Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Алогичност. 🇧🇬

Бяла сграда с празни коридори. И тежка миризма на болест. Бели стаи без прозорци. И модата на много дългите ръкави. Тя е тук, заключена, затворена, обградена с решетки. И аз при нея идвам (а може би съм тук и аз, не зная?). Тя удря по стената с юмруци, чупи, блъска, вика. Иска да избяга и се бори, а ...

green_girl

Проза

1.3K 2

Толкова много филми сме гледали... 🇧🇬

преди някой да изкаже злостна критика,
отбелязвам, че това е плод на вдъхновение
от петдесетте най-добри български филма.
не е копие.
Всичко е любов. Твърде кратко го разбираше. ...

sunnyrainbow

Проза » Другие

1.5K 5

* * * 🇧🇬

Среднощна разходка с моя най-добър приятел... ІV част
Като заговорих за котета, иска ми се днешният ден да не беше настъпвал. Изпитах най-големия ужас в живота си. Преди няколко дена забелязах , че моят котарак Том не се държи като друг път – игриво и закачливо, а, полегнал на една страна, не ми поз ...

Karaman

Проза » Рассказы

1.4K 20

Топъл шоколад 🇧🇬

Ко Та Рак завари Сянка да пие някаква гореща напитка.
- Искаш ли? - въпросително кимна към течността сянката. Котакът любопитно надникна в чашата му и идентифицира субстанцията вътре като топъл шоколад - любимата гореща напитка на Сянка.
- Мляко с какао имаш ли? - реши все пак да попита за своята лю ...

Bersek

Проза » Рассказы

1.4K 2

Понякога е трудно 🇧🇬

Вървя, но никъде не стигам. Движа се около себе си, като шахматна фигура и не мога да туширам безпътието. Завивам наляво, а после надясно и пак съм там, откъдето тръгнах. Като в лабиринт се лутам, за да открия пътя си. Трудно ми е когато се спъвам и падам, а няма кой да ме вдигне. Миризмата на пръст ...

малка_любознателка

Проза » Другие

1.6K 1 3

Кера Петрова - Совата 🇧🇬

Кера Петрова – Совата
Кера Петрова беше от онези жени, които спокойно бихте подминали, ако я срещнехте случайно – широки, „торбести” дрехи не само скриваха тялото й, но и с нищо не провокираха фантазии за формата му; косата й, някога оцветявана в незнайно какъв цвят, беше лишена от блясък и форма; о ...

rarebird

Проза » Рассказы

1.4K 20

За режима на водата и някои прозаични неща 🇧🇬

Поредният изморителен и дълъг ден в службата... Разправии със служители, разправии с институции и поредните три дози кафе.
Мина и този ден, прибирам се вкъщи с нагласата да се хващам за препаратите и парцалите и да започвам да чистя, пералнята прелива от дрехи за пране, за които не ми е останало вре ...

Erato

Проза » Другие

1.4K 1

Орехчето 🇧🇬

- Ей дете, не ме ли видя? Наведи се, де! Не ме чува сигурно. Аз съм орехчето. Досега бях на дървото. Бях със зелена ризка и се криех в зелените листа. После ризката ми стана кафява, натежах и паднах от клончето. Сега лежа тук и чакам да ме вземе някой. Ядката ми е много вкусна. Сладкишите с моите яд ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

1.6K 3

От умрял – писмо 🇧🇬

Вчера, хей тъй, както си стоях, съвсем безсмислено и безотговорно умрях. Разбирам ехидната ви усмивка, подсилена от ироничния поглед, забил се някъде между тези редове, възбуждащи в съзнанието ви най-абсурдната мисъл – „от умрял – писмо”. В този век на електронна комуникация, може би ви звучи неверо ...

Com_ocio

Проза » Юмористическая

1.7K 2

Безличната 🇧🇬

Поредната линейка изви пискливия си глас и за миг заглуши шума по улицата. ”Какво ли е станало този път?”, помисли си тя и спря хода си за секунда. „Дали някой не се е блъснал с кола, или пък е получил инфаркт и сега се бори за живота си?” Огледа се – на никой друг не бе му направило впечатление, ни ...

viki-dimitrova

Проза » Рассказы

1.4K 1

Ромео, ах, защо ти, Ромео?!... 🇧🇬

Би трябвало да съм се научила за тия трийсет и две години: започне ли се с „`Айде, бе, к`во толкова може да стане?!”, нещата в девет от десет случая приключват или с полиция, или с доктори, а нерядко с представители и на двете професии. Когато пък в сценария има и посещение „по женски” в някоя местн ...

