exuded (Владимир Георгиев) - Произведения

Спор

В спора няма никакъв смисъл. Той не е предназначен за убеждаване, още по-малко за сближаване на позициите. Щом си стигнал до там да спориш с някого, положението ти е отчайващо. Вече си влязъл в капана на ожесточението, няма излизане от там. Това е война, госпожи и господа: така мислеше чистачът. Без ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-12T21:28:47+03:00 776 1 4

Затворен човек

Един затворен човек върви по тротоара. Той не вижда птиците, слънцето, оклюмалите жълти храсти и сухите погледи на хората около него. Не усеща палещите лъчи на отраженията на стъклата върху кожата си. Понякога изпитва чувства, които дотогава са му били чужди – усеща, че не върви, а лети, и колкото п ...

exuded

Есета » Социални, Граждански, Лични

2018-09-05T20:58:47+03:00 2.6K 6 3

Отарантулчване

Тарантулата обича мишки. Прави им капан и ги парализира с отровата си. Те висят уплашени и беззащитни, омотани в паяжината му, и чакат смъртта си. Понякога биват изяждани още докато са живи.
И птици обича тарантулата. За тях бродира най-здравата си мрежа. Те летят свободно във високите клони, играят ...

exuded

Есета » Социални

2018-08-29T00:26:18+03:00 1.3K 3 4

Суета като егоцентризъм

Суетата е грях донякъде. Но се възприема като естествен плод на човешкото несъвършенство и на потребността или себе си чрез другите да означаваш или друг чрез себе си – и двете вършат лоша работа. Защото суетата е винаги насочена навън и не се родее със самолюбието, а с егоизма в естровертния му вид ...

exuded

Есета » Социални

2018-08-18T16:15:44+03:00 2.2K 5 5

Чат по скайпа

Разтри слепоочията си и остави очилата на масата. Свали горнището на пижамата и облече поло – черно и стегнато. В огледалото видя мъж малко над средната възраст, погрозняващ, но приличен и доста тъжен. Усмихна се и задържа така цели две минути, за да свикне. Трябваше да използва тази гримаса след ма ...

exuded

Проза » Разкази

2018-08-09T23:47:04+03:00 745 6 14

Конюшните като културна ценност

Царските конюшни в центъра на София, същите, които скоро горяха, били културна ценност. Непризната досега. Допускам, че са били запалени, за да ги признаят най-сетне – нещо като „Изгори, за да светиш!” (режисьор Н. Чернев, 1975 г.). През 2016 г. в Пловдив изгоря тютюневия склад, вдъхновил Димитър Ди ...

exuded

Журналистика » Други

2018-08-04T09:24:08+03:00 2.3K 2 19

Наличният човек

Той винаги е в наличност.
Рядко го търсят, защото не може да върши почти никаква работа, но въпреки това знаят, че е налице. Той съществува. Потрябва ли, ще възникне. И затова го търпят – като сечиво, което ако е ненужно, поне не пречи и не създава главоболия. Това също е достойнство: най-вече на ли ...

exuded

Есета » Социални

2018-08-02T23:45:30+03:00 1.4K 2 7

Сделка

Седна на края на пейката. Дървенените летви, занитени с ръждясали болтове, вероятно някога бели, сега изглеждаха полуизгнили и без цвят. Погледна ги. Вятърът и влагата променят дървото. Нищо. Опипа го. Не е мокро. Пообърса люспите и бавно седна. Наближаваше април. А сега нямаше никого. Морето беше о ...

exuded

Проза » Разкази

2018-07-29T10:55:50+03:00 656 2 5

Без багаж

Самолетът се разтресе, когато пуснаха двигателите. Започна бавно да се засилва по пистата и крилете му се извиха като на птица.
– Виж! – посочи момичето с малкото си показалче.
Седеше срещу мен. Кимнах без да поглеждам. Не исках да виждам.
– Сега ще се отделим от земята – съобщих и се огледах в каби ...

