exuded
655 резултата
Притъмня. Притихна. Посивя въздухът и се уплаши. Сниши се ниско и натисна клоните на дърветата – още зелени, свежи, омърлушени.
Кавгата на небето едва започваше. Сега само пригърмяваше. Тътените идваха сякаш от едно място, но като ехо огласяха небосвобода – тъмен, строг, внушителен.
После сигурно ще ...
  1111 
Ще бъде горещо. Един угаснал фонтан ще църцори до тях. Тихо, безсмислено и важно. Ще мине дете, ще пие вода и ще му се скарат.
– Защо му се карат? – ще попита тя.
Той няма да знае отговора. Но ще види, че детето плаче, набито, а бащата ще крещи на майката. После майката ще заплаши бащата. Детето още ...
  744 
Прочете в два сайта – отделни, независими и мразещи се един друг, че пиенето на топла вода сутрин на гладно е полезно. „Щом намират общ език враждуващите сайтове, значи това е безспорно”, рече си и купи червена кана за бързо загряване на водата. Взе и два лимона. И започна.
„Ефектът настъпва – пишеш ...
  538 
Седнаха в ресторанта. Тя каза:
– Аз съм блудница.
Той седеше срещу нея. Опита се да отгатне сам защо тя се смяташе за такава.
Върна се малко назад във времето. Всичко – или внезапната част от всичко, започна скоро. Още беше зима и се стъмваше рано. Не бяха обядвали, купоните за студентския стол бяха ...
  716 
Счупи прозореца от яд. Добре, че прозорецът беше двоен, от онези, старите, дървените, широко използвани по времето, когато още нямаше алуминиева и пластмасова дограма. Вторият джам остана непокътнат. Семейството можеше да преживее и с един прозорец.
Излъга, че е станало течение, прозорецът се е тряс ...
  694 
Толкова любов има на тоя свят.
Отвориш сайт – все за любов пишат. И поети, и разказвачи.
Тя е влюбена, той – не. И обратно. Ах! Любовта е мимолетна, интровертна, несподелена, спорадична, сексуална, шумна, недостатъчна, досетлива, груба, загадъчна, тъпа, семпла, беззъба, завиждаща, тиха, лигава, тя п ...
  1027 
Оставих прозореца отворен. Има комарник. Горещо е. Юли свършва, но идва август. И телевизора оставих да бръмчи – нищо че излъчва топлина. Този Шварценегер е хубав като старостта си. Опънал си е кожата. Така е непобедим и вечен. Последният му терминатор обаче е детински. Като Роки 5. Неслучайно казва ...
  1350 
– Това е всичко, което имам. – Подаде вързопчето, ръката му трепереше, очите – сини и бели като облачно небе, плуваха, сърцето спря да почине, а спомените му свършиха пътя си.
Никой не взе вързопчето.
– Вземи го ти, сине. – Пресегна се и доближи ръката на мъжа край печката. Той беше висок, строг, ле ...
  1051 
Спря напряко със стария си опел. Огледа се. Портата беше голяма, над нея – навес от керемиди, еркери от сухо орехово дърво, зеленина, огромна сива пощенска кутия, наполовина обвита с бръшлян. Не можа да повярва на очите си. Късмет! Той идваше направо към него. Не се криеше.
– Добър ден! – провикна с ...
  760 
Нави ме да отидем да берем къпини. Недостойно е това дело, особено за мъжествен тип като мен, взел силите на цялата нация и ума на жена си, но приех в миг на умопомрачение. Обаче дотолкова ненавиждах решението, уж гласувано с мнозинство и почти доброволно, че вечерта си пийнах повечко – да имам сили ...
  657 
Спряха за малко да се поразтъпчат. Слязоха от маздата. На едно бяло листче, скъсано на ръка и защипано с кабърче на дървото до първата къща, имаше син печат и подпис. Мъжът доближи и прочете на глас:
– Ще се спира водата.
– Как? Тук! Точно тук ли?
– Така пише. Няма страшно.
– Не ме е страх. Учудена ...
  973 
По-смело! А така. Не се бой. Само напред. Не се обръщай назад. Няма смисъл. Миналото не ражда нищо. То е само спомен. А спомените са тъжни. Не си ли забелязала, че всички историци са тъжни хора? Сякаш страдат, че историята не може да се повтори, та да я изживеят наново. Да се убедят в нещо. Да разве ...
