Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Тишината си отиде. 🇧🇬

Притихна до побелялата пътека. Огледа се,погледна към небето и... нещо там се случи в сърцето.
Усмихна се. Погубена от рая малка бяла прашинка - прашинката в окото й. Парче от нереална действителност. Разплака я и тя утихна в утрото - отдавна болно, бледо и мъгливо. Няма рай... сънят я събуди, сънят ...

bidba

Проза » Другие

2008-12-24T09:47:32+02:00 1.2K 1

Малкият принц II 🇧🇬

- Защо се смееш? - попитах аз.
- Защото съм щастлив. - отговори ми детето учудено.
- Какво е да бъдеш щастлив? - продължих аз.
- Когато те обичат или ти обичаш някого. Когато си чул или видял нещо красиво. Когато твоята звезда ти се е усмихнала...
Обясняваше ми всичко това с блестящи очи, и лицето м ...

Бубчето

Проза » Рассказы

2008-12-24T09:36:58+02:00 1.1K 4

Театърът, аз и сцената 🇧🇬

Защо е толкова трудно да повярвам, толкова истинско да го усетя-живота, болката от смъртта всеки ден. Когато падах, знаех - зад гърбът ми се смеят тези, на който ръка подавах. Знаех, че ми обвиняват за болката. Не хората, а онази жестока злоба ме затвори, тя ме преобрази. Накараме, застави ме, да не ...

m1l3t0

Проза » Другие

2008-12-24T09:33:08+02:00 808

Патилата на дядо Коледа 🇧🇬

- Къде си я помъкнал тая торба бе, пенсийо? - ми вика едно смачкано копеле - някакъв сбъркан мутант или хибрид между чавка и хомосапиенс.
- Ами тръгнал съм за България да нося подаръци на децата, ама се обърках из тия кьорсокаци; чудя се тук Анадола ли е или Бангладеш - обяснявам аз, опитвайки се да ...

radi.

Проза » Рассказы

2008-12-24T09:07:02+02:00 1.4K 3

Отражения 58 🇧🇬

Отражения 58
При подходяща светлина, дори парче стъкло може да блести повече от диамант.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

2008-12-24T09:01:42+02:00 1.2K 3

Ах, този дядо Коледа, ало... 🇧🇬

Ало, Сийче! Знам, че на галено ти викаме Джозефин, ама сега нямам време. Искам да те питам нещо, преди празниците ли да се разведа с тоя моя или след? Е, как защо? Чакай да ти разправям. Аз нали съм омъжена почти от ранно детство за него и всяка година пиша писмо на дядо Коледа какво искам да ми под ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2008-12-24T08:45:30+02:00 2K 20

Въжето 🇧🇬

Въжето, на което аз трябваше да обеся
своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.
В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...
Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...

vseki.sledvasht

Проза » Другие

2008-12-23T19:06:06+02:00 898 1

Детелина 🇧🇬

Озовах се в пропаст.
Нямаше надежда да изляза, но изведнъж в мрака една жена се появи.
Беше стара и унила, каза ми да търся четирилистна детелина ,за да се спася
от несподелената си любов.
Тръгнах да търся в пропастта. ...

ivelina_gospodinova

Проза » Рассказы

2008-12-23T17:29:47+02:00 1.2K 1

Танц 🇧🇬

Тя танцуваше… Всяка нощ свършваше с нейния танц. Танц на падението, на болката, на стенанията, на въздишките… Танц на демоните, на проклятието, на отвъдното. Тя танцуваше… Босите и ходила едвам докосваха земята. Нежните й крачка дискретно се подаваха изпод воалите на полите. Тазът й се въртеше неспи ...

afro3

Проза

2008-12-23T17:20:41+02:00 825

Минорно 🇧🇬

Стъклата са лепкави и мокри. Мъглата се е вкопчила в тях и с пръсти рисува капките, измива прахта и трупа мръсното в очите ми. Дъждът сиво барабани по чадърите на минувачите и прегръща уличните котки със студените си длани. Небето е навъсено и мрачно, забутало слънцето на дъното на джобовете на обла ...

lud_kupon

Проза

2008-12-23T16:56:12+02:00 1.1K

Доказателство, че има съдба (по истински случай!) 🇧🇬

ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ИМА СЪДБА (по истински случай!!!)
Огромната лекционна зала по физика на МЕИ-то… Много скучна и суха лекция, професорът пише сложни формули на дъската, чертае времево-пространствени диаграми… Студентите си шушукат на задните редове, някои се опитват да слушат, но съм сигурен, че не ...

