Algol
144 резултата
До най-близкия ми и скъп приятел:
Здравей, мой скъпоценен и незаменим приятелю!
Пише ти твоето досадно главоболие, което постепенно, но неминуемо започва да отшумява. Дано! Искам да ти кажа колко много ми липсваш, и как след теб остана празнина, която с нищо не мога да запълня. Няма достатъчно силно ...
  719 
  868 
Бориен
–За нищо на света няма да облека тая формоменяческа гадост! Не ме интересува колко е здрава и каква невероятна защита ще ми осигури. Имам си принципи, по дяволите! Откакто се помня се боря с тия изроди, а сега ми нареждат да ги приема като част от себе си. Е, няма как да стане. Не съм дете, з ...
  346 
Ирник
Защо се раждаме и защо въобще съществуваме? Вероятно хората изпаднали в най-дълбоката дупка на отчаянието си започват да се замислят над въпроси като тези. Сигурно си мислят, че не съществува по-силна болка от тяхната, че щом като им се случват тъй ужасни неща са прокълнати или пък просто им л ...
  383 
Нилара
–Лион, искам да ми докладваш за всичко случило се най-подробно.
Генерал Вилемира Краева не можеше да си намери място от гняв. Твърде неочаквано, твърде бързо се развиха събитията, които събраха висшите кадри на армията в кабинета на временно изпълняващата длъжността върховен главнокомандващ в ...
  425 
Ив
–Мислех, че сте в Централата. Какво ви накара да дойдете тук?
Младият граф Егберт не си правеше труда да любезничи излишно. Както обикновено, мина директно на въпроса който го интересуваше. Четиримата вървяхме към лагера и по-специално към къщичката, в която се помещаваше командният център на Сев ...
  378 
Елмир
"Хей, спяща красавице! Ставай, нуждая се от теб!"
Предполагам, не беше най-добрият начин за събуждане на млада дама, намираща се в деликатно положение, но в момента нямах друг избор. Налагаше се да бъда тих, направо безшумен ако исках начинанието ми да завърши успешно.
Арлена се размърда в лег ...
  417 
Амир
"Спри да се съпротивляваш! Ела при мен! Нуждая се от силата ти!"
"Не! Никога! Мразя те! По-скоро бих умрял!"
"Не бива. Все още не е дошло времето ти. Ако не побързаш, обаче, моето ще изтече."
"Така ти се пада! Ти си чудовище! Не познаваш човечността! Не знаеш, какво е! Да нямаш, а да искаш пове ...
  393 
Ирник
–Това е момичето ми! Давай, не спирай! Отново! И отново! И отново! Прекрасна си когато си бясна. Жалко, че нямам възможност да се изправя, за да се присъединя към теб.
–Не бива да се вълнувате, учителю. Слаб сте. Почивайте си и се възстановявайте. Аз ще се погрижа за него.
Можеше да се каже, ч ...
  372 
Рев
–Защо не спиш, редник? Късно е, а утре ще бъде тежък ден.
–Точно затова, майоре. Преди важни битки винаги ме мъчи безсъние. Не се безпокойте, по никакъв начин няма да повлияе на бойните ми умения. Аз съм Арлена, между другото. Арлена Оукхарт.
Арлена Оукхарт. Жената-воин, регистрирала най-голям б ...
  391 
Арлена
–Генерал Ендел, сър! Търсят ви спешно от Щабквартирата! Твърдят, че от няколко дни безуспешно се опитват да се свържат с вас и че става дума за генерал Харлан.
Форел Ендел се намръщи и въпреки нежеланието си да ни остави забързано се насочи към телекомуникационната централа. Знаех, че Елмир щ ...
  414 
Елмир
– Арлена, не искам да умирам!
– Не ставай глупав, Елмир! Разбира се, че няма да умреш! Смъртта е твърде леко наказание за мръсник като теб.
Никога не съм вярвал, че ще се стигне дотук. Че аз - водачът и най-даровитият от омегите ще скимтя като изритано пале докато кръвта ми бавно изтича. Че ще ...
  410 
Вилемира
–Не отива на една дама да стои сама край огъня, не мислиш ли?
Големите тъмносиви очи се вдигнаха към мен и в тях като че се разгоряха още по-ярки пламъци от тези, край които седеше тя. Толкова много изящество, събрано в едно човешко същество. Не вярвах, че е възможно онези ужасни експеримен ...
  385 
Бориен
Какво прави хората войници? Някои влизат в армията, защото не им е останало нищо, което да придава смисъл на живота им. Търсят отмъщение, опитват се да заглушат гласовете на самообвиненията, да притъпят болката. Те са толкова силни, колкото силни са ръководещите ги деструктивни емоции. Нилара ...
