Algol
269 резултата
“Зная всичко за теб, грешко в системата. Въпреки това продължаваш да си ми интересна. Защо?”
Йоан преплете пръстите на дланите си и ги постави зад главата си, протягайки се в креслото. Изпъна петите си напред, така че прасците му да се стегнат. Изправи се и започна да пружинира върху пръстите на кра ...
Йоан преплете пръстите на дланите си и ги постави зад главата си, протягайки се в креслото. Изпъна петите си напред, така че прасците му да се стегнат. Изправи се и започна да пружинира върху пръстите на кра ...
195
– Йоане, искам доклада ти до края на деня! Иначе можеш да забравиш за летния отпуск. А ако, не дай си Боже, се наложи и до утре да те чакам, новогодишния сноуборд ще го гледаш само на холограма! – гневно му заяви прекият му началник, Дан-Валентин, след което изхвърча от командния център без дори да ...
217
3
– Това са просто спомени– заключи накрая терапевтката, изключвайки холограмния си дневник. – Няма да ти навредят. Ще свикнеш с тях.
– Но това не са мои спомени! Не ги искам! Нямат нищо общо с мен! – възропта безсилно Ангела.
– Може би не още, но ще намерят пътя към ума и сърцето ти. Пак ти казвам- н ...
– Но това не са мои спомени! Не ги искам! Нямат нищо общо с мен! – възропта безсилно Ангела.
– Може би не още, но ще намерят пътя към ума и сърцето ти. Пак ти казвам- н ...
302
3
Талант, роден за блясък славен,
пулсира с ярка светлина.
На музи ти да бъдеш равен
съдба е тежка, но така
следа остава сред Безкрая, ...
пулсира с ярка светлина.
На музи ти да бъдеш равен
съдба е тежка, но така
следа остава сред Безкрая, ...
182
1
– Имам нужда от въздух! Съвсем сериозно, атмосферата вътре е твърде “задушевна”. – изпъшка Аделина, осведомявайки съпрузите си относно решението да излезе навън.
– Да, на мен също ми идва в повече да наблюдавам как Хаос изявява вокалните си и танцувални Не-умения. След като се е погрижила всички на ...
– Да, на мен също ми идва в повече да наблюдавам как Хаос изявява вокалните си и танцувални Не-умения. След като се е погрижила всички на ...
235
1
2
– Какво си мислите че правите, изчадия адови! Да ме лишите преждевременно от разум ли искате! Сериозно, това вече минава всякакви граници!– гръмна гласът на Самаил, докато прекрачваше прага на много вековния си дворец.
Цялото адско поданичество се бе подредило в стройни редици, за да посрещне Господ ...
Цялото адско поданичество се бе подредило в стройни редици, за да посрещне Господ ...
253
1
2
– Ей, ама какви сте ми сладури така! Направо ще ви изям! Цяла Вселена тях чака, а те ми се излежават! И на всичкото отгоре си устройват любовни сцени без мен!
Самаил, както обикновено, не пропусна да демонстрира тежкото си присъствие в нерушимия им троен съюз с така характерния за него сарказъм.
– С ...
Самаил, както обикновено, не пропусна да демонстрира тежкото си присъствие в нерушимия им троен съюз с така характерния за него сарказъм.
– С ...
297
4
“Ани! Моля те! Спаси ме!”
Аделина продължаваше да буйства на сън, да крещи сърцераздирателно и да се извива неестествено в леглото си. Сякаш бе обладана от духа на могъщ демон, който контролираше и ума и тялото ѝ. Анаил, сериозно се замисли каква е вероятността подобни опасения да са основателни. На ...
Аделина продължаваше да буйства на сън, да крещи сърцераздирателно и да се извива неестествено в леглото си. Сякаш бе обладана от духа на могъщ демон, който контролираше и ума и тялото ѝ. Анаил, сериозно се замисли каква е вероятността подобни опасения да са основателни. На ...
246
1
2
– Ей, ама какво си ми се омърлушил така, любовче? Направо са ти потънали гемиите, бе злато! Не са хубави тез работи!
