Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Фанданго със съдбата - част 1 - Началото 🇧🇬

Фанданго със съдбата
Слънцето отдавна беше изгряло над Cullera. Летният ден тъкмо започваше. Въпреки това термометрите бяха на път да се пръснат. Живачният стълб стигаше до 40. Нямаше никакво значение, че все още беше 9 и нещо. Жегата беше нормално нещо за южна Испания, особено в края на юли. Сякаш ...

Chaosmaster

Проза

2007-08-12T00:55:36+03:00 1.4K 1

Обществена болница 🇧🇬

Обществена болница
Саманта влезе неуверено в болничната стая. В нея имаше само две легла, стените бяха боядисани в зелено, а на тавана висеше стара лампа, която мъчително осветяваше пространството. На едното легло лежеше симпатичен двадесет годишен мъж, който замислено четеше някаква книжка и поглъщ ...

Chaosmaster

Проза

2007-08-12T00:34:58+03:00 1.3K 4

Измамата II 🇧🇬

Иво се спря пред двете момичета, поемайки си въздух едва едва. Капките пот се стичаха по бялото му лице, горните копчета на ризата му бяха разкопчани, явно заради жегата. От ризата му се стичаше вода. ‘'Пак са ходил на реката'' каза си наум Анна. Ах, как обичаше да го гледа, как плува в студените во ...

sunshine9

Проза

2007-08-11T20:58:10+03:00 1.4K 2

Вече 9 години... 🇧🇬

Бях в 5 клас, когато се запознах с Жоро, той беше момчето от съседното село. Сестра ми ходеше с негов приятел и всеки ден идваха вкъщи. Аз бях толкова влюбена в него, а той беше влюбен в приятелка на сестра ми. Тази моя любов не споделена продължи една година, после му изгубих следите.
Пораснах, дой ...

chervena_roza

Проза

2007-08-11T17:03:16+03:00 1.4K 1

Случайности 🇧🇬

Отварям очи и преди да усетят дори свежата ласка на водата, пред тях попада сладко плюшено мече, подарък от бившия за нашата годишнина. Стои там сладко, пухесто, като нарисувано в анимация и сякаш ми се надсмива. Приятелки ме посъветваха да не го държа,да го изхвърля, за да спре да ми напомня за нег ...

posh`

Проза

2007-08-11T16:32:45+03:00 1K 4

Приказка за принцесата-мече 🇧🇬

Имало едно време една принцеса. Тя живеела в една висока кула и никой не можел да стигне до нея. Принцесата се страхувала да скочи, защото кулата била прекалено висока. Тя била заключена там от един лош магьосник, който се опитвал да спечели любовта й. След като омагьосвал принцесата с различни закл ...

izabela

Проза

2007-08-11T16:29:36+03:00 3.2K 2

ЛЯТО В ПАРКА 🇧🇬

Този юли направо съсипваше хората с изпепеляващата си жега. За това днешният, прохладен ден действаше на всички като животоспасяващо лекарство. Градинските алкохолици бяха повече от доволни. Днес нищо не можеше да развали пивкото им настроение. Пъстроцветната, ухаеща на спирт, пот и други неопределе ...

Бинев

Проза

2007-08-11T15:58:14+03:00 1.1K 5

Историята на едно момиче 🇧🇬

Историята на едно момиче
Утринното слънце бе огряло прозореца и светлите му лъчи влизаха през стъклото необезпокоявани. Усетила топлината от слънчевите лъчи, аз станах и отидох до прозореца. Вгледах се в далечината, докъдето поглед стигаше, щастлива, че и този ден почва с усмивка. Осъзнах, че все ощ ...

Вероникавм

Проза

2007-08-11T15:33:11+03:00 1.2K 2

Пясъчен замък 🇧🇬

Пясъчен замък
Дните бързо се нижат по неизписаните страници на нашия живот и отмятат страница след страница.
Живеем с лекичка насмешка за утрешния ден, осмивайки чуждите мечти, различните желания и близките амбиции.
Впускаме се в живота, без да ние страх той да ни погълни в дълбоките си води. А вътр ...

nvx

Проза

2007-08-11T15:26:57+03:00 6.5K 4

Evanescence 🇧🇬

Evanescence преведено от английски означава изчезване, изгубване; преходност, мимолетност, краткотрайност. Такива са и миговете на щастие на сърцето ми в този живот: мимолетни, краткотрайни. Не отричам, че едно време също бяха кратки, но се случваха доста по-често.
Колко красиво звучи тази дума... " ...