kapricia

Проза » Юмористическая

2K 3

Деветнадесетият рицар (1) 🇧🇬

Бурята вилнееше с пълна сила. Вековните дървета огъваха клони под напора на вятъра. Дъждът се изливаше като из ведро.
Кити бе вдигнала качулката на черната пелерина, но тя не можеше напълно да я скрие от проливния дъжд. Вече бе мокра до кости а и черната кобила, която яздеше бе уморена и изплашена. ...

marasheih

Проза » Повести и романы

1.3K 2

Подлудяващите униформи 🇧🇬

Подлудяващите униформи!
Илда излезе от стаята и затръшна вратата след себе си!
- Не блъскай така! Баща ти още спи! - каза майката на Илда.
Тя беше слаба жена със черни дълги коси, които се спускаха плавно надолу.
- Мамо, какво има за закуска днес? - попита Илдето. ...

play-girl

Проза » Рассказы

1.4K 2

Огледалото 🇧🇬

ВТОРА ГЛАВА
БЯГ
Сутрешното слънце заигра по очертанията на лицето ù. Тя се обърна на другата страна с надеждата да удължи нощта. Нямаше никакво желание да посреща новия ден. Нещо странно се случваше с нея и тя не можеше да си го обясни. Неведението я вбесяваше, но и плашеше до смърт. Беше сигурна, ч ...

anji7o0o

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 1

Crimson and Clover 🇧🇬

CRIMSON AND CLOVER
… My mind's such a sweet thing
I wanna do everything
What a beautiful feeling
Crimson and clover ...

remer

Проза » Рассказы

1.3K 2

Особености на българския национален лов Глава четвърта 🇧🇬

Глава четвърта
І
Механата бе голяма и контрастираше на бутиковия хотел, но в този край на България хората обичаха да им е просторно, когато седнат да се трудят над питиетата. Теснотията на другите стаи не ги притесняваше, защото времето, което прекарваха в тях, не им даваше възможност да се замислят ...

Greg

Проза » Повести и романы

1.4K 11

Есенна среща 🇧🇬

Дъждът всъщност ми харесваше. Есен. Мокри листа. Алеите в парка миришат на гнилоч, влага и птичи изпражнения. В джоба на якето си имах патронче водка. Седнах на една пейка и го отворих. Първата половина свърши още с първата глътка. Определено много ми се пиеше. След два часа имах среща в клуб "Султа ...

Бинев

Проза » Рассказы

1.5K 2

Спомен 🇧🇬

Вървя по улицата и се взирам в мрака. Тъмнината бавно ме обгръща, когато отминавайки поредната улична лампа, отново откривам пред себе си нищото. А то е толкова потайно, също както теб. Неизвестността ме убива бавно, опитвам се да преодолея страховете си, но и това е много трудно. И така все направо ...

Evichka

Проза » Письма

955

Къщата на Ужаса 🇧🇬

Огън, огън падаше от небето. По новините бяха предупредили за горещия ден, но никой не си даваше сметка, че земята ще се превърне в ад. В небесата не се виждаше нито едно облаче, сякаш жестокото слънце ги беше прогонило надалеч и сега безмилостно хвърляше жълтите си лъчи в долината. Наоколо беше тих ...

viki-dimitrova

Проза » Рассказы

1.8K 1 3

Ястреб и лястовица 🇧🇬

1.
Лекарката беше млада жена, на същите години като пациентката. Знаеше го от личния ѝ картон, който вече познаваше добре. Беше се поставила на нейно място, бе го правила винаги, когато имаше подобен случай, но не винаги е било с толкова млади хора. Затворена сама в кабинета си, остави убийствената ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

961

Уводът е много важен! 🇧🇬

Хич даже да не ви е чудно! Ей така стават катастрофите, ако трябва да цитирам оная мадама с големите „очи” от рекламата. Заради едните гащи почти до развод стигнахме с моя мъж... И заради земетресението...
Ама да почна отначало, че да не стане пак някое недоразумение, щото чак тоя път вече ще се изб ...

kapricia

Проза » Юмористическая

1.4K 5

Юлия, от Юли 🇧🇬

Има случаи, в които валящият дъжд ти е приятен, а има и такива, в които може да е всичко, само да не е дъжд. Този е от тях.
Заваля точно когато свалях спуканата гума. Което проваляше намеренията ми за повече от двата курса, които имах до момента.
Лошият спомен от наскоро прекараната пневмония ме нат ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.8K 3

