Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

История без край 🇧🇬

Луната бе по-кръгла от всякога. Грееше със сребърна светлина и се отразяваше в бушуващото море. Пясъкът нямаше златистия отенък, които му придаваше чар. Загледана в луната, стъпвах боса, нагънала крачоли до колене, без да гледам в краката си. Бях като омагьосана от вълшебното омание на нощта, докато ...

alexein

Проза » Рассказы

1.6K 3

Big furry monster 🇧🇬

На Ифф
Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от пр ...

Рима

Проза » Рассказы

1.6K 14

Махленска история 🇧🇬

Махленска история
Навремето, той завърши специалността тежко машиностроене. Но трябваше да забрави и времето, и машиностроенето. Остана му само прякорът Инжинерина. Отвори магазинче в квартала. Продаваше индийско орехче и змийска отрова, предлагаше женска любов и мъжки мераци. Сладоледът вървеше с а ...

Wali

Проза » Другие

1K 2

Приготовленията 🇧🇬

- Такааа - потри ръце Гар Ван. - С какво разполагаме?
- Две бутилки вино, три пакета хрупанки, кана вода, купичка - докладва Ко Та Рак. - И едно плюшено мече.
- Плюшено мече ли?! - учуди се сенчестата. - Но за какво ни е?
- Не зная - сви рамене котакът. - Имаме си го, а и ти попита с какво разполага ...

Bersek

Проза » Рассказы

647

Ангелът в Мен 🇧🇬

Хората отвън не подозират, че съществуваме. Че ни има. А и не трябва да знаят за нас. За да доизживеят спокойно нерадостните си дни. Минават угрижени, увесили носове по тротоара, край прозорчетата на мазата, в която се помещавам, всеки повлякъл с крачката си мъка или скръб, тъга или неволя, едни – з ...

Romanov

Проза » Рассказы

2.3K 9

Сън 🇧🇬

Лунната светлина галеше кожата. Лекият полъх на вятъра си играеше с косата й, а единственият шум, който нарушаваше спокойствието на гората, беше от падащата вода.
Тя постави на земята лъка, стрелите и с плавно движение съблече дрехата си. Когато водата я докосна, тя изтръпна. Тялото й, плувнало в по ...

Rasha

Проза » Фантастика и фэнтези

1.8K 5

В памет на една легенда от Бургас 🇧🇬

05.10.2009 – най–тъжният ден може би за всеки учил и в момента учащ се във Гимназия за романски езици - Бургас. Точно във този ден гимназията загуби своята душа. Даскалов... Той не беше просто учител, нито просто директор. Той беше Френската. Никой никога не си е представял, че ще влезе в коридорите ...

zority_bs

Проза » Другие

2.3K 4

Първият български мъченик, умрял за християнската вяра 🇧🇬

Първият български мъченик умрял за християнската вяра
Историята със своите дълбоко вековни и разностранни и понякога противоречащи си източници, ни подсказва дълбоко значимо, как сегашната българска държава се създава на Балканския полуостров, от едно немного-бройно, но войнствено племе, чийто корен ...

Войнов

Проза

1.4K 6

Виждащо сърце 🇧🇬

“Аз не вярвам, че блудния син се завръща с едничката мисъл –
от дълбокия майчин скрин бащините пари да бастиса.
Не, но завръща се той, както тъмния вълк се завръща –
да изяде една гора бой, но да е в родната къща...”
(Валери Станков, варненски поет) ...

musketer

Проза

1.3K

Циганска работа 🇧🇬

Още примигвам на слънцето!
Излизам от сградата… и Манго ме сграбчи!
-Най-после да ми паднеш! Абе приятел, откога ти пращам хабер след хабер, да дойдеш? Абе колко пъти пращам момчето с колата? Няма те! Колко пъти, чуя че си тук, доде изскоча и си заминал? Сега няма да се измъкнеш! Всичкото циган знае ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

871 2

За животните с любов 🇧🇬

То да е котка като котка... ама не е. Като я погледнеш, една такава пухкава, бяла, невинна като снежинка, същий ангел небесен. Ама това е впечатление за не повече от пет секунди. Горе-долу толкова й отнема, за да оголи зъби като пирони и да се опита да ги забие в най-достъпната за нея част от анатом ...

kapricia

Проза » Юмористическая

1.5K 11

Отегченият 🇧🇬

Отегченият
“Tristi fummo
nell’aer dolce che dal sol s’allegra “
Dante Alighieri, „La Divina Commedia“*
Какъв глупав свят! Какъв напразен живот! Защо изобщо е трябвало да се раждам? Денят ми е същия, като вчерашния и със сигурност – не по-различен от утрешния. Сутринта, още щом отворих очи, поисках д ...

