aap
862 резултата
Очите ми пресъхнаха от взиране...
да търся с тях доброто в този Свят.
Душата уморих в стенания за човека в нас.
А всичко било е измама фалш е било. И защо?
Уморих се с близки да се боря... ...
  140  10 
Рошава глава гребен не трябва и...
На глупав човек грешки не казвай ти...
На умния акъл не давай...
На слепия вяра не давай.
Не съди ако не искаш тебе да съдят. ...
  162 
Съдбата,майката на нашите кошмари...
тя същатата внедряваща ни страх.
Залъгва мислите ни чисти...
превръща времето във прах.
Душата,чисница,греховна... ...
  459 
Тази сутрин за закуска,
кускус на букви ядох аз.
Подсладени с захар, овкусени
с мляко с леко парещ аромат.
Топят се, пърхат във устата ...
  123 
Дали да вярвам на неонови реклами!?
Дали да се продам без капка срам...
безбожник трябва ли да стана,
за бъда аз разбран. Не знам!?
Горчи ми, злобата сърцето ми пристяга. ...
  108 
Очила, цветни украсяват ни деня...
от тях безгрижни облаци пътуват!
Но някъде там се крие истинското аз
за мене си болка, тъга, замисляне...
Някой, някъде злослови. ...
  132 
За себе си искам да кажа...
стихове пиша и няма да се откажа,
стихосбирки издадени нямам,
и в конкурси тук не участвам,
не че не искам или не мога, ...
  128 
От малък са ме учили...
Че криво дърво се оправя...
но крив човек не!
И винаги съм се питал защо?
Казват, че кривите хора ...
  132 
Ех щастие... нещастно!?
Кажи ми мило, моля те, кажи.
Защо от мене ти се криеш
нима за мен не те боли.
Кажи ми, моля те... ...
  133 
Дъждът вали, облаци събира
Светкавици раздират тъмна нощ,
човекът уморен във къщи се прибира
и търси пристан, споходил любовта.
Реклама, измама, тишина... ...
  446 
Безжична нощ, цветя изсъхнали
отдавна загубили и цвят и мирис...
ваза, влага, тамян, сълзи
спомен по отминалото време.
Самотна нощ, тъга за време ...
  118 
Съновник... стар часовник
чуваш как числата мести
как живота отразява...
и в съня ти кошмари всява.
Звън, камбани бият... ...
  506 
Тиктака старият часовник, тиктака.
Отчита не само време и чувства,
но и илюзии, химери, сълзи...
на хора, имащи чувства.
Дъжд вали по ламарината, тиктака... ...
  139 
Пристанище в пустиня...
много пясък, няма грам вода!?
Но защо тогава го наричат
море на пясъка.
Живота казват пристан - на надежда е... ...
  136 
Болни сме, много болни...
загубили ,вяра и чест.
Криво разбрали светът ни
вместо радост в мрака стоим.
Лесно с усмивка забележки раздаваме ...
  129 
Не съм от хората който
изпадат лесно във тъга...
но вече ми омръзна да
живея във лъжа.
Болежки, смешки, грешки ...
  158 
Надежда, вяра в нещо което
потъпква всичко свято в мен.
Любов, едно горчиво чувство
непреживяващо безумен плен.
Не давай вяра на грешник, ...
  277 
Търся себе си макар че знам къде съм.
Изпитвам своето сърце, дали!?
Дали не се преструвам че съм съдник
а може би илюзия е че се чувствам сам.
Играта няма правила... а тя копнежи ражда ...
  93 
Доверих се на себе си, повярвах си...
и ето Светът ми се срина, Света
на мъченик предал своето аз,
и за какво? Може би, вяра...
Не ме лъжи, вече не вярвам. ...
  178 
Не се сърди и никога не заблуждавай
хората които вярват в теб...
не ги лъжи ,споделяй с тях.
Човек ли си такъв си остани.
На дявола греха си не споделяй. ...
