ЖивкоДелчев
114 резултата
Думи , думи , думи ,
като куршуми
ни прострелват те.
Или ни галят
като със перце . ...
  201 
на Ади,
Време е да пораснеш !
Остави чувствата,
вината забрави.
Погледни се в огледалото, ...
  172 
За какво ни е тая Надежда,
ще каже някой от вас ?!
Тя само ни подвежда ,
преди да дойде страшния час.
Когато е тъмно, и мрака ...
  249 
Мнозина от вас са чували името Мартин Нимьолер .
Германски богослов и поет, роден в края на 19 век ,
доживял до 92 години . Някакви 5 години не му достигнали да види
падането на Берлинската стена. Но не това е най-важното за него.
Може да отбележим няколко факта, от интересния му , изпълнен с превра ...
  401  15 
Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...
  168 
Роденият в бурята не чака,
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...
  286 
Тихо-тихо стъпвам по полето.
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...
  207 
В пътеписите си ,колонизаторите на Новия свят ,описват първите срещи
с местните аборигени в новооткритите земи.
Спомняте си , как в знак на уважение и желание за приятелство, поднасяли
на туземците разни евтини дрънкулки от Европа. Най-често огледалца, гривни от стъклени
мъниста и шарени парцалки. ...
  275 
Не ми се отдава добре
стихове сложни да пиша.
Уж е просто, като две по две,
а, май често издишам.
Затуй, музата своя ...
  162 
От малък обичам приказки. Спомням си как майка ми четеше книжките на Ран Босилек, Ангел Каралийчев и др.
Като станах малко по-голям, и започнах да правя разлика между приказки и реалност, започнах да задавам въпроси.
Естествено, питах възрастните, понеже ми се струваше, че те знаят всички отговори.
...
  318  12 
Към днешна дата над 600 села са заличени
от лицето на България.
В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.
И всичко това, без война, без чума..
Последният камък, ...
  262 
  416 
Трудни времена.
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни ...
  225 
Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа.
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, извес ...
  248 
Исках да си тръгна ,
но останах.
Исках да крещя ,
но замълчах .
Беше зима ...
  185 
Нямаш време да спреш.
Да се огледаш.
И да прозреш !
Задъхано,
бързо ...
  201 
В памет на всички забравени герои български
/ на 17 ноември 2024 г. се навършват 139 години от боевете при Сливница /
"Българийо, за тебе те умряха!"
Това бе тяхната съдба.
Свойта участ те сами избраха. ...
  252 
По реката на времето се нося,
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли. ...
  235 
Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора. ...
  210 
Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява, ...
  255 
От древни времена
знаем истина една.
Властта е за малцина.
А народа ??
Да си влачи хомота ...
  199 
Ти знаеш ли какво е тишина?
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...
  215 
Счупи се. Прояден от дървояди.
Кръста , що си носех към Голгота.
А ония, дето викаха ,, Разпни го ",
за него днес ми дават пачки
със банкноти. ...
  185 
Ако замълчим,
тишината щеше да говори
вместо нас.
Ако всички хора
млъкнат поне за миг, ...
  196 
Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е. ...
  173 
Иде ми да викам.
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча. ...
  165 
Вървях наникъде. Вървях през нищото.
От предателства разнищен.
Отчаян от съдбата.
Сивотата бе навсякъде,
и толкоз плътен мрака.. ...
  230 
Ако някога светът се срути..
Ако някога цивилизацията се върне в пещерите.
Ако..
Толкова много ,, ако ,, висят над главите ни като дамоклев меч.
И , някой ден, може да няма нищо от това, което виждаме днес. ...
  627 
След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...
  208 
Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...
  193 
Една жена разказва ми играта.
Една жена открадна ми душата.
С нея вечно спорим и се любим.
И защо търпи ме , все се чудя.
Една жена дъха ми спира. ...
  321 
На брега на морето,
неукротеното,
гледам как вълните
се борят със сушата.
Тая битка е вечна ...
  338 
Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...
  189 
Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...
  464 
Хей, чуваш ли? Не заспивай!
Толкова нежна е нощта.
И ти нежна с мен бъди.
Милвай ме...
Шепни ми най-страстните слова. ...
  193 
За нежност време не остана..
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...
  248 
И пак светът е полудял...
И пак мирише на барут.
Че дяволът е завилнял,
и иска кърви- труп връз труп.
Отново вият адските сирени. ...
  234 
Дяволът в мен е сложен,
многопластов герой.
Аз без него бих бил
невъзможен,
а без мене пък-той ! ...
  351 
Затворен в бетонната кутия,
седя и пуша за пореден път.
От безсилие иде ми да вия,
и се моля мъките да спрат.
Зад стъклото сивота се вие, ...
  494 
В памет
на Девас
И след поредната гадост,
и след последната разлъка,
остава само пустота ...
  349 
Предложения
: ??:??