Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Притча за Слънчицето и сърдития облак 🇧🇬

Една сутрин Слънчицето се събудило, протегнало ръчички, потъркало очички и се протегнало. Станало, измило си зъбките и тръгнало по хилядолетния си път, да си върши еднообразната, ежедневна работа. За да я поразнообрази, то с усърдие търсело и най-дребната тревичка, и най-незначителната песъчинка и с ...

neleta

Проза

1.7K 5

Прошка 🇧🇬

Беше късна есен. Листата на дърветата почти бяха окапали. Но все пак време беше – скоро щеше да започне да вали сняг. Комините на къщите отдавна вече пушеха. Беше свечеряване и всеки беше на топло в къщи. Само един белобрад старец зъзнеше навън. Старец, над който животът беше стоварил цялата си теже ...

dimity

Проза

1.7K 1 4

Подаръкът на мама 🇧🇬

Тя се притисна към него. Отдавна минаваше полунощ, а и двамата не можеха да заспят от вълнение.
- Мили, искаш ли да тръгнем сега? Много ли си изморен?
- Защо точно сега? Нали решихме утре сутринта.
-Нямам търпение. Така ми се иска всичко да свърши и да започнем нашето първо пътешествие заедно.
- Мил ...

ВТ

Проза

3K 24

Две истории от хотелската стая 🇧🇬

Малкият телевизор припращя и се включи. Екранът му, като голямо око, се огледа. Нямаше никой в стаята. Дано...
Днес се надяваше да си почине. Последните две нощи не можа да спи. Нуждаеше се от преглед. Какво ли чака още собственикът? Или ще го отпрати на онова ужасно място, където отиваха и другите ...

Романтик

Проза

1.4K 20

А важно е да имаш приятели 🇧🇬

А важно е да имаш приятели
(Посветено на Иво)
Тя падна като есенно листо на поляната, отрони се леко, но всъщност падна доста зловещо. Зловещо беше, защото беше сама, другото листо беше останало горе на дървото. Но и двамата бяха самотни. Тя го търсеше винаги, когато усещаше студения вятър да я пона ...

Dreeam

Проза

1.3K

Из моя дневник 2 🇧🇬

02.06.06
Забравих те! Прости, забравих те! Забравих ти очите! Забравих устните, ръцете! Забравих!
А ти... Ти пък не забрави в сънищата ми да идваш... Но няма смисъл вече. Не виждам лицето ти. Не го помня! Не те помня!!!
Не помня как говореше и отдавна не мога да разгадая следващата ти дума. Ах, а ка ...

lady_rose

Проза

1.1K 3

18+ От голямата уста си патя, сестро... 🇧🇬

- Марийке! Добре, че ма спря, сестро... Така са бях умислила, като нищо щях да та подмина... Ма и ти тъй си са променила... На себе си не мязаш, Марийке! Какво са е случило с тебе? Ех, ама така са радвам, от колко години не сме са виждали... А помниш ли на времето... всеки ден заедно, даже на един ч ...

Mili4ka

Проза

1.4K 16

Прилепите 🇧🇬

ПРИЛЕПИТЕ
Барът беше това, което той очакваше. Слабо осветено помещение с нисък таван. Все още нямаше много посетители, но достатъчно, за да остане незабелязан. Пристъпи бавно към вътрешността, но все пак достатъчно бързо, за да не привлича вниманието върху себе си. Седна на едно от високите столчет ...

DarkSideOfTheMoon

Проза

992 4

Моята си лудост 🇧🇬

Мисля, че полудявам... А това на 18 години определено не е нормално състояние. Какво е нормално за един млад човек? В днешно
време точен отговор няма...
Липсваш ми. Само това ми се върти из главата. Да ти се обадя ли?... Какво ще стане, ако се обадя?... А ако не се обадя, а ти ме
чакаш?... Ами ако т ...

Adelinka

Проза

2.8K 9

Много тънки тея панели 🇧🇬

Много тънки тея панели, бе
Днес мъжът ми взима заплата. Аз като една свестна жена седя и го чакам. Мечтая си да се прибере с две пълни торби, та да напълни хладилника, щото е празен. Минава десет. Няма какво да чакам, събличам се и лягам. Захвърлям дрехите си на дивана, а с тях и мечтите. Навличам н ...

svetlanal

Проза

1.5K 34

В памет на една любов 🇧🇬

... Алекс затвори телефона след разговора с приятеля си Ники. Никога не го бе обичала повече, никога не го бе желала повече... Но отвътре нещо я болеше, нещо я мъчеше непрекъснато. Беше му изневерила. Той бе заминал за чужбина, не се бе връщал месец, а тя бе потърсила целувките на друг. Не спираше д ...