– Сядай да приказваме, че не се издържа вече!
Баал бе настоял срещата им да се проведе на безлюдна територия, макар напоследък доста трудно да се намираха подобни места из Вселената. ...
– Сядай да приказваме, че не се издържа вече!
Баал бе настоял срещата им да се проведе на безлюдна територия, макар напоследък доста трудно да се намираха подобни места из Вселената. ...
238
В кошмар, обвит от черен студ
бушува вихър- див, омразен,
умира бавно клетник луд,
за тежък грях е той наказан.
Безумен броди в свят жесток ...
бушува вихър- див, омразен,
умира бавно клетник луд,
за тежък грях е той наказан.
Безумен броди в свят жесток ...
317
2
– Мамо, а защо когато тате Анаил идва да си играе с нас, ти отиваш другаде?
Зафираил, който бе завихрил водовъртеж от малка струйка вода между двете си длани и го бе “паузирал”, за да зададе важния за него въпрос на майка си, я погледна невинно и с молба. В зеления му поглед, напълно идентичен на не ...
Зафираил, който бе завихрил водовъртеж от малка струйка вода между двете си длани и го бе “паузирал”, за да зададе важния за него въпрос на майка си, я погледна невинно и с молба. В зеления му поглед, напълно идентичен на не ...
253
1
– Войната никога не е била правилният избор. Колко жертви още са ви нужни, за да го проумеете?
– Самаиле, как иначе да си върнем богинята? Нима Анаил ще ни я предаде доброволно?
– Х-м… Подценяваш ме, Михаиле. И още как ще ни я върне! Имам си козове, които той никога няма за притежава. Ще се стремим ...
– Самаиле, как иначе да си върнем богинята? Нима Анаил ще ни я предаде доброволно?
– Х-м… Подценяваш ме, Михаиле. И още как ще ни я върне! Имам си козове, които той никога няма за притежава. Ще се стремим ...
245
2
– Какво ще нареди младият господар?
Анаил, вече се прозяваше от досада заради дългото си запознаване поотделно с всеки от водачите на гилдиите, кастите и расите, населяващи царството на Мрака. Неизменният първи министър Баал надълго и нашироко му разясни характерните им особености, с което още повеч ...
Анаил, вече се прозяваше от досада заради дългото си запознаване поотделно с всеки от водачите на гилдиите, кастите и расите, населяващи царството на Мрака. Неизменният първи министър Баал надълго и нашироко му разясни характерните им особености, с което още повеч ...
242
1
– Искам денонощна охрана. Пиле да не може да прехвръкне над двореца. Изтеглете частите, които Анаил разположи из световете, преди да ги е присвоил като своя лична армия. Не мога да рискувам да се окажем в неизгодно положение спрямо Тъмнината.
Аделина въздишаше нервно докато даваше нареждания на арха ...
Аделина въздишаше нервно докато даваше нареждания на арха ...
249
1
– Предлагам да изключим времето за няколко часа, така че да гледаме на забавен каданс.– заговори Глад, примлясквайки шумно и с удоволствие, тъй като устата ѝ беше пълна с пуканки.
Война надигна препълнената си с бира халба и извика вдъхновено:
– За бъдещето на разрухата! За добрата стара семейна дра ...
Война надигна препълнената си с бира халба и извика вдъхновено:
– За бъдещето на разрухата! За добрата стара семейна дра ...
209
1
1
– Ваше Величество, при цялото ми уважение…
– Говори, Михаил! Виждам, че имаш много какво да кажеш.
Аделина бе свикала архангелски съвет. На него щяха да се обсъдят най-добрите варианти за отглеждането и грижата за малките божествени наследници. Тъй като Сътворение и Хаос бяха богове в оставка, на тя ...
– Говори, Михаил! Виждам, че имаш много какво да кажеш.
Аделина бе свикала архангелски съвет. На него щяха да се обсъдят най-добрите варианти за отглеждането и грижата за малките божествени наследници. Тъй като Сътворение и Хаос бяха богове в оставка, на тя ...
