Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Тя няма измерение и никога не я купувайте! 🇧🇬

ТЯ НЯМА ИЗМЕРЕНИЕ И НИКОГА НЕ Я КУПУВАЙТЕ!
Кой е отговорен за теб, за мен, за хилядите като нас? Това е нашият Аз, колкото силен и колкото слаб да е той. „Обичам те"- казва. Уважавам твоите принципи, а зад гърба ти не е същия. Говори ласкави думи, убеждава вярващите наивници, а когато си тръгне, сяк ...

mari45

Проза » Юмористическая

1.1K 1

Плашилото, момчето и пшеничното зърно 🇧🇬

Черната земя пустееше. Старото сламено плашило се усмихваше на слънцето, някак налудничаво, с очите си - две големи черни копчета, пришити за сламата.
Върху кръстообразното му тяло се вееше вехто палто с множество джобове, сякаш тайник с безброй входове към душата му...
Любопитните врани кацаха по р ...

azura_luna

Проза » Сказки и произведения для детей

2.3K 27

Среща с миналото 🇧🇬

- Наближаваме летище София. Моля пътниците да се приготвят за кацане!
Почувства как челюстите му неволно се стягат, пое дълбоко въздух и притвори очите си.
Беше преди две години. Участва със свой порект за спортна зала и макар да не го одобриха(струвал прекалено скъпо) го поканиха на международен си ...

Нел

Проза » Рассказы

1.5K

Мдаа, сериозен проблем 🇧🇬

- Проблемът е... - започна Кух Че Реп, но след като набоде на вилицата си една кисела краставичка се разсея за момент, докато я разглежда умислено минута две, преди да подхване отново - Проблемът е, че стърчащият пирон получава удар с чук.
Казвайки това Реп лапна краставичката и съсредоточено задъвк ...

Bersek

Проза » Рассказы

1K 1

Полудявам ли? 🇧🇬

Разказ за човещината
Събудих се и чух глас: „С хората човек бъди.” Стреснах се. Доста лудости са започвали точно с чуването на гласове и са завършвали ако не с лоботомия, то сред четири бели стени и снизходителните усмивки на хора в бели престилки. (После ме питайте защо не обичам бялото.)
Стресната ...

rarebird

Проза » Юмористическая

1.3K 1

Без заглавие 🇧🇬

Една целувка, едно докосване, а аз съм тъй щастлива. Ти винаги се появяваш в точния момент и сякаш всичко е една илюзия. Твоята спонтанност ми действа страхотно, стига с еднообразието, нека започне ново начало. Само едно лице като погледна и се чувствам желана и обичана. Всъщност причината за усмивк ...

cveti_ludoto

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K

Мъж 🇧🇬

КРАСОТА ЗА ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН МЪЖ - събуден копнеж...
(писмото, което навярно ще познаеш)
Здравей, Нежност, облечена в Обич... Бих искала да ти подаря Слънцето, за да осветява Пътя ти в Тъмното... бих искала да ти подаря Утрото, за да си ВЕЧНО ЖИВ...
Бих пожелала Луната за теб, за да те пази от зли Ори ...

Леа-Естер

Проза » Письма

1.6K 5

Спомен за една сбъдната мечта 🇧🇬

Беше топла октомврийска вечер. Хиляди хора се бяха запътили към мястото на срещата. Имаше всякакви - млади и стари, богати и бедни, сами и на групи… Толкова много хора, с толкова много различни съдби, проблеми, възприятия за света наоколо. Но в тази вечер всички бяха обединени от едно - любовта и та ...

tzveto

Проза » Рассказы

1.1K

Здрач (2/2) 🇧🇬

Така и не разбра какво го събуди - остана само голият, свършен факт. Той отвори очи и видя, че огънят отдавна е изгаснал, а над цялото поле е изгряла ярката пълна луна. Примигна и се надигна на лакът. Вратът му изпука и той присви очи... и се сепна, внезапно доловил нещо в тихата лятна нощ. Звук. Ня ...

michael

Проза

1.6K 2

Фатални страсти 🇧🇬

(Наскоро получих от известна филмова компания предложение за сценарий на мегасериал с работно заглавие „Фатални страсти”. Това е голямо предизвикателство за мен и се надявам да не разочаровам многобройните телезрители.)
Дона Изабела не можа да мигне цяла нощ от хъркането на дон Алваро. Изключено беш ...

feia

Проза » Юмористическая

1.8K 21

Сблъсък 🇧🇬

- Барикадирайте вратите! - изкрещя един нисък, възпълен мъж и гласът му се понесе над настъпилия хаос.
Неколцина го послушаха. Останалите се бяха скупчили като стадо овце в средата на помещението.
Отвън, в мрака, настъпваха мъже и жени със свръхмодерни оръжия - картечници, огнехвъргачки, дори пренос ...