меланхолик

Проза » Рассказы

2008-12-23T16:43:45+02:00 8.2K 28

Отражения 57 🇧🇬

Отражения 57
Тъй като Бог е един, не би трябвало да се отделя толкова внимание на различието в религиите, с които хората засвидетелствуват почитта си към една и съща сила.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

2008-12-23T02:10:24+02:00 1.2K 4

Среднощна закуска 🇧🇬

Гар Ван се събуди от усещането за нещо много неприятно, сбърчи нос и гледайки тавана се намръщи - много мразеше да става така, особено по това време. Беше гладна, тъй че отиде в кухнята и си направи сандвич, за да залъже глада си. Обаче докато си наливаше чаша сок зад гърба й се стрелна сива светкав ...

Bersek

Проза » Рассказы

2008-12-23T00:18:13+02:00 835 1

Зимен дъх 🇧🇬

Тя ми говореше. Разказваше ми увлекателно за силата на думите и на мълчанието. Стоях на автобусната спирка, през която автобуси не минават. Пред мен се простираше празно поле от празни илюзии. Тук- там бе поникнало по някоя мечтателна овошка, посадена от някой дървен философ. Но и мечтателните дръвц ...

snowdrop

Проза » Другие

2008-12-21T22:43:25+02:00 1.2K

Легенда за Попово езеро (Папаз гьол) 🇧🇬

Гавазите на Мехмед Кюпрюлю се отправиха по дирите на попа. Измъкнал се бе папазинът без да го усетят, улисани в суматохата около влизащите в правата вяра.
Не бе издържал папазинът му с папаз, да гледа как единоверците му, тези, които сам бе кръщавал с вода в свещения купол, сега да приемат чуждата в ...

Войнов

Проза » Рассказы

2008-12-21T14:00:41+02:00 3.4K 16

Малкият принц 🇧🇬

- Нарисувай ми красотата.
Погледнах го аз зачудено. Малкото луничаво дете с червена коса. Казах му с досада:
- Не мога.
- Нарисувай ми красотата.
- Казах ти вече - не мога. Отговорих аз още по-отегчена. И сама не знаех от какво ми е толкова досадно. ...

Бубчето

Проза

2008-12-21T08:52:25+02:00 937 6

Отражения 56 🇧🇬

Отражения 56
Щастието няма тегло, мирис, цвят, вкус и поради това е трудно да го разпознаем кацнало на рамото ни, но веднага чувстваме, когато отлети.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

2008-12-21T08:49:32+02:00 1.2K 4

Просто история 🇧🇬

Имало едно време едно самотно момче, което беше наранявано доста пъти от чувството наречено "любов".
То бе изгубило цялата си вяра към любовта.
Но един ден, когато момчето се забавляваше със своите приятели в парка, то видя любовта на своя живот.
След няколко дена те се запознаха, почнаха да си пиша ...

aMf3tAmIn4o

Проза » Повести и романы

2008-12-20T22:12:03+02:00 1.1K 6

Наш 🇧🇬

Очаквах цяла година екскурзията до Виена. Отказах се от костюм за бала, работих на близката бензиностанция есента и зимата, но събрах парите и нямах търпение да се уверя дали европейската столица е красавица, както я описват. Още повече, тогава най-после щяхме да сме сами с Еми четири денонощия. Тай ...

inakrein

Проза » Рассказы

2008-12-20T22:03:37+02:00 1.4K 17

Страдание 🇧🇬

Ще мога ли някога да те извадя от сърцето си, ще успея ли да те забравя, любов моя, истинска, единствена, вечна... по-добре да бях умряла на минутата, когато спря да ме обичаш. А сега умирам бавно, малко по малко всеки ден...без тебе, без твоята усмивка, без твоя глас, без прегръдката и топлината ти ...

petinaamur

Проза » Письма

2008-12-20T21:53:32+02:00 1.6K 4

Малки еротични игри 🇧🇬

Малки еротични игри
Беля си хванах с тоя интернет. Манджите все загорели, жената все пред компютъра и рови из нета. Ами какво мислите, че търси? Познахте естествено. Най-вече сайтове за запознанства, сайтове за самотни влюбени, сайтове за недолюбени, сайтове за споделени и несподелени чувства, сайто ...

radi.