exuded

Проза » Разкази

2018-07-29T01:12:20+03:00 626 4 5

Късмет - 8

„Добре, че не ме халоса и с патладжана – Мария тревожно опипваше косата си на път към дома и махаше с погнуса остатъците от тиквичката. – Щях да заприличам на гръцка мусака.“
Крачеше бързо в тъмното и изтупваше енергично носната кърпичка, с която се чистеше.
Внимателно огледа входа. Нямаше никого. П ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-07-04T03:53:23+03:00 1K 3 8

Късмет - 7

В същото време Николина имаше гостенка.
Тя научи новината рано сутринта. Обадиха ѝ се от болницата. Изтича почти по чехли, незагърната, не знаеше, че е станало толкова хладно. Не беше дъжда това, което мокреше лицето ѝ.
Наблюдаващият лекар обясни подробно. Позволи ѝ да надникне в интензивното. Изско ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-06-30T23:26:09+03:00 1K 3 6

Късмет - 6

На другия ден Ставрев отиде на свиждане в обичайното обедно време. Сеутнята около визитациите беше поутихнала, изследванията и манипулациите – приключили, болните бяха в леглата или се разхождаха бавно из коридорите като сенки, наметнали груби сини дрехи, дълги доземи.
На другото легло в стаята на Т ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-06-29T22:19:48+03:00 921 1 4

Късмет - 5

Ставрев излезе навън. „Не виждате ли кое време е?“, попита го сестрата. Кое време беше наистина?
„Трябва да е следобед – помисли си. – Как се е смрачило!“
От няколко дена се канеше да вали. Облаците прелитаха бързо – ниски, като паяжини, спуснати от небето, вееха се рехави и перести, нещо ги събираш ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-06-28T22:40:45+03:00 1K 2 3

Късмет - 4

Ставрев се обръсна бавно и грижливо. Мразеше да прави това – предпочиташе брадата да му расте свободно, да го боде и да го сърби понякога. Вероятно това не беше особено привлекателно, но му харесваше, а и не се вълнуваше особено от външния си вид. Усещаше, че остарява и това чувство беше ту неприятн ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-06-28T14:09:01+03:00 960 2 3

Късмет - 3

Настаниха Тодор в реанимацията.
В болницата цареше суматоха – делова, ежедневна, организирана суматоха. Ставрев дори не знаеше кого да попита за подробности. Даде си сметка, че вече не може да направи нищо, освен да моли за информация.
Трябваше да каже на Николина. Котлона забрави, но си взе по нави ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-06-26T01:27:16+03:00 1K 2 7

Късмет - 2

Домоуправителката искаше да се увери, че Николина си е отишла; безшумно я последва в сенките на високите кипариси край блока и видя как бялата ѝ блуза изчезна зад ъгъла на съседната кооперация. Изчака малко, защото се опасяваше, че ще изиграе някой от поредните си номера – ще реши, че е забравила не ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-06-24T11:29:16+03:00 1.1K 2 4

Късмет-1

Два лева и шестдесет и две стотинки. Толкова му дадоха в тото пункта.
– И тройките не са това, което бяха – съобщи унило Ставри Ставрев, когато прибираше стотинките. – Но пак е нещо.
– Късмет е – подкачи го касиерката. – Не се мръщи. Другият път – повече!
„Друг път може и да няма“, измърмори под нос ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-06-22T22:01:23+03:00 1.1K 2 8

Из "Събитията на инспектора"

ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ШПЕРЦ
Инспекторът потъна в размисъл. И се удави.
Стресна се – беше кошмар. Той никога не потъваше така. „Сънищата са отрицание на нашето величие”, каза си. И се поправи – „На моето величие всъщност.”
Трябваше да побърза. Вкъщи го чакаше хубава вечеря. Стана от работното място и заключи в ...

exuded

Проза » Хумористична

2018-06-21T08:35:10+03:00 593 3 7

В цирка

Тук почвата не беше тъй рохка. Отдавна не беше копано. Плевелите се бяха впили в розите, а около тях – шипки, ялови, с кафяви връхчета.
– Язък за хубавия корен – кахъреше се и плюеше на дланите си. – Трябва всичко да се окопае.
Огледа другите растения. Има много работа. Нищо. Лека-полека ще ги оплев ...