michael

Проза » Фантастика и фэнтези

1.4K 2

Любовта на един викинг 🇧🇬

Имало в северните земи вожд силен, млад, нахъсан да навлезе в земята дива, но веднъж край една река видял самодива, тя била чисто гола и много красива. Ума на викинга взела, а той се приближил, с поклон я уважил, над нея се снишил и я целунал. Тя го прегърнала, но веднага след това го отблъснала и п ...

sehnsucht

Проза » Рассказы

1.5K 2

Жена, която държи на себе си, носи чадър... 🇧🇬

Сутринта, като се събудих, през един пролетен ден, първо погледнах на изток -слънцето опожари студените ми и сънени очи и неволно се обърнах на юг. Тя стоеше на съседния балкон и решеше сламените си коси с костен гребен, а те блестяха като червени слънчеви снопчета и очите ми сякаш залепнаха за тях. ...

blagoran

Проза

1.7K 6

Литературен герой: част втора - 10. Изпитанието на Васил и Дарина 🇧🇬

Кристиян се облегна на стола. Чувстваше се така, сякаш е изкачил планина. Писането на тези абзаци го изтощаваше, но също така и страшно го вълнуваше, така че не смяташе да спира дотук. Не смяташе въобще да спира, докато не го завършеше.
Филип само стоеше и четеше безмълвно. Може би бе логично да се ...

presian_penchev

Проза » Рассказы

1.3K

Писмо до бившия съпруг 🇧🇬

Скъпи приятелю,
Пишеш, че ти липсва свежият ми поглед към живота, моето отръскано „обичам те" и талантът ми да преоткривам страстите. Пращаш ми любимия парфюм - подкупваш ме, знаеш - ароматите са моя страст и без тях на сън дори ми е скучен светът на приматите.
Ах! Ароматите са мое вдъхновение...
Из ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

2.7K 3

Боксьорът 🇧🇬

Посветено на Васко, с надежда Там да не вали
Отвори леко очи и болката го прониза. Не знаеше къде е и кой е. Стените се свиваха до лицето му, близваха го с дъха си и се отдръпваха пак. Пулсираха главата му, краката и ръцете, целият туптеше в болка. Пак затвори очи. Къде е и защо е сам? Преглътна с м ...

inakrein

Проза » Рассказы

1.4K 18

Приказка за ползата от учене на чужди езици 🇧🇬

На Найденчо
Хей, приятелче, искаш да ти разкажа приказка ли? Но да знаеш, че не мога да разказвам така хубаво, като татко ти! Ама да не бъдела "женска" приказката? Няма проблем! Ще ти разкажа една малко весела и малко тъжна - като самия живот. И с поука на края!
И така, имало едно време...
Аз ги нар ...

670301

Проза » Юмористическая

1.6K 1

Спомен тъй далечен... 🇧🇬

Времето минава,
а казват: "Приятелите остават".
Но при мен така не стана...
Какво бе таз' рязка граница - не знам.
Защо позволихте така да се отдалечим? ...

SnoW`PrInCeSs

Проза » Другие

1.3K

Липса... на живот 🇧🇬

Липса... на живот
Ето ги!!! Отново са тук. ... Двамата рицари на смъртта и тяхната неизменна, вечна и безпощадна приятелка... Отново са тук... Ето ги - отново на освирепен от глад лов... Ето ги... Хапещият сняг, който на хапки си взема от душата ми... Пронизващият вятър, който отнася и трохите... И ...

kemito_16

Проза

1.9K 2

Поредица репортажи - Пълнолуние 🇧🇬

Пълнолуние
Натежала е луната... И е поредното извинение за моето безсъние... Тази картина ме стимулира да си представям какво ли не, докато сънят ми се мае със своята игра на криеница... Но тя се оказва приказно видение, в сравнение с принудителното озвучаване на нощната тишина. Включва се тревожно ...

pavli

Проза » Другие

1.1K 9

Бъдещето е пред теб, приятелю 🇧🇬

БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ
Да живееш, значи да се бориш
Напоследък Големият-малък човек, се разболя от тежка болест, която наричаха апатия. Тя обхвана цялото му тяло и накрая получи хроничен характер. Позицията на бездушие, която беше заел сред тази динамика от хора и машини, го тласкаха към гибе ...

mari45

Проза » Юмористическая

1.3K

Бягство. 🇧🇬

Беше вечер. Градът отдавна беше заспал. Не се чуваше нищо. По улиците нямаше хора, по шосето не минаваха коли. Всичко беше пусто...
Луната грееше ярко, беше пълнолуние. Лунните лъчи минаваха през прозореца и осветяваха цялата стая на Нели. И въпреки че беше късно, тя не спеше. Отдавна беше забравила ...

