mari45 (Мария Герасова) - Произведения

Продължение от книгата

- Знайш ли, Пено, как ма зе? Еднаж, неговият побратим Камен, му рекъл: "Рачо, аресал съм си едно моме. Айде да го крадем!" Натъкмили са двамата и ето ги пред нашия плет.
- Ти ше стоиш тук, а другото остави на мен! - рекъл Камен.
Когато кучето излая, ний бяхме надалеч. Ей, клещи бяа ръцете му! Кат ма ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-08-12T00:18:33+03:00 898 3

Продължение от книгата

Чана Пена беше забравила, че се намира на гроба на майка си. Приля и тръгна. Разчупи от питата и от агнешкото и из устата и излезе: "Прости, Господи, греховете им!" "Да прости Бог греховете им!"- чуха се други гласове.
След като раздаде и последното залъче, тя се върна при гробовете на майка си и те ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-08-11T01:11:53+03:00 1.3K 1

Продължение от книгата

Изведнъж чана Пена се сепна. Споменът беше оживял. А над гробето той придоби оная свежа струя, която я накара като сапунен мехур да политне нагоре и да се притисне в топлата тейкова прегръдка. Тя все още помнеше образа му, който изплува с невидима лодка, за да донесе утеха в душата и. Той все още бе ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-08-09T17:24:39+03:00 810 1

Продължение от книгата

Изведнъж чана Пена се сепна. Споменът беше оживял. А тук, над гробето, той придоби оная свежа струя, която я накара като сапунен мехур да политне нагоре и да се притисни в топлата тейкова прегръдка. Тя все още помнеше образа му, който изплува с невидимата лодка, за да донесе утеха в душата ù. Той вс ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-08-07T13:11:22+03:00 1.2K 3

Продължение от книгата

Чана Пена се изправи. Спомените наново се появиха. Беше неин ред да накладе седенката. Приготви съчки и един дебел кютук. Накладе огъня. Очите ù се изпълниха със сълзи. Димът се дигна нагоре и подкани съседските моми. Магда и Калина хвърляха дърва в огъня и той огря хармана. Момите започнаха да идва ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-08-05T15:30:38+03:00 1K

Продължение от книгата

Момите ходиха по две, три, или по комшийски. Но не сяка можеше да отиде. Ако в къща бяха няколко моми, ходеше най-голямата. Подявката я рачиха, коританката, щото беше най-малетката и под коритото. Не можеше да са задоми преди по-голямата сестра. Не можеше и да седенкува.
Сека година на първата седян ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-08-04T00:39:35+03:00 1.5K 1

Продължение от книгата

Чана Пена беше привършила. Дъхаше на препечено пресно агнешко. В бохчата турна от него, топъл кравай, не забрави и житото. От майка си беше чула, че на тоя ден са раздава на мъртвите, щото им е осигурено покровителство от живите. Тръгна към гробището. Гробовете бяха почистени. Спря се. Млада върбичк ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-31T13:58:19+03:00 1.8K 3

Продължение от книгата

Върху глинения под до пещта, тя беше сложила агнето. Влезе в одаята с дреболиите. Сложи ги в меника на огъня и изчака да поуврат. Когато омекнаха, ги извади от огъня и се запъти към пещта. Наряза ги на ситно и прибави сол, червен пипер и джоджен. Отиде в градината и наскуба от зеления лук. След това ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-30T00:24:54+03:00 798

Продължение от книгата

Кво си са закискал, бре, Михо? Жена ти цял живот са трепи зарад теб, а ти... И изведнъж се запъна.
Вуйчо Михо наведе глава. Жилите на врата му набъбнаха. "Сега ли трябваше да му рече туй? Се трябваше да измисли нещо, с което да ù помогне! А и той кво е замързелувал! В тежест ù е веч"- мислеше си той ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-29T00:46:37+03:00 837 1

