exuded
655 резултата
Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, просто трябва късмет.
Търкаме и трием минало, настояще, бъдеще. Заличаваме надежди, любов, страдания, лишения, идеи. Важното е да спечелим. Пари, не друго. Парите днес са обич, признание, радост, смисъл, щ ...
Търкаме и трием минало, настояще, бъдеще. Заличаваме надежди, любов, страдания, лишения, идеи. Важното е да спечелим. Пари, не друго. Парите днес са обич, признание, радост, смисъл, щ ...
2170
9
22
– Безработицата – казва Миле, – паднала до нула процента. И продължавала да пада, мамка ѝ!
– Не може да бъде – възразява трезво Стоян. – Това е невъзможно.
– Защо да е невъзможно? – чеша се Миле ту по тила, ту още по-отзад и по-надолу. – Малко са невъзможните неща днес. А това ми се струва напълно в ...
– Не може да бъде – възразява трезво Стоян. – Това е невъзможно.
– Защо да е невъзможно? – чеша се Миле ту по тила, ту още по-отзад и по-надолу. – Малко са невъзможните неща днес. А това ми се струва напълно в ...
1072
3
6
Качи се на спирката и още от вратата го лъхна миризмата на евтин парфюм. Автобусът беше пълен. Огледа се – нямаше свободно място. Сгъна на четири вестника, който държеше в ръката и го пъхна в джоба на якето. Беше сутрин, пролет, хората мълчаха и спяха с отворени очи. Никой не говореше. От време на в ...
758
5
6
Баснописецът получи две писма. Отдавна не беше получавал никакви писма. Нито електронни, нито обратното на електронни.
А сега – две. Наведнъж. От хартия. С подател. А получател беше той самият. Името му бе изписано с красиво нечетлив почерк. Посочен е номерът на апартамента, кварталът, градът. Дори ...
А сега – две. Наведнъж. От хартия. С подател. А получател беше той самият. Името му бе изписано с красиво нечетлив почерк. Посочен е номерът на апартамента, кварталът, градът. Дори ...
792
2
4
Ако завали, ще отида за гъби. В гората. Ще е влажно и свежо. Обичам мириса на гора и на засъхнала трева. Боровете издават странни шумове, върховете им са блъскат във високото и ехтят като рога на елени, настръхнали един срещу друг; игличките на елите ме боцкат по брадата и по челото, когато се навеж ...
840
2
9
Дадоха ми персонална пенсия.
Първо го чух по радиото. Отворих нета, гледам по сайтовете – вярно, бе! Дали са ми персонална пенсия.
Нито знам защо, нито знам кой. Ама пише – по предложение на министър е станала тая работа. После цялото правителство е взело решение чрез вишегласие и консенсус. И накра ...
Първо го чух по радиото. Отворих нета, гледам по сайтовете – вярно, бе! Дали са ми персонална пенсия.
Нито знам защо, нито знам кой. Ама пише – по предложение на министър е станала тая работа. После цялото правителство е взело решение чрез вишегласие и консенсус. И накра ...
704
4
5
Много дълго продължи този сън. Като нишка от някаква плетеница – усукваше се, диплеше свои форми, после се обръщаше, влизаше в други образувания и накрая вече всичко се объркваше в хаотична безредица, красива и плашеща едновременно.
Сънят рисуваше живота му такъв, какъвто той не искаше да бъде. Паяж ...
Сънят рисуваше живота му такъв, какъвто той не искаше да бъде. Паяж ...
681
2
4
Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...
735
4
5
Жената беше грозна, но очевидно се гордееше с това. Боядисаната ѝ коса не се развяваше, а стоеше като ламаринена, нащърбена отдолу и заострена, за да причинява болка на раменете ѝ и на мъжките погледи. Беше достатъчно рядка и сплъстена и нямаше как да служи за украса или отопление, но можеше да се п ...
1426
2
6
Поканиха го на вечеря. Изглеждаше унил и съвсем запуснат – кръгли тъмни петна около очите, зле обръснат, отвеян и тъжен.
– Няма да дойда – каза. – Зает съм.
Отри ръце в сивото си сако. Беше му широко.
– С какво си зает? – попита го приятелят му. Бръкна в носа си по навик – винаги правеше така при уч ...
– Няма да дойда – каза. – Зает съм.
Отри ръце в сивото си сако. Беше му широко.
– С какво си зает? – попита го приятелят му. Бръкна в носа си по навик – винаги правеше така при уч ...
1008
4
8
Кранът бавно повдигаше някакви масивни железа. Работниците се бяха насъбрали под стрелата и внимателно наблюдаваха.