In_The_Shadows

Проза » Рассказы

1.3K 3

Самота 🇧🇬

Нати се връщаше от училище и по пътя беше изключително вглъбена в себе си. Прибра се в стаята си, седна на леглото и най-накрая осъзна какво се случва. Всъщност, още сутринта го беше осъзнала, но в училище имаше възможността да го обмисли. Нати осъзна, че е мъртва.
Тя наистина беше мъртва. Не физиче ...

zemetrus

Проза » Другие

1.1K 2

Нестинарка 🇧🇬

Здравей, скъпи мой!
Нека ти призная. Нестинарка съм, любими. Зная, какво би казал - че стъпалата ми са прекалено гладки, за да повярваш. Сигурно ще си помислиш, че отново се шегувам. Не, няма нито шега, нито онзи сарказъм, който те кара да изтръпваш.
На нестинарка душата аз нося. Тази душа нестинара ...

rarebird

Проза » Письма

1K 1

Очакване... 🇧🇬

Очакване
Тя беше най-проблемната ученичка във випуска. Винаги крещеше, беснееше и се биеше по коридорите. Никой от учителите не я обичаше. И нормално - беше в състояние да докара до лудост всеки.
В този ден явно се беше случило чудо. Нещо се бе преобърнало в душата на това момиче. Много ученици бяха ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

907 4

На любовта ми 🇧🇬

Искам да избягам! Всички спомени да залича! Когато затварям очи, сякаш се вглеждам в твоите! Трудно ми е да не мисля какво ли щеше да е, ако си до мен! Ти ме учеше на добро, а аз не го осъзнавах! Липсваш ми - хиляди пъти ти го казах! Липсваш ми, но ти искаш друга! Усещам, че не ме обичаш, усещах тов ...

vesenceto6

Проза » Письма

1.2K

Родена от жар 🇧🇬

1.
Крилата на пламъка сътвориха вятър - могъщ и горещ. Ина усети допира му върху лицето си и си помисли, че тази стихия може да изгори всичко наоколо. Дори и нея.
Изплаши се, когато разбра, че той иска да я докосне с пръстите си, плъзнали се към нея като огнени камшици.
- Моля те, иди си - каза тя и ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 1 2

Завещанието 🇧🇬

bfmv666

Проза » Рассказы

1.2K

Вечността е скучно занимание 🇧🇬

Носех се през безкрая, носех се през вечността, а компания ми правеше единствено мракът.
Бях безсмъртен и вечен, но очевидно запазването на живота не включваше и запазване на целостта на тялото, защото то беше започнало да се разпада. Парче по парче аз се разпилявах из чернотата.
Кой да предположи, ...

The_Crimson_King

Проза » Рассказы

2K 3

Даскалът 🇧🇬

Даскалът
Яви се пред Сандански по негова поръка. А и смееше ли да не се яви. Каквото той речеше – това и ставаше. Дори и валията, ръководещ областта от Бараково до Солун, се съобразяваше с думата му.
След Хуриета и един разговор с Али бей – директорът на гимназията в Солун бе взел решение – във всяк ...

Войнов

Проза » Рассказы

1.5K 2

6. За тъмнината, страха и патериците... 🇧🇬

Човекът, казано по-простичко, робува на страховете си. Малките деца, жадни да откриват заобикалящия свят всеки ден без страх, с бодри крачки тичат към необятното за да го опознаят. При нас порасналите е доста различно. Вместо да се опитваме да опознаем света, ние се заключваме в него. Точно когато с ...

broken_dream

Проза » Другие

1.2K 1

Нека да играем чисто! 🇧🇬

Нека да играем чисто. Да, въпреки че играта е мръсна и ни предоставя много повече от нужните възможности да измамим. Нека да играем чисто.
Въпреки, че не ни е в природата. Ние обичаме да се въргаляме в калта, една подсъзнателна любов, неконтролируема, сляпа и малко плашеща. Но това не ни е нужно. То ...

reason_of_life

Проза » Другие

1.2K 1

Има ли още принцове и принцеси? 🇧🇬

Един колега скоро написа в един форум, че търси принцесата - тя, жената с главно Ж. Единствената и неповторимата - неговата. Накара ме да се замисля, има ли още принцове и принцеси. Не сме ли вече достатъчно откъснати от онова време на рицари, дуели и принцеси затворени във високи и недостъпни кули? ...

dancing_quin

Проза » Другие

1.2K

Историите на един живот! 🇧🇬

Вървейки, умислен върху всичко онова, което ставаше около мен, минах случайно покрай цирка. Този път не минах просто ей така, а за един миг се вгледах в клоуна, който седеше и плачеше. Аз се доближих до него и го попитах:
- Нали клоуните не плачат, защо плачете?
- Синко, ти си единственият, който ме ...

