exuded (Владимир Георгиев) - Произведения

Пурпурът

Това е хубаво същество – разноцветно. Има крила, закърнели, но като паун разпери ли ги, бухват цветове, преливащи един в друг като в картина на старите майстори. Няма ясни граници на красотата, една линия се застъпва от друга, за да я подчертае и така цялото се превръща в хармония. Загадъчна и търже ...

exuded

Проза » Хумористична

2019-03-15T14:54:11+02:00 958 3 8

В ляво от челото

Има там, в ляво от челото,
Някаква ужасна мисъл.
Боли. И стърже на стъклото.
Студено е. А нямам аспирин.
Разтривам тази мисъл сутрин, ...

exuded

Поезия » Друга

2019-03-10T00:19:41+02:00 518 7 6

Когато бях овчарче

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне, та никне. Като че ли някой я тори и полива ката ден, всеки се досеща кой е този някой, но името му е незнайно и умишлено прикрито. Достатъчно е овцете да са нахранени и да не задават излишни въпроси, ...

exuded

Есета » Социални

2019-03-07T08:42:24+02:00 2.3K 5 13

Възхищение

Възхищавам се на тези, които превръщат слабостите си в героизъм.
И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са ...

exuded

Есета » Други

2019-03-03T22:29:47+02:00 1.6K 3 7

Бяла орхидея

Тя отмести погледа си. Тази бяла орхидея ѝ напомняше на нещо. Ненавиждаше цветята, но сега виждаше в това нещо повече от своята ненавист. Белотата, може би. Забравена, вероятно ненужна, болнична белота. Или тичинките, които... Те приличаха на болка. Да, значи в цветята има болка – каза си. И реши ед ...

exuded

Проза » Разкази

2019-03-02T18:25:11+02:00 622 4 5

Спомен

Не бях добър. А можеше да бъда.
Не бяха думи моите слова.
Бях горд. До самоотверженост.
И до глупост при това.
Понеже нямам вяра в чувства, ...

exuded

Поезия » Любовна

2019-03-02T11:10:00+02:00 605 3 7

Зимни импресии

Първа импресия: Топлина
Закапчукаха краищата на керемидите. Времето поомекна и тук-таме тревата прогони бялото от себе си. Сякаш отърси от себе си пърхота на зимата. А после стегна. И капките се превърнаха във висулки – дълги. Отначало бяха като пирони, после като носа на Пинокио, накрая станаха дъл ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-02-24T15:46:09+02:00 830 5 6

Надежда

Надежда се казваше баба. Хубаво име, нали?
Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство см ...

exuded

Есета » Лични

2019-02-23T18:58:53+02:00 2.1K 4 6

Двойно счетоводство

Нали смесения магазин се води на мое име, трябва да правя ревизия от време на време. Знам, че не ме лъжат хората, обаче не е зле да хвърлям по едно око. Седнал съм на края на единствената маса в ъгъла на магазина и прелиствам търговския тефтер.
– Стоянке – обръщам се към продавачката, – ти знаеш ли ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-20T14:13:02+02:00 609 3 4

Сняг и слънце

Валеше дребен сняг, а снежинките, макар и ситни, тежаха и се забиваха в земята като капки дъжд. Поляната започваше да побелява, но неусетно, лека-полека – грееше някакво тъмно и жълто слънце, пробило кой знае как тежките облаци. За първи път наблюдаваше такова явление, беше мистично и затова отвори ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-19T17:19:39+02:00 933 2 4

Бадана

Понеже стана дума, нека ви ракзажа.
Преди повече от трийсет години работех като млад журналист в хубав вестник. Вестникът се продаваше добре; в петък винаги публикуваха разкази и поезия. Разпространяваше се в малък, но окръжен град. Тогава още нямаше околии. Не че сега ги има. Само са на пътната кар ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-18T09:48:38+02:00 1.5K 3 5

Който губи време, печели по точки

Така поне изглежда. Щом не мърда през последните трийсет години, особено през десетилетието, което отмина, значи България има време за губене. И българите в нея – също, поне по-голямата част от тях. Има две основни причини да смяташ, че разполагаш с време за губене: или не знаеш, че си смъртен, или ...

exuded

Есета » Други

2019-02-14T13:29:12+02:00 1.2K 3 8

Сделка

Подадоха си ръце.
– Значи имаме сделка! – засмя се доволно наемодателят. – Нал тъй казват младите?
Този отсреща пое ръката, като преди това я огледа през очилата си, за да се увери в нещо, и потвърди:
– Сделка!
После си помисли: каква сделка? Но се поуспокои при мисълта, че всеки договор е сделка, к ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-10T12:14:41+02:00 730 2 6

Дъжд

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-08T00:56:02+02:00 1.4K 2 12

Кафе - 3

Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
– Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
– Дълго или късо? – попита русата продавачка.
– Като ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-03T16:11:52+02:00 771 2 6

Кафе - 2

– Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Та ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-02T00:07:20+02:00 855 3 9

