!
Имаме силата и възможността да променяме и създаваме куп неща,
но нямаме магията да върнем един човешкия живот!
Защо съдбата е толкова строга спрямо нас? ...
Също като мен 🇧🇬
Изглежда тъжна, но е студена. Виждам го в очите ù! Сълзите ù са ледени кристали. Болката ù е режещ хлад. Искам да протегна ръце и да я докосна, за да я стопля, но ...
14 Февруари: Искам да запомниш днешния ден с усмивка 🇧🇬
Част 3: Искам да запомниш днешния ден с усмивка
Разкарваха се в парка цял следобед. Говореха си на много и различни теми, някой би казал, че се познаваха от малки, без да подозира, че се познават едва от няколко часа. Когато стана време да се прибира, той изпрати Любов до тях. Преди да с ...
Объркана междузвездна комуникация 🇧🇬
Необикновен ден за риба 🇧🇬
Имало някога един млад момък на име Явор. Живеел той със своите баща и майка в една къщурка в покрайнините на малко, забравено от външния свят, селце. Наблизо имало замръзнало езеро. Всеки ден ходел за риба, защото по това време на годината нямало достатъчно сред ...
Безсъние 🇧🇬
Часът е три. Сутринта. Вече е новия дент, поне календарният. Паля поредната цигара, поглаждам кучето, което заряза своите си, кучешки сънища, и дойде с мен в другата стая, за да ми бъде компания.
И се опитвам да си спомня. Съня си. Този, в който галих косите ти, топлих ръцете ти, целувах те ...
Как крадохме младоженец 🇧🇬
И професиите ни са сходни, артистични. Аз пея в група, засега, по- нататък ще видим, имам намерение да направя кариера като певи ...
За щастието и супермаркетите 🇧🇬
Може би един шоколадов сладолед с ягодова глазура ще ме зарадва, може б ...
Болка 🇧🇬
Чувстваш единствено болката и липсата на някой, някой така обичан, но него го няма. Седиш сама в парка и едва възпираш сълзите ти да не потекат... покрай теб минават хора, хора, които не могат да привлекат вниманието ти... сивота, вниманието ти, което е така приковано в изпопадалата, жъ ...
От стария сандък... Канон. 🇧🇬
Затова отварям нов цикъл - "От стария сандък". Даже му нарисувах логото... Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, коет ...
Приказка за желязното прасе 🇧🇬
14 Февруари: Каква ирония 🇧🇬
Част 2: Каква ирония
- Добре, не искаш валентинката ми - така да бъде. А искаш ли да излезем двамата след училище? - попита той.
- Ти да не ме сваляш? - отговори тя, докато се смееше.
- И да го правех, мислиш ли, че щях да ти кажа? - отвърна той. ...
Отвъд чертата: Изопнато безветрие 🇧🇬
(Татяна Живкова)
Пролетният вятър се сгуши от вътрешната страна на елечето на Иван Тюркеджията. Бе работил в Америка, та със събраните пари бе дошъл за Ангелина Николова. Момиче, чиято зестра бе над 300 дка в земи.
Мършаво момченце тичаше след ...
Искам си моята майка! 🇧🇬
Напролет 🇧🇬
Зима. Студено. Небето беше покрито с големи сиви облаци, през които дневната светлина едва-едва си проправяше път. Бял пухкав сняг полетя към земята. Падаше бавно и безшумно, като прегръщаше всичко по пътя си: полето, къщите, хората. Вятърът, този зимен разбойник, се бе скатал някъде и снеж ...
За какво мечтаят момичетата? 🇧🇬
Спомени от детството - осма част 🇧🇬
Отвъд чертата 🇧🇬
Колчо Джамбажчето, тринадесетгодишното чираче, я погледна крадешком, докато впрягаше воловете в грубата талига. От всички в къщата, тя милееше за хора ...
Вие сте си едните 🇧🇬
Споделеност 🇧🇬
Намираше се в една от стаите на хотел, к ...