Eipril
1 388 резултата
Беше толкоз отдавна...
Бях малък, но помня деня,
когато в лятна омáра
пред нашата пътна врата
спря привечер циганка стара. ...
  273 
не мога да се освободя
от рѝмите (ранѝмите)
от приятелите - мнѝмите
от тежестта на годините...
не мога да се освободя ...
  247 
***
и човещинáта
уби я парáта...
  180 
***
Помни, че никой не е по-велик от теб и че ти не си по-велик от другите!
  379 
***
И е ясно, че няма да върнем
пропилените дни, часове.
По-добре сега да ожънем
оцелелите в дъжд класове.
Семената на сухо да свием, ...
  210 
***
Животът е безмилостен татуировчик. Всеки получава от него безплатен татус. Рано или по-късно. По желание или без. Независимо от житейският си статус.
  459 
От жълтите павета заслепен,
за хората забрави в този ден.
Сега е друг той - променен
и все сериозен, все вглъбен.
Не го закачайте, не го търсете! ...
  302 
Колко сладко е да бъдеш сам,
да чуваш само свойте мисли.
И те ефирни, като в храм
да бъдат лек за болната душа.
Не чувстваш липсата на хóра, ...
  302 
Наближава полунощ. Излизам на терасата. Мъглата под нея прилича на бездънно бяло езеро. Уличните електрически лампи просветват, като златни рибки излезли на повърхността на езерото, за да изпълняват желания. Всички хора вече спят. Помислих си: "Сигурно тези златни рибки изпълняват желания само насън ...
  287 
В мъгливото
утро стърже лопата.
Някой чисти сняг...
  407 
Кой вятър ме довя до тук,
до преспите на бяла безнадеждност?
Към тях дали съм крачил бавно,
дали съм ги желал и търсил?
Или съм бягал, падал, ставал... ...
  402 
Вироглав съм казват всички,
затова се казвам Своенрáв.
Хулят моите привички...
Ясно. Искат да умирам прав.
Клюмоглáв да стана искат, ...
  383 
В църквата е пусто.
Жена събира
изгорелите свещи.
  495 
Рибарят улови
първата си риба.
Вълнѝ в езерото...
  474 
На вратата някой чука,
със брада и очила.
Дядо Коледа е тука,
търси малките деца!
пр: Чук - чук - чук, ...
  907  12 
Сóвата не спи.
Зовé някой в нощта.
Събуди и мен...
  453 
Как утрото е тихо
и сърцето ми пее
забравена песен,
забравен рефрен
от детството мило, ...
  392 
Мъглата бавно се разпуква,
лъчи от светлина прозират.
След тях надеждите ми хукват,
последни винаги умират.
Просветват в ледения мраз ...
  489 
Пустинята се отрече
от водата
заради Слънцето.
  367 
Овдовяла е Вярата.
Толкоз много съпрузи смени...
Високи и ниски,далечни и близки.
Беше смях, бяха сълзи...
И последният тъй си замина... ...
  222 
***
Винаги има поне още един изход. Потърсете го!
  472 
Вятър лèден пак се мръщи,
гладен е за още зима.
С дядо, баба вкъщи
пак до печката сме трима.
Иска май при нас да влезе, ...
  446 
Чешмата отвън
замръзна. Врабче кацна
в коритото ѝ...
  434 
***
Да се бориш с глупак е все едно да се състезаваш в бягане с препятствия, където винаги се удряш в първото и спираш.
  205 
В топлия дом
засвѝри пак цигулка.
Бездомник я чу ...
  391 
***
Жената е топло море. Потопете се в него, дори да рискувате да бъдете ухапани от многобройните хищници, които се крият в дълбините му.
  434 
... и този сняг, защо дойде,
нечакан гост от път далечен.
Решил на прага ми да спре,
наметнал бялото елече.
Добре дошъл е, щом е тих. ...
  383 
Есенен вятър
прелисти романа ми...
Прочетен е... Край!
  458 
Дъждът намокри
и старият римски път.
Изтри стъпките...
  643 
Накацват ме спомени,
оловни пеперуди.
От рудника на времето отминало
долитат... Една по една...
Натежават в деня ми ...
  379 
Разкъсват се тънките нишки...
Увиват се около метличините
на безпощадна метла.
Възрастни паяци се разбягват.
Тичат към съседен ъгъл. ...
  430 
***
Огледалото е безсмислена вещ, когато в него виждаш едно и също нещо.
  423 
Рошко, бабиното куче,
на магаре все се прави.
По леглото пак се суче,
че е куче май забрави.
На шосето се въргаля ...
  456 
***
Във всеки боклук има малко съкровище. Заслужава си да се изцапате и да го откриете.
  442 
В църквата...
Архиереи в позлатени одежди
водеха празнична служба...
Строги,намръщили вежди,
сякаш бяха там по принуда. ...
  492 
Перцé от гълъб
кацна в дланите ми.
Още е топло...
  455 
Изплува от морското дъно
ранена от обич русалка.
Приседна на нощния пясък,
косите си руси разплете.
В хорската глъч се заслуша... ...
  354 
***
Животът е сън, от който се събуждаме когато заспим завинаги.
  418 
Дъждът ме целува,
мъглата ме гали.
И все ми се струва,
дете съм на хáли*.
Дошли отдалече ...
  399 
Той имаше мечта. И не една...
Обичаше Родината любима.
Остана в своята страна,
с жена и с двете си деца.
И вярваше, че с честен труд ...
  500 
Предложения
: ??:??