NadeBo
462 резултата
КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК – ВЯРА
Изкъртиха го с гръм и разколения.
И Вярата се срина в душити ни.
За един живот и две поколения
се затвориха за Бога очите ни. ...
Изкъртиха го с гръм и разколения.
И Вярата се срина в душити ни.
За един живот и две поколения
се затвориха за Бога очите ни. ...
167
И тази нощ луната се усмихва -
цвете на моя прозорец отворен.
В зениците звездите се плискат,
тадцуват своя танц неуморен.
Изнурена, аз търся съня си ...
цвете на моя прозорец отворен.
В зениците звездите се плискат,
тадцуват своя танц неуморен.
Изнурена, аз търся съня си ...
272
1
2
Тайнството Любов
рисува по душите
приказка,
от векове разказвана
и преразказвана, ...
рисува по душите
приказка,
от векове разказвана
и преразказвана, ...
213
Изгаряй в пламъци жадни,
не в димящи въглени тлеещи!
Изгаряй в огньове безпощадни,
в мечти за любов копнеещи!
Огънят не е винаги погубващ. ...
не в димящи въглени тлеещи!
Изгаряй в огньове безпощадни,
в мечти за любов копнеещи!
Огънят не е винаги погубващ. ...
225
1
ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ
Да погледнеш в себе си...
Да опознаеш себе си
до дъно...
Да изследваш съзнанието и душата, ...
Да погледнеш в себе си...
Да опознаеш себе си
до дъно...
Да изследваш съзнанието и душата, ...
368
2
4
АЗ НЯМА ДА ЗАБРАВЯ
Седнах на първата пейка, примряла, задъхана
Пред очите ми се стелеше пелена от мъгла,
Трепереха ръцете, сърцето жално въздъхна
На лицето се спусна мъртвешка белота. ...
Седнах на първата пейка, примряла, задъхана
Пред очите ми се стелеше пелена от мъгла,
Трепереха ръцете, сърцето жално въздъхна
На лицето се спусна мъртвешка белота. ...
306
2
2
/Две изгарящи свещи/
Не лекувай раните от сърцето ми!
Остави ги! Нека болят и кървят!
Нека напомнят, че тук – в ръцете си
горящи, скрих щастието... любовта! ...
Не лекувай раните от сърцето ми!
Остави ги! Нека болят и кървят!
Нека напомнят, че тук – в ръцете си
горящи, скрих щастието... любовта! ...
401
МАЙЧИНИ ОЧИ
Някой подарява букет от свежи рози,
в знак на обич, или на ласкателство.
Не се съмнява в тях да има угроза.
От магазина ги е купил с приятелство. ...
Някой подарява букет от свежи рози,
в знак на обич, или на ласкателство.
Не се съмнява в тях да има угроза.
От магазина ги е купил с приятелство. ...
376
1
1
ОТКРОВЕНИЕ
Проклети дни!
Прокълнати от Някой надежди!
Още по-клети детски усмивки!
От курията звяр озъбен слухти. ...
Проклети дни!
Прокълнати от Някой надежди!
Още по-клети детски усмивки!
От курията звяр озъбен слухти. ...
262
Звездите се къпят в морето на твойте очи.
Луната между тях усмихната наднича.
Музика Божествена в душите ни звучи.
Олтар небесен е сърцето ти... и ми се врича.
Поемам духовните ти и житейски обещания. ...
Луната между тях усмихната наднича.
Музика Божествена в душите ни звучи.
Олтар небесен е сърцето ти... и ми се врича.
Поемам духовните ти и житейски обещания. ...
172
1
2
Мое сърце, ти остана завинаги пленено
от миговете щастие, мълнии във две очи,
сладости от устни бурно в огън споделени,
две ръце, в които от обич въздухът трепти...
Небето ни съпровожда в сияние синьо. ...
от миговете щастие, мълнии във две очи,
сладости от устни бурно в огън споделени,
две ