388 результатов
В замъка на весел бал
свирили цигулки.
В парка вятърът люлял
лекокрили люлки.
Носила се като сън ...
  1312 
И без слова в безбрежните лазури
въздушните вълни с напевна власт
към тебе носят зов, копнежи бурни
и таен пламък на безмълвна страст.
Трептейки тъй пред прага свиден, ...
  1236 
„Руските символисти“ – Москва, 1875
В предисловието към този нов брой младите спортисти, наричащи себе си „руски символисти“, „ сметнаха за необходимо да изяснят отношението си“ към критиката. Според г-н Брюсов и К. повечето от критиците им били съвършено неподготвени за тази важна задача, а тези, к ...
  1059 
Очички в сълзички и блясък
и устнички, стиснати жално,
а бузките – греят от ласки,
разбъркани букли спирални.
В прегръдките – слаба, покорна, ...
  1073 
Заветен сън пълзи по стъпалата;
вратата на мига открехва паст…
Две сенки се преплитат на стената,
а силуетите в огледалата
тъмнеят от свенлива страст. ...
  965 
I
1-ви брой – Валерий Брюсов и А. Л. Мирополски, Москва, 1894
Това томче има несъмнени достойнства: не обременява читателя с размерите си и отчасти развеселява със съдържанието си. Удоволствието започва с епиграфа, взет от г-на Валерия Брюсова от френския декадент Стефан Маларме:
Une dentelle s'abol ...
  1298 
Със нея се срещнах случайно
и плахо за нея мечтах,
но дълго заветната тайна
в скръбта си негласно таях.
Веднъж, в златен миг, откровено, ...
  1065 
Ти лети, мой сън, лети,
пътьом кестен разлисти,
натежи във кичест хмел,
прошуми, тръстики свел.
И, разсипал цветен дъх ...
  1063 
Окончателен вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл,
просияха –
отровно близки –
просияха ...
  1113 
Първи вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл
просияха –
с жлъч скръбна -
просияха, ...
  1201 
Няма ли прегради трайни
за прищевки и мечти,
в роза бледа, в роза чайна,
ти, поете, ме вплети!
Два оттенъка избрани ...
  1084 
Шум и познати лица от безкрая,
а в главата ми пурпурен звън.
Това ли е всичко за което мечтая
Това ли е животът- просто сън.
Всяка сутрин възкръсвам отново, ...
  1493 
Над тайния духовен свят,
над бездната неназована,
лежи завеса златоткана
по висша, божа благодат.
Денят е този свят покров ...
  1043 
Буря в небето вечерно,
шум на сърдито море –
буря в морето и черни,
рой черни мисли, и рев.
Буря в морето, безмерен ...
  1030 
Обичам бурята напролет
и грохота на ранен май,
в небето синьо вихри в полет
и техните игри безкрай.
Клокочат младите тътнежи, ...
  1159 
С цвете тъмноалено в ръце
Арлекин е сам на карнавала.
Цяло в пудра – бялото лице,
а очите му горят печални.
Глупаво е да тъжиш встрани, ...
  1059 
А водата? Миг – тишина…
Миг – рибка, кръгове, ромон…
Като мисъл една…
Но е тя – дълбина,
и влече главоломно. ...
  1054 
Мисъл след мисъл, вълнá след вълнá –
двете лица на стихия една:
в плен на сърцето, в морето безбрежно,
тука в неволя, а там – в безметежност –
същият вечен прибой и отбой, ...
  1138 
Живи и пой. Спешить не надо.
Природный тонок механизм:
любое зло - своим же ядом
свой отравляет организм.
Игорь Губерман ...
  1284 
Завел семью. Родились дети.
Скитаюсь в поисках монет.
Без женщин жить нельзя на свете,
а с ними - вовсе жизни нет.
Игорь Губерман ...
  1165 
В нощта лазурна отпочива Рим…
Луна изгрява – и царува в дим
над улици, безлюдно-величави,
града изпълнила с безмълвна слава…
Как сладко Рим заспал е в ореол! ...
  1150 
Нощ, улица, фенер, аптека,
безсмислен пламък, гаснещ в мрак.
Живей и още четвърт век ти –
все си без изход. Няма как.
Умреш ли – почва отначало ...
  1288 
Двайсет и първи. Нощ. Понеделник.
Мержелее Москва под мъгла.
Съчинил си е някой безделник,
че любов на света е дошла.
И от леност ли, тягост ли, мъка, ...
  1288 
Далечен светлик над реката,
тя – цялата в блясък и жар.
Подканват ме храбро веслата,
веригата – без катинар.
Не ще каже никой: Къде ли ...
  1159 
Побледнели, звездите трептяха,
и люляха тополи листа,
като тиха мечта, скръбно-плаха,
мина ти по алеята тайна.
По алеята мина и скри се, ...
  1185 
Ева
Адам! Адам! Ела по-близко
и притисни се в мен, Адам! Адам!
Надвисват вейки все по-ниско
и плод към устните се скланя сам. ...
  1398 
Нощ, улица, фенер, аптека…
Светлик безсмислен и мъждив.
Такъв ще бъде на човека
животът все – без изход… Сив!
Дори да почнеш от начало ...
  1704 
  2421 
ПАМЯТИ ДРУГА
Автор не известен.
Я нес его сквозь орудийный дым,
Я нес его невыносимо долго.
Он все слабее повторял: «Воды…», ...
  1287 
Приказна картина
в свидната страна:
бялата пъртина,
пълната луна.
Светлина от свода ...
  1392 
Не съм от тези с плахо слово
и с все надолу сведен взор,
със снизхождение, готово
да оправдае всеки в спор.
Не съм от тези – да не смея ...
  1392 
Молитва
Михаил Лермонтов
Когато ми е трудно,
в сърце щом лъхне студ,
една молитва чудна ...
  1868 
Това стихотворение го писах по повод анексията на Крим и е публикувано в Stihi.ru на 1.05.2014 год. То бе предназначено за руските читатели. Отзиви имаше много - от "Осанна" до "Разпни го!". Интересното е че полека-лека авторите им ги изтриха и останаха само две рецензии.
P.S. С тази публикация позд ...
  1967  26 
Александр Шершнев Второй
http://www.stihi.ru/2012/05/30/3750
Когда стихи вы пишете, поэты,
Жалейте нас читающих людей –
Кто, сочиняя, думает при этом, ...
  1363 
Превод: Мария Шандуркова
***
Дали съдбата ми от мен избяга,
или е краят на игра?
Къде са зимите, когато лягах ...
  1351 
Наталия Каретникова
Танго във есенната нощ. И дъжд се плиска.
И уж си тръгваме, а пък сърцата ни не искат.
И капките танцуват сякаш. В полумрака
единствено на тромпетиста бял е фрака. ...
  1377 
Мария Протасова (01.11.1990)
Превод: Мария Шандуркова
* * *
Човекът мой - от изгрев по-голям.
За него никакви прегради няма. ...
  1353 
Ландышей букет мне подари
Ландышей букет мне подари,
сразу встретешь ласкового взгляда.
Беленький цветочек в косы заплети
и узнаешь как я буду рада... ...
  1354 
Борис Кравецкий
ДВА ВЕТЕРАНА
Словоохотлив, очень мил;
По всей груди - заслон медалей…
- Я, генерала, в Кремль возил - ...
  1262 
Бял сняг... Същински бял капан.
Смъртта в краката като пес лежи.
На цялата земя си страшно сам.
И сам си Бог. И дявол си си ти.
Сега кажи, кажи ми, накъде? ...
  1904 
Предложения
: ??:??