– Хюнебеците няма да стигнат – каза мършав и висок беловлас мъж. Повдигна предпазната шапка и се почеса по главата. – Трябва да поръчаме.
– Ще стигнат – възрази по-младият до него. – И ...
– Хюнебеците няма да стигнат – каза мършав и висок беловлас мъж. Повдигна предпазната шапка и се почеса по главата. – Трябва да поръчаме.
– Ще стигнат – възрази по-младият до него. – И ...
864
2
6
Записки по българските медии и евротоалетни
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени к ...
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени к ...
2144
2
11
Съсухреният и сбръчкан мъж, който седеше на объл камък до изсъхнало дърво, беше земеделец. Когато поостаря, остави нивите и кърската рбота и се захвана с овощарство. Садеше фиданки през пролетта и есента, ашладисваше, посещаваше градините наоколо, за да дава съвети, да пръска срещу вредители, да про ...
872
5
5
Хубаво вали. Снегът не е нито на парцали, нито на топчета като суграшица. Ситен е – бръчки на млада жена, остър – език на млада жена, и красив като млада жена. Прави пакости и едни го ругаят, други му се възхищават.
– Проклетия! – ръмжи Симчо. – Това чудо няма да спре никога!
– Ще спре – опровергава ...
– Проклетия! – ръмжи Симчо. – Това чудо няма да спре никога!
– Ще спре – опровергава ...
773
3
3
Върху печката къкреше кисело зеле. Бабата дремеше в леглото, внучето играеше на пода с дървено влакче, по инкята говореха нещо. Навън снегът се беше натрупал почти до прозореца.
– Нека да погледаме малко телевизия! – помоли внучето. Беше червенобузо пет-шестгодишно момче с избродирано червено конче ...
– Нека да погледаме малко телевизия! – помоли внучето. Беше червенобузо пет-шестгодишно момче с избродирано червено конче ...
772
5
8
Съвсем встрани и някак неуместно
Стоеше младият човек.
Дъждът пердаши силно и отвесно.
Не бе валяло тъй от век.
А спирката бе твърде тясна ...
Стоеше младият човек.
Дъждът пердаши силно и отвесно.
Не бе валяло тъй от век.
А спирката бе твърде тясна ...
596
2
4
У тях цареше спокоен хаос, такъв, какъвто посетителят помнеше от детските си години при дядо и баба. И точно както в детските му години в двора имаше млад орех, който още не връзваше, зле поддържана градина с тараби, дървени греди за рязане, малко изоставен пясък – да има за всеки случай, – празен к ...
725
5
5
Шефът обяви, че след Нова година ще ни плаща заплатите с криптовалута.
– Това е модерно – поясни той. – И доста по-изгодно за вас. Ще станете част от световната финансова система и ще може да пазарувате във всяко кътче на планетата само с едно щракване.
Зарадвахме се. Досега получавахме заплатите си ...
– Това е модерно – поясни той. – И доста по-изгодно за вас. Ще станете част от световната финансова система и ще може да пазарувате във всяко кътче на планетата само с едно щракване.
Зарадвахме се. Досега получавахме заплатите си ...
1014
7
17
На Нестор жена му беше пехливанка. Така казваха всички.
Не знам какво точно значи това, но веднъж му изсипа цяла кофа кюмюр върху главата. Видях го с очите си, по това време се бях скрил в мазето и гледах списание с голи мацки. Затова реших, че и Нестор е пехливанин. Иначе нямаше да издържи толкова. ...
Не знам какво точно значи това, но веднъж му изсипа цяла кофа кюмюр върху главата. Видях го с очите си, по това време се бях скрил в мазето и гледах списание с голи мацки. Затова реших, че и Нестор е пехливанин. Иначе нямаше да издържи толкова. ...
689
4
8
Стисна силно дясната си ръка, но не за да посегне с нея, а за да затвори гнева си. Обърна главата си в другата посока.
– Не искаш да гледаш ли? Това е нищо.
Беше ясен и слънчев, студен ден. В градинката имаше много майки, но само тази биеше детето си. Крещеше:
– Вечно си гладна! Мачки да те ядат! Яд ...
– Не искаш да гледаш ли? Това е нищо.
Беше ясен и слънчев, студен ден. В градинката имаше много майки, но само тази биеше детето си. Крещеше:
– Вечно си гладна! Мачки да те ядат! Яд ...
661
5
7
„Близо 40% от производителите у нас докладват, че липсата на работна ръка възпрепятства растежа на бизнеса им, а постоянната миграция на хора в трудоспособна възраст допълнително засилва проблема. Това е един от сериозните притеснителни изводи от специалното изследване на Colliers International... п ...