Стълбите 🇧🇬

Подпрени на стената стояха три стълби. Стълби с различна височина. Стояха и си говореха - колко е важно да си стълба.
- Не само важно и много отговорно е да си стълба - каза най-високата. Човекът, качен на стълба, е по-важен и по-отговорен. И колкото стълбата е по-висока, по-важен и отговорен е той. ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

910

Резил 🇧🇬

Не се заричай!
Само това не прави!
За резил можеш да станеш по всяко време и всяка възраст. Ще ти разкажа как се омаскарих и то така, че бая време не смеех да отида и цигари да си купя.
От срам!
Едно лято, тогава когато правих колибата на село, се случи много горещо. Събрал бях няколко приятели да п ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

935 3

Тъга и Щастие, както Буря и Дъга (: 🇧🇬

1... 2... 3...
И тя затвори очи. Настъпи тъмнина. Тишината също беше там.
Единственият звук, който я пронизваше, беше този от падащите капки дъжд навън. Те се удряха по ламарината на прозореца, една след друга и не спираха. Дори ставаха все по-настоятелни.
- Не може ли поне малко спокойствие?!
Вятър ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Рассказы

1.6K 2

Една тъжна история 🇧🇬

Нощта беше обвила с черния си воал черноморското крайбрежие. От лагерите се чуваха весели викове и песни. Само от един от тях не се чуваше нищо.
На пясъка седяха момче и момиче. Бяха Анна и Петър. Те бяха заминали за този лагер, защото на Петър му бяха предложили работа в чужбина и той щеше да замин ...

Evichka

Проза » Рассказы

938 1

Двойни мисли 🇧🇬

Нощта беше обвила малкия град в мрачната си прегръдка и го бе превърнала в мъртва зона; пустите улици бяха осветявани от малкото работещи нощни лампи, съсредоточени най-вече по главните улици, и единствените подвижни частици в тъмнината бяха изхвърлените извън кошчето за отпадъци опаковки от вафли и ...

viki-dimitrova

Проза » Рассказы

1.3K

Подаръците и наказанията в нашето детство 🇧🇬

Имам един спомен от много малък. Беше първи януари. Когато се събудих, под възглавницата ми дядо Мраз бе оставил един портокал. Баща ми го нямаше, сигурно излязъл по своите си работи. Явно много съм слушал през изминалата година, щом съм си заслужил тази толкова сладка изненада. Портокалите тогава б ...

lubara

Проза » Рассказы

971 5

Перфектният подарък 🇧🇬

Винаги ми е било много трудно да избирам подарък. Особено, когато съм ограничена финансово (а има такива периоди, за съжаление). Не че скъпият подарък е гаранция за вкус и ще се хареса, но като зная, че нямам ограничения, е по-лесно, поне малко. Но, разбира се, има много условия, за да стане един по ...

FRACLA

Проза » Другие

2.6K 13

Санаториум 🇧🇬

1. Пустинята
Стикс се изкачи с мъка по мекия пясък към върха на дюната, но веднъж горе можеше да погледна назад към Клетката и усети лек прилив на свобода, когато видя колко е далече. Сградата сияеше като пътеводна звезда в тъмнината, но затворените в нея едва ли намираха за светлина онова, което ги ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

929

Орелът 🇧🇬

Събрали се представители на целия пернат свят - да порицаят орела.
Отправили забележки за поведението му. Не трябвало да напада животните и, в никакъв случай, пернатите. Трябвало да стане добър, благ, хрисим, а не свиреп и жесток като сега. Вече никой да не плаши децата си с него.
Засрамен, орелът о ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

1K 1

На какъв език да ти кажа, че те обичам?! 🇧🇬

На какъв език да ти кажа, че те обичам?! На български? Така много лесно ще ме разбереш. И няма да се замислиш какво ти казвам. А трябва! Иначе това мое толкова лесно разбираемо, обикновено до тривиалност, мило българско "Обичам те!" ще мине покрай теб, без да те докосне. Затова ще ти го кажа на чужд ...

duffmckagan

Проза » Другие

2.5K 5

Продължение от втора книга 🇧🇬

Гостилницата се наричаше "Търговска", защото тук идваха само търговци и комисионери. Преди обед бай Георги беше предимно в готварницата. С вкусните си манджи се славеше той. Станеше ли обяд, сваляше престилката, поглеждаше тук- там, засукваше майсторски мустак и заставаше пред тезгяха. Гледаше с рес ...

