NadeBo (Надежда Борисова) - Произведения

Мигове

Стенание...
къс птичи писък,
гнездо, от клоните паднало,
или звук на счупено стъкло,
а може би плач на ранено дърво... ...

NadeBo

Поезия » Друга

2019-11-12T22:43:58+02:00 542

Чудото

Търсим го някъде около, извън нас...
А не е ли чудо, че сме се родили...
на Любовта съдбовно градивния глас...
пътищата светли, бурни, мълчаливи...?
Не е ли чудо синьото небе край нас, ...

NadeBo

Поезия

2019-11-10T12:36:17+02:00 417

Аз в азбуката

Аз! Коя съм Аз? Какво? Дърво без корени...
Бях и съм, а дали ще бъда...?
Вятър съм непокорен.
Горящ пламък от съчки поддържан.
Душа от градушки пробита. ...

NadeBo

Поезия

2019-11-09T23:38:45+02:00 1.3K 1 1

Дете на вятъра и бурите

Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина.
Предпочитам дневна, сяйна светлината ...

NadeBo

Поезия

2019-11-08T19:40:35+02:00 392 1

Безплътни надежди

Душа, защо ми даваш безплътни надежди?
Не виждаш ли голите клони черни отвън,
на небето смръщените рошави вежди
и сърцето зовящо спокойствие и сън?
Не усещаш ли изпиващите болки, ...

NadeBo

Поезия

2019-11-07T19:31:26+02:00 477 2 4

Не падай на колене

Пеперуда ли си, ангел, или фея,
а може би дете с душа прозрачна?
Чужди устни защо не онемеят,
преди да се нахвърлят мрачно?
В себе си ти носиш светлина, ...

NadeBo

Поезия

2019-11-06T00:14:52+02:00 608

Бъди в мен

Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност.
Очаквам те - проклиняна и желана, ...

NadeBo

Поезия

2019-11-03T22:58:30+02:00 449

Сам реши

Приятелю,
пиша ти и все недописвам...
Страхувам се да не докосна
твоите собствени страдания,
да не сипя сол в зарастваща рана, ...

NadeBo

Поезия

2019-11-02T23:23:37+02:00 423

Неугасващ пламък

Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня.
Листенца разтварят за поглед зеници. ...

NadeBo

Поезия

2019-11-01T20:58:00+02:00 462

Умираща птица

Умираща птица е една моя мечта.
Пропъждах я, гонех я, плаках сама.
И тя плачеше тъжна и гола в нощта.
Нали бе късче от моята горда душа.
Скитница стана. Бродеше в дните, ...

NadeBo

Поезия

2019-10-31T23:36:31+02:00 550

Без нея

БЕЗ НЕЯ
Ще дойда в съня ти тази лунна нощ.
Ще ме очакваш жаден, тръпнещ... зная.
В леглото търсиш топлината ми още,
макар преди столетие да опознахме рая. ...

NadeBo

Поезия

2019-10-31T07:35:03+02:00 407 2

Извор е животът

ИЗВОР Е ЖИВОТЪТ
Животе, течеш в руслото на времето.
Течеш като ручей в зелена дъбрава -
впрегнато конче на паметта в стремето,
тичаш през сенки и слънчева жарава. ...

NadeBo

Поезия

2019-10-28T07:51:59+02:00 645 2 3

Докоснати за обич

Някой почука на твоята врата, Душа.
Изненадана, задъхана, тихо приближи.
Смазана, набръчкана от дълга самота,
сепна се, отстъпи. Чукането те втрещи.
Отвори си устата, да попиташ кой е. ...

NadeBo

Поезия » Друга

2019-10-27T15:23:27+02:00 743 2

Страхове

Направя ли крачка назад,
ще потъна в забвение.
По-добре, лазейки напред,
да усещам вятърно трептение.
Виновна съм, че съм се родила. ...

NadeBo

Поезия

2019-10-24T19:08:42+03:00 469

Свободна птицата лети и пее

Заключен в гадната паст на акулата
зад зъбите остри, обезумяващо силни,
добре ли се чувстваш след заблудата,
че можеш да отнемеш моите години?
Ти мен заключи в клетка луксозна. ...

NadeBo

Поезия

2019-10-22T18:01:13+03:00 545 2

Неотлъчно

Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване.
Бе притиснал ръка на челото ми. ...

NadeBo

Поезия

2019-10-20T20:21:09+03:00 606 2

Спокойна съм

СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...

NadeBo

Поезия

2019-10-20T08:02:48+03:00 1.2K

Волно дива

ДИВО - ВОЛНА
Дива съм, дива, приятелко,
или както казвам – дъще моя.
Не зная дали е дива мойта създателка,
но че светът е див ...

NadeBo

Поезия

2019-10-19T07:54:01+03:00 653

Ще се спасим ли

Протягам към теб двете си ръце,
от вятъра бурен да те опазя.
Не гледай надолу! Обърни лице
към мен! До теб по ръба ще долазя.
С една ръка ще те прегърна. ...

NadeBo

Поезия » Друга

2019-10-17T20:44:01+03:00 410

Сърцето разкъсано вече го няма

Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи.
А то се бунтуваше, в гърдите кънтеше. ...

NadeBo

Поезия

2019-10-16T22:42:42+03:00 1.2K 2

Кръв от очите струи

Таралежо, защо си тук, на прозореца?
Наоколо са само пепел вятър и руини.
Запазена е само част от покрив, езерца
вода, тази стая, вратата и комина.
Тук даже паяците паяжини не плетат. ...