Кафе - 1

Тя правеше най-хубавото кафе в квартала. Магазинчето беше съвсем тясно и до щанда се стигаше след кратък преход надолу към някогашно мазе; две стръмни стъпала отделяха улицата от изкуствената светлина на претъпканото повещение. Вътре не можеха да се поберат повече от двама души. Като изключим хубава ...

exuded

Проза » Разкази

2019-01-27T18:50:32+02:00 1K 3 9

Астигматични стъкълца

Вече е време. Затъмни се. И светлината – такава като през тензух се рони, рехава, разбита; животът не спи, така знам аз, спи само сънят.
Да, така ми се струва да е. Но аз по-добре да вървя.
– Остани, майко! – стана синът. – Има още време. Къде ще идеш?
Няма никъде да ида. Ще си остана сама. Просто и ...

exuded

Проза » Разкази

2019-01-13T22:57:19+02:00 643 3 7

Ковчег на безвремието

Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде е волно и широко, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние сме щастливи, смятайки, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъ ...

exuded

Есета » Граждански

2019-01-12T19:49:47+02:00 2.3K 3 4

Умението да твориш палачинки

Прав е Николай Бердяев, че Бог-Творец не е създадел, а само творец. Той не е създал света, а го е сътворил. При това – по свой образ и подобие. Значи светът е съществувал и съществува и извън Бога – поне в онази несътворена част от него, където битува хаотична свобода и нещо друго вероятно.
Горе-дол ...

exuded

Проза » Хумористична

2018-12-14T14:37:05+02:00 742 5 7

Фейлетонни фрагменти на труда

Нека условно разделим труда на държавен и частен, нищо че той е най-вече личен. Няма да споменяваме термина производителни сили, защото някои съвременни профсъюзни дейци го смятат само за марксически, сякаш това е достатъчно основание да е неуместен. Маркс е бил икономист, комунизмът за него е платф ...

exuded

Журналистика » Социални статии

2018-12-09T21:26:51+02:00 1.5K 3 4

Неудобството да бъдеш плъх

Почти никой не те обича. Има някои хора и животни, които се страхуват от теб. Това е добре, но те са малцинство. Повечето гледат да те утрепят. Кой с лопата, кой с ръжен, кой с друго. Все ще намерят нещо под ръка да те халосат, за да умреш. И какво си им направил? Нищо и нищичко. Просто си грозен. И ...

exuded

Есета » Граждански

2018-12-04T21:36:57+02:00 1.7K 8 13

Дъжд с мирис на печени кестени

Сам избрах деня – събота. Любимият ми ден. Денят, в който се откъсваш от седмицата и не мислиш за следващата. Когато може да бъдеш сам или с друг. Когато може да се напиеш или да гледаш себе си в огледалото, което всъщност е едно и също. В събота не се случва нищо и това е прекрасно. Не се пазарува, ...

exuded

Проза » Разкази

2018-11-25T18:06:52+02:00 932 9 12

Баба Ене

Баба Ене имаше перде на очите. Цял живот беше шила с очите си и пердетата, и какво ли не, и сега ушитото се беше лепнало върху ретината ѝ. Трудно виждаше. Беше слаба, белокоса жена. Цял живот – всъщност, откакто я помня, носеше една и съща жилетка, с малки джобджета отстрани, където топлеше студенит ...

exuded

Проза » Разкази

2018-11-24T19:28:32+02:00 872 4 14

Малка нощна музика - 8

Излязоха навън. Той я загърна с палтото. Добре че беше гардеробиерът, съвсем внимателен човек с опит в занаята си – веднага позна сивото дълго палто на дамата и не поиска номерчето. Всички академични типове са разсеяни, така знаеше той открай време; трябваше да познава връхните им дрехи по памет. Из ...

exuded

Проза » Разкази

2018-11-16T22:01:24+02:00 1.2K 3 5

Малка нощна музика - 7

Брокерът обичаше предизвикателствата и знаеше, че тази негова любов е вероятната причина да се заеме професионално с борсово посредничество. „Местата са предварително ангажирани” – така прочете в обявата за публичната лекция на професора в аулата на университета. И това веднага го зачовърка – хайде ...

exuded

Проза » Разкази

2018-11-15T14:55:24+02:00 746 3 5

Антигравитация

Свикнали сме да смятаме, че доброто е антипод на злото. Те са във вечен антагонизъм, правят си номера, дебнат се едно друго, надхитрят се, понякога се бият. Не са много толерантни едно към друго. Казват, че използвали различни оръжия – не както при равностойните дуели, разпространени през деветнайсе ...

exuded

Есета » Социални

2018-11-14T23:36:25+02:00 1.5K 4 6

Малка нощна музика - 6

Старецът се размърда.
– Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
– Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв г ...

