670301
1,4 резултата
"... но не забрава, ах, но не забрава"
Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ѝ отговори мило и учтиво. След срещата им обаче, той ѝ отговори още само веднъж, за да ѝ каже: "Баща ми никога не е говорел за вас, зна ...
722
1
Плаващи пясъци
Те са в състояние да погребат и слънцето, ако се предам; тези сиви, гладки дюни, които времето навява всеки миг върху моите спомени! Ах, ако вярвах, че от дюните ще поникне трева и току-виж - кактуси, които цъфтят, макар и веднъж на столетие! Но като питам сърцето си има ли в него надежда и хъс да и ...
646
В преследване на Годо
Човек има нужда да вярва. Човек има нужда да вярва в нещо стабилно. Какво по-стабилно на пръв поглед от вярата? Човек вярва в Бог, защото подсъзнателно или не усеща собствената си преходност, слабост и колебливост. Как да вярва единствено в себе си, като знае, че утре… Не! Може би още след миг би мо ...
2.5K
1
3
Игра на асоциации
Случвало ли ви се е да прочетете нещо, което ви очарова дотолкова, че си казвате: “Сякаш аз съм го писал”. И страшно да ви се приисква да го прочетете отново. Но когато го направите след известно време, с учудване да откриете, че смисълът не е бил този? Или поне думите, които сте си мислели, че сте ...
2.2K
3
2
Онзи и другият
Чувала беше, че женските сълзи озадачавали мъжете. А когато се появят, докато се любеше? Тогава той спираше ли за момент изненадан, за да си каже: “Нещо не е наред”? Може би си мислеше, че те са резултат от възбудата? Или не ги забелязваше, докато тя скришом ги изтриваше в завивките? Или набутваше т ...
736
1
1
Хиляди чифта очи
буквите
ме гледат изпитателно
от екрана
докато тракам
внезапно пламват ...
ме гледат изпитателно
от екрана
докато тракам
внезапно пламват ...
513
1
1
Какво ли би било, ако се срещнехме?
Като съквартирантки на душата ти сме –
за всяка има стая.
На пръсти стъпваме,
не смеем да празнувме,
по-тихи сме от сенки. ...
за всяка има стая.
На пръсти стъпваме,
не смеем да празнувме,
по-тихи сме от сенки. ...
744
1
3
Още предизвикателства
Времето се изви
като безопасна игла
и закопча своите краища –
онова, което тропоса
във младостта, ...
като безопасна игла
и закопча своите краища –
онова, което тропоса
във младостта, ...
496
1
2
Трети март
- Къде са бурканите? Нали се връщаш от село?
- А, бурканите ги взеха децата. На мен нищо не ми трябва...
- Е хич нищо ли не ти дадоха?
- Ето, вземи! Тези "Сълзици" са от Майка му. И една хавлия. Децата петдесет пъти повториха, че скоро съм имала рожден ден и на нея като че ли й стана неудобно. А "Сл ...
- А, бурканите ги взеха децата. На мен нищо не ми трябва...
- Е хич нищо ли не ти дадоха?
- Ето, вземи! Тези "Сълзици" са от Майка му. И една хавлия. Децата петдесет пъти повториха, че скоро съм имала рожден ден и на нея като че ли й стана неудобно. А "Сл ...
1.6K
Началото и краят
В началото и в края само
човек може да обича така.
В началото –
когато доброто е негова цел и посока
и си няма представа за ...
човек може да обича така.
В началото –
когато доброто е негова цел и посока
и си няма представа за ...
745
1