  120 
За кой ли път, загубвах себе си в мъглата
онази същата... която носи ми тъга.
Която ме превръща в демон...
демона на любов една.
Гледам, всички аплодират, на крак ...
  110 
Самотна нощ,небето плаче-светкавици
раздират наранено сърце...
и влака чъваш как в ноща тиктака
като часовник отчитащ вечноста.
Хлад полека завладява,тяло... ...
  92 
Сълзите,дали са огледалото на любовта!?
Или са илюзия че съществува тя...
Назоваваме нещата с думи,
но с очите ги показваме, боли ме.
Ревниво пазим сърцето си от стрес. ...
  116 
Любов, прекрасно чувство...
отчаяно безгрижна самота.
Повярваш ли потъваш в самотата
на една тъга.
Закриляш, пазиш... но какво? ...
  170 
Заради самият мен намразих себе си
и за кой ли път проклинах вярата си.
Загубвах се, намирах - а после плаках
в самота сред хора който не познавах.
Бълнувах, в святост се кълнях ... ...
  155 
Очите – воденица на душата,
отразяват чистата душа,
душа на паднал Ангел,
загубил вечността.
Сърцето – писък на живота, ...
  423 
Днес видях себе си като в огледало,
старо неизбърсано с години...
овехтяло от спомени криви
като есенни листа изгнили.
Помислих си ,попаднал съм ...
  155 
Не се страхувай когато те боли...
Знай, тогава жив си.
А акото дори да подсладиш, пак ако си остава.
Не давай крила на туй което на червей не става.
Не буди не заспал човек защото бълнува. ...
  96 
Светът ни чиста илюзия...
Моторница, зародила вълнà!
Безгрижница, свята и силна
Майка на човешки сърца.
Измама, терзания, власт... ...
  159 
Защо ме дърпаш към финала на живота...
нима на времето ми идва края.
Не съм готов, все още има какво да кажа
на живота, яростен и лош.
Защо ме мъчиш, едва ли толкоз ...
  159 
Заспиваш в нечии ръце нечисти,
залъган с аромати и тъга, тогава
ти блуждаеш в спомени далечни
във примката на личността.
Двуличен, с паяжина омотан, ...
  134 
Уморих се да се боря със себе си...
да драскам по своята същност,
да се хуля затуй че съм същият
уморен от борба с същността.
Не съм застанал пред огледало... ...
  150 
Не съм идеален,нито безгрешен...
но човек съм от кръв и плът.
Обичам сърцато и лесно прощавам
но мразя лъжата боли ме душата.
Лесно се водя но трудно се карам ...
  236 
Днес сложих новият тонер
в душата си... заредих го
с цветове безброй и реших –
стих ще напиша, да стана герой.
Но принтерът нещо блокира!? ...
  125 
Не сме ли твърде шумни
за неща които за нас са непонятни!?
Дали не вредим на децата си ,
затуй че сме жалки...
Или просто не знаем как да запазим ...
  374 
Вик, миг-писък... похищение
някои бърка в умът ти с обещание.
Вятър клати дървото живот!?
Листата му за някой са вот.
Живот, лъжа, надежда ...
  157 
Пъкъл, ад-смрад, разпад...
Болест, вирус - гладна смърт!
Стон, болка нетърпима - няма сън
подателят е извън обхват.
Подагра, гангрена... мирише на гнило. ...
  309 
Защо сме толкова самотни
щом живеем в пренаселен свят.
Защо погубваме това което
искаме да бъде с нас.
Защо сме толкоз разрушителни? ...
  144 
Загубих се... във своите надежди.
Повярвах че Светът е любов
подържах нечие надежда
че това е за добро.
Прехапвах устни... щипех се! ...
  142 
Свят – объркан, истеричен...
създаден бе за любовта
онази дето караше човека
да повярва в вечността.
А ти за няколко години ...
  128 
Предложения
: ??:??