rarebird

Проза

1.1K 15

Защо, отче Евтимие? 🇧🇬

(откъс от повест)
Звънна брадвата на баща ми в сърцето ми, а брадвите режат, та оставят един белег, който не зараства с времето. Безумен старец, помислих си, и се прибрах в квартирата, която беше сама и тъмна като човешка душа и торлаците се ровехме да видим какво има в нея.
- Така е - вика ми Евтим ...

purko59

Проза

818 5

Продължение от втора книга 🇧🇬

Павлето излезе от двора на хана и забърза. Спря пред дюкяна на Тома Костов. Сега вече той не продаваше деликатеси и бакалия, а велосипеди "Вандерер" и "Адлер". Той току-що беше навършил осемнадесет. Явно, беше решил, че е време да си купи един такъв. Преди да влезе в дюкяна, спря за миг. Пред него с ...

mari45

Проза » Повести и романы

975

Луда съм 🇧🇬

Днес съм луда и утре пак ще бъда, и ще те подлудя и тебе - като аромат съм. Попивам в кожата, влизам в ума, след мен остават следи – навсякъде, от аромата. Малко е сладникав, като плод, като лято и досажда, понеже е навсякъде. Взех да нагарчам, а не мога да се спра.
Ти си нещо постоянно - какво ли? ...

spidercho001

Проза » Письма

2K 2 3

Имаме само червено с теб … 🇧🇬

Днес пътувах из сивите коловози на ежедневието си… Съзирах се в спомени от настоящето и търсих малко спокойствие от дългото минало-сега. Спомнях си всеки фрагмент от утре и търсих не лъч светлина, а просто сиво… Моето сиво. Онова, което ни се полага и ни се разпределя на порции за всеки ден.
Скуката ...

samotnata_x

Проза » Рассказы

1.2K

Очите на бившия 🇧🇬

Има нещо в този поглед, има нещо толкова специално в уникалното синьо на очите му. Това нещо ме кара и след толкова време да се разтепервам, да се притеснявам, да търся умишлена близост с него, разтуптява сърцето ми. Толкова време мина, а тази тръпка още я има. Не е същата, но е тук, усещам я при вс ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Рассказы

1.7K 10

Намико, Намико... 🇧🇬

Терасата е точно над нашата.
Широка е, колкото да се сложи един стол.
Той е в единия ъгъл. Там стои дядото.
В другият ъгъл е котлона. И бабата!
Той стои неподвижно! Не може да се завърти. Дебел е и се е заклинил там. Само очите му шарят насам, натам. Навън излиза рядко. Учудващо за пълнотата, се дви ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

902 2

Загубени в гората 🇧🇬

Той се отпусна върху ствола на едно дърво, което все едно бе израснало, за да могат уморените пътници да го използват като пейка. Затвори очи и се наслади на топлата слънчева милувка върху лицето си, докато разтриваше уморените си крака и в същото време разсеяно хвърляше по едно ухо на препирнята на ...

Bersek

Проза » Рассказы

790

Циганско лято близо до града 🇧🇬

Колата рязко дръпна встрани, като изритана от пътя, предницата друсна, повлече се към мантинелата, отри хубаво цялата си дясна страна; ламарините с жалостиво ръмжене оставиха кожа по ограничителя; въртях бясно волана, кракът ми напъваше спирачния педал. Най-сетне си избра място и спря. Почти на банк ...

Romanov

Проза » Рассказы

2K 7

Моята първа (и, надявам се, последна) командировка 🇧🇬

Отидох в командировка. Безпрецедентен случай в моя живот – принципно гледам да се скатавам от служебни пътувания. Този път обаче с две колежки сме проявили професионализъм и саможертва и сме се навили да заминем за тридневен семинар. И, разбира се, нещата не протичат съвсем по план, което пък в края ...

kapricia

Проза » Юмористическая

1.4K 14

The dream machine 🇧🇬

THE DREAM MACHINE
(Samantha Fox’s “Hold On Tight”)
…Well the dream machine is rolling now you're on board
We're paradise bound never got that far before
Me & you honey, we're two of a kind ...

remer

Проза » Рассказы

1.5K 4

Краят на лятото 🇧🇬

Краят на лятото
Наближаваше краят на лятото. По-голяма част от неговите приятели се бяха вече върнали от отпуска, освежени, развеселени, а той все още стоеше в офиса. Непрекъснато изникваше нещо и за почивка не идваше ред. Чудеше се дали и това лято ще пропусне възможността да се полюбува било на пл ...