exuded

Проза » Разкази

2018-06-16T23:13:51+03:00 1K 5 9

Премълчаваната (не)достатъчност

Усещането, че не си роден на подходящото място и в правилното за теб време, често е привнесено. Не го усещаш ти, а възприятията ти. Виждаш само това, което не ти харесва. Значи нямаш зрение за красивото или то липсва. Примиряваш се да обичаш обичаното от околните. Следователно приемаш без да го допу ...

exuded

Есета » Философски

2018-06-13T20:03:13+03:00 2K 2 12

Лунно

Набичи до максимална степен уредбата в автомобила и тръгна. Работният ден отдавна беше приключил, трябваше да прегледа още документи и стана късно. От офиса до вкъщи го деляха пет минути. Стори му се прекалено малко време.
Слезе бавно през алеите, беше светло и чисто. По това време в курорта нямаше ...

exuded

Проза » Разкази

2018-05-26T21:41:43+03:00 831 4 5

Премиер и слънце

– Мръдни се малко, че фърлаш сенка върху небето ми! – казал Премиерът на слънцето.
– Как така? Аз съм слънце и...
– И какво от това? Така ти викат. Аз решавам кой ше е слънце на тая земя. Па то се и види!
– Но аз съм слънце за цялата Земя!
– Га стана премиер на целата Земя, тогава ше ти казвам къде ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-05-25T23:42:52+03:00 820 4 8

Гурме

Храната му се стори отвратителна. Но беше гладен. Жената срещу него проявяваше видимо удоволствие, докато сръбваше от лъжицата съвсем леко, с връхчетата на тънките си устни. Правеше го бавно и дразнещо.
– Мляната леща е много полезна – каза тя дискретно, когато хвърляше поглед върху пълното му блюдо ...

exuded

Проза » Разкази

2018-05-22T23:57:38+03:00 983 3 7

Към Радомир

Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...

exuded

Проза » Разкази

2018-05-20T11:02:44+03:00 773 2 4

Миниатюри

ПАЗАЧ
Той пази. Дебел е, коремът му виси. Има пистолет в кобур, коланът е кафяв, кобурът – също, а стърчащата дръжка на оръжието лъщи. Каза ми да мина зад огражденията.
Загледах се. Огражденията представляваха една опъната найлонова лента, украсена с жълти цветове и надписи, които не разчитах. Беше ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-05-16T20:40:29+03:00 775 4 6

Проветриво

„Странно са облечени тия двамата – забелязвам. – Обаче не изглеждат бедняци. И гейове май не са. И определено не страдат, нищо че се вайкат.”
Така си рекох и доближих до масата им да послушам.
Аз съм вятър. Те се ядосаха, че подухнах, но после забравиха за мен. Така най-обичам. Не само че не искам д ...

exuded

Есета » Социални

2018-05-11T22:53:13+03:00 2K 3 7

Към града и към света

Шефът извика Подчинения и той дойде с два молива и две папки.
– Омръзна ми да те гледам така – каза му намръщен. – Винаги се появяваш като от картина на Пикасо.
– В смисъл? – потрепера гласът на Подчинения. Досега не беше сравняван с творба на гениалния художник.
– В смисъл, че те виждам двоен. Трии ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2018-05-10T22:48:43+03:00 903 1 6

Внучето с пръчката

– Трябва да изясняваме нещата, не да ги опростяваме, моето дете. – Дядото говореше съвсем сериозно, а внучето го слушаше виновно. – Казваш, че просто си откраднал тази пръчка. Но това е пластмасова пръчка, розова, прилича на кокал – от кого я открадна? И защо това да е просто?
– От кучето я взех. Ей ...

exuded

Проза » Разкази, Други

2018-05-06T13:54:32+03:00 965 5 5

Басейн

Ще строим басейн.
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
– Ще стане с олипмийски размери! – съобщи шефът. Беше доволен.
– Какви са олимпийските размери? – попитах, защото не съм ходил на олимпиади.
– Големо! Това значи. ...

exuded

Проза » Разкази

2018-04-29T00:21:43+03:00 873 4 9

И аз съм човек

Когато всичко се успокои и в офиса настана тишина, аз включих компютъра и започнах да работя. Беше към седем вечерта. Когато съм сам, работя най-добре. Изнизаха се един по един моите колеги, знаят, че оставам до късно, трудя се бавно, но съдържателно, упорито, внимателно.
Всъщност крада данни. Досег ...

