Avis

369 резултата

* * *

Ще догори последната искрица
и огънят ще се превърне в дим.
Надеждата - красива бяла птица,,
ще се изгуби в път непроходим.
Часовникът ще спре да отброява ...
1.2K 6 14

* * * *

Ще се завърна там, където бях
преди ръцете ни да се докоснат.
Когато не изпитвах лепкав страх
и не измъчвах Теб и мен с въпроси.
Когато само поглед бе ми нужен, ...
905 4 9

Писмо до моят ангел-хранител

Понякога забравям, че те има
и вкопчвам се във някоя тъга.
Смалявам се... До незабележимост.
И скривам се от всичко във света.
Душата си натравям с вредни мисли, ...
1.9K 5 7

Синята книга

Помня как във косите ми рошави дишаше детството.
Помня диви поляни със гъби и билки чудати...
Помня синята книга – най-скъпото свое наследство...
Помня нежната сила, с която ме гушкаше тате.
Помня строгия поглед под белите вежди на дядо ...
1.4K 4 11

И още, и още...

Заменям една измислена радост
за две сълзи – ама съвсем истински.
К. Кондова
Заменям един тристаен разкош
и няколко шумни съседски скандала ...
1.1K 6 9

****

Все повече ми се мълчи
и все по-често ми се слуша.
Потъва ми се... Във очи,
в които не вирее суша.
Лицето ми погалва хлад - ...
949 4 13

Белите ангели

Ето там - на завоя, до стълба с ръждясали длани,
на върха на баира, отмил тебеширите детски
идват те - неми ангели с бели криле изподрани
от далечния път между сивият студ и Надеждата.
Те раздират небето със своята преданост чиста ...
1.7K 3 8

Чувства

Опитомявам страхове
и зад гърба си ги складирам.
От тъжните си часове
любов на капки дестилирам.
Кроя си радост от парче, ...
833 2 5

Прощална Неделя

Ще трябва да простя и аз. Ще трябва.
Тъгата ми преструва се, че спи.
Аз знам, че тя е будна. Не забравя.
Неделя е. И някой ще прости
на някого... И слънце ще изгрее ...
783 3 5

* * *

"От кой се криеш?"
* * *
От себе си се крия. От Тъгата.
От липсата на обич. И защото
нагарча ми вкусът на Самотата ...
760 7 6

Червена приказка

Тя:
Какво ли съм си мислила не знам,
когато хванах пътя към гората.
Не бе ме страх от вълчия капан.
Навярно имах нужда от разплата. ...
1.5K 9 13

* * *

Тук светът е по-тих и добър.
Тук поеми дърветата пишат.
Тук вали... Но не искам чадър.
Сякаш бог между клоните диша.
Тук клавишите на дъжда ...
902 2 8

* * *

* * *
Ще бъде чисто и добро.
Като снежинка бяло.
Ще носи името на Бог.
Ще бъде одеяло ...
668 2 6

* * *

* * *
нужен ми е логопед
не мога да казвам
обичам те
Мартин Спасов ...
961 13 13

До скоро!

С усмивка ще те пусна. Знам, че ти
отново ще се върнеш тук след време.
И ще разроши моите коси
гальовен вятър... A вълни солени
ще плискат във лицето ми прохлада... ...
943 5 10

Стихотворение без заглавие

Ще го напиша... Като стих без име.
Ще го попивам в клетките безмълвно.
Ще го потапям в чашата със вино.
Ще вдишвам аромата му до съмване.
От погледа му ще събирам истини. ...
1.2K 7 16

По пътя към сърцето ти изстинало

Ще бъде трудно, тъжно... и навярно
безсилна ще се чувствам неведнъж.
С несигурност ще стъпвам, много бавно...
Ще ме препъват спомени от дъжд.
Отминал гняв у мен ще се надига, ...
1.1K 7 6

* * *

Дрехите,
които не облякохме.
Думите,
които си спестихме.
Песните, ...
2K 7 6

Следва продължение...

