exuded (Владимир Георгиев) - Произведения

Персона нон грата

Дадоха ми персонална пенсия.
Първо го чух по радиото. Отворих нета, гледам по сайтовете – вярно, бе! Дали са ми персонална пенсия.
Нито знам защо, нито знам кой. Ама пише – по предложение на министър е станала тая работа. После цялото правителство е взело решение чрез вишегласие и консенсус. И накра ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2018-04-05T01:21:57+03:00 810 4 5

Сън

Много дълго продължи този сън. Като нишка от някаква плетеница – усукваше се, диплеше свои форми, после се обръщаше, влизаше в други образувания и накрая вече всичко се объркваше в хаотична безредица, красива и плашеща едновременно.
Сънят рисуваше живота му такъв, какъвто той не искаше да бъде. Паяж ...

exuded

Проза » Разкази

2018-03-31T21:51:16+03:00 780 2 4

Кошмари

Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...

exuded

Проза » Разкази

2018-03-28T02:43:25+03:00 825 4 5

Видеонаблюдение

Жената беше грозна, но очевидно се гордееше с това. Боядисаната ѝ коса не се развяваше, а стоеше като ламаринена, нащърбена отдолу и заострена, за да причинява болка на раменете ѝ и на мъжките погледи. Беше достатъчно рядка и сплъстена и нямаше как да служи за украса или отопление, но можеше да се п ...

exuded

Проза » Разкази

2018-03-24T01:09:02+02:00 1.5K 2 6

Вечеря

Поканиха го на вечеря. Изглеждаше унил и съвсем запуснат – кръгли тъмни петна около очите, зле обръснат, отвеян и тъжен.
– Няма да дойда – каза. – Зает съм.
Отри ръце в сивото си сако. Беше му широко.
– С какво си зает? – попита го приятелят му. Бръкна в носа си по навик – винаги правеше така при уч ...

exuded

Проза » Разкази

2018-03-17T23:20:25+02:00 1.1K 4 8

Покрив в небето

Кранът бавно повдигаше някакви масивни железа. Работниците се бяха насъбрали под стрелата и внимателно наблюдаваха.
– Хюнебеците няма да стигнат – каза мършав и висок беловлас мъж. Повдигна предпазната шапка и се почеса по главата. – Трябва да поръчаме.
– Ще стигнат – възрази по-младият до него. – И ...

exuded

Проза » Разкази

2018-03-15T13:23:49+02:00 1K 2 6

Високите заплати

Записки по българските медии и евротоалетни
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени к ...

exuded

Журналистика » Фейлетони

2018-03-10T17:25:10+02:00 2.3K 2 11

Време за обяд

Съсухреният и сбръчкан мъж, който седеше на объл камък до изсъхнало дърво, беше земеделец. Когато поостаря, остави нивите и кърската рбота и се захвана с овощарство. Садеше фиданки през пролетта и есента, ашладисваше, посещаваше градините наоколо, за да дава съвети, да пръска срещу вредители, да про ...

exuded

Проза » Разкази

2018-03-09T14:43:39+02:00 969 5 5

Страхове

Хубаво вали. Снегът не е нито на парцали, нито на топчета като суграшица. Ситен е – бръчки на млада жена, остър – език на млада жена, и красив като млада жена. Прави пакости и едни го ругаят, други му се възхищават.
– Проклетия! – ръмжи Симчо. – Това чудо няма да спре никога!
– Ще спре – опровергава ...

exuded

Проза » Разкази

2018-02-28T11:12:08+02:00 866 3 3

Истинска приказка

Върху печката къкреше кисело зеле. Бабата дремеше в леглото, внучето играеше на пода с дървено влакче, по инкята говореха нещо. Навън снегът се беше натрупал почти до прозореца.
– Нека да погледаме малко телевизия! – помоли внучето. Беше червенобузо пет-шестгодишно момче с избродирано червено конче ...

exuded

Проза » Разкази

2018-02-23T23:13:47+02:00 849 5 8

До козирката

Съвсем встрани и някак неуместно
Стоеше младият човек.
Дъждът пердаши силно и отвесно.
Не бе валяло тъй от век.
А спирката бе твърде тясна ...