exuded

Проза » Разкази

2018-11-11T22:35:29+02:00 753 2 3

Малка нощна музика - 5

Мракът пада изведнъж, като клепачи на очи. Той не иска да спи, нито да вдига клепачите. Страхува се от нещо. Но не може да се бори със страха. Няма сили. Сънят е по-силен от него. Обещава си, че няма да сънува вече. Уморен е. Трябва просто да оздравее. Нищо повече. Наблюдава се отстрани и се възмуща ...

exuded

Проза » Разкази

2018-11-07T21:30:47+02:00 747 3 5

Малка нощна музика - 4

Младежът рипна и се засили към оръжието.
Старецът не помръдна, докато усещаше как оня хваща приклада, после се прицелва към него и за миг спира. После решително натиска спусъка и се чува щракване като на белезници.
Нищо.
– Не си вдигнал предпа... – уморено го погледна изотдолу и прекъсна изречението ...

exuded

Проза » Разкази

2018-11-04T18:01:27+02:00 683 4 4

Малка нощна музика - 3

– Каква е тази миризма? – попита, когато отвори очи. Съзнанието му беше още в съня и се страхуваше, че няма да поиска да се върне от там. Преди малко усети дим и натрапчив мирис на нещо като тамян или мирово масло. Знаеше, че древните египтяни са го използвали за балсамиране, и това го накара да се ...

exuded

Проза » Разкази

2018-11-03T20:09:53+02:00 828 3 2

Малка нощна музика - 2

Надигна се леко и усети смразяваща болка – но не в областта на рамото, а някъде по-долу, всъщност почти навсякъде под кръста. Огънят беше угаснал, а старецът разтриваше между широките си длани пепел и вървеше тромаво към него без да бърза.
– Дай да видя – рече и разкъса грубо фланелата.
Младежът иск ...

exuded

Проза » Разкази

2018-10-29T10:51:17+02:00 902 4 5

Малка нощна музика - 1

– Това е драскотина. – Младежът искаше да успокои седящия до него възрастен мъж.
– Кое? – отговори другият безучастно. Ръчкаше огъня и се взираше в пламъците. Една червено-синя недогоряла пръчка, едра и жилава, подскочи като жива и се отърколи надалеч; той се надигна, за да я върне в огнището.
– Тов ...

exuded

Проза » Разкази

2018-10-26T00:59:53+03:00 1.6K 3 7

Внезапна среща - 6

Гласът ѝ звучеше сънито.
– Даа. Какво има, Владо?
– Нищо – съобщих. – Във Варна съм. Искам да те видя.
– По това време?
Не съобразих за времето. Бях изгубил представа – пътувахме със самолет, с автобус, травестити, таксита, и все по тъмно. Погледнах часовника. ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-23T16:28:18+03:00 960 1 7

Внезапна среща - 5

Тя се надигна от стола и ми помаха енергично.
– Здравей – подадох ръка. – Изненада ме. Не очаквах да те видя тук.
– Да. Обичам изненадите. Заповядай, седни до мен.
Погледнах втората чаша кафе – беше недокосната.
– Не очакваш ли някого? ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-23T09:55:33+03:00 651 1 3

Внезапна среща - 4

В София беше доста по-хладно. В автобуса към летището видях човека с „Тройной“, с шапка и лъснати обувки – открояваше се сред всички, но за радост този път Невена не го загледа. Минахме бързо през рутинната проверка и след миг се озовахме на пиацата за таксита. Духаше хладен северен вятър и някъде о ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-20T21:23:31+03:00 808 1 3

Внезапна среща - 3

Реших, че трябва да сменя тактиката. Не бива да приличам на себе си. Това е обезсърчително. Вече знам доста за нея и това ще ми помогне да се сближа. Научих името ѝ, клинът е същият, за това под нея – още не съм сигурен, но мога да предположа; има ботуши, които не съответстват на сезона, разсеяна е ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-18T16:49:25+03:00 662 3 8

Внезапна среща - 2

Съдбата реши да я срещна отново.
Пътувах от Варна за София. Пристигнах, по-точно докараха ме по-рано на аерогарата, пих кафе, после нещо безалкохолно. Времето не минаваше. Чекирах се, влязох във вътрешния магазин, където уж е по-евтино. Накупувах шоколади, марципани, бисквити и една бутилка токайско ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-17T10:41:14+03:00 859 2 9

Горе

Във фоайето беше прохладно. Невидими климатици обръщаха въздуха, а нащърбените клони на палмите в огромните саксии целомъдрено се поклащаха: тихо, спокойно, библейски, като за поздрав. Чакаха гости.
Пиеше чай, болеше го корема от глад, чакаше и той и се поклащаше като палмите; но не точно гости се н ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-14T23:19:56+03:00 805 4 5

Внезапна среща

Блъскаме се един в друг. Автобусът е препълнен. Задушно е вътре. Беше топло, после изведнъж застудя, стана съвсем хладно, враждебно. И този вятър – той носи нещо в себе си и със себе си, нахлува в теб и раздухва старите въглени на зимата, които не топлят, напротив, разпадат се. И става мъгливо, сиво ...

exuded

Проза » Разкази

2018-09-13T13:40:19+03:00 824 4 4