За слънцето ще пиша... За цветята.
За бабата, продаваща гевречета.
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда, ...
1.1K 2 10

Още тишина

Ще помълча...
Ще скъсам всички думи
преписани от дланите ми тъжни.
Ще полетя за няколко секунди
или по-дълго – докато се стъмни. ...
1.8K 12 7

* * * *

* * *
> Когато попиташ някого как е, чуваш ли отговора?
> Пепинка ("Бавен танц")
Усмивката е само връхна дреха,
през някой тъжен седми ден ушита. ...
1.4K 12 13

Безмълвно*

Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...
1.9K 11 11

Петък

Стига с тази тъга! Съблечи я от себе си вече.
Виж дърветата вън как поклащат листата си есенни.
Някой своите летни илюзии гони далече.
Друг складира си радост попътьом - усмихнати кестени.
Стига с тази тъга! Виж децата във двора на знанието. ...
1.8K 7 6

Заръка

Нека бъде любов! Безусловна, красива и трайна!
Нека силно искри във очите и топли сърцата!
Нека няма ви живота ви болки, тревоги и тайни!
Ако има сълзи – то от щастие да са проляти!
Нека бъде любов! Всеотдайна, добра, търпелива... ...
1.7K 5 5

Римуване на Самотата

Римуване на Самотата
10,00 лв.
3.1K 5 5

* * *

> Трябва да съм силна, силна, силна!...
>
> К. Кондова
* * *
Отдавна кожата ми загрубя ...
1.3K 15 14

Ключът

Светът се промени. Не му се сърдя.
Завърта се все по-егоистично.
Туптят сърца уж живи, пълнокръвни,
но някак уморени да обичат.
Минават хора призрачно и тихо ...
1.2K 13 8

Четириточие

Колко много променят ни датите...
Разпиляват ни като срички.
Вече можем да бъдем всякакви –
и човечни и безразлични.
Или може би е от тъгата? ...
1.3K 5 9

Последната Неделя на годината

Мълчи. За равносметка ме подсеща.
И с тази много бързо се разделям.
Довчера със шампанско я посрещах,
днес буди ме в последната Неделя.
И аз мълча. Какво ли да пресмятам? ...
1.1K 9 12

Мълчаливо стихотворение

Така се раждат плачещите стихове -
от болката в пресъхнали очи.
Когато във душата ми най-тихо е.
Когато даже вятърът мълчи.
Листата на Октомври нямат цвят. ...
1.4K 12 14

Стихотворение за Съдбата

Колко много тъга се изля
от очите ми пъстри...
Колко стихове в тази тъга се удавиха... Помня.
Сякаш само до вчера бях тази, която прекръсти
Самотата на свойта последно залепена стомна. ...
2K 4 8

Когато всяка болка превали

Да се строшиш на сто милиона късчета.
В една сълзичка да се побереш.
Да замразиш две думи върху устните
и спомените си - да погребеш.
Да ходиш като сянка между хората, ...
1.4K 12 8

Сбогуване с ненужните тъги

Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи.
Бе старо, търпеливо и добро.
А Времето стоеше помежду ни...
Не помня всички нишки от кълбото, ...
1.2K 11 12

* * *

Моят най-труден път за вървене...
В този край все тъгата ме връща.
Оправдавах се с липса на време
да отида в познатата къща.
Всъщност нямах не време, а сили. ...
1.2K 3 11

Възкръснали думи

Здравей, Любов,
днес ти пиша, защото
своя възел от чувства развързах.
Знам, че искаш да скъсаш писмото,
но те моля, за Бога... не бързай! ...
1.6K 9 7

* * *

В зеленото на моите очи
все още онзи тъжен спомен диша.
След счупено - лепеното личи
и връзвам си ръцете да не пиша.
Сърцето ми все още има пулс, ...
3.6K 33 22

Предпролетно

„Твърде рано е още!” – шепти Февруари
и намръщено гледа снега.
Пролетта е далеч, но ей-там минзухарите
се усмихват напук на студа.
А пък аз до прозореца тихо седя ...
956 5 10

Прошка

Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил?
Измиват ли се със едно „Прости” ...
1K 8 7