204
1
– Оги! Лъчо! Мама идва, бандити безподобни!
Гласът на Аделина се носеше като страшно прастаро проклятие из къщата, търсейки упорито своя приемник, който да отнесе гнева на изреклия го чародей и да се сдобие с “интересни” преживявания за цяла вечност. А също и да ги завещае като прескъпо наследство н ...
Гласът на Аделина се носеше като страшно прастаро проклятие из къщата, търсейки упорито своя приемник, който да отнесе гнева на изреклия го чародей и да се сдобие с “интересни” преживявания за цяла вечност. А също и да ги завещае като прескъпо наследство н ...
284
1
Валеше дъжд. Проливен, неспирен, безкраен. Небето плачеше горчиво и сълзите му попиваха в скръбната опустошена Земя. Тя, която бе на ръба на тоталното си унищожение, а сега- на прага на новото начало, прие двете, пулсиращи в чудодейна светлина люлки, спуснати от друго царство- на тежки древни закони ...
260
1
3
– Мамо, страх ме е.
– И мен, миличък. Но да си смел не значи да не те е страх от нищо, а да се изправяш срещу страховете си въпреки него.
– Кога ще си идем вкъщи?
– Скоро. Имам да свърша още едно- две неща и ще ви отведа у дома.
– Ще летим ли пак с ангелите? ...
– И мен, миличък. Но да си смел не значи да не те е страх от нищо, а да се изправяш срещу страховете си въпреки него.
– Кога ще си идем вкъщи?
– Скоро. Имам да свърша още едно- две неща и ще ви отведа у дома.
– Ще летим ли пак с ангелите? ...
250
2
“Спете сладко слънчица,
мои милички деца.
Мама нежно ви зове,
малки, диви богове.
Укротете се сега, ...
мои милички деца.
Мама нежно ви зове,
малки, диви богове.
Укротете се сега, ...
271
1
Син копринен ден блести,
бледи бисери огрява,
стрък зюмбюл се полюлява,
вихри веят, лик искри.
Слънце ясно, ручей див ...
бледи бисери огрява,
стрък зюмбюл се полюлява,
вихри веят, лик искри.
Слънце ясно, ручей див ...
317
9
– Почти… Още съвсем мъничко и ще го установим… Моля ви, дръжте се!
Аделина едва устояваше на съскащите и заливащи я с катранен мрак духове на безредието в поредния свят, в който тя и нейните триединни любими се бяха заели да въдворяват своя ред. Толкова много хаос, тъй непоправима разруха… Гневен и ...
Аделина едва устояваше на съскащите и заливащи я с катранен мрак духове на безредието в поредния свят, в който тя и нейните триединни любими се бяха заели да въдворяват своя ред. Толкова много хаос, тъй непоправима разруха… Гневен и ...
285
1
– Усещаш ли какво се случва? Мисля, че е време за залози кой ще надделее. Колко даваш ако Аделина им срине царството със земята?
Анаил, който се взираше мълчаливо и тревожно в далечината, търсейки утеха в синьо-виолетовия хоризонт над морето, се обърна към нервно крачещия из Небесния дворец свой бра ...
Анаил, който се взираше мълчаливо и тревожно в далечината, търсейки утеха в синьо-виолетовия хоризонт над морето, се обърна към нервно крачещия из Небесния дворец свой бра ...
315
1
2
– Ще я убия! Ти ще я съживиш, за да я убия отново! И отново, и отново!
– Няма смисъл, Самаиле. Нищо не можем да сторим.
– Я ми припомни, Анаиле, кога двамата с теб се превърнахме в глупаци? Кажи ми, какво не сме направили заради нея? Дори аз преглътнах гордостта си в името на това да се почувства ця ...
– Няма смисъл, Самаиле. Нищо не можем да сторим.
– Я ми припомни, Анаиле, кога двамата с теб се превърнахме в глупаци? Кажи ми, какво не сме направили заради нея? Дори аз преглътнах гордостта си в името на това да се почувства ця ...