exuded

Поезия » Друга

2018-02-19T00:05:44+02:00 671 2 4

Евгени

У тях цареше спокоен хаос, такъв, какъвто посетителят помнеше от детските си години при дядо и баба. И точно както в детските му години в двора имаше млад орех, който още не връзваше, зле поддържана градина с тараби, дървени греди за рязане, малко изоставен пясък – да има за всеки случай, – празен к ...

exuded

Проза » Разкази

2018-02-17T02:09:44+02:00 816 5 5

Криптозаплата

Шефът обяви, че след Нова година ще ни плаща заплатите с криптовалута.
– Това е модерно – поясни той. – И доста по-изгодно за вас. Ще станете част от световната финансова система и ще може да пазарувате във всяко кътче на планетата само с едно щракване.
Зарадвахме се. Досега получавахме заплатите си ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2018-02-07T19:40:56+02:00 1.1K 7 17

Пехливанин

На Нестор жена му беше пехливанка. Така казваха всички.
Не знам какво точно значи това, но веднъж му изсипа цяла кофа кюмюр върху главата. Видях го с очите си, по това време се бях скрил в мазето и гледах списание с голи мацки. Затова реших, че и Нестор е пехливанин. Иначе нямаше да издържи толкова. ...

exuded

Проза » Разкази

2018-02-04T01:48:54+02:00 799 4 8

Барбекю

Стисна силно дясната си ръка, но не за да посегне с нея, а за да затвори гнева си. Обърна главата си в другата посока.
– Не искаш да гледаш ли? Това е нищо.
Беше ясен и слънчев, студен ден. В градинката имаше много майки, но само тази биеше детето си. Крещеше:
– Вечно си гладна! Мачки да те ядат! Яд ...

exuded

Проза » Разкази

2018-02-02T10:29:42+02:00 768 5 7

Трудовата сила – насън и наяве

„Близо 40% от производителите у нас докладват, че липсата на работна ръка възпрепятства растежа на бизнеса им, а постоянната миграция на хора в трудоспособна възраст допълнително засилва проблема. Това е един от сериозните притеснителни изводи от специалното изследване на Colliers International... п ...

exuded

Журналистика » Социални статии, Критични статии

2018-01-31T23:38:46+02:00 2.1K 2 24

Събор

– Какво да ти кажа? То не е за приказване. Ден да мине, друг да дойде. Настана едно такова време – препарирано, изкуствено, мъртво време. Гледа те право в очите и нищо не вижда. Опулено. Имах навремето един авер...
Полският фиат, измазан наскоро с кафява боя, едва лъкатушеше из кривите пътечки над с ...

exuded

Проза » Разкази

2018-01-26T23:06:21+02:00 771 4 3

Спирка за слизане

– Студено е, щипе.
– Но пък е свежо.
Нямаше вятър. Снегът беше още съвсем бял, клоните – черни и натежали, се мъчеха да стоят изправени и се поклащаха във въздуха, за да пазят равновесие; приличаха на клетници, обесени на стволовете на дърветата. Тук-там се чуваше лай, подранилите стопани на кучетат ...

exuded

Проза » Други

2018-01-23T16:34:41+02:00 1.1K 6 5

Покрай фонтана - 2

Военните получиха заповедта за издирване още преди сутрешния развод. Поделението беше вдигнато на крак. Имаха на разположение няколко бетеера и високопроходим камион. Войниците от сапьорския взвод се качиха набързо, взеха храна за два дни, не знаеха накъде отиват. Може и да беше учение. Другарите им ...

exuded

Проза » Разкази

2018-01-19T22:34:38+02:00 810 2 6

Покрай фонтана-1

Група цигани се мотаеха около фонтана; найлони, кашони и вестници се въргаляха един върху друг навсякъде. Единият циганин имаше чук и го размахваше без причина. Другият притежаваше длето, третият – шлайфмашина, около която се суетеше. Беше лято и въпреки че часът едва наближаваше девет сутринта, веч ...

exuded

Проза » Разкази

2018-01-13T18:16:21+02:00 1.6K 2 9

Срещу Нова година

На двайсет и осми декември в осем вечерта по булеварда имаше малко хора, автомобилите също бяха оредели. Автобусите се движеха по график. Погледна в електронния показалец на спирката – остават му десет минути и номер 76 ще пристигне. Той имаше нужда от този номер, за да се прибере вкъщи.
Десет минут ...