  863 
РАЗМИСЪЛ
Инспекторът я засмука. Тя димеше от удоволствие. Хвана я грубо по средата и почти я прекърши. Толкова бе лека, бяла; вътре топла и мека – като нещо хубаво.
Отпи от уискито и помисли. След това само отпи.
– Този случай ще ме довърши! – каза ядосано и я хвърли в пепелника.
Тя догоря сама, а т ...
  949 
През деня младата жена най-често носеше червена блузка с къс ръкав. Имаше бели кантове около якичката. Тази блузка толкова ѝ отиваше, че почти никой не забелязваше другата част от облеклото ѝ.
Застояваше се пред витрините. Оглеждаше се в тях. А отвътре, зад витрините, застанали чинно и с непреодолим ...
  702 
Поддържам становището, че бедността у нас е умишлено създавана и съвсем целенасочено управлявана.
Ние не произвеждаме чак толкова малко, колкото са малки доходите и пенсиите ни. Това ни го казват отколе и от Европейската комисия, и от други места. Най-различни анализатори споделят: „Да, у вас много ...
  3288 
През последния месец – непредизвикано от нищо конкретно, но яростно, дори злобно се замятаха вина след вина върху администрацията. Сочи се, че имало опашки пред гишетата. „Щом има опашки, и администрацията ще вѝси по цял ден. Никакъв отпуск!”, изцепи се един политик.
Ще се опитам да бъда кратък.
Сло ...
  1051 
Във входа две трети от апартаментите бяха необитаеми. И като че ли всеки месец по един прозорец угасваше.
Имаше двама, които можеха да дадат обяснение. Все се мъкнеха заедно и човек би помислил, че между тях е имало нещо навремето. Нещо хубаво. Стояха с часове на пейката пред входа и хранеха гълъби, ...
  1609 
Изсипаха се тези есенни дъждове – като от нищото, отгоре идат, свличат се, а земята с тях подръка върви, завлича всичко. Камъни, дърва, чували, тухли, тиня – надолу бесуват, към дерето. Там е и нашата къщица. Седим и се молим.
– Христос не ни е забравил – вика баба ми. – На Лена отгоре къщата ѝ вече ...
  709 
В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда ...
  1016 
Стана първи януари 2019 година и целокупният български народ забрави за отминалата Коледа, съвсем пропусна и Новата година. Имаше защо. Масово, спонтанно и възторжено в началото на този ден се изпълваха площади, космодруми, тоалетни и министерства, за да отпразнува нацията новата обединена мъдрост н ...
  917 
Ударът не беше силен. Имаше здрава и добре оформена тежка ръка. Сви я в юмрук и го нацепи точно в средата на лицето. Обаче се подхлъзна и силата на замаха му драстично намаля. Беше откровен, целенасочен и прав удар.
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръ ...
  788 
Стана от леглото и дръпна пердето. Тялото ѝ беше младо, стегнато и като че ухаеше на нещо. Мъжът се влюбваше.
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...
  714 
Не дойде и на следващия ден.
Междувременно във фирмата се случваше нещо. Шефът ставаше все по-раздразнителен. Красивата му секретарка едва смогваше да записва заповедите, които си противоречаха: едни срещи се насрочваха, други се отменяха, трети едновременно се насрочваха и отменяха в зависимост от ...
  667 
С времето точността му започна да я ядосва.
– И не можеш ли да закъснееш пет минути? – питаше.
– Защо да го правя? Не е хубаво. Шефът принуждава всички да го чакат. Винаги във фоайето има по двама-трима кибици. Според мен това е неуважение.
– Не говоря за шефа ти, а за теб. – Жената оправяше къдрава ...
  718 
Играеха. Стълбовете бяха още дървени, а кабелите по тях, които се разпростираха като вени върху опакото на тъмното небе, стояха провиснали, черни и се поклащаха, за да покажат, че в тях тече нещо.
– Скрих се! – Момичето беше намерило най-доброто скривалище.
Момчето преброи до десет въпреки това. Таз ...
