Рассказы и проза современных авторов
Осъзнаване-15 и 16 от първа част на романа 🇧🇬
Братът на дядо Радо бе веселяк, а също и пееше хубаво. Беше около четиридесетгодишен, едър и здрав чиляк. Казваше се Благо и името му прилягаше - правеше живота на людете покрай себе си някак по-поносим.Той имаше жена на име Даря, която не се спираше, все нещо готвеше и шеташе.Тя майстореше най-в ...
Ехо. 🇧🇬
- Да, точно до теб.
- Не, не по този начин.
- Всякак съм до теб.
- Защо не те виждам? ...
Четири дни. Цепя с дясната. 🇧🇬
Как да загубя нещо, което никога не съм имала? Как да се преборя с елементарното желание, как да спра да искам да съм друга? Една и съща книга, толкова много пъти, чета едно и също, знам, че някъде там пише нещо за мен, на някой ред в ...
Есен 🇧🇬
В гората е тихо. Само отвреме-навреме по някое листо капва с шумолене на земята. Ставри обича да сяда сам в меката шума и забил очи в пъстротата на гората да се отдава на спомените. Когато беше млад често мечтаеше, но сега изворът на мечтите е вече пресъхнал, отстъпил е на спомените. "На моите ...
Календарът 🇧🇬
“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see ...
Болестта на дядо Симо 🇧🇬
През последните месеци дядо Симо се оплакваше, че не се чувства добре със здравето. Бедно живееше старецът, не му стигаха парите да отиде на лекар. Но като разбра, че няма накъде, изтегли от малкото си спестени парици и замина за града.
Като го видя, че се е върнал и се щура из ...
Малките неща 🇧🇬
Продължение от книгата 🇧🇬
Осъзнаване-13 и 14 от първа част на романа 🇧🇬
Дядо Радо ми каза, че ще е добре да се грижа за овцете. С радост доях, а също и извеждах стадото на паша. Вечер се прибирах при семейството - играех си с децата, ядях и лягах да спя в общата им одая.
Хубавото не продължи дълго. Една сутрин стопанинът не ме пусна с овцете. Рече ми:
- Султанът е ...
... 🇧🇬
* * * Животът е... 🇧🇬
Животът е това, което виждаш в очите на хората, които обичаш.
Будителите днес 🇧🇬
(Литературно съчинение)
Човекът, който не се страхува да каже на глас мнението си. Този, който смята, че начинът, по който “стават” нещата в нашата държава е несправедлив… Призоваващият към онова, което всички виждат, че е наложително да се случи, но само малцина бранят. Той е будите ...
Искаш ли да ходим? 🇧🇬
След време ти ще откликнеш на чувствата ми, защото знам, че и ти ме харесваш. Ще сме лудо влюбени един в друг. Ще се целуваме на някоя пейка. Ще правим глупости, много младежки глупости. Ще усещаме живота така, както само ние можем. Аз ще ти купувам цветя за ...
Странният дракон 🇧🇬
Принцовете 🇧🇬
- Май обичам принца, а! – гледаше ме и не разбирах закачка ли се таи в гласа ù, или в галещите слуха ми нотки има доза истина. И, да, приятно ми беше да го чувам и се надувах, че се случи точно на мен. Аз не съм никакъв ...
Обичта 🇧🇬
С мой приятел пътуваме с автобус. Красиви облаци се носят над пожънатото поле. Леко ми става на душата, като ги гледам. Пътуването ми носи истинско удоволствие. Опитвам се да споделя доброто си настроение с приятеля си, но той е угрижен и не забелязва нищо. Накрая открито го попитах:
- Какво ...
Жени 🇧🇬
Алармата на телефона се включи и отражението на спалнята се раздвижи в огромното огледало. Изящна ръка се измъкна от сатенените чаршафи, протегна се и пипнешком го изключи. Валерия се надигна, извърна глава към прозореца и примижа. Слънцето нахално се провираше между полуспуснатите щори - яркат ...
Мъглата 🇧🇬
Далеч от въпросите за избора се крие истината. Далеч от там, а точно тук, където небето винаги е покрито с облаци; където мъглата си проправя неясни пътеки в тъмнината на ...
