Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Началото на края ( ІІ част ) Маруся 🇧🇬

Маруся
Годината се оказа твърде неблагоприятна за Маруся, както в личен план, така и във всички останали аспекти.
След преживяното разочарование и душевна драма, беше решила да се справи с изпитите. Вторият семестър се оказа препъни-камък в образователната й дейност. Късаха я изпит след изпит, после ...

dimi49

Проза » Повести и романы

2009-08-23T21:01:15+03:00 1.6K 13

Любов и омраза Dessy Kestern 29-32p 🇧🇬

По пътя спират с колата Криси и баща му:
- Качвайте се, ще ви откараме, където искате.
Тя не иска да си развалят разходката с Иво, а после се сеща, че е полицай. Чувството на пълно сливане със земята, когато стъпвайки върху нея я усещаш така твърда под краката си, повея на лекия ветрец върху кожата ...

dessy

Проза » Повести и романы

2009-08-23T18:44:06+03:00 1.3K 13

Ноти (Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

Ако знаех, че гласът на изгрева ще пресипне в мен – щях да нотирам съня си… и дългия път на събуждане щях да нотирам… После щях да изсвиря на слънцето безкръвната топлина по ръцете си… като за последно… за да не се завърне никога вече и да изтече по жилите ми към земята… Да се слее със стремежа ми к ...

beti

Проза

2009-08-23T18:24:49+03:00 963 3

Ден е! 🇧🇬

Отворù прашния прозорец и изтрий сълзите. Усмихни се на дъгата. Ден е!
Погледни снимките в стария албум. Усмихни се на спомените. Ден е!
Отиди на нашата пейка в парка. Говорù си с вятъра, които играеше с косите ни. Ден е!
Седнù под дървото с издълбаните ни имена. Докосни го. Сетù се за целувките ни. ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-08-23T18:15:26+03:00 1.1K

Продължение от книгата 🇧🇬

ПРОШКАТА
В къщата на чана Пена беше шумно. Тази сутрин тя стана рано. Омеси питата и я опече. Днес беше третият ден, откак се роди Вяра. Старата подготви софрата , а до топлата пита постави пахар с мед.
Дървената стълба заскърца. Някой тежко се изкачваше по нея. Беше буля Иванца.
- Пено, Пено мъри- ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-08-23T16:20:36+03:00 899 1

Половин живот 🇧🇬

И ето ме пак – сама с разбито сърце! Нима на човек му е писано винаги да страда? Нима човек винаги трябва да е съкрушен от болката? Не! Но ето, че това е отново факт. Не мога да спра да мисля, че аз съм единствената, която се чувства така. Гледам другите колко са щастливи, а аз не мога да съм като т ...

Ниня

Проза » Другие

2009-08-23T16:04:54+03:00 882

Захапката 🇧🇬

Един сънуван миг. Или вечност. Няма значение. Времето е само човешка представа…
Витая нанякъде. В непознатото. Спокойна съм…
И… ”Чакай! Какво е това?”… Усещане за болка и топлина…
Сън, по-ярък от действителността. Нещо така мое, близко, а изплъзващо се… Като отдавна забравен детски спомен, който вне ...

angel-angel

Проза » Рассказы

2009-08-23T15:25:04+03:00 1.3K 3

Баща на заем или Петте хълма 🇧🇬

Тя беше луда. Жена ми. Лежа в психото девет месеца. Влезе с нервно разстройство, излезе с бебе на ръце. Не от родилния. От клиниката "Петте Хълма", зад чиито триметрови стени и вишка с въоръжена охрана задържаха изперкали и нестабилни.
Сериозно! Изписаха я и ми я треснаха вкъщи, а тя, примряла от ща ...

Romanov

Проза » Рассказы

2009-08-23T15:10:15+03:00 1K 4

Последното богослужение 🇧🇬

Ето го Христос.
Покрит е с кръв.
Но не неговата кръв.
- Жертва! – вика той и пръска слюнки. А ние както винаги крещим в отговор:
- Водете! Водете клетника! ...