MilenaMila

Проза » Рассказы

1.7K

На несправедливостта 🇧🇬

За пореден път несправедливостта ме прережда на опашката на живота. Защо да не го направи, типично в неин стил. На нея не й трябва позволение. Тя е царица в това да получава каквото си поиска, без значение, че някой ще бъде недоволен, пренебрегнат, грешно оценен или най-точно казано - прав. Някой, н ...

малка_любознателка

Проза » Другие

1.2K

Добра 🇧🇬

Утринна мъгла лежеше по мегдана. Селото разтърка очи. Кепенците на дюкяните мигаха полусъбудени от тревожното блеене на овцете. От отвора на кладенеца се поклащаше рошавата, широка глава на бясната каракачанка на дядо Кръстан. Жажда мореше кучката. С грапав език лочеше полепналите по ведрото капчици ...

azura_luna

Проза » Рассказы

1.6K 52

Колекция 🇧🇬

Стара къща!
Старо дърво!
Стар човек!
Тя оцеля, защото беше хубава. От панелния погром я спаси, обявяването и за паметник на културата.
То оцеля покрай къщата. Държеше се за земята с два прогнили корена. Над тях клечеше една коруба, а над нея стърчаха два счупени клона, като прекършени ръце. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

962 4

Цветана 🇧🇬

Остави ми чашата, недей, не я пипай! Ще си я допия, че и друга ще си сипя. Нека да ми вземе здравенцето тая пуста ракия, да ме умори най-сетне, да ме довърши! По-добре ракията да ме мъчи, отколкото съвестта. Че какво съм преживял само аз си знам...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви ...

nofi

Проза » Рассказы

1.1K

За пътниците, влаковете и Денис Белята 🇧🇬

Наложи ми се (за милион и първи път) да се кача във влак. Винаги съм ги предпочитала пред автобусите, без значение, че са по-бавни – в тях купонът е non stop.
Допълзях навреме до гарата, качих се и дори си намерих празно купе. Вярно – втора класа – но не съм придирчива в това отношение. В първа клас ...

kapricia

Проза » Юмористическая

1.4K 1 8

Началото на края ( ІІ част ) Щастливи години 🇧🇬

Щастливи години
Най-щастливи години в живота на Маруся се оказаха последните пет. Дъщеря й Вилена беше най-красивото и очарователно създание на света. Григор се беше променил до неузнаваемост. Той обичаше своето малко момиченце, а тя нямаше търпение да си дойде татко и да я гушне в обятията си. Взем ...

dimi49

Проза » Повести и романы

1.6K 14

Сбогуване 🇧🇬

Тук ли си, или си само следа от изчезваща мъгла? Виждам, че вече те няма и няма да те върне моята молба. Като вихрушка мина през мене и унищожи всяка искра, само ти ми остана, единствена моя съдба. Сега съм остров и бавно плавам със своята тъга. И далече е вече земята, далече са вече птиците и само ...

mimetto

Проза » Другие

860

Бела и предназначението на живота 🇧🇬

Дъждът се оказа сърдит и студен, забиваше се в малкото й треперещо телце, като изстреляни на дартс стрелички. Бела се притисна още по-силно към ствола на голямата липа. Листата, макар и вече жълтеещи, още не бяха окапали и могъщата корона на дървото предлагаше благосклонен подслон. Макар че беше съв ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

1.3K 5

Неспокойна нощ 🇧🇬

Нервен като мене, не може да си намери място. Мести се от стол на стол, от канапето на леглото. И него, горкия, нещо го мъчи - и той си има свои проблеми. Глезен до безумие. Свикнал да спи в чисти чаршафи. Не ляга, преди грижовно да си измие козинката.
Но тази вечер нещо го тревожи... И той не вечер ...

fitipalti

Проза » Рассказы

836

Убийство 🇧🇬

В двора на детската градина се вклинваше малко полузапустяло дворче.
Къщичката в него беше на преклонна възраст. Малка, прихлупена, леко наклонена.
Пред нея стърчеше висок, дръглив бор, който имаше само на върха няколко клончета. В дъното се гушеха, потънали в храсталак и бурен, още две три сгради, ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

