NadeBo (Надежда Борисова) - Произведения

Загърната в мечта

ЗАГЪРНАТА В МЕЧТА
В утрото си свежо, или мрачно,
търся, поглеждам далечна вечерта,
витая във деня - илюзия прозрачна,
път, живот, надежда, или съдба. ...

NadeBo

Поезия

2018-10-06T23:17:44+03:00 508

Присвояване

При.своя.ва.се
всичко видимо и невидимо
на този свят.
При.таява.се
всичко движимо и недвижимо ...

NadeBo

Поезия

2018-10-05T14:46:26+03:00 523

Две сухи сълзи

ДВЕ СУХИ СЪЛЗИ
Търся те...
Музика ми сочи с песен позната пътя.
Лутам се в мъгла, леден дъжд и сълзи.
Хлъзгаво е... ...

NadeBo

Поезия

2018-10-05T01:34:29+03:00 408 1 1

Дишащи разстояния

ДИШАЩИ РАЗСТОЯНИЯ
Зеници, запечатали очарования,
от детско гукане и волен смях,
сега слепеят в мрачно отчаяние
от свой ли, чужд ли тежък грях. ...

NadeBo

Поезия

2018-10-04T18:00:29+03:00 391

Истината

ИСТИНАТА
Лъжем се, че всички я търсим,
разголена да застане пред нас.
Може би само с мрак ще ни поръси...
Ще вгорчи най-сладкия ни час... ...

NadeBo

Поезия

2018-10-01T00:24:21+03:00 345

Ще достигнат

ЩЕ ДОСТИГНАТ
Зная, ще остана извън кориците на книгите.
Много пъти правех опит за летене неуспешен.
Летях, но кацах на погреби военни по дигите.
С криле опърлени се мятах в листата безутешно. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-28T22:58:08+03:00 694 1

Блян

БЛЯН
Бленувам те...!
В този блян те жадувам...!
Жадувам те...!
Живителна вода за съществуване...! ...

NadeBo

Поезия

2018-09-27T00:11:31+03:00 374

Аура

В аурата ми поглеждаш – разкъсано решето.
Размазани, разпръснати са в нея цветовете.
От дупките прозира овъглéна тъмнина.
А мечтаех, търсих, борих се за светлина.
Но светлината в блатото нагазила пълзеше. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-25T13:06:53+03:00 453 1 1

Музика се сипе

МУЗИКА СЕ СИПЕ
Спомням си... често, повярвай ми,
въпреки дългото време отминало,
две неща, следи дълбоко оставили,
следи от лудото, горещо минало. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-23T19:24:07+03:00 381

Потресена съм

/Нещо като поема за комуниста/
Потресена съм
от думите на народен представител!
„Гордея се с родителите си комунисти,
че аз съм бил комунист ...

NadeBo

Поезия

2018-09-23T10:25:49+03:00 432 1

В началото бе любовта

Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме.
Устояваме на бури и градушки, ...

NadeBo

Поезия

2018-09-23T10:08:30+03:00 342

Цветето надежда

ЦВЕТЕТО НАДЕЖДА
Събуждам се в утрин ранна.
В сърцето ми болка гори -
една дълбока пареща рана,
която хвърля горещи искри. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-20T22:10:44+03:00 958 1

Лунната пътека

ЛУННАТА ПЪТЕКА
Плъзгам се по елипсата на лунната пътека.
В очите ми блестят безброй искрящи лъчи.
Тялото в безтегловност, в плах шепот олеква.
Тъмнината безмилостна, страшна мълчи. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-19T23:16:24+03:00 875 2 2

Обич, има ли те

ОБИЧ, ИМА ЛИ ТЕ
Има ли обич в теб всеотдайна?
Не питам. Не искам да ме лъжеш.
Усещам го, докосна ли те тайно.
Да ме гледаш в очите, не можеш. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-18T16:23:59+03:00 447 1

Кръстовден

КРЪСТОВДЕН
За вселената как е – малко знаем...
На земята всичко е сякаш познато...
Искаме незнайното да опознаем,
пипнем, или изпитаме с душата... ...

NadeBo

Поезия

2018-09-14T22:17:04+03:00 1.8K 1 2

Усещане

Ограничен е слухът ми,
но душата чува.
Намалено е зрението ми,
но душата вижда.
Издъхващ е усета ми, ...

NadeBo

Поезия

2018-09-13T13:36:43+03:00 397

Река от сълзи

Деца, защо сълзите ви
мият тротоара пред блока?
Плачат сърцата ви.
Мъката е безкрайно дълбока.
Това ли, че горе се бият ...

NadeBo

Поезия

2018-09-12T13:44:40+03:00 431 1

Къде сме ние

КЪДЕ СМЕ НИЕ
Скрих сълзите си в дъжда студен,
но той ги изсипа солени на земята.
Дадох болките си на вятър озлобен,
но той ги забоде на хората в душата. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-11T23:37:38+03:00 435 1

Липси

ЛИПСИ
Какво ми е липсвало? Какво ми липсва?
Липсва ми сърдечна, от душа любовта.
Липсва ми голата, неподправена истина.
Тези липси подлудяват до лудост света. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-09T21:23:57+03:00 400

Каква е мерната единица

КАКВА Е МЕРНАТА ЕДИНИЦА
Как и защо измерваме любовта?
Каква е мярката и мерната единица?
На килограм ли се измерва душа?
На метър ли сърдечната искрица? ...