NadeBo

Поезия

2019-10-15T23:12:15+03:00 1.2K

Загърната в мечта

ЗАГЪРНАТА В МЕЧТА
В утрото си свежо, или мрачно,
търся, поглеждам далечна вечерта,
витая във деня - илюзия прозрачна,
път, живот, надежда, или съдба. ...

NadeBo

Поезия

2019-10-06T22:04:30+03:00 505

Ранени души

Има пътеки светлооки, загърлени
с красиви, пъстри, ухаещи цветя,
дървета плодоносни, изпълнени
със сладостта на тази свята земя.
Но има и безкрайни, слепи пътеки, ...

NadeBo

Поезия

2019-10-05T00:07:49+03:00 499

Вятърът говори

Заслушах се в думите топли на вятъра...
Не вярвате ли, че и той сърдечно говори?
Говори. Речта му не е от земния театър,
както е при играещите под маските хора.
Искрен, когато обича страстно, е нежен, ...

NadeBo

Поезия

2019-10-04T00:31:11+03:00 597 2 3

Дишащи разстояния

Зеници, запечатали очарования,
от детско гукане и волен смях,
сега слепеят в мрачно отчаяние
от свой ли, чужд ли тежък грях.
Устни, стиснати до кръв, немеят ...

NadeBo

Поезия

2019-10-02T17:39:34+03:00 729

Залезът

ЗАЛЕЗЪТ
Залезът свежда тъжно черните си мигли.
Под тях денят взривява пламъци последни.
Върху вечерницата той разпръсва стигми -
огън спомени - път към дни ненагледни. ...

NadeBo

Поезия

2019-10-02T07:47:40+03:00 439

Без любов

Не съм загърната с майчина любов
и разбирам другите като мене,
принудени в живота бурен суров,
да я отглеждат от мъничко семе.
С жаждата в клетата своя душа ...

NadeBo

Поезия

2019-09-30T04:18:02+03:00 636 3

Истината

ИСТИНАТА
Лъжем се, че всички я търсим,
разголена да застане пред нас.
Може би само с мрак ще ни поръси...
Ще вгорчи най-сладкия ни час... ...

NadeBo

Поезия

2019-09-28T21:48:29+03:00 356

Пътуване

Рисувам те... или сънувам...
Мъглата... пред погледа се стича.
Криле от цветната есен ревнуват
и ме обгръщат с нежно обичане.
Милват ме ръцете ти страстно. ...

NadeBo

Поезия

2019-09-26T14:38:49+03:00 458 2

Следи

СЛЕДИ
Ще мине!
Не съм родена да съм гневна.
Гневът ще разруши деня.
Искам в него да погледна ...

NadeBo

Поезия

2019-09-25T20:48:40+03:00 418

Аура

В аурата ми поглеждаш – разкъсано решето.
Размазани, разпръснати са в нея цветовете.
От дупките прозира овъглéна тъмнина.
А мечтаех, търсих, борих се за светлина.
Но светлината в блатото нагазила пълзеше. ...

NadeBo

Поезия

2019-09-24T23:33:29+03:00 570 2

В началото бе любовта

В НАЧАЛОТО БЕ ЛЮБОВТА
Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме. ...

NadeBo

Поезия

2019-09-23T07:52:01+03:00 342

Същност

Била ли си, или не си била?
Съществуваш ли, или те няма?
Прекъсната, сърдечната следа
ще сложи край на малка драма...
Вино се разлива по гръдтта ти - ...

NadeBo

Поезия

2019-09-22T00:58:47+03:00 327 1 2

Цветето Надежда

Събуждам се в утрин ранна.
В сърцето ми болка гори -
една дълбока пареща рана,
която хвърля горещи искри.
Излизам за чист въздух навън. ...

NadeBo

Поезия

2019-09-20T22:08:59+03:00 345 2

В един юмрук

В ЕДИН ЮМРУК
/по идея провокирана от филмите „Откраднат живот“ и „Пътят на честта“/
За живота тайни няма.
Всичко е закодирано точно.
Погребваш нещо в най-дълбоката яма. ...

NadeBo

Поезия

2019-09-20T16:38:45+03:00 346

Животе

Животе,
ти издърпа постелята под мен,
отхвърли настрани завивката.
Замахът бе така ожесточен -
детето... в калта запрати... с усмивката. ...

NadeBo

Поезия

2019-09-17T07:49:20+03:00 423

Усещане

Ограничен е слухът ми,
но душата чува.
Намалено е зрението ми,
но душата вижда.
Издъхващ е усета ми, ...

NadeBo

Поезия

2019-09-13T15:40:36+03:00 442 1

Река от сълзи

Деца, защо сълзите ви
мият тротоара пред блока?
Плачат сърцата ви.
Мъката е безкрайно дълбока.
Това ли, че горе се бият ...

NadeBo

Поезия

2019-09-12T22:22:11+03:00 464 1

Белязано време

Вятърът те отнесе - лист внезапно отронен...
Нечакано беше - думи неизказани... помен...
Ужасът отровата впи - дори сънищата отрови...
Белязани са моите дни - от горящите окови...
Тишината вие - буря в гърлото затворена... ...

NadeBo

Поезия

2019-09-11T12:23:37+03:00 439

Каква е мерната единица

Как и защо измерваме любовта?
Каква е мярката и мерната единица?
На килограм ли се измерва душа?
На метър ли сърдечната искрица?
На куб, или на квадрат, ...

NadeBo

Поезия

2019-09-08T10:24:08+03:00 665 1