1891
2
24
– Какво да ти кажа? То не е за приказване. Ден да мине, друг да дойде. Настана едно такова време – препарирано, изкуствено, мъртво време. Гледа те право в очите и нищо не вижда. Опулено. Имах навремето един авер...
Полският фиат, измазан наскоро с кафява боя, едва лъкатушеше из кривите пътечки над с ...
Полският фиат, измазан наскоро с кафява боя, едва лъкатушеше из кривите пътечки над с ...
664
4
3
– Студено е, щипе.
– Но пък е свежо.
Нямаше вятър. Снегът беше още съвсем бял, клоните – черни и натежали, се мъчеха да стоят изправени и се поклащаха във въздуха, за да пазят равновесие; приличаха на клетници, обесени на стволовете на дърветата. Тук-там се чуваше лай, подранилите стопани на кучетат ...
– Но пък е свежо.
Нямаше вятър. Снегът беше още съвсем бял, клоните – черни и натежали, се мъчеха да стоят изправени и се поклащаха във въздуха, за да пазят равновесие; приличаха на клетници, обесени на стволовете на дърветата. Тук-там се чуваше лай, подранилите стопани на кучетат ...
993
6
5
Военните получиха заповедта за издирване още преди сутрешния развод. Поделението беше вдигнато на крак. Имаха на разположение няколко бетеера и високопроходим камион. Войниците от сапьорския взвод се качиха набързо, взеха храна за два дни, не знаеха накъде отиват. Може и да беше учение. Другарите им ...
718
2
6
Група цигани се мотаеха около фонтана; найлони, кашони и вестници се въргаляха един върху друг навсякъде. Единият циганин имаше чук и го размахваше без причина. Другият притежаваше длето, третият – шлайфмашина, около която се суетеше. Беше лято и въпреки че часът едва наближаваше девет сутринта, веч ...
1462
2
9
На двайсет и осми декември в осем вечерта по булеварда имаше малко хора, автомобилите също бяха оредели. Автобусите се движеха по график. Погледна в електронния показалец на спирката – остават му десет минути и номер 76 ще пристигне. Той имаше нужда от този номер, за да се прибере вкъщи.
Десет минут ...
Десет минут ...
694
7
7
След Коледа заваля градушка. Изсипа се внезапно от сивото небе, после спря. Замълча и отново засипа – още по-ожесточена. Беше и топло, и лошо време. Нездраво. Като клисавия хляб от фурната, дето бабата все го пустосваше и затова сама си месеше питките.
Дядото на Васил наричаше това време болно.
– Ва ...
Дядото на Васил наричаше това време болно.
– Ва ...
799
3
8
Влязоха в автомобила. Тя трепереше цялата.
– Какво има?
– Не знам. Нещо лошо е полепнало по мен... Искам вкъщи.
Журналистката се гушна в него като коте. Косата ѝ още беше мокра.
Дъждът спря внезапно. Шофьорът пръскаше предните стъкла, за да вижда по-добре. Пусна парното на максимална степен. Знаеше, ...
– Какво има?
– Не знам. Нещо лошо е полепнало по мен... Искам вкъщи.
Журналистката се гушна в него като коте. Косата ѝ още беше мокра.
Дъждът спря внезапно. Шофьорът пръскаше предните стъкла, за да вижда по-добре. Пусна парното на максимална степен. Знаеше, ...
1148
3
8
– По-леко, ще ме блъснете! – сбута я касиерката на входа, поощрявайки мълчешком кучето си да я захапе. – Какво ревете? Дължите трийсет лева за входа. Аман! И докога все ще закъснявате с вноските? А? По-тихо, миличко! Чшт! Остави я да реве. Щом журналистите плачат, значи държавата е наред! Нали така, ...
705
3
5
Прибра се в хотела и се хвърли в леглото. Нямаше желание да прави нищо. Нито да мисли дори. Да, знаеше, че прилича на автомонтьор с този сукман. Но дрехата беше спомен. А щом споменът е хубав...
„По-добре да ходя гола, отколкото облечена със спомени!“ Нещо такова каза приятелката ѝ.
Може да е права. ...
„По-добре да ходя гола, отколкото облечена със спомени!“ Нещо такова каза приятелката ѝ.
Може да е права. ...
804
3
4
Адвокатът влезе в офиса в осем сутринта. Момичето на рецепцията се изненада – шефът никога не идваше толкова рано.
– Двойно кафе, моля! – каза и се забърза по стълбите вместо да използва асансьора.