FenomenaLnA

Проза

1.8K 3

Малка нощна история- История 4 🇧🇬

- Момчета, къде ще е следващия ви концерт?
- В Германия - отговориха те в един глас.
- Джейд, помниш ли, когато се разхождахме по брега на Рейн и ти ме целуна за първи път? - Крис леко го побутна.
- Не беше ли в Париж?! Ха ха, шегувам се, Криси! Естествено, че помня. Как мога да забравя! Бях толкова ...

princess_havok

Проза

3.3K 2

Октомврийски ден 🇧🇬

ОКТОМВРИЙСКИ ДЕН
Беше едва пет часа и вече се стъмваше, нещо обичайно за средата на октомври. Паркът пустееше, по езерото се носеха листа, попадали във водата от дърветата, в очакване на превръщането си в каквото там се превръщат. Не ми се прибираше, не, че съм някакъв самотник или човек без близки ...

DarkSideOfTheMoon

Проза

1.1K 8

един ден в офиса 🇧🇬

Започвам разказа си по следния начин...
Един ден в офиса, един кошмарен ден, който повлия не върху емоционалното състояние на хората в офиса, а върху психиката на тъй наречения ШЕФ. Защо се обръщам към неговия образ - поради факта, че той може да е ругал, крал и да са говорели зад гърба му, но в същ ...

Florentina_

Проза

1.3K

Из моя дневник 🇧🇬

25.IV.2007
Поглеждам деня - новия, динамичния, слънчевия ден и се сещам за онази, като че ли изтръгната, първа и последна прегръдка, означаваща някога всичко... И си мисля как всичко се е изпарило и съм забравила толкова много неща, но не защото не съм искала да си помня... просто сърцето ми е щяло ...

lady_rose

Проза

1K 1

Тази сутрин слънцето не изгря 🇧🇬

Отидоха си топлите и слънчеви летни дни. Стоя на терасата с цигара в ръка и гледам хората. Всеки забързан и уморен от ежедневните грижи. Цигарата едвам догаря. Мисля за всичко. За мен, за приятелите, които загубих, а не трябваше да става така. Останаха ми само спомените. Спомени за топлите и слънчев ...

^LostInTheDark^

Проза

2.1K 4

Прошка 🇧🇬

Срещата беше случайна, ама от тези - най-случайните. Излитайки от поредната рентгенова лаборатория, която точно когато ми трябва, разбира се не работи, налитам право на нея - Надя!
Ех, че приятна среща, прегръщаме се и като всички жени след поздрава почваме да се оглеждаме. Доста е поотслабнала, има ...

Нел

Проза

1.6K 8

Една история за клюкарки 🇧🇬

Една история за клюкарки
Когато бяхме деца, дните на ваканциите минаваха в игри от сутрин до късна вечер - нямахме видео и кукли Барби, нямахме и идея - що е туй кабелна телевизия, или компютър. Играехме на измислени наши си игри на майки и бащи, на готвачи - бъркайки манджи от кал в стари капачки о ...

Nella_gold

Проза

1.3K 10

"Дълъг отиващ си ден" 🇧🇬

Протяжен, монотонен, есенен следобед лъкатушеше пиянски по улиците на измисленият ми, анимационен град. Карикатурните образи се лутаха хаотично, безпредметно подобие на Брауново движение, в безличната неделя. Блъскаха се един в друг, спъваха се един в друг, минаваха един през друг... без да се погле ...

Воркосиган

Проза

1K 1 3

След Дъжд 🇧🇬

След Дъжд
Навън за по една цигара. Оглеждам се. Сива есен, по разкаляната пътека из парка, слепени с шосето, лежат кални листа.
Вглеждам се, приличаме си. И аз потънах в калта някога, там дълбоко също като фино оранжево листенце, намокрих своята душа с тази мръсотия, унищожих част то себе си. Но за ...