Pavka

Проза

2007-08-11T15:17:26+03:00 1.9K 1

ПЪРВОАПРИЛСКА ЛЪЖА 🇧🇬

Мила семейна картинка : Уикенд. Брачно легло. Аз и той. Аз - будна отдавна. Той - почти в кататония.
Аз:(нежно) - Милоооооо
Той : м-м-м-м-м-м
Аз: Събуждай се вече !
Той :ъъъъъъъъъъъъъм ! ...

нев

Проза

2007-08-11T14:32:48+03:00 2.5K 11

ЕДНА ЯПОНСКА РОЗА (НИЕ НЕ ПРАВИМ ЛЮБОВ...) 🇧🇬

Отвори прозореца и погледна нетърпеливо часовника. Не знаеше какво го очаква и какво може да се случи. Вече бе идвал няколко пъти в страната. Добре знаеше, че по нашите разбирания са потайни и някак непредсказуеми. Но усещаше, че този ден ще му донесе нещо непознато до момента.
За пореден път посеща ...

ВТ

Проза

2007-08-11T14:21:20+03:00 3.7K 16

Видения из южна България 🇧🇬

Кажи-речи цяла година планирах как ще си направя кратка почивка на юг, по места, които са ми харесвали, и по места, които още не познавам. Като казвам кратка, то значи наистина кратка. Не за нещо друго, а защото при мен много бързо идва пресищането и едно закрепостяване някъде за две седмици или, не ...

jorostamatov

Проза

2007-08-10T18:06:29+03:00 2.5K 2

Надбягване 🇧🇬

Надбягване
_____________________________________________________________________
Слънцето се покатери на покрива на старата порутена сграда и седна, като сви краката в коленете си така, че брадичката му опираше в тях. Това беше единственият начин да се задържи там горе, тъй като беше прекалено голям ...

hotten_sonntag

Проза

2007-08-10T17:16:39+03:00 1.3K 3

Измамата 🇧🇬

Телефона звънна.
- Да!
- Добър ден.
- Добър да е.
- Мога ли да разговарям с Анна? - попита мек момичешки глас. ...

sunshine9

Проза

2007-08-10T16:36:01+03:00 1.5K 2

Алексис и едно смахнато лято - част8 🇧🇬

Глава VIII
TV медии
Стилиян и Алексис влязоха в магазинчето. Преваляше пладне, а те все още нямаха план. Селото изглеждаше злокобно без жива душа.
- Сядай! - рече Стилиян, който си бе върнал човешкия вид, но само до залез слънце. - Идвам ей сега!
Той отиде някъде и след минутка се върна с един GSM в ...

dracula88

Проза

2007-08-10T10:03:37+03:00 797

За стълбичката към успеха... 🇧🇬

- Не ти ли писна да говориш за това? Само за това?
Двамата мъже, г-н X и г-н Z, седяха в просторен хол, подобен на малка тронна зала.
Мъжът в скъпия ленен костюм, г-н X, кротко се усмихна и се отпусна в червения кожен фотьоил.
- Никога. Мога да говоря за това по цял ден... Все пак парите са всичко.
...

DecayingHatred

Проза

2007-08-10T00:36:24+03:00 1.5K 2

Не виждам слънцето... 🇧🇬

Сиво е... Навън вали, вали, вали... А вътре също. Там, много, много надълбоко... в душата ли? В сърцето ли?... Във мен. Във всяка капчица кръв, която тече по вените, която изпълва всяка част от тялото, обхожда всички органи, пробужда с невероятна сила и дава, дава живот! А ако спре... Ако спре да ва ...

vampire_blood_kiss

Проза

2007-08-10T00:23:48+03:00 976 6

Шега 🇧🇬

- Къде ме водиш, Алекс? - попита тихичко Петя, докато се опитваше да оправи червеното си шалче, което така добре се съчетаваше с новата и бяла блузка!
- Ще видиш, миличка! - отговори и спокойно той!
Петя погледна към черните вълни, които се разбиваха в скалите! Погледна и небето, то бе мрачно с черн ...

sunshine9

Проза

2007-08-09T23:46:17+03:00 1.4K 2

Първа любов... последна младост 🇧🇬

- Альооо!? Данче! Данчеееее!
- Ицеее, ти ли си?
- Аз съм. Не викай така, слушалката пращи!
- И как се сети да се обадиш?
- Нали вчера се разбрахме аз да ти звъня днес? ...