Тя се стресна. Отиде в кухнята и пусна машината. Тъкмо мислеше да направи кафе за себе си. Какво ли е ...
– Двойно кафе, моля! – каза и се забърза по стълбите вместо да използва асансьора.
Тя се стресна. Отиде в кухнята и пусна машината. Тъкмо мислеше да направи кафе за себе си. Какво ли е ...
640
2
7
Съпругата на адвоката посещаваше Амстердам за втори път. Първият път бе съвсем млада – първокурсничка в института по туризъм. Бе пожелала лично да се увери в това, към което я насърчаваха родителите ѝ – да отиде да учи в Нидерландия. Образователните такси били пренебрежимо ниски, животът – съвсем ев ...
648
4
3
Прокурорът излезе от кантората доволен. Проведе няколко разговора по телефона, докато крачеше зигзообразно на улицата с широки и бавни крачки; на висок глас даваше инструкции, нареждаше. Опасяваше се, че срещата ще приключи по-зле. Този адвокат е опасен, но мекушав. Сигурно е влюбен в журналистката. ...
787
5
5
Прокурорът дойде навреме. Настаниха го в заседателната зала. Подразни се от статуетката на Темида. Имаше само две кристални чаши с вода върху махагоновата маса, ако изключим дърченото чукче с поставката по средата.
– Добър ден – поздрави го адвокатът от вратата. – Добре сте дошъл.
Здрависаха се.
Сед ...
– Добър ден – поздрави го адвокатът от вратата. – Добре сте дошъл.
Здрависаха се.
Сед ...
868
4
8
Очакванията на журналистката не се оправдаха. Тя се надяваше, че бързо ще си намери друга работа. Имаше добро образование, владееше и английски език. Това, че телефонът ѝ изведнъж замлъкна, го отдаваше на злите слухове, които са тръгнали като мрачен облак след мълвата за уволнението. Те те преследва ...
1023
3
2
Точно в осем и петнайсет лъснатата черна лимузина стоеше пред портата на къщата. Беше мрачен ден, едва се разсъмваше, а може ми нямаше да съмне изобщо – небето беше паднало ниско и нямаше сили да стане. Шофьорът не побърза да спре двигателя – нека кабината се постопли още. Шефът му не обичаше да нос ...
677
4
4
Минаха няколко седмици. Изля се много дъжд. Съобщиха за наводнения. Пътищата станаха хлъзгави, катастрофите се увеличиха, автобусите закъсняваха; човешкият свят започна да нервничи.
Адвокатът си мислеше, че времето въздейства на хората не толкова с променливостта си, колкото със своята неизбежност. ...
Адвокатът си мислеше, че времето въздейства на хората не толкова с променливостта си, колкото със своята неизбежност. ...
754
4
9
Върху предното стъкло зарониха капки. Чистачките се включиха автоматично. Фаровете осветяваха мокрия път.
– Цял ден се кани да вали – констатира шофьорът и погледна в огледалото. – Шефе, не те очаквах, признавам си. Обаче ме завари подготвен, а? Червена точка за мен!
Адвокатът мълчеше и гледаше през ...
– Цял ден се кани да вали – констатира шофьорът и погледна в огледалото. – Шефе, не те очаквах, признавам си. Обаче ме завари подготвен, а? Червена точка за мен!
Адвокатът мълчеше и гледаше през ...
651
3
4
Да, това момиче имаше нужда от собствена реалност.
Но той притежаваше аристократични навици, с които умишлено се отдалечаваше от реалността. Пушеше лула понякога. Обичаше камината. Четеше Достоевски. Шекспир. Всъщност в библиотеката си имаше всичко издадено от тези двама автори. И Ницше, разбира се. ...
Но той притежаваше аристократични навици, с които умишлено се отдалечаваше от реалността. Пушеше лула понякога. Обичаше камината. Четеше Достоевски. Шекспир. Всъщност в библиотеката си имаше всичко издадено от тези двама автори. И Ницше, разбира се. ...
742
4
4
Върволица от хора. Начумерени. Толкова рано, а мирише на печени кестени. Дали някой закусва с тях?
Онзи отсреща, на ъгъла прилича на луд. Тананика и иска пари. Минувачите го подминават – „Кой днес плаща за лудостта? Изборите за народни представители минаха. Пък и те не искаха пари, а гласове. Не че ...
Онзи отсреща, на ъгъла прилича на луд. Тананика и иска пари. Минувачите го подминават – „Кой днес плаща за лудостта? Изборите за народни представители минаха. Пък и те не искаха пари, а гласове. Не че ...
856
4
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