Проза » Рассказы

2008-12-20T19:06:07+02:00 8.3K 1 21

До принца (или по-скоро - до жабата, живееща в него) 🇧🇬

It's not over before it's too late.
Letterbomb, Green day
Принце,
помниш ли дъжда и локвите, в които скачахме?
Помниш ли green day? ...

Vyrtina

Проза » Письма

2008-12-20T18:56:48+02:00 1.4K 2

Разговор с Монката 🇧🇬

***
- Лили, как мислиш, дали Слънцето е живо? Дали и то диша? А ако е живо, дали мисли, говори ли?…
- Не зная, мъник...
- Аз пък мисля, че слънцето е мъртво...
- Защо? ...

My`OwN

Проза » Рассказы

2008-12-20T13:12:44+02:00 1.1K 1

Дяволът 🇧🇬

Сержант Алън крачеше бавно и спокойно напред по коридора. Дъските под нозете му скърцаха тягостно и злокобно, предвещавайки, че могат да поддадат всеки момент. Всичко гниеше в непрогледна тъма и упадък, разял основите на пропадналия, жалък свят, в който се бе озовал сержантът. Стиснал здраво фенера ...

moonyy

Проза » Рассказы

2008-12-20T12:52:29+02:00 1.2K 2

Не може така 🇧🇬

Направо полудях като разбрах! Абе само аз ли се ядосвам?! Сигурно съм много зле с нервите. Гледам на никой друг не му прави впечатление. Хайде стига сме търпяли, хайде този път поне да сме единни! Единни, това значи... Хайде друг път ще обяснявам. Може ли да вдигнат парното по средата на отоплителни ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2008-12-20T09:33:22+02:00 1.6K 28

Отражения 55 🇧🇬

Отражения 55
Някои хора са велики, защото са умрели в подходящ момент.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

2008-12-20T09:29:57+02:00 1.2K 3

Рая 🇧🇬

РАЯ
“... Преди 13 века аз стъпих на свята земя. Нозете ми пареха от кръвта, пролята за този къс от Рая. Още помня мириса на кръвта, носещ се по целият дунавски бряг. Дунава бели - за тебе бях слушал толкоз от тетка, за теб ли, или за друг не толкова кървав Дунав съм бленувал. Първата крачка на Родна ...

pypin

Проза » Рассказы

2008-12-19T22:16:19+02:00 960

Асфалтът и листата 🇧🇬

Последните звуци от песента на работниците заглъхнаха и след тях остана само птичето чуруликане, което надвечер се превърна в поредния концерт на парка. Тази вечер нов зрител беше още пресният асфалт по алеята, който се любуваше на обстановката около себе си.
На другия ден мекото есенно слънце беше ...

Caligula

Проза

2008-12-19T22:05:04+02:00 965 2

Сляпа тъма 🇧🇬

"What do you see
when eyes are closed?
What do you see,
when eyes flick open?"*
Очите й бяха широко отворени. Взираше се в тъмнината като че ли отвъд имаше какво да се види. А там нямаше нищо. Само чернилка, мрак, болка. Очите й бяха стъклени и някак празни. Огненочервената й коса се спускаше в перф ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2008-12-19T20:09:08+02:00 980 3

Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬

Здравей Дядо Коледа,
Аз съм едно малко пораснало момиче, което все още вярва в чудеса. Исках да ти се извиня, защото тази година бях наистина лошо дете. Може би заради черните очила, които си бях купила да ме предпазват от слънцето, а те почнаха да ме предпазват от целия свят. Да, през изминалата го ...

broken_dream

Проза » Письма

2008-12-19T16:37:45+02:00 4.6K 11

Любовно лято 🇧🇬

ЛЮБОВНО ЛЯТО
Любов - думи, думи, думи... Днес означават едно, утре - съвсем друго, а след два-три дни - нямат абсолютно никакъв смисъл...
В полупразния апартамент лятото не може да влезе през спуснатите щори и пердета. Открехнатият прозорец се е превърнал в мембрана, която пропуска въздуха напред – ...