308
1
Минаваше пладне, когато Аделина се завърна в своя небесен дворец. Богинята не бързаше да се присъедини към свикания от самата нея малък съвет на архангелите, защото усещаше натежаващата върху плещите ѝ неизбежност.
Колкото и да не ѝ се нравеше, Баба Кашлица беше права. Огромната загуба, която тя все ...
Колкото и да не ѝ се нравеше, Баба Кашлица беше права. Огромната загуба, която тя все ...
281
1
Гората бе притихнала след топлия пролетен порой, който се изля над нея през изминалата нощ. Зелена, свежа, увенчана с бисерите на бистрите капки, висящи по раззеленяващите се клони, тя приличаше на млада невеста, изящно пременена за сватбата със своя избраник. Склоновете наоколо, покрай които лъкату ...
271
1
Аделина се опита да проследи оставената от тях енергийна диря, за да я последва по обратния пътно не успя. Анаил, извадил меча си, който между другото бе съвършен детектор за количеството на обкръжаващия ги мрак и мощта му, се загледа в него и погледна възлюбената си с нескрита тревога. Двамата прод ...
283
– Хайде де, не се срамувай! Кажи ми името си, малко изкушение.
– Чичо, моля те!
– Е, добре. Тогава аз ще започна.Казвам се Разрушение. Батко съм на обичния от всички ви Създател, но да речем- малко по-разкрепостен и напредничав от него.
Огненият мъж побърза да премине от изправено положение в небреж ...
– Чичо, моля те!
– Е, добре. Тогава аз ще започна.Казвам се Разрушение. Батко съм на обичния от всички ви Създател, но да речем- малко по-разкрепостен и напредничав от него.
Огненият мъж побърза да премине от изправено положение в небреж ...
284
– Толкова различни, причудливи и примамливи планети! И на всички тях, тайнството на живота процъфтява, следвайки собствени закони и порядки! Всеки свят е със самостоятелна от другите система от порядки и намеси ли се някой външен в нея, обикновено бива погубен.
Аделина и Анаил пътешествеха из Вселен ...
Аделина и Анаил пътешествеха из Вселен ...
312
1
– Да видим какво си имаме тук! Сбирка на клуба на треторазрядните изтривалки на божествени задници. Как я карате, братлета?
– Рафаиле, би ли ми припомнил колко точно Апокалипсиса сме проспали, че да доживеем подобно нещо. Низвергнат, прокуден, паднал и осъден… А сега… Началник?
– Михаиле! Радост за ...
– Рафаиле, би ли ми припомнил колко точно Апокалипсиса сме проспали, че да доживеем подобно нещо. Низвергнат, прокуден, паднал и осъден… А сега… Началник?
– Михаиле! Радост за ...
287
– Той те спря, нали?
Аделина повдигна вежди въпросително и въздъхна с досада.
– Дори на края на времето не намирам спокойствие! Защо си дошъл, Анаил?
Архангелът на любовта, както обикновено, бе съсредоточено намръщен, което означаваше, че зад небесносините кристални прозорци към душата му протича ин ...
Аделина повдигна вежди въпросително и въздъхна с досада.
– Дори на края на времето не намирам спокойствие! Защо си дошъл, Анаил?
Архангелът на любовта, както обикновено, бе съсредоточено намръщен, което означаваше, че зад небесносините кристални прозорци към душата му протича ин ...
304
1
– Липсваш ми, сладка моя светлина.
Аделина, която бе потънала в обичайните си тежки мисли, се сепна от изненадващата среща със Самаил. Той я чакаше, опрял се най-непринудено на масивната врата на покоите ѝ, разположени в дъното на тъмния коридор, водещ към вътрешността на двореца. Факлите по стените ...
Аделина, която бе потънала в обичайните си тежки мисли, се сепна от изненадващата среща със Самаил. Той я чакаше, опрял се най-непринудено на масивната врата на покоите ѝ, разположени в дъното на тъмния коридор, водещ към вътрешността на двореца. Факлите по стените ...