PLACEBO

Проза

2007-08-09T23:02:42+03:00 1.1K 11

Прокълнатата 🇧🇬

Още в момента, в който сложи подписа си под онзи документ, разбра, че вече си обречена. И че нищо няма да бъде същото.
Не пожела да видиш роденото от теб дете, не пожела да подържиш, да му подадеш гръдта си. Мислеше, че така ще бъде по-лесно, но не е. И никога няма да бъде!
Всяка вечер ще сънуваш ед ...

ТАМИ

Проза

2007-08-09T14:47:12+03:00 1.5K 8

Страх 🇧🇬

Страх
Три и половина през нощта! Беше късно, но момичето не спеше! Високата температура изгаряше тялото и! Момичето се чувстваше изморено и отпаднало, но незнайно защо, не можеше да заспи! Незнайно ли? Напротив, тя знаеше, чувстваше непоносима болка, но не бе физическа, а душевна! Виялис, така се ка ...

sunshine9

Проза

2007-08-09T13:16:22+03:00 1.4K 4

Учителят Сън-нь - Най-голямото достойнство на ученика 🇧🇬

Далеч от града, през ширината и отвъд планината, там, където никой няма работа, а и работата никаква я няма, се намира загадъчното училище Нь. Учениците в това училище едва ли са повече от пръстите на двете ръце, ала по-силно от глъчта им няма. Дали е сутрин, обед или вечер, учениците имат една един ...

selsal

Проза

2007-08-09T12:17:31+03:00 1.1K 1

Подаръкът 🇧🇬

Подаръкът
Телефонът иззвъня. Беше секретарката от фоайето.
- Господин Сербезов, търси Ви господин Филипов. Нямате уговорена среща, но той твърди, че знаете за какво става въпрос и е сигурен, че ще го приемете.
Гримаса на досада изкриви лицето на шефа й:
- Покани го! Или... не! Кажи му, че слизам! Ил ...

perperikon

Проза

2007-08-09T11:58:05+03:00 1.3K 5

Три дни преди смъртта 🇧🇬

- Добре! Този път се получи горе-долу. Алисия, ти си главна героиня, след два дни е спектакъла, а ти не си знаеш репликите, може ли такова нещо! Срамота! Почивка, след десет минути продължаваме! - една ниска и леко прегърбена жена, видимо обзета от сценария гледаща някъде, неопределено, говореща с д ...

SaD

Проза

2007-08-09T10:24:26+03:00 1.7K 5

Бягство 🇧🇬

Лана плачеше. Не беше плакала толкова от дни. Терапевтите вече не й помагаха. Нито предписаните успокоителни и сънотворните. Чувстваше се все по-зле и все по... сама. Откъсната от света. Никой не я разбираше. Никой не разбираше болката й. Искаше да изкрещи, да изкрещи, защото душата й се разкъсваше. ...

DecayingHatred

Проза

2007-08-09T09:57:07+03:00 1.5K 1

Нелепа Смърт 🇧🇬

Ана взе колелото си от гаража и го подкара по тясната уличка. Родителите й отново се бяха скарали. Не можеше да понася крясъците им, затова реши да излезе.
Ана беше кльощавото русо момиченце с букли като на порцелановите кукли, които продаваха в магазина на края на улицата. Едва навършила седем, но ...

DecayingHatred

Проза

2007-08-09T09:50:43+03:00 958 1 3

Затворникът 🇧🇬

Затворникът
_____________________________________________________________________
[...] Обикновено за затвор служеше някоя стая от произволно избран апартамент на първия етаж, задължително разполагаща с тераса, заградена с решетка, необходима, за да раздели затворника от останалия свят. На места жел ...

hotten_sonntag

Проза

2007-08-08T23:18:18+03:00 1.5K 1

ЗАЩОТО СЕ СРАМУВАМЕ ДА ПЛАЧЕМ 🇧🇬

Мокра хладна прозаична носталгична дълга нощ. Не помня от кога не е спряло да вали.
Хладно е. И тихо. Всички звуци са заспали и сънуват тишина. Стаята се дави в дим. И в мирис на запалени кибритени клечки.
Сам съм. Лежа в леглото си и пуша. Гледам празно в тавана. И той е помръкнал. Нисък и бял до б ...

меланхолик

Проза

2007-08-08T22:42:33+03:00 3.5K 1 33

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...(2) 🇧🇬

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
2.
Нощта бе неспокойна. Трескаво очаквах утрешния ден, а още по-неспокойно следващия. Имах много работи за вършене и, както винаги, времето не стига или надделява онова гадно гласче в главата ми, което ми нашепва -“Остави всичко за после“. ...