Art_devil

Проза » Рассказы

1.3K

Ерика 2 "Колкото толкова" 🇧🇬

Ерика 2: "Какво повече..."
„В една жена най-важното били краката. Тогава го разправя моят бивш благоверен и „настоящ приятел". Е, да, ама моите, собствено производство, клонят към интересната категория на скелетите. С огромен успех бих могла да позирам в кабинетите по биология и да стресирам подраст ...

westlife

Проза » Повести и романы

1.4K 5

Без значение... 🇧🇬

Аз съм толкова силна, доколкото сърцето ми може да понесе болката. Мога да усещам толкова много чувства, но така и не намерих любовта. Аз съм тази, която решава по кои мостове трябва да вървя и кой е време да прекъсна. Съжалението е за слабите, съчувствието разклаща волята, казвам си аз, но продължа ...

delfin4y

Проза

1.4K

Петък вечер, страна огромная 🇧🇬

Уморена до смърт, се дотътрям до леглото си. Предчувствието за ароматни, току-що изгладени чаршафи, познатият дъх на потпури бяла роза и лавандула, зашити във възглавницата ми - ммм, ето това е щастието. Дългият тягостен ден, адският пек, бездъждовно и унило. Петък вечер след полунощ.
Денят беше ужа ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

861 1

Зимна приказка 🇧🇬

Зимна приказка
Беше януари месец, някъде по Нова година. Тогава заваля първият красив сняг за годината.
Аз стоях на прозореца на стаята и гледах как падат снежинките. С цялото си същество поглъщах тази прелест. Валя сняг цяла вечер. Чак не ми се искаше да си лягам, а да продължавам да се наслаждавам ...

tatqna

Проза

1.6K 7

Хиперион 🇧🇬

„Аз зъзна във мрака на своята зима."
Фридрих Хьолдерлин
Капчуците подсказаха, че снегът е започнал да се топи. Паякът в ъгъла се размърда и една муха се блъска в прозореца. Понякога чувам гласове, но общо взето е тихо, понеже стаята е празна, а също коридорите са празни. Тези гласове идват от вътре, ...

radi.

Проза » Рассказы

1K 1

Кой?! 🇧🇬

Кой... Кой беше до теб, когато страдаше и беше нещастен?! Кой дойде, когато целият свят си отиде?! Кой ти подаде ръка да се изправиш, когато падна в калта на хорското лицемерие и фалш?! Кой плака с теб, когато разби своите мечти в хладната реалност?! Кой превърза раните ти от поредната илюзорна любо ...

gabu64o

Проза » Рассказы

1.2K

Рассказы и проза современных авторов

Тя няма измерение и никога не я купувайте! 🇧🇬

Плашилото, момчето и пшеничното зърно 🇧🇬

Среща с миналото 🇧🇬

Мдаа, сериозен проблем 🇧🇬

Полудявам ли? 🇧🇬

Без заглавие 🇧🇬

Мъж 🇧🇬

Спомен за една сбъдната мечта 🇧🇬

Здрач (2/2) 🇧🇬

Фатални страсти 🇧🇬

Сблъсък 🇧🇬

Любовта на един викинг 🇧🇬

Жена, която държи на себе си, носи чадър... 🇧🇬

Литературен герой: част втора - 10. Изпитанието на Васил и Дарина 🇧🇬

Писмо до бившия съпруг 🇧🇬

Боксьорът 🇧🇬

Приказка за ползата от учене на чужди езици 🇧🇬

Спомен тъй далечен... 🇧🇬

Липса... на живот 🇧🇬

Поредица репортажи - Пълнолуние 🇧🇬

Бъдещето е пред теб, приятелю 🇧🇬

Бягство. 🇧🇬

Самота 🇧🇬

Нестинарка 🇧🇬

Очакване... 🇧🇬

На любовта ми 🇧🇬

Родена от жар 🇧🇬

Завещанието 🇧🇬

Вечността е скучно занимание 🇧🇬

Даскалът 🇧🇬

6. За тъмнината, страха и патериците... 🇧🇬

Нека да играем чисто! 🇧🇬

Има ли още принцове и принцеси? 🇧🇬

Историите на един живот! 🇧🇬

Ерика 2 "Колкото толкова" 🇧🇬

Без значение... 🇧🇬

Петък вечер, страна огромная 🇧🇬

Зимна приказка 🇧🇬

Хиперион 🇧🇬

Кой?! 🇧🇬

Очередь