  754 
Срещнаха се случайно пред специализираната книжарница на първия етаж на ректората. Беше дошъл да запише сина си в първи курс, да бъде с него, докато плаща първата такса, да му покаже аудиториите, да си спомни студентските години. Беше много горд и се чувстваше едновременно тъжен и весел.
– Здрасти, ...
  725 
Седна да изпие една бира в механата. Беше лято, малко след пладне. Не му се стоеше в заведение на открито, тук беше пълно с такива. Жегата беше плъзнала навсякъде и гумите на колите съскаха като змии върху асфалта.
Видя дървената табела с надпис „Механа” и влезе вътре. Помещението беше просторно, би ...
  716 
Носеше калкана в голям черен найлонов чувал. Даде го на сервитьора и му поръча да го изчистят.
– Половината оставете във фризера. – Сервитьорът кимна и завлачи найлона.
– Не влачи торбата – ще я скъсаш!
– Тежка е – оправда се. Сервитьорът бе възрастен. – Този калкан е огромен.
Да, голям беше. ...
  776 
Някъде дълбоко в съзнанието му се беше скрила доброта. Той знаеше, че е там, беше сигурен в това.
Всъщност искаше да е сигурен. Имаше нужда от сигурност.
Обаче не намираше нищо. Колкото и да се ровеше в съзнанието си през нощите или рано сутрин, завил коленете си с одеяло под масата, както обичаше, ...
  658 
Позволяваше му да я целува само по шията. Извърташе глава, подаваше я като лебед, косата ѝ оставаше настрани, накъдрена, влажна и тежка... Той я смучеше, целуваше и пак смучеше.
– Оставих ти белези – каза смутено, като видя червеното по кожата ѝ.
– Казват се смучки.
Тя беше доволна.
Той беше възбуде ...
  1062 
Когато стана министър, ще помисля. Това не е чак толкова голям проблем, че да не може да бъде решен. В крайна сметка бедността не е порок, а пороците създават бедността. Така разсъждавам днес. Да крадеш, е порок. Да лъжеш – също. Да налагаш алчността си и да мамиш бюджета, не е хубаво. Пороците, осо ...
  730 
Откриха тази седмица, че първият човек на Земята се е появил преди повече от 7 милиона години. Бил е от Чирпан. Изобщо не е от Африка. Напротив, чист българин е бил, обаче без да знае тогава това.
Изглеждал така:
(Не се чете. Вижте под линия. Ако нищо не виждате под линия, значи нямате въображение.) ...
  964 
Оплодителят на нацията смръщи вежди и вдигна дебел пръст към небето. Изговори:
– От днес всеки, който е в нужда, ще получава безплатна процедура ин витро! Казах!
Бурно бе. Тържествено. Размножително. Шампанско се лееше като асфалт из радостната бездетна държава, в която до този момент се раждаше сам ...
  914 
„Децата пораснаха и вече не мога да им се карам. По дяволите! А жена ми вече не ми обръща внимание, колкото и да мърморя. Безсилен съм!“, кахъреше се дипломираният счетоводител и пресмяташе с лявата ръка още колко му остава до края на живота. Гледаше пръстите на краката си през скъсаните чехли и пре ...
  1646 
На съвещанието присъстваха всички избрани. Имаха кворум и започнаха да обсъждат въпроса.
– Краденето не подпомага бизнеса – започна Главния. Имаше мустаци. – Но го улеснява, признавам. Когато правим така, че чрез кражбите се усвояват повече евросредства, едновременно удряме две цели.
– Направо в дес ...
  926 
Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...
  653 
Работя като портиер в стъкларски магазин. Не си мислете, че пенсията ми е малка, защото ако си помислите това, ще решите, че сега ще започна да се оплаквам от немотията, ще кажа, че цели четиресет години съм бъхтал, а докъде ме докара тая държава, ще напсувам политиците и ще наругая всичките им близ ...
  773 
Съдийката беше в чудесно настроение. Беше жена на около шейсет, с накъдрена коса и грозновато, отпуснато лице. Влезе в залата, присъстващите станаха, тя зае мястото си, кимна на секретаря и на прокурорката и се загледа в обвиняемия.
Той гледаше хаотично и примигваше, седнал на верев на дървената пей ...
  807 
Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...
  779 
Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...
  609 
Предложения
: ??:??