922 5

За свинския грип и методите за справяне с него и подобните му 🇧🇬

И така, предполагам, че вече и на кокошките им стана ясно – изправени сме пред поредната световна заплаха в лицето на ужасяваща грипна епидемия. Уморила е вече има-няма сто души в световен мащаб. Много си е, дума да няма. Вярно, че в началото на ХХ век Испанският грип е убил към 20 милиона души, ама ...

kapricia

Проза » Юмористическая

1.3K 15

Приказка без край 🇧🇬

Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелената поляна зайчето разтвори статива си и започна да рисува.
Със синьо нарисува небето. С жълто слънце, което грее и се смее. В средата нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, жълто слънце, което грее и се с ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

975 1

из Дневникът на Но Щен Вълк - месец втори 🇧🇬

Ден трети...
Лятото бе към края си, есента настъпваше с пълни сили, макар още да не бяха се оцветили короните на дърветата, времето вече напомняше за предстоящите по-студени дни.
Бях се излегнал на припек на полянката край любимият ми Не Чак Толкова Голям Вир и лениво наблюдавах упражненията на Сянк ...

Bersek

Проза » Рассказы

699

Несбъдната целувка 🇧🇬

Несбъдната целувка
Красиви са Родопите. Всеки, намерил малко време да се поразходи до там ще замълчи, омагьосан от този край, целунат от Бога. В здравата му прегръдка живеят и много легенди, които са нашето минало – основата на по-красивото ни бъдеще. Ето и една от тези легенди.
...
Преди много, мно ...

rarebird

Проза

1.4K 20

Aз, кучката 🇧🇬

Зле се чувствам. В това заебано от Бог село, в заебаната планина, на майната си захвърлена, сякаш изтървана от небесата, та се пръснала дето й видят очите. И са се пръкнали от тоя посев на Всевишния ями и баири, тук-таме покрити с мъх и някое оскотяло храстче, и търчат разни пещерняци, катерачи, май ...

Romanov

Проза » Рассказы

2K 1 13

Депресията 🇧🇬

Бях на ръба. На самия ръб, мамка му. Толкова се мразя за това, което направих, мразя се. В началото беше хубаво. А около мен се чуваше "Ха-ха-ха-ха ..." Кикотеха се патките... И когато си мислех, че съм най-силна и съм безсмъртна, вече нямах сили. А те ми се смееха. Уплаших се, но се спасих. Аз си з ...

Jen-Shen

Проза

791 1

Мъничка подробност 🇧🇬

Толкова много случайни съвпадения накуп, та чак до девето коляно. Категорично срещата им беше кодирана от звездите. Вече нямаше и грам съмнение, че са родени един за друг. А, пък да не говорим за химията – то не бяха флуиди, то не бяха атоми и молекули. Двамата не спираха взаимно да се катализират з ...

valia1771

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K

Рассказы и проза современных авторов

История без край 🇧🇬

Big furry monster 🇧🇬

Махленска история 🇧🇬

Приготовленията 🇧🇬

Ангелът в Мен 🇧🇬

Сън 🇧🇬

В памет на една легенда от Бургас 🇧🇬

Първият български мъченик, умрял за християнската вяра 🇧🇬

Виждащо сърце 🇧🇬

Циганска работа 🇧🇬

За животните с любов 🇧🇬

Отегченият 🇧🇬

Защо, отче Евтимие? 🇧🇬

Продължение от втора книга 🇧🇬

Луда съм 🇧🇬

Имаме само червено с теб … 🇧🇬

Очите на бившия 🇧🇬

Намико, Намико... 🇧🇬

Загубени в гората 🇧🇬

Циганско лято близо до града 🇧🇬

Моята първа (и, надявам се, последна) командировка 🇧🇬

The dream machine 🇧🇬

Краят на лятото 🇧🇬

На несправедливостта 🇧🇬

Добра 🇧🇬

Колекция 🇧🇬

Цветана 🇧🇬

За пътниците, влаковете и Денис Белята 🇧🇬

Началото на края ( ІІ част ) Щастливи години 🇧🇬

Сбогуване 🇧🇬

Бела и предназначението на живота 🇧🇬

Неспокойна нощ 🇧🇬

Убийство 🇧🇬

За свинския грип и методите за справяне с него и подобните му 🇧🇬

Приказка без край 🇧🇬

из Дневникът на Но Щен Вълк - месец втори 🇧🇬

Несбъдната целувка 🇧🇬

Aз, кучката 🇧🇬

Депресията 🇧🇬

Мъничка подробност 🇧🇬

Очередь