exuded

Проза » Разкази

2018-04-26T18:57:17+03:00 835 1 10

Стъпка

Свали раницата от гърба си, седна на освободеното място и се загледа в пода. Там имаше нещо. Беше влажна малка животинска стъпка; това му се стори важно. Спомни си, че един слепец с куче беше минал покрай него преди малко. Беше чувал, че уж метрото било недостъпно за тях: и за слепците, и за кучетат ...

exuded

Проза » Разкази

2018-04-21T22:56:46+03:00 872 4 8

Обединението прави силата

Аз, Богатството и Властта се обединихме около Мнението.
Мнението не беше обществено, а преобладаващо. То и преобладаващо не беше съвсем, но социологическите агенции го определиха като такова. Е, не всички социологически агенции – само някои от тях. Онези, на които Богатството беше платило, а Властта ...

exuded

Проза » Разкази

2018-04-21T08:55:14+03:00 760 3 7

Заличаване

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, просто трябва късмет.
Търкаме и трием минало, настояще, бъдеще. Заличаваме надежди, любов, страдания, лишения, идеи. Важното е да спечелим. Пари, не друго. Парите днес са обич, признание, радост, смисъл, щ ...

exuded

Есета » Граждански

2018-04-20T20:48:11+03:00 2.3K 9 22

Две нули

– Безработицата – казва Миле, – паднала до нула процента. И продължавала да пада, мамка ѝ!
– Не може да бъде – възразява трезво Стоян. – Това е невъзможно.
– Защо да е невъзможно? – чеша се Миле ту по тила, ту още по-отзад и по-надолу. – Малко са невъзможните неща днес. А това ми се струва напълно в ...

exuded

Проза » Разкази

2018-04-17T21:46:47+03:00 1.2K 3 6

Двойка

Качи се на спирката и още от вратата го лъхна миризмата на евтин парфюм. Автобусът беше пълен. Огледа се – нямаше свободно място. Сгъна на четири вестника, който държеше в ръката и го пъхна в джоба на якето. Беше сутрин, пролет, хората мълчаха и спяха с отворени очи. Никой не говореше. От време на в ...

exuded

Проза » Разкази

2018-04-11T09:24:25+03:00 837 5 6

Басня за уровена

Баснописецът получи две писма. Отдавна не беше получавал никакви писма. Нито електронни, нито обратното на електронни.
А сега – две. Наведнъж. От хартия. С подател. А получател беше той самият. Името му бе изписано с красиво нечетлив почерк. Посочен е номерът на апартамента, кварталът, градът. Дори ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2018-04-07T15:57:35+03:00 876 2 4

Чакан дъжд

Ако завали, ще отида за гъби. В гората. Ще е влажно и свежо. Обичам мириса на гора и на засъхнала трева. Боровете издават странни шумове, върховете им са блъскат във високото и ехтят като рога на елени, настръхнали един срещу друг; игличките на елите ме боцкат по брадата и по челото, когато се навеж ...

exuded

Проза » Разкази

2018-04-05T13:44:06+03:00 933 2 9

Персона нон грата

Дадоха ми персонална пенсия.
Първо го чух по радиото. Отворих нета, гледам по сайтовете – вярно, бе! Дали са ми персонална пенсия.
Нито знам защо, нито знам кой. Ама пише – по предложение на министър е станала тая работа. После цялото правителство е взело решение чрез вишегласие и консенсус. И накра ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2018-04-05T01:21:57+03:00 793 4 5

Сън

Много дълго продължи този сън. Като нишка от някаква плетеница – усукваше се, диплеше свои форми, после се обръщаше, влизаше в други образувания и накрая вече всичко се объркваше в хаотична безредица, красива и плашеща едновременно.
Сънят рисуваше живота му такъв, какъвто той не искаше да бъде. Паяж ...

exuded

Проза » Разкази

2018-03-31T21:51:16+03:00 762 2 4

Кошмари

Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...

exuded

Проза » Разкази

2018-03-28T02:43:25+03:00 817 4 5