The_Crimson_King

Проза

2009-08-23T14:44:57+03:00 1.1K 1

Дневникът на една луда 🇧🇬

"- Аз съм седемнайсетгодишна и побъркана - рече тя. - Чичо ми казва, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко си години - казва ми той. - винаги отговаряй, че си седемнайсетгодишна и побъркана."
"451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри
Той греши! Реших – не е прав! Теоретичес ...

gall

Проза » Другие

2009-08-23T00:44:40+03:00 2.9K 6

Лятна афера 🇧🇬

От тази история изминаха повече от 15 години, но все още когато отворя старите албуми съхраняващи спомените в душата ми настъпва смут и объркване. Дори натрупания с годините житейски опит не ми дава отговор защо трябваше точно на мен да се случи всичко това.
Бях на 36 години, след поредната връзка р ...

Melanie

Проза » Рассказы

2009-08-22T23:36:07+03:00 1.1K 1 9

Обсебване - Слабост 🇧🇬

Вечерта Катя се нагласи и излезе, както отдавна не беше го правила. Малката черна рокля винаги вършеше работа. И понеже беше класика, сега тя приличаше на... класическа проститутка. Перуката с цвят на слама стоеше върху главата й странно, но това беше целта – не да се слее с нея. Защото това определ ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-08-22T23:28:35+03:00 1.1K 15

Отражения (Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

Пристанах на отражението ти в очите ми… както залезът пристава на хоризонта. Бавно прикрих смелостта си зад искреност… за да прекрача отвъд… за да ме последваш…
Вдишвам те заедно с капките по челото ти, солени са и напомнят вина… не я допускам, има време да й се отдам, защото сега съм Ти. Вдишвам те ...

beti

Проза

2009-08-22T22:46:36+03:00 788 5

Непослушният Лузарт 🇧🇬

Всичко започна, когато й казах "Не".
- Не?!- засвяткаха очите й в сумрака на стаята.
- Не! - предъвках, наблюдавайки кристалния пепелник, който бе на педя от ръката й. Очаквах да ме фрасне с него по главата, след това да издърпа бездиханното ми тяло в банята и да го нареже на парчета, които после да ...

Romanov

Проза » Рассказы

2009-08-22T22:04:56+03:00 843 3

Другият - Рефрен 🇧🇬

Сънуваше…
Вървеше нагоре по стръмната улица, бавно…Чакаше я. Подаде й малко пликче. Пое го и отмина. Не си продумаха, не се погледнаха, дори… Зави и все така бавно премина покрай множеството застинали лица. „Гробищата изглеждат странно през деня…” – пробягна през съзнанието й… Слезе долу, в ниското, ...

angel-angel

Проза » Рассказы

2009-08-22T11:07:32+03:00 1K 5

Дъждовната жена 🇧🇬

Дъждовната жена пристъпва бавно. Вода се стича по лицето й. След нея - мокри стъпки. Тя не носи чадър, а има шапка. От широката й периферия капе дъжд. Тя никога не бърза, върви величествено, бавно. Хваща с мократа си ръка бравата на вратата, знае, че я очаквам. А аз я чакам с трепет. Винаги. Не обич ...

Мимче

Проза » Другие

2009-08-22T10:51:26+03:00 1.9K 17

Смелият пазач 🇧🇬

Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...

alistef

Проза » Юмористическая

2009-08-21T23:55:37+03:00 878 3

Празнота 🇧🇬

Усмивка след избърсана сълза. Сподавен тон след писъци безброй. Тъжен поглед. Изгубена надежда. Наранена душа. Болка. Тъга.
Не можеш да се отървеш от тях. А искаш да изхвърлиш спомена от същността си. Белег,който няма да изчезне. За когото нямаш сили да говориш. Който отваря дълбока яма в теб и те к ...

violet-

Проза » Другие

2009-08-21T23:33:07+03:00 806 2

Севдалина мома игроорка 🇧🇬

Севдалина мома игроорка
Както обикновено правеше вечер след разтребването на трапезата, и сега чичо Никола вадеше хартийка, свиваше бавно цигара, дръпваше сладко на два-три пъти от лютивия димец и захващаше наставленията си за утрешния ден.
- Велико, ти знаеш утре къде да закараш да пасат кравите – ...