exuded

Проза » Разкази

2018-01-06T00:06:35+02:00 778 7 7

Новогодишна приказка

След Коледа заваля градушка. Изсипа се внезапно от сивото небе, после спря. Замълча и отново засипа – още по-ожесточена. Беше и топло, и лошо време. Нездраво. Като клисавия хляб от фурната, дето бабата все го пустосваше и затова сама си месеше питките.
Дядото на Васил наричаше това време болно.
– Ва ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-29T21:18:45+02:00 883 3 8

Кръвопускане - 13

Влязоха в автомобила. Тя трепереше цялата.
– Какво има?
– Не знам. Нещо лошо е полепнало по мен... Искам вкъщи.
Журналистката се гушна в него като коте. Косата ѝ още беше мокра.
Дъждът спря внезапно. Шофьорът пръскаше предните стъкла, за да вижда по-добре. Пусна парното на максимална степен. Знаеше, ...

exuded

Проза » Повести и романи

2017-12-26T20:13:09+02:00 1.2K 3 8

Кръвопускане - 12

– По-леко, ще ме блъснете! – сбута я касиерката на входа, поощрявайки мълчешком кучето си да я захапе. – Какво ревете? Дължите трийсет лева за входа. Аман! И докога все ще закъснявате с вноските? А? По-тихо, миличко! Чшт! Остави я да реве. Щом журналистите плачат, значи държавата е наред! Нали така, ...

exuded

Проза » Повести и романи

2017-12-24T00:24:24+02:00 802 3 5

Кръвопускане - 11

Прибра се в хотела и се хвърли в леглото. Нямаше желание да прави нищо. Нито да мисли дори. Да, знаеше, че прилича на автомонтьор с този сукман. Но дрехата беше спомен. А щом споменът е хубав...
„По-добре да ходя гола, отколкото облечена със спомени!“ Нещо такова каза приятелката ѝ.
Може да е права. ...

exuded

Проза » Повести и романи

2017-12-22T12:37:16+02:00 897 3 4

Кръвопускане - 10

Адвокатът влезе в офиса в осем сутринта. Момичето на рецепцията се изненада – шефът никога не идваше толкова рано.
– Двойно кафе, моля! – каза и се забърза по стълбите вместо да използва асансьора.
Тя се стресна. Отиде в кухнята и пусна машината. Тъкмо мислеше да направи кафе за себе си. Какво ли е ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-21T10:01:05+02:00 784 2 7

Кръвопускане-9

Съпругата на адвоката посещаваше Амстердам за втори път. Първият път бе съвсем млада – първокурсничка в института по туризъм. Бе пожелала лично да се увери в това, към което я насърчаваха родителите ѝ – да отиде да учи в Нидерландия. Образователните такси били пренебрежимо ниски, животът – съвсем ев ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-14T23:59:55+02:00 746 4 3

Кръвопускане-8

Прокурорът излезе от кантората доволен. Проведе няколко разговора по телефона, докато крачеше зигзообразно на улицата с широки и бавни крачки; на висок глас даваше инструкции, нареждаше. Опасяваше се, че срещата ще приключи по-зле. Този адвокат е опасен, но мекушав. Сигурно е влюбен в журналистката. ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-13T01:01:05+02:00 879 5 5

Кръвопускане - 7

Прокурорът дойде навреме. Настаниха го в заседателната зала. Подразни се от статуетката на Темида. Имаше само две кристални чаши с вода върху махагоновата маса, ако изключим дърченото чукче с поставката по средата.
– Добър ден – поздрави го адвокатът от вратата. – Добре сте дошъл.
Здрависаха се.
Сед ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-08T19:33:20+02:00 969 4 8

Кръвопускане - 6

Очакванията на журналистката не се оправдаха. Тя се надяваше, че бързо ще си намери друга работа. Имаше добро образование, владееше и английски език. Това, че телефонът ѝ изведнъж замлъкна, го отдаваше на злите слухове, които са тръгнали като мрачен облак след мълвата за уволнението. Те те преследва ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-07T12:44:16+02:00 1.1K 3 2