NadeBo

Поезия

2018-09-08T11:51:42+03:00 483 1

Съединението

ОБЕДИНЕНИЕТО
Хиляди жертви се дадоха,
за да я има България.
Хиляди сърцата си раздаваха
за Обединена България. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-06T14:34:43+03:00 1K

Боси

Само в стиховете ли останаха
босите нозе,
оставили следи по пясъка?
Босите ръце,
които с нежност галеха ...

NadeBo

Поезия

2018-09-05T10:44:11+03:00 418 1

Трептение

ТРЕПТЕНИЕ
С трептение хаосът се реди. –
Хаотично, или плавно течащо.
Мрак и небесни облачни сълзи,
слънце – на хоризонта блестящо. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-04T12:29:37+03:00 773

Вода съм

ВОДА СЪМ
Вода съм. - Устремена в руслото си река.
Събирам на ручеи бързи бистрите води.
Изпълнена със слънчева любов, все тека
прегръщам на бреговете светлите мечти. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-02T09:36:58+03:00 648 1

Пръстена

ПРЪСТЕНА
Захфърлен е годежният пръстен.
Ценният камък, от мъка, потъмня.
Черни сажди в него се пръснаха -
останки от пламъка на любовта. ...

NadeBo

Поезия

2018-09-01T15:32:33+03:00 568 1

Завинаги

Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.
Светлина извира от образа ти скъп ...

NadeBo

Поезия

2018-09-01T01:07:45+03:00 509

Какво ще ни сервираш

КАКВО ЩЕ НИ СЕРВИРАШ
Какво ще ни сервираш, живот?
В пазвите ни камък ли ще сложиш?
Или куршум в челото?
В душите бури тревожни? ...

NadeBo

Поезия

2018-08-31T15:01:49+03:00 355

За доверието

Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.
Не искам да стрелям в чуждо сърце, ...

NadeBo

Поезия

2018-08-29T11:53:52+03:00 627 4

С нищо не заменяй

С НИЩО НЕ ЗАМЕНЯЙ
Свят, ти не веднъж си полудявал...
На приливи и отливи се стремиш
старите си клетки да обновяваш,
пременен, все напред да вървиш. ...

NadeBo

Поезия

2018-08-28T23:41:05+03:00 334 1

Безвремие

БЕЗВРЕМИЕ
Прекосила всички болки на времето,
любовна пепел, житейси ужасии,
изпаднах на живота тежък от стремето,
попаднах всред кал, пепел, мръсотии. ...

NadeBo

Поезия

2018-08-26T19:12:17+03:00 489

Кладата

КЛАДАТА
Изгорях на кладата.
Отрони се камък колкото юмрук.
Всички изахкаха:
„Боже, тя имала камък ...

NadeBo

Поезия

2018-08-25T22:04:26+03:00 377 1

Не спирай

НЕ СПИРАЙ
Не търсете щастието в покоя!
То - там е, някъде по стръмното.
Може би те чака след завоя,
с бяло от любов обгърнато. ...

NadeBo

Поезия

2018-08-23T19:54:44+03:00 375

Санчо

САНЧО
В ловът на образи и случки се уплаших.
Попаднах в непрогледна джунгла дива.
Прекомерно много в нея са играчите.
Попаднала там, дали ще изляза жива? ...

NadeBo

Поезия

2018-08-22T12:02:29+03:00 352

Песента

ПЕСЕНТА
Докосването на струната заби кинжал в сърцето ми.
От него плисна кръв гореща като страстна любов.
Превърна се в образи, изсипали бисери в ръцете ми.
Затрептях цялата, като цвят на водна лилия, в зов. ...

NadeBo

Поезия

2018-08-22T00:43:04+03:00 323

Кълбо от нерви

КЪЛБО ОТ НЕРВИ
„Кълбо от нерви...“
И щуреца не помага.
Светулката не дава светлина.
Слънцето прави маневри. ...

NadeBo

Поезия

2018-08-19T22:30:23+03:00 544

Лудите

ЛУДИТЕ
Въздухът се стеле - горещ и мръсен.
Диша се трудно - до задушаване.
Дори сега – в часа напреднал, късен -
всеки търси във водата спасяване. ...

NadeBo

Поезия

2018-08-18T12:49:32+03:00 550 2

Историо

Историо, ти блуднице най-древна
евтино се продаваш,
всекиму си потребна,
да те ухажва, прекроява
по свой тертип и мяра ...

NadeBo

Поезия

2018-08-17T20:22:45+03:00 408 1

Майко Свята

МАЙКО СВЯТА
Прости ни, Богородице Свята, Пресвята,
греховете що сътворихме тук на земята!
Прости ни! Ти си майката нежна, жената,
която милостта познава, не иска отплата. ...

NadeBo

Поезия

2018-08-16T09:46:42+03:00 442

Виждам се

ВИЖДАМ СЕ
Виждам се... седнала на кръстопътя...
още невръстно, но любопитно дете...
От очите ми сълзите тихо пъплят,
взор отправили към синьото небе. ...

NadeBo

Поезия

2018-08-15T07:03:46+03:00 391 1

Когато за последно

КОГА ЗА ПОСЛЕДНО
Кога за последно се погледнахте в очите
с погледи врязани дълбоко в сърцата?
Страхувате се от това, какво ще попитат,
колко илюзии е натрупала пътьом душата. ...

NadeBo

Поезия

2018-08-12T02:34:55+03:00 386