Войнов

Проза » Рассказы

2009-08-21T23:16:56+03:00 2.2K 17

Паркингът 🇧🇬

ПАРКИНГЪТ
Чудно как някой човек може да завижда благородно! Хем отвътре го гризе една такава гнусничка завист, дето ще му сдере сърцето, хем горкото то помпа със сетни сили синя кръв.
Пред блока нямаше свободно място за паркиране. Това не беше проблем на кмета на столицата, защото той не живееше в с ...

mamomemi

Проза » Рассказы

2009-08-21T21:55:48+03:00 843 1

Никога не казвай "Никога "( I част) 🇧🇬

В детството не съм пазил никога добри спомени за Дядо Коледа, Дед Мороз или Санта Клаус, наречете го както искате... Сантименталният старец не влизаше през комина в гостната, не оставяше и подаръци в ботушчето ми, закачено на прозореца в нея. Споменът ми е за мама, налапала цигара да кръстосва между ...

Bardejov

Проза » Рассказы

2009-08-21T21:35:01+03:00 1.8K 5

Фалшификати 🇧🇬

Опитвам се да гледам оптимистично на всичко станало и всичко предстоящо, но ми е трудно, когато знам че реалността е толкова коварна. Когато знам, че няма с кого да споделя прекрасните и лошите моменти, когато знам че всички са предатели. Всеки мисли само за себе си и за своята изгода от това да ти ...

s3r3nada

Проза

2009-08-21T21:26:03+03:00 997 1

Бонус сцена 🇧🇬

- Но! - притеснено възкликна Сянка. - Това не е ли малко опасно?!
- Не се тормози - небрежно махна с опашка Но Щен Вълк. - Нали съм си сложил каската? Ти само дръж стабилно стълбата.
- ОК, не се притеснявай за това - каза сянката, докато наблюдаваше как приятелят му се изкачва все по-нагоре и по-наг ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-08-21T20:30:25+03:00 780 7

В търсене на себе си 🇧🇬

Беше объркана. Беше изгубена. Вървеше по пътека от изгорели листа, покрай гора от изсъхнали преструвки, под небе от буреносни илюзии. Просто търсеше себе си.
Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.
Миг след това се давеше в чуждите очаквания и к ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-08-21T20:29:25+03:00 1.2K 2

Изкушение 🇧🇬

Винаги съм обичала лакомствата, още от дете. С радост заставах зад онова, което казваше Мечо Пух - "Какво по-хубаво от гърненце с мед, освен още едно гърненце с мед". Когато някой роднина или приятел на баща ми идваше на гости у нас задължително носеше нещо сладко за мен. Ако пък се случеше да забра ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

2009-08-21T20:17:58+03:00 1.3K 2

Другият 🇧🇬

angel-angel

Проза » Рассказы

2009-08-21T20:08:29+03:00 1.1K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

Пътят минаваше покрай плувналите в зеленина дървета. Окичените с цвят клони, подгонени от южняка, палаво им махаха, сякаш ги приветстваха с "Добре дошли и щастлив живот на младоженците!"
При църквата "Свети Георги" талигите спряха и сватбарите слязоха. Най- напред вървяха младоженците, от двете им с ...

mari45

Проза

2009-08-21T19:50:59+03:00 705 1

Тайната на маестро Стивън Кинг 🇧🇬

Кой каза, че убийството е грозно? Да бяхте видели господин Нийгълс в мелачката за месо през ноември. Така и не чух някой да се е оплакал, че се е задавил от копчетата на ризата му, дъвчейки своя БигМак из заведенията на Ийст Лондер или Хауспарти.
Тина никога не бе виждала убийство.
На Ди това й бе т ...

Romanov

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-08-21T19:42:54+03:00 1.1K 9

Кастинг 🇧🇬

КАСТИНГ
- Да, влезте!
- Добър ден!
- Добър да е, започвайте!
- С кое? ...

gall

Проза » Другие

2009-08-21T00:53:36+03:00 1.9K 5

Ели 🇧🇬

Най-после свърших всичко, за което бях дошъл и можех да се смъкна в кафенето да му цапна някое и друго кафе. Устата ми пресъхнаха от говорене. Долу беше почти празно. Седнах на една маса под асмата и придърпах пепелника. Дойде момичето и поръчах. Докато припаля, очите ми обходиха масите. Пусто. По т ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2009-08-21T00:12:06+03:00 948 2

Убийства за фон (2) 🇧🇬

Глава втора
11.02.2009г.
"Столицата никога ли не заспива?" - мислех си аз, докато мълчаливо наблюдавах нощния град през стъклото на луксозното БМВ. Уличните лампи осветяваха пътя и успях да различа лицата на две предизвикателно облечени девойки, които махаха на минаващите автомобили. За Бога! Момиче ...