Кръвопускане-5

Точно в осем и петнайсет лъснатата черна лимузина стоеше пред портата на къщата. Беше мрачен ден, едва се разсъмваше, а може ми нямаше да съмне изобщо – небето беше паднало ниско и нямаше сили да стане. Шофьорът не побърза да спре двигателя – нека кабината се постопли още. Шефът му не обичаше да нос ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-05T13:37:08+02:00 780 4 4

Кръвопускане-4

Минаха няколко седмици. Изля се много дъжд. Съобщиха за наводнения. Пътищата станаха хлъзгави, катастрофите се увеличиха, автобусите закъсняваха; човешкият свят започна да нервничи.
Адвокатът си мислеше, че времето въздейства на хората не толкова с променливостта си, колкото със своята неизбежност. ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-03T22:39:49+02:00 863 4 9

Кръвопускане - 3

Върху предното стъкло зарониха капки. Чистачките се включиха автоматично. Фаровете осветяваха мокрия път.
– Цял ден се кани да вали – констатира шофьорът и погледна в огледалото. – Шефе, не те очаквах, признавам си. Обаче ме завари подготвен, а? Червена точка за мен!
Адвокатът мълчеше и гледаше през ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-02T11:01:59+02:00 748 3 4

Кръвопускане-2

Да, това момиче имаше нужда от собствена реалност.
Но той притежаваше аристократични навици, с които умишлено се отдалечаваше от реалността. Пушеше лула понякога. Обичаше камината. Четеше Достоевски. Шекспир. Всъщност в библиотеката си имаше всичко издадено от тези двама автори. И Ницше, разбира се. ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-01T15:09:37+02:00 840 4 4

Кръвопускане-1

Върволица от хора. Начумерени. Толкова рано, а мирише на печени кестени. Дали някой закусва с тях?
Онзи отсреща, на ъгъла прилича на луд. Тананика и иска пари. Минувачите го подминават – „Кой днес плаща за лудостта? Изборите за народни представители минаха. Пък и те не искаха пари, а гласове. Не че ...

exuded

Проза » Разкази

2017-11-28T23:27:47+02:00 963 4 2

Преди изгрев

Ако изгрееш
Ще се случи ден
И няма да вървя по тази улица
улична
Към пощенската станция ...

exuded

Поезия » Любовна

2017-11-23T22:12:11+02:00 553 3 2

Правото да бъдеш беден

Глобализацията и алчността родиха нов свят: този на вечния стремеж към богатство. Самата представа за богатство почти измести смисъла на успеха. Няма успех без богатство, всъщност единственото олицетворение на успеха е богатството.
Изчезнаха малките дюкянчета, в които дребните търговци продаваха мал ...

exuded

Журналистика » Социални статии

2017-11-22T23:15:36+02:00 1.9K 7 8

Обърнат многоъгълник

8.
Пушекът от лулата образува малки кръгчета.
– Стана, както предположих. – Болният човек стоеше сам в стаята и разговаряше със себе си. – Може би не съвсем: очаквах да вземе оръжието на стареца. Но защо му е всъщност?
Започна да се смее на глас. Приличаше на луд. Мина му през ума, че бившата му съп ...

exuded

Проза » Разкази

2017-11-21T13:29:40+02:00 1K 4 2

Давностно

Във входа имаме един стар ерген, който е още по-стар адвокат по бракоразводни дела. Реших него да попитам:
– Ти си човек с опит и много стаж – рекох, – трябва да знаеш всичко за давността.
Доволен остана от обръщението ми към него. Знаеше, че не мога да го понасям: той можеше да разведе очите, крака ...

exuded

Проза » Хумористична

2017-11-16T13:16:52+02:00 908 2 5

Пепа

Пепа беше много нахална. Тропаше на вратата и когато ѝ отвореха, нахълтваше вътре съвсем безцеремонно. А апартаментчето беше малко – тридесет и три квадратни метра и без тераса. Но пък бе топло и уютно. Имаше барплот, вградена в него мивка, шкафчета, малък кухненски бокс, пералня, хладилник. Съдомия ...

exuded

Проза » Разкази

2017-11-14T12:45:26+02:00 1.3K 5 7