Unknown

Проза

1.1K

Търси се: Любов! 🇧🇬

Липсата на любов води до липса на сигурност, липсата на сигурност до липса на самочувствие, липсата на самочувствие води до усещане за непълноценност,
Усещането за непълноценност води до депресия, депресията води до по-дълбока депресия и замисляне върху въпроса за смисъла на живота, замислянето върх ...

cheshire_cat

Проза

2.3K 9

Уважаеми зрители 🇧🇬

Уважаеми зрители! Гостът ми тази вечер е типичен събирателен образ. Не е крадец, както вероятно бихте си помислили, а вплита в себе си характерните черти на космополита.
Той е познат като плейбой, галантен кавалер и кавалер на няколко ордена, конекрадец на дребно (посягал е предимно на понита в Арже ...

popolo

Проза

1.1K 3

За него 🇧🇬

Мишо...
Здравей. Това съм аз... едно момиче, което преди значеше... всичко за теб. А това си ти, онзи, който значеше всичко за мен.
Днес цял ден нямаше какво да правя. Случайно се сетих за теб. Напоследък съм малко тъжна. Имам от време на време нужда от някой, който да ме прегърне и да ми каже, че м ...

Adelinka

Проза

2.5K 6

Там, където мечтите стават дeйствителност 🇧🇬

Красивата черноока стюардеса раздаваше бланките И-12 за влизане в Америка на пътниците от самолета Боинг 757. Полетът на италианската компания Рено беше Атина-Рим-Ню Йорк. Повечето от пасажерите бяха шумни туристи, които разглеждаха цветните брошури и обсъждаха на висок глас коя туристическа атракци ...

siromah

Проза

1.5K 3

Той - моята единствена любов 🇧🇬

Беше прекрасен юлски ден, слънцето грееше по необикновен начин и сякаш се усмихваше, предвиждайки нещо хубаво... Целият ден беше прелестен, слънчевите лъчи, усмихнатите лица на хората, началото на лятото... Настъпи нощта, луната гордо се издигна над хоризонта и сякаш се закова в най-високата си точк ...

SlAdUrKa^S^KuKu

Проза

2.2K 1

Магьосникът и Луната 🇧🇬

Да, познавам го. Срещнах го случайно, докато търсех някакво нощно заведение. Съдбата ме прати точно при него и групата от магически създания, която го заобикаляше. И отново тя - съдбата, пожела заведението да потъне в тъмните улици, без да го открием. Говорихме дълго. Казахме много. Много, но без им ...

snowdrop

Проза

1.1K 5

Откровение 🇧🇬

Цял ден пътувахме из чужда, приказно красива земя. Вечерта ни настигна - дъждовна и глуха - на хиляди километри от бащината къща. Мокрият асфалтов път, лъснат от фаровете на колата, режеше потъмнелите хълмове, покрити с гъсти борови гори.
Нощта, която ни поглъщаше, заличаваше всичко, което досега бе ...

galkb

Проза

806

Пеперудено ( Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

***
Един нещастен паяк се спъна в трохата хляб, която беше паднала от устата ми. Не ставаше за ядене, повървя малко и пак се спъна, този път в празните, разпилени листа върху бюрото ми - те също не ставаха за ядене...
После не знам какво се случи с него, но на сутринта малка мрежа беше сковала мозък ...

beti

Проза

1.2K 4

Кървав дъжд 🇧🇬

"Всички лъжат"
Доктор Грегъри Хаус
Кървав дъжд
Дъждът барабанеше силно по прозореца. Отсреща десетки прозорци светеха и образуваха странна мозайка върху лицата на остарелите блокове. Мартин гледаше малките красиви форми, които дъждовните капки оставяха по стъклата. Часовникът на нощното шкафче до ле ...

Chaosmaster

Проза

1.6K 7

* * * 🇧🇬

Съвест
Това, което изпитвам, качвайки се по стълбите, е досада или по-скоро раздразнение. Защо приех поканата? Какво толкова? Някаква нова козметична серия на никому неизвестна фирма. Хм! Може и да е известна... на мен - не е. Той взел две покани - за съпругата си и за мен. Това е то! Причината! При ...

Нел

Проза

981 4

Бисери 🇧🇬

Бисерите на леля Милка
На гости сме в Сийчето и Жоро. Пристига леля Милка, на Сия майка й.
-Здравейте, какво правите? А пак сте на маса, лошо нема.
Сийчето ми шепне:
- Сега ще каже да й сипя бира. Умира за бира, но слушай текста. ...

svetlanal

Проза

1.7K 25

Бездушно ли е виртуалното пространство? 🇧🇬

Бездушно ли е виртуалното пространство?
Чатиш си с някой непознат. Смело се разкриваш. Намерила си сродна душа. Отказваш се от монументалната застинала даденост, която обикновено наричаш "себе си". Установяваш, че има чужда воля, на която искаш да се подчиниш и това ти харесва. Единственият случай, ...

pavli

Проза

1K 5

Отражения 🇧🇬

Току-що се погледнах в огледалото и не харесах това, което видях – тъмна коса, вързана на опашка с бял ластик, нацупена физиономия, уж изразителни очи, плътни зачервени устни, полу-чип нос. Жълто-зелена блуза с надпис “Don’t think of it as losing, think of it as getting beat by a Girl” . Да бе, мечт ...