Optimistichno

Проза » Повести и романы

2009-08-21T00:05:11+03:00 1.4K 5

Не така... и не сега 🇧🇬

Колко е лесно... да си егоист. Не мога... не така и не сега.
Колко е лесно да си кажеш: "Какво пък, нека опитам"... не, не е лесно. Не, когато нараняваш... Не, когато ти рискуваш само да не се получи... а той рискува всичко... Не мога... не така и не сега.
Как да се погледна в огледалото сутрин... н ...

viki90

Проза » Письма

2009-08-20T23:52:18+03:00 1.4K 1

В задния двор 🇧🇬

Там, в задния двор на сърцето й, имаше много вехтории. Начупени, натрупани, прогнили парчета. Отдавна изхвърлени, напълно ненужни, части от някакво минало. Някога лъскави, бляскави, важни за нея или друг, днес събиращи прахоляк, съжаление и ненавист. И малко гняв, за това, че изпълзяват от сенките и ...

angel-angel

Проза » Рассказы

2009-08-20T23:40:59+03:00 1.5K 8

Да поблагодариш или да проклинаш 🇧🇬

Искряща кръв капе по гладкото острие. Молекули ДНК се плъзгат по студената стомана и се размазват по плочките. Образувалата се форма смътно наподобява сърце. Донорът прави крачка и стъпва върху него. Отнякъде се чува баладичен рок... той бълнува от кръвозагубата. Вглеждайки се по-добре в жертвата, р ...

koledko

Проза » Другие

2009-08-20T23:13:40+03:00 938

В търсене на своето второ крило 🇧🇬

В търсене на своето второ крило
"Всеки от нас е ангел с едно крило. За да полетим, трябва да намерим човека с другото…"
Какво е човешкият живот? Низ от сривове и изкачвания, низ от красиви и грозни думи, болка, тъга, мъка, после пак нещо вълнуващо... Животът е в различни цветове. Понякога сив, друг ...

MilenaMila

Проза » Рассказы

2009-08-20T22:58:38+03:00 1.7K 5

Аз съм 🇧🇬

Аз съм сълзата в очите му, когато му казваш, че това е краят.
Аз съм прашинката в мислите ти, която замъглява реалността.
Аз съм затрупана под нелепиците ти.
Аз съм лъжата, която изричаш всеки ден.
Аз съм случващото се край теб. ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-08-20T22:21:04+03:00 1.2K 2

Изповед на един мъжкар 🇧🇬

ИЗПОВЕД НА ЕДИН МЪЖКАР
Бягам с лудешка бързина. Пред очите ми танцуват блуждаещи огньове. Случи се нещо ужасно, или поне можеше да се случи, почти не съм на себе си и не мога да осъзная станалото. Все пак сега, когато съм определено здрав и читав, макар и целият треперещ, бих могъл да заявя, че там ...

godo1952

Проза » Рассказы

2009-08-20T21:44:05+03:00 1.3K 4

За сбогом 🇧🇬

Издишвам те. Издишвам се. Лишавам се от всички привилегии. И замирам в очакване. Боли в малките пролуки тишина. Крещи и бавно изпива остатъците кураж. Не разбираш ли, че смелостта ми се ражда от отклик на лешникови очи? Не видя ли? Не чу ли последните стъпки вяра, които така наивно жигосаха цялото м ...

Ralina13

Проза » Другие

2009-08-20T21:40:23+03:00 1.8K 7

Спасителят Лузарт или Еманципация по американски 🇧🇬

Когато и двете свалиха дрехите си, настана неловко мълчание. Казано иначе, без дрехи - само погледи, с които се изучаваха една друга, опивайки се ефирно и отдалеч. А инак очите им се бяха срещнали много по-рано, в мелачката на Гей-бара, където под звуците на саксифона на Намисловски местеха унило кр ...

Romanov

Проза » Рассказы

2009-08-20T21:38:51+03:00 1K 3

Стриган, нестриган 🇧🇬

СТРИГАН, НЕСТРИГАН
Утринната тръба ме сепна от сън. Завъртях се насам на там, пробих път между сънената тълпа от войници и хукнах към казармения бръснар. Снощи ми беше остригал половината от косата, а другата остави, защото спря тока. Платих му от бедната си войнишка заплата, обеща сутринта да остри ...

korsar

Проза

2009-08-20T20:58:27+03:00 878 2