Селска спирка 🇧🇬
Кукумявката 🇧🇬
Мария не спеше. Събуди я тежкият грохот на ранния автобус за смяната, който накара стъклата на прозорците да зазвънтят. Тя се завъртя в леглото и провисналата пружина простена под тежестта ù. Машината накъса тишината на парченца, но те бързо се утаиха върху спящата улица, натежаха върху ...
Осъзнаване-11 и 12 от първа част на романа 🇧🇬
Тази сутрин в двора на едринския сарай цареше необикновено оживление. Султанът потегляше на лов.Той яздеше прекрасен бял кон, следван от приближените си люде, възседнали силни жребци, както и от доганджиите, всеки от които беше с обучения си сокол на рамо. Край това шествие подтичваха ловните хръ ...
Тъмни сенки (Част Втора - Сделка) 🇧🇬
Сделка
Тъмнина, тъмнина и пак тъмнина. Имах усещането, че всичко около мен е потънало в бездънен мрак. Не усещах нищо, не можех да чуя каквото и да е, а относно зрението ми, сякаш бях сляпа.
Не разбирах, как толкова бързо успях да загубя съзнание. Нали бях вампир, нали бях безсмъртна, тогава ...
Осъзнаване - 9 и 10 от първа част на романа 🇧🇬
Работа кипеше в султанския двор. Какви ли не майстори изпълняваха прищевките на султана! Имаше мимари, дърворезбари, златари, ковачи на желязо, художници и каменоделци, като моя приятел Злат Момчилов. Повечето бяха от румелийската земя, но освен гърци и българи, срещах още и италианци, маджари, б ...
Точно толкова смъртоносен, колкото изглежда 🇧🇬
Some say you can learn a lot from books
Thrill right to second-hand living
Life is just as deadly as it looks
But fiction is more forgiving ...
Amores@yahoo.es(последна част) 🇧🇬
%
Дали наистина Азорските острови са толкова далече, колкото ти се струва?
За да бъда по-убедителна, ще ти задам един не-много подходящ за момента въпрос/само не се плаши, ОК?/:
-Представи си за секунда, че съм на смъртно легло и единственият начин да оздравея е да ми донесеш шишенце жива вода от ...
Той нямаше цигари 🇧🇬
Продължение от книгата 🇧🇬
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...
Осъзнаване - 7 и 8 от първа част 🇧🇬
Многолюден град бе Станбул. Всеки ден в него караха от всички краища на румелийската земя както безкрайни стада от овце, така и ечемик, брашно, мед и масло.Чак от Анхиалско раята превозваше дърва за огрев, от Узунджовско - храна за добитъка, а от други български поселища - тархана, булгур, нахут ...
Почивен ден 🇧🇬
В следобеда на съботния ден в стопанския двор беше пусто и тихо. Само бай Тодор, пазачът, дремеше на припек пред караулното и рой мухи бръмчаха около него. Над червените покриви на работилниците, оголелите върхове на тополите метяха облаците по небето. В тишината се носеше песента на на ...
Събуди се! ( Част Втора) 🇧🇬
Спомни си първия път, когато Я видя. Беше толкова красива и така недостижима. Още в онзи миг се влюби в нея, но го беше страх да признае любовта си. Та тя б ...
Чувството за вина 🇧🇬
Сменяше веригите си всеки ден,
според мястото, където ще кове...
Когато съм Щастлива, а виждам
страдащите ти очи - ме хваща тя! ...
Годежът на Стоян Хубавото 🇧🇬
Вързопчето 🇧🇬
Тях ги нямаше 🇧🇬
Щрих 🇧🇬
Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си.
Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.
Мислите ми бяха застинали в пепелта на угаснал ...
Осъзнаване - 5 и 6 от първа част 🇧🇬
Застуди се. Раздадоха ни дебели дрехи. С тях изглеждахме добре. Аджемиоглан-агата каза, че е време да отидем до султанския сарай, защото се очаквало Мурад – вече двадесет и осем годишен, да седне на трона на баща си - Селим II, който внезапно бил починал. По-късно разбрах, че султанът умрял от пре ...