  442 
Нилара
-Полковник Ферум, какви са заповедите ви?
Не мисля, че бих могла да крещя по-силно. Канонадата, която заглушаваше гласовете ни не спираше дори за миг. Обстрелваха ни по земя и от въздуха, а местността, в която се намирахме представляваше широко и равно поле. А казваха, че на запад щяло да е с ...
  379 
Ирник
Мразя ви! Мразя ви с всяка клетка от тялото си, която в момента агонизира от нечовешкото страдание, на което е подложена. Мразя ви с всяко вдишване и издишване и с всеки удар на сърцето си. Някой ден ще ви унищожа всички до един, но повярвайте- няма да ви даря милостива смърт. Ще страдате и ще ...
  404 
Арлена
-Колко още?
-След малко ще стигнем. Защо си толкова нетърпелива?
-Развълнувана съм от предстоящата ми среща с новия враг. Не може ли?
-Мислех, че единственото което те интересува е как да се избавиш от мен и да се върнеш при своя мрачен майор. ...
  384 
Форел
- Всички ли са тук? Добре, значи е време!
Денят започна повече от отвратително. Събудих се с болки в гърба и левия крак. Старите ми травми напомняха за себе си при всяко влошаване на времето. А на пролетта не може да ѝ се има доверие, особено като става въпрос за месец март. Ето - днес стартир ...
  447 
Нилара
- Бориен, благодаря ти че откликна на молбата ни! Хубаво е да знаем, че все още си част от отбора.
- Форел, Рев също е. Просто в момента е разстроен, че му се налага да промени рутината си. Знаеш, ако се задържиш за малко по-дълго време на дадено място започваш да го възприемаш като дом ако р ...
  449 
Рев
-И двата ли? На какво прилича това? Ами ако точно ей сега ни се наложи да предадем съобщение, а нямаме нито един самолет на разположение? Къде бяхте, идиоти? Вие сте охрана, по дяволите! Защо охраната не е при обекта, който охранява, а се шляе където ѝ падне?
-Съжаляваме, сър! Майор Стоик, сър! ...
  356 
Ирник
Чудеса действително се случват. Сигурен съм, че дори да е за пръв и последен път в живота ми, си е заслужавало. Не говоря за първичното удоволствие от отдаването на нисшите потребности. Не, това няма нищо общо. Вярно, че в момента се чувствах по-добре отвсякога и гледката, която ми се откриваш ...
  404 
Марго и Кристин
- Е, хайде! Не гледай така стреснато, де! Ако нямаш нищо против нас и ние няма да имаме против теб.
- Марго, мисля че е смутен, защото сме голи.
- Колко глупаво от моя страна да си въобразя, че е защото подпалихме гората и изпекохме живи двеста души? Честно, понякога направо ме изумя ...
  484 
Елмир
Колко е хубаво да вдъхнеш аромата на свободата с пълни гърди! Мирише ми на пролет и сладкиши. Явно съм закъснял за последното раздаване, но аз така или иначе играя различна игра. Там залогът е много по-висок, а правилата се менят динамично.
Да видим... Малко на юг и малко на север. На изток са ...
  396 
Нилара
Ще я науча аз нея! Как смее да тръгва с моя Ирник! Откъде, по дяволите изникна! Но защо ли се учудвам, ясно беше че няма да си седне на задника и да си трае в лагера. Просто не го разбирам. Той взе нея, вместо мен. Защо? И аз искам да знам истината, защо просто не ми я каза? Не, това което ми ...
  343 
Арлена
Ирник действително ги контролира. Тази привидно хаотична сбирщина от изроди му се подчинява безпрекословно, а той не отронва и думичка. Изглежда напълно спокоен, уверен и решителен. Никога не съм го виждала такъв в боя, но докато се обучавахме заедно в тренировъчния корпус демонстрираше хъс д ...
  291 
Елмир
По дяволите! Арлена и Ирник са заобиколени от огромна тълпа химери! И те ги отнасят надалеч от тук по-бързо, отколкото предполагах. А Рев и Нилара са напълно невредими.
Няма да бъда от полза на отряда на полковник Ферум. Не съм дошъл за това. Но пък мога да опитам онова, в което ме бива най-мн ...
  398 
Майорът и братовчедка му стояха и не предприемаха нищо. Виждах прекрасно как шари погледът на опитния воин, как търси слабо място, в което да удари, как си набелязва няколко и въпреки това изобщо не изпитвах и капчица съмнение, че би могъл да ме победи. Откакто станах едно с формоменящите хибриди, в ...