mari45

Проза » Повести и романы

824

Да удариш кьоравото 🇧🇬

Забогатях, народе! Забогатях!!! Ударих кьоравото дето се вика! Не ми ли вярвате?
Ето значи как става така, че късметът ти се стоварва като кълбовидна мълния в спалнята на Маргарита Михнева!
Отварям си аз вчера единия от 10-ината имейла, които съм си регистрирала, и що да видя! Две непрочетени писма. ...

kapricia

Проза » Юмористическая

2.9K 5

И ние сме за там! 🇧🇬

Да не бяхме слушали акъла на Жеката и Цвета, сега щяхме да сме си на топло вкъщи пред камината. Ама не, като имала глава да пати... В четвъртък вечерта Жеката звънна да ни каже, че Дочето и Пламен от Нова Загора са ни поканили на освещаване на новия апартамент, пък и нали в събота е Ивановден, а Ван ...

Nelsan

Проза » Рассказы

1.4K 3

Страдай и твори! 🇧🇬

Погледнах го и изведнъж милион звезди избухнаха пред очите ми. Падат, стават и пак се връщат на небето. Очите му бяха сини, но не грозните и така характерни за мъжкото съсловие воднисто-синкави на цвят, като разтечено блато, а хубаво синьо, почти тюркоазено… и чакай. Не са ли лещи?
Така е, така е, л ...

Coffee

Проза

1.1K 3

Внезапна раздяла 🇧🇬

Най-трудното нещо във внезапната раздяла, е да проумееш, че всичко вече е свършило. Не мога да повярвам, че всичките емоции и мигове и споделени спомени са останали завинаги в миналото. Не мога да проумея как човекът, който вчера ми прошепваше мили думи и се гушкахме, споделяхме всичко и бяхме най-щ ...

eamon

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.9K

Фрост 🇧🇬

На планетата Скарбос ставаше нещо странно и невиждано - днес съдът трябваше да вземе решение за престъпленията на скарбосеца Фрост – зъл гений с извратени идеи за убийства. Макар и роден в друг свят, Фрост приличаше на земляните - беше висок и строен галеп с тънки пръсти, дълги и здрави като метал н ...

viki-dimitrova

Проза

1.3K

Реквием 🇧🇬

в памет на българската култура
Забил съм нос в масата.
Имитирам, че съм жив.
Форма на съхранение, на откъсване от света.
Опит да не чувам, да не виждам. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

886

"Млъкни, сърце - ти си само карантия"* 🇧🇬

Ако тихите кътчета на душата ми можеха да говорят, бих изтръгнала от тях онази песен на болка и тъга, на горест и отчаяние, която да покори цялото ми същество в едно съзвучие от меланхолия и слепота. Бих изпяла пред себе си най-мрачната симфония, апотеоз на години мълчание. Щях да се потопя в една п ...

~iSkRiCa~

Проза » Другие

3.1K

Рассказы и проза современных авторов

Алогичност. 🇧🇬

Толкова много филми сме гледали... 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Топъл шоколад 🇧🇬

Понякога е трудно 🇧🇬

Кера Петрова - Совата 🇧🇬

За режима на водата и някои прозаични неща 🇧🇬

Орехчето 🇧🇬

От умрял – писмо 🇧🇬

Безличната 🇧🇬

Ромео, ах, защо ти, Ромео?!... 🇧🇬

Деветнадесетият рицар (1) 🇧🇬

Подлудяващите униформи 🇧🇬

Огледалото 🇧🇬

Crimson and Clover 🇧🇬

Особености на българския национален лов Глава четвърта 🇧🇬

Есенна среща 🇧🇬

Спомен 🇧🇬

Къщата на Ужаса 🇧🇬

Ястреб и лястовица 🇧🇬

Уводът е много важен! 🇧🇬

Юлия, от Юли 🇧🇬

Стълбите 🇧🇬

Резил 🇧🇬

Тъга и Щастие, както Буря и Дъга (: 🇧🇬

Една тъжна история 🇧🇬

Двойни мисли 🇧🇬

Подаръците и наказанията в нашето детство 🇧🇬

Перфектният подарък 🇧🇬

Санаториум 🇧🇬

Орелът 🇧🇬

На какъв език да ти кажа, че те обичам?! 🇧🇬

Продължение от втора книга 🇧🇬

Да удариш кьоравото 🇧🇬

И ние сме за там! 🇧🇬

Страдай и твори! 🇧🇬

Внезапна раздяла 🇧🇬

Фрост 🇧🇬

Реквием 🇧🇬

"Млъкни, сърце - ти си само карантия"* 🇧🇬

Очередь