Продължение от книгата

ГЕРГЬОВДЕНСКО ПРАЗНУВАНЕ
Наближаваше Гергьовден. Природата се събуждаше от зимния си сън. Дърветата облякоха пъстрите си шуби. Дъхаше на цветя, треви и билки.
"Хубав ден Великден, по-хубав Гергьовден" - така пееше народът на тоя ден. Овчарите щяха да се радват ако валеше дъжд, щото всяка капка става ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-28T00:37:28+03:00 939 1

Продължение от книгата

Че нъл знайш понякогаш, квото е речено от съдбата? Не дай си, Боже! Грях ми е на душата, ама... И семейства са разтурят, и челяд са разпръсква. Няма ли сговор и мир в една къща, не ще да е... Едно време тейко ми думаше: "Ако видиш, че няма да живейш с някой, бегай, докат е време! Че чиниш ли семейст ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-26T11:25:54+03:00 962

Продължение от книгата

ЗАПЕВЪТ
Двата яки ата поклащаха главите си в тръст. Пяна изскачаше из устата им. Игривото априлско слънце подскачаше ту върху тях, ту върху шарената талига. Музикантите надуваха зурни, тъпани и кавали, в такт с бързия ход на атовете. В тепсията с пъстър месал, чана Пена с много умение и майсторство ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-25T12:34:48+03:00 933 4

Продължение от книгата

ИЗБОРИТЕ
Не беше лесно човек да бъде кмет на един град. Трябваше да се грижи да административните работи, за настроението на общинските съветници - българи, евреи, турци, гърци и арменци. Мнозина от тях следяха всяка крачка на кмета. Слушаха какво е казал и така преиначаваха всяка негова дума, и пре ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-24T00:50:45+03:00 1.1K 2

Продължение от книгата

Утрото дойде като зимният сняг. Колю стана рано. Чана Пена и вуйчо Михо още спяха. Запали огъня в огнището, сипа вода в джезвето и оная билка, ментовата, за да успокои бурята, която все още бушуваше в гърдите му. За запева ше му трябва много вино, месо и самуни хляб. Плат за блузата на Керана, а и т ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-23T00:50:17+03:00 972 1

Продължение от книгата

Атовете спряха пред портата. Колю прокара ръка по гръбнака ту на единия, ту на другия, продължи по шията и издърпа поводите. Разседла ги и поведе към яхъра. Най-сетне беше свободен. Съмненията и тревогите, които напоследък го измъчваха, вече не съществуваха. Тя е негова, сега и за цял живот. Прекоси ...

mari45

Проза

2009-07-21T08:25:13+03:00 752 1

Продължение от книгата

- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-19T00:26:54+03:00 976 1

Продължение от книгата

Кака Кина подхвана наново разговора. Керана стана и рипна към другата одая. Сърцето и примираше. Притвори леко капията и нададе ухо. Майка ù подкани Колю:
- Рачи, момче, не са срамувай!
- Дошел съм - и погледна Сандо плахо. Да искам ръката на Керана.
"Брей, туй момче и името на щерка му знай!" - учу ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-17T03:28:47+03:00 936 2

Продължение от книгата

Дойде един от мното понеделници. Натъкмен с бяла кенарена риза и кармазян пояс, Колю подкара двата яки ата към Брестник. Когато стигнаха там, прекосиха мегдана и той придърпа поводите. Атовете спряха. Наоколо се виждаха селяни,
които оживено разговаряха. Момъкът се обърна към един от тях и попита за ...

mari45

Проза

2009-07-16T15:03:42+03:00 859 1

Продължение от книгата

- Тъй, тъй... Видеш ле го оня, бабаитестият? Бай Милуш му викат. И той е от Брестник. Голям ербап са пиши.
- Че кой не го знай него? Той е на Милка тейкото. Яка душа носи. Викат, навремето го били турците със сопи да каже где са крият турците. Той имал ревалвер в пазвите и чифт пищови. Дали му ги ха ...

mari45

Проза

2009-07-14T12:31:53+03:00 878 1

Продължение от книгата

Колю беше облечен в бяла кенарена риза, с клинове на пазвата и ръбе на ръкавите. С шивици на вреви, алени и черни копринени конци. Кармазеният пояс, четворно тъкан, прегънат на две сумички /ивички/, беше от бял тирлик. Тасмата над пояса, обкована с метални пулове, които се закопчаваха с деледжик, по ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-12T17:21:00+03:00 1.1K 2