  395 
По принцип не съм многословен, обаче като стане дума за войната мога да обяснявам надълго и нашироко принципи, стратегии, тактики... Не, че на някого би му било интересно, но нали все пак ме питате...
Добре де, добре! Да го кажем така-предпочитам да съдят за мен по действията, а не по думите ми. Каз ...
  539 
-На нас се пада нелеката задача да разузнаем този път, затова и трябва да се постараем. Веднага, щом се приземим започнете да търсите укрития, достатъчно тесни за да не могат да проникнат в тях броненосци. Отрядите на Ален, Мирко, Дарий и Бориен ще се погрижат търсенията ни да са достатъчно дълги и ...
  390 
Арлена
-Майор Стоик, сър! Разрешете да говоря, сър!
Няколко глави се завъртяха и погледите на командирите, които щяха да водят атаката се впиха в мен. Мъжът, към когото се обърнах, също ме погледна. Тъмнокафявите му, почти черни очи като че не изразяваха нищо повече от студено безразличие. Тънките м ...
  471 
Измамно... Всяко едно усещане е измамно. Тази вечер нищо не е истинско. Дори и очевидното. Мисълта препуска, не чака и не бива догонена. Сетивата избухват в очакване - нетърпеливо вълнение преди кулминацията. Шоколадово кадифе обгръща бавно земята, но сребърното кълбо размахва предупредително показа ...
  353 
Родена с огнена душа,
с ковано в пламъци сърце.
Чертая своята съдба
с едничките си две ръце.
Страстта - приятелка добра ...
  435 
Тежка ноемврийска тъма неумолимо хваща в капана си тръпнещия ден. Свирепи вихри разпростират костеливи ръце над хоризонта. Отвъд пределите на видимото се пробуждат сили, недостъпни и необясними за смъртните. Хищници излизат от дневните си убежища и се притаяват в очакване. И аз излизам. Бавно пристъ ...
  308 
-Чакъров пристигна. Иди да го пресрещнеш и го доведи право тук!
Станислав Симеонов кимна и изхвърча от офиса си. Делян Алексиев стоеше неподвижно и привидно спокойно, но цялото му същество бе в пълна бойна готовност. Все пак имаше срещу себе си бивш затворник, извършил два опита за убийство.
-Не ме ...
  511 
"...- и аз съжалявам, задето не успяхме да го възпитаме добре.
-Добре ли, Вълкане? Ние отгледахме звяр в човешка кожа! Никога не съм предполагала, че е възможно да съществува същество като него. Той унищожи най-прекрасното, което имахме. Малкото ни цвете. Слънцето на дните ми. Откакто умря Мариана с ...
  389 
-Мислех, че сме се разбрали по въпроса за срещите ни, Алексиев. Не можеш да идваш в централата когато си поискаш.
-Така е. Но имам важна информация. Възстанових част от записа от подслушвателя в стаята на майка ти. Искаш ли да го чуеш?
-Искам, но не тук. Да отидем другаде.
-Не беше ли кабинетът ти з ...
  474 
-Кажи ми, защо според теб империите винаги са били лошите в човешката история?
Емилия Чакърова имаше особено "приятния" навик да се промъква незабелязано зад гърба на някого, с когото ѝ предстои разговор или спор. Тази тактика обикновено ѝ даваше предимство в началото му, а ако внушеше достатъчно ре ...
  383 
-И това ако не е най-великият полицейски инспектор на всички времена!
Станислав Симеонов бавно се обърна по посока на познатия глас и изгледа преценяващо притежателя му отдолу нагоре.
-Добра вечер и на теб, втори най-велик! Какво търсиш в тая дупка по това време, Деляне?
-Че какво му е на кръчмето, ...
  436 
-Едно едничко нещо се изискваше от теб! Да държиш Атанас далеч от Елисавета. А ти и това не можа да свършиш като хората! Знаех си, че нямаш и капка разум в русата си глава! За какво ми беше да се захващам с теб!
-Скъпи! Не го мислиш наистина! Толкова ни е хубаво заедно. Нали? А сега всичко ще се про ...
  416 
Атанас Чакъров познаваше отлично значението на думата "класа". Като роден със сребърна лъжица в устата, той живееше за да се наслаждава на живота. В моментите, в които не беше погълнат от любимите си машини, се отдаваше на човешките си слабости с пълна сила. Хазарт, алкохол, жени...
Но никой не би п ...
  366 
Предложения
: ??:??