276
2
– Този свят е изключително крехък. Като крилете на новоизлюпена пеперуда в ръцете на невръстно дете. Нужна е огромна сила, за да го поддържаш непокътнат. Аз усещам пулса му с всяка своя фибра и ме боли, когато той кърви заради междуособиците на хората. Старая се, дарявам цялата си мощ за да запълня ...
260
– Архангел Михаил, признавате ли се за виновен по обвинението в саботаж на Светлината?
Насред сиянието на галактики, мъглявини, звездни купове, далечни черни дупки и избухващи супернови, тронът на Светлината се носеше из безкрая и пръскаше невидими, но осезаеми лъчи от благодат. Една бъдеща майка на ...
Насред сиянието на галактики, мъглявини, звездни купове, далечни черни дупки и избухващи супернови, тронът на Светлината се носеше из безкрая и пръскаше невидими, но осезаеми лъчи от благодат. Една бъдеща майка на ...
296
1
– Каква изумителна утрин, не смяташ ли?
Сътворение се носеше на един облак в цвета на панаирджийски захарен памук и отвреме навреме разперваше пръстите на ръцете си, промърморвайки си нещо напълно неразбираемо под носа, при което от шепите му се посипваше златен прашец. Там, където попаднеше сякаш с ...
Сътворение се носеше на един облак в цвета на панаирджийски захарен памук и отвреме навреме разперваше пръстите на ръцете си, промърморвайки си нещо напълно неразбираемо под носа, при което от шепите му се посипваше златен прашец. Там, където попаднеше сякаш с ...
307
– Яркочервените корени вече започват да си личат твърде много. А заради бавното зарастване на кожата още дълго няма да мога да се боядисвам. Ако сложа перука, веднага ще се забележи. Но ако ходя с качулки ще възникнат още повече въпроси. Какво да сторя?
– Поискай помощ от вещица. Нека измайстори илю ...
– Поискай помощ от вещица. Нека измайстори илю ...
299
– Каква изумителна нощ! Ароматите на пролетта, топлият тих ветрец, тишината на този единствен миг…
– Равноденствие. Нарочно ли го избра, Аделина?
– Не, Ани. Тялото ми го избра. Следващите двайсет и четири часа ще бъдат най-благоприятни за осъществяване на тайнството на живота.
– Не разбирам мен защо ...
– Равноденствие. Нарочно ли го избра, Аделина?
– Не, Ани. Тялото ми го избра. Следващите двайсет и четири часа ще бъдат най-благоприятни за осъществяване на тайнството на живота.
– Не разбирам мен защо ...
320
Приличаше на пътуване. Отделила се от тялото си, Аделина се чувстваше лека като морската пяна, разнасяна край брега от бриза по пладне. Летенето се получаваше от самосебе си. Просто си го помисляше и вече беше горе- във висините на фантазията. Движеше се с немислима скорост, преминаваше като през ту ...
286
1
– Какво ѝ е?
– Мисля, че в човешкия свят го наричат “болна”. Означава, че вътре в нея има нашественик, с който тялото ѝ се бори.
– Това не беше ли “бременна”?
– Не, “бременна” е когато вътре в нея расте друг човек. След като е капитулирала доброволно и нашественикът е бил приет вътре с голям кеф, за ...
– Мисля, че в човешкия свят го наричат “болна”. Означава, че вътре в нея има нашественик, с който тялото ѝ се бори.
– Това не беше ли “бременна”?
– Не, “бременна” е когато вътре в нея расте друг човек. След като е капитулирала доброволно и нашественикът е бил приет вътре с голям кеф, за ...
284
3
– Това ще бъде последното ти интервю, Аделина. Реших да бъде с мен, тъй като в крайна сметка аз съм този, който състави и определи условията по договора. Ти пък се съгласи с тях и мога да твърдя с пълна увереност и неоспоримо удовлетворение, че изпълни съвестно всяко едно изискване. Предполагам, че ...
268
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