Продължение от книгата

Дойде събота. В Иен махала срещу църквата Света Петка, сума ти милет (народ)
от Пловдив и селата прииждаше на мейдънлъка.
В църквата беше тихо. На пангала близо до колоната, баба Митра с треперещи ръце отброяваше пара по пара и подаваше лоените свещички. Презвитер Грую с дълъг филон бавно и тържеств ...

mari45

Проза

2009-07-09T10:29:47+03:00 863 1

Продължение от книгата

Станало опасно гнойта да не се разнесе из цялото тяло. Животът му висял на косъм. Викнали лекар. Отрязали крака, защото нямало друг изход. От този ден, той заживял с мисълта да си отиде по- бърже от тоя свят. Но Господ не послушал молбата му. И се примирил. Чана Пена излезе умна и предвидлива жена. ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-07T14:40:57+03:00 852

Продължение от книгата

ОТНОВО У ВУЙЧО МИХО
Демирът отдавна се помина и Колчо наново се върна в къщата на чана Пена. Вуйчо Михо се включи в дружеството на авджиите "Сокол." Имаше три яки хрътки, които след злополучният ден ги продаде. Но още пазеше в раклата авджийските дрехи. Балтонът, който с времето си беше поизбелял, з ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-04T19:25:04+03:00 825

Продължение от книгата

Людете около тях се спираха и пригласяха: "Кумице ле, Марийо, Марийо, драгим комшу ле Иване, Иване, върви, върви, напряде, напряде, струвай хабер майка си, майка си, я майка си и баща си, баща си, да размитат дворове, дворове, да нареждат столове, столове, връз столове гламички, гламички, да насядат ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-03T17:43:33+03:00 852 1

Продължение от книгата

За днешния ден момите започваха подготовката още преди Великденските пости. Лазарките бяха се скупчили пред градската градина, там, дето госпожите и господата правеха разходката си. Стройна мома, с миловидно лице , вървеше напред. Това беше кумата/водачката/. Госпожиците бяха избрали най-видната. До ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-02T13:06:59+03:00 876

Продължение от книгата

ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ
Неусетно дойдоха Великденските пости. Природата, облечена в булченска премяна, чакаше своите чародейки.
Днес е Лазаров ден. Така го наричаха от време оно. Две каматни госпожици бързаха по прашните улици, с кошници в ръце. Портите на търговеца Викаро бяха открехнати. Той очакваше ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-07-01T12:16:27+03:00 887

Продължение от книгата

Пред "пианкото" също се трупаше много народ. Върху кръгла маса, с различно оцветени триъгълници, бяха поставени лотарийни билети. Леко завинтена пръчица, с перо на края, се въртеше и перцето докосваше пироните. То спря пред шареното шекерче. До другите пирони се виждаха изсъхнало от стоенето локумче ...

mari45

Проза

2009-06-28T13:07:46+03:00 792

Продължение от книгата

Изминаха седмици, месеци. Кехлибарено-кафевите листа на чинарите потрепваха като звънчета по дърветата и с лек, ефирен танц се приземяваха. Подгонени от северняка, подтичваха по тротоара, за миг поспираха, наново литваха, пак се плъзгаха, докато най-сетне намираха покой.
Христо Данов научи Колчо на ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-26T12:52:04+03:00 894 1

Продължение от книгата

- Христе, Христе бре! Вода ти Колчо, да го научиш на твойте книги!- провикна се Аргирът.
Дядо Данов изправи великолепната си бяла брада и погледна към оградата.
- Ти ли се бре, Аргире? Я влизай! Седни, та разправай! Кво го чиниш? Хортуват, за социалист са пишеш? Социалистически идеи си насаждал на м ...

mari45

Проза

2009-06-25T12:46:11+03:00 786 1

Пътят към истината

Наближаваше осем, вечерта. Аргирът извика Колчо при себе си.
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на тво ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-24T16:10:53+03:00 1.6K