еделвайс

Проза » Рассказы

2008-12-19T16:25:20+02:00 2.6K 3

Вещицата от планината 🇧🇬

Беше прекрасна лятна утрин и Марина се събуди рано. Птичките навън пееха своите песни и сякаш природата се усмихваше.
"Напълно подходящ ден за разходка в планината"-помисли си Марина.
След като се приготви тя чу, че се звъни на вратата. Навярно това бе нейният любим Майк, който гореше от нетърпение ...

dora_7

Проза » Сказки и произведения для детей

2008-12-19T16:05:36+02:00 1.2K 3

Мрачна приказка 🇧🇬

Да ти разкажа ли за самотата? Да ти опиша ли мрака и болката? Да ти покажа ли ада, в който съм заключена? Сама сред хора съм и все виждащите ми очи са ослепени. Ледени пламъци опожаряват плътта ми. Ангели и демони са вплели голите си тела и се докосват с крила. Мрачни призраци пеят тъжни арии. Под ч ...

AnTiHrIsTa

Проза » Другие

2008-12-19T15:26:06+02:00 880 1

Гнило 🇧🇬

Г Н И Л О
Очуканият стар сив пикап „Шевролет Блейзър" лъкатушеше наляво-надясно и подскачаше нагоре-надолу из силно пресечената местност. Вече дори пътека не се забелязваше. Движенията на колата напомняха за тези на пожълтяло брезово листо, подхванато от студения и бръснещ ноемврийски вятър.
Спас Ел ...

kontekokorko

Проза » Рассказы

2008-12-19T10:05:19+02:00 901

Оригинала 🇧🇬

Затварям за миг очи,
естествено, че там си ти.
Прекалено надценен и
определено не действителен.
Отварям очи и виждам оригинала, ...

elencheto88

Проза » Другие

2008-12-19T07:56:11+02:00 1.1K 2

Отражения 54 🇧🇬

Отражения 54
Често от огледалото ни гледа човек, малко по-възрастен от нас.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2008-12-19T07:43:33+02:00 1.4K 6

Последно сбогом 🇧🇬

Момче, погледни ме...
Не, не там, а в очите!
Сега като ги гледаш виждаш ли колко много болка си им причинил?
Не, не казвай нищо, защото знам, че отново ще кажеш нещо, с което да ме раниш...
За това моля те сега мълчи - остави ме да говоря... ...

ivelina_gospodinova

Проза » Другие

2008-12-18T22:19:17+02:00 1.2K 1

Хубав ден 🇧🇬

Беше топъл слънчев ден. Един от последните хубави дни преди идването на зимата. Скоро щеше да застудее, да завали сняг и да обгърне всичко в бялата си прегръдка, а природата да заспи зимния си сън. Слънцето срамежливо се прокрадваше иззад един облак и ми се усмихваше. Топъл вятър си играеше с няколк ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2008-12-18T19:17:21+02:00 1.1K 1

из романа "Малкият цар" 🇧🇬

АФРИКА, НЯКОЛКО ГРАДУСА ЮЖНО ОТ ЕКВАТОРА, 1901г.
В късния следобед жарките лъчи на майското слънце бяха скрити зад сива завеса, от която на едри капки се изливаше огромно количество вода. Дъждът беше толкова силен, че на човек му се струваше, че вижда пред себе си водна пелерина. По мрачното небе, е ...

нико

Проза » Повести и романы

2008-12-18T19:14:37+02:00 1.8K

Room 101 🇧🇬

Беше един от онези петъчни следобеди, когато в хотела не се случваше нищо. Новите групи щяха да дойдат в понеделник и сряда. Петнадесетина финландци се бяха напили край басейна и спяха под чадърите. Една се опита да влезе в басейна, но падна и там си остана да изтрезнява на земята. Беше ми писнало в ...

virginblack

Проза » Письма

2008-12-18T18:14:20+02:00 1.4K 2