YourNightmare

Проза

2007-08-08T22:22:47+03:00 2.6K 9

Прощално 🇧🇬

Прощално
На раздяла искам да оставя нещо, някакъв спомен, парещ и жив, колкото очите ми. Но какво? Снимките пожълтяват и образите по тях избледняват, парфюмите изветряват, сувенирите се трошат. Имам само думите - да ги изрека, да разчупят тишината, да свържат теб и мен.
Всъщност и думи вече нямам. В ...

${S1nch0_f} (Христина Христова)$

{S1nch0_f}

Проза

2007-08-08T22:17:29+03:00 1.3K 1 2

Алексис и едно смахнато лято - част7 🇧🇬

Глава VII
„Атлантида преди"
Стилиян и Алексис стояха и мълчаливо гледаха вълка. Те усещаха как носят на плещите си отговорността за милиарди човешки живота.
- Сега... какво? - промълви тихо Алексис. - Какво следва?
- Не знам! - прошепна Стилиян, а кръвта му се стичаше по ръката и капеше в краката му ...

dracula88

Проза

2007-08-08T15:50:27+03:00 897

Разказ в кю-то 🇧🇬

Petya ‎(13:50):
виж какво - за да е по-интересно - и ти помагай в разказа
Plamen ‎(13:50):
ми то фантазията ми се развинти... и
Plamen ‎(13:52): ...

Siam

Проза

2007-08-08T15:48:02+03:00 884 2

За смъртта или "Какво става след като умреш" 🇧🇬

Тя прелистваше празните страници. Четеше невидими, непознати думи... Бели листи... и се върна назад... много назад... Когато още имаше слънце и небе; дъжд, както и... надежда. Топлите лъчи галеха лицата на хората и сгряваха душите им. Все пак такова бе предназначението на слънцето. А после... настъп ...

DecayingHatred

Проза

2007-08-08T14:57:48+03:00 2.8K

Ангелът и заключената душа 🇧🇬

Ангелът кротко седеше, облегнат на парапета в небесния дворец и спокойно пушеше лула (да... странно, но пушеше). Черната му коса, която все едно имаше собствено мнение за всичко, като всеки един косъм се бореше за независимостта си, се беше разпиляла на всички страни. Кичурите, които падаха на челот ...

DecayingHatred

Проза

2007-08-08T14:48:47+03:00 984 2

Ангел 🇧🇬

Загледа се в слънчевото зайче на стената. Светлината лениво се процеждаше през прашните прозорци и рисуваше странни фигури в тъмнината. Стаята й навяваше толкова спомени, които си мислеше, че са вече отдавна избледнели. Всичките тези чувства и емоции изригнаха в съзнанието й, а погледът оставаше все ...

DecayingHatred

Проза

2007-08-08T14:35:10+03:00 950 1

Ще остана само по парфюм 🇧🇬

На мой приятел и колега, който мъдро (както винаги) отбелязва следното : "Ако две семейства се сприятелят твърде много - БЯГАЙ! Защото ако не си ти, значи е другия!" :)
Нина имаше една слабост - парфюмите. За нея това беше най-важното, влечеше я, така да се каже беше обсебена от манията да има само ...

Mili4ka

Проза

2007-08-08T12:46:06+03:00 2.1K 14

Старост-нерадост* 🇧🇬

Баща ми все това повтаря, откак получи двата инсулта.
- Добре, де, тате, разбрахме го! Кажи нещо оптимистично!
Той мълчи, изкривява джуки, както казваше баба ми, в знак на несъгласие. Ама да не става по-зле положението с него, се моля!
Хилядократно благодаря на Господ за това, че ми е дал чувство за ...

PLACEBO

Проза

2007-08-08T10:56:35+03:00 1.2K 13

* * * 🇧🇬

Това, което Бог ни дава, никой не може да ни го вземе
Той е верен и праведен да изпълни своите обещания, към нас.
Обещал ни е здраве - имаме го.
Обещал ни е любов - имаме я.
Обещал ни е да е с нас до свършека на света - с нас е. ...

mimi_jd

Проза

2007-08-08T10:33:28+03:00 1.3K 1

Някога 🇧🇬

Безразборно разхвърлените по земята фасове се потдадоха на жизнен порив, отскочил от объркана, средностатистическа псевдо-Реалност. Образуваха пирамида, която леко се поклащаше под последните напъни на издъхващия вятър. Градът не е бил толкова пуст от зимата насам. Харесва ми. Когато е празно, можеш ...

Воркосиган

Проза

2007-08-08T09:06:32+03:00 997 3