Продължение от книгата

В двора беше цялата райска градина. Храсти рози - алени, бели, розови, жълти, цели букети. И гергини, много гергини. Те бяха слабостта на търговеца. А димитровчетата весело се усмихваха. Колчо се загледа към красивата женска статуя, която беше разперила жадни ръце към небето. В каменната й коса игра ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-23T19:49:39+03:00 829

Продължение от книгата

Клетото животно, изглежда беше разбрало нещо и това го накара да спре. Колчо държеше в ръката си китка зравец. Той се приближи до него и сложи китката между ушите му. Старото животно, като че ли предугаждаше някаква опасност и ускори хода на кръговите си движения.
- Добро утро, байо Яне - изрече мом ...

mari45

Проза

2009-06-20T20:08:16+03:00 770

Продъжение от книгата

Когато Якомидис се завърна от Париж, донесе на момъка термометър. Хачик го окачи на стената, който не помръдна павече от там.
От кафене "Двадесети век" някой високо бъбреше. Група яки мъжляги наддаваха цена. Комарът за тях беше истинска страст. Луди пари пръскаха. По цели нощи играеха покер и поняко ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-18T17:40:41+03:00 876

Продъжение от книгата

Сабрито наистина чакаше Аргира. Берберницата беше на открито. Два стола без облегалки и нищо повече.
- Ай, Аргире, теб чакам!- подкани той. - Сядай бре, челяк!
Сабрито седна на единия стол. Просна на бута си засечения пешкир и намести обраслата глава на Демира. Въртеше я ту на едната, ту на другата ...

mari45

Проза

2009-06-17T21:06:06+03:00 667

Продължение от книгата

СРЕЩАТА
Демирът и Колчо вървяха бавно. Наближаваха Безистена (Търговския
център). Отдалеч зърнаха правоъгълната, едноетажна, каменна постройка. Входната врата от тежко, дъбово дърво, обшита с железни лостове, закована с големи пирони, беше леко открехната. Чинарът бришеше с дебелите си клони и хвърл ...

mari45

Проза

2009-06-16T21:36:38+03:00 756 1

Продължение от книгата

Тук-таме се мяркаха туркини от Караагач, Куклен, Устина и Марково, с черни фереджета, забулени с яшмаци. Очите им святкаха под фереджетата.
Преди 1300 години, Мохамед беше наредил да крият лицата си от мъжете. Една от тях дърпаше три годишно момченце, облечено с памучно елече, гайтани по него и стък ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-11T10:43:20+03:00 891 1

Продължение от книгата

Беше четвъртък. Пътят минаваше покрай пазара. От Марица лъхаше прохлада, която пълнеше гърдите и караше сърцето да пее. Селяни с талиги, магарета и коне, носеха купища торфанда (пресни плодове и зеленчуци). Наоколо гъмжеше от народ и букети от чадъри. Викове, пазарлъци, звънтене на хлопари, цвилене ...

mari45

Проза

2009-06-10T18:05:14+03:00 965

Продължение от книгата

Той свали капата от главата си, която прикриваше още буйната му, прошарена коса.
Червената купола на слънцето едва-едва лазеше по синята шир на небето. Ветрецът разчорли косата му и една къдрица се свлече по дясното му слепоочие. Той понече да я натъкми на мястото си, но ветрецът наново заигра. Врем ...

mari45

Проза

2009-06-05T12:23:20+03:00 775 1

Аргир демира

Колчо взе от килера дрехите си и ги сви в басмена бохча. Направи възел, но не успя да го завърже. Отправи заканително юрук и наново се опита. Този път успя. Излезе в двора и издяла яка тояга от стария дрян. Закачи на нея бохчата и я нарами. Погледна още веднъж към рафтовете и тръгна. Затвори кюпенци ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-04T12:38:29+03:00 816 3

Колюви празници

Тая вечер в кръчмата на Моралията беше тихо. Наближаваше полунощ. Двамата обикаляха около масите и обираха филджаните, някои още недопити. Колчо притвори сънливо очи.
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Д ...

mari45

Проза » Повести и романи

2009-06-03T11:52:51+03:00 814 1