Рима

Проза

1.8K 17

Един самурай 🇧🇬

Самураят бе повален в калта, с една дузина мечове, опряни в тялото му. Ала в очите му гореше горд и непримирим пламък. В момента изглеждаше величествен и красив, извисен над войниците на императора. Дрехите му бяха разкъсани и измачкани, но душата му приличаше на ураган, помитащ всичко по пътя си. Т ...

Джилиън

Проза

1.6K 7

Словесна Булимия 🇧🇬

Думите ми се спъват, нямам силата да ги изплюя, искам да ги изхрача.
Да ги повърна...
Искам да повръщам само думи.
Ще стана словесен булимик.
Словесен булимик е този, който почти не говори. ...

cheshire_cat

Проза

1.3K 3

* * * 🇧🇬

09.10.07
Да остана жива или… да живея
3 част
Днес времето забави своя ход. Бързах да се прибера вкъщи. Чувствах, че закъснявам, а не исках, опитвах се… бързах с всички сили, защото близките ми щяха да се разтревожат. Близките на една луда винаги се тревожат - да не изпадне в някоя от обичайните криз ...

marlboro_girl

Проза

1.4K 2

Един ден в "Бруклин" 🇧🇬

Отново вкъщи, о, дом, сладък дом...
Ха, ха, ха, ха, ха
Да започваме!
- Здравей, татко, как мина деня ти?
Днес удари ли мама? ...

Момичето...

Проза

843 1

Обичам 🇧🇬

Да го крия? Няма! Да се правя че нищо не се случва в мен? Сгрешил си! Какво искаш от мен? Кажи да се крия, че съм щастлива? Нима това те кара да се чувстваш добре. Нима се радваш да ме гледаш тъжна и със сълзи на очите. Не ти харесва аз да плача за теб. Но някъде там между твоя егоизъм и моята любов ...

bagunko

Проза

1.3K 1

Хаплива идея 🇧🇬

Преместих уморения си поглед от една мисъл на друга, отгърнах нова страница в съзнанието си, но и тя беше бяла. Като предишната. Опитвах се да уловя някоя идея, но уви! С тези крила много бързо успяваше всяка да избяга.
И така, стоях си безидейна пред празния лист и се чувствах... празна.
Станах от ...

snowdrop

Проза

1K

Есенен ден 🇧🇬

Беше поредния мрачен есенен ден, тя захвърли цигарата в една локва и се отправи към уреченото място. Забърза крачка, защото знаеше, че закъснява. Облаците застрашително се надвесиха над града, заплашваха да излеят цялата си мощ над нищо неподозиращия свят. Същата буря предстоеше да се състои и в душ ...

Childish_Fears

Проза

1K 2

Рассказы и проза современных авторов

Притча за Слънчицето и сърдития облак 🇧🇬

Прошка 🇧🇬

Подаръкът на мама 🇧🇬

Две истории от хотелската стая 🇧🇬

А важно е да имаш приятели 🇧🇬

Из моя дневник 2 🇧🇬

18+ От голямата уста си патя, сестро... 🇧🇬

Прилепите 🇧🇬

Моята си лудост 🇧🇬

Много тънки тея панели 🇧🇬

В памет на една любов 🇧🇬

Малка нощна история- История 4 🇧🇬

Октомврийски ден 🇧🇬

един ден в офиса 🇧🇬

Из моя дневник 🇧🇬

Тази сутрин слънцето не изгря 🇧🇬

Прошка 🇧🇬

Една история за клюкарки 🇧🇬

"Дълъг отиващ си ден" 🇧🇬

След Дъжд 🇧🇬

Търси се: Любов! 🇧🇬

Уважаеми зрители 🇧🇬

За него 🇧🇬

Там, където мечтите стават дeйствителност 🇧🇬

Той - моята единствена любов 🇧🇬

Магьосникът и Луната 🇧🇬

Откровение 🇧🇬

Пеперудено ( Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

Кървав дъжд 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Бисери 🇧🇬

Бездушно ли е виртуалното пространство? 🇧🇬

Отражения 🇧🇬

Един самурай 🇧🇬

Словесна Булимия 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Един ден в "Бруклин" 🇧🇬

Обичам 🇧🇬

Хаплива идея 🇧🇬

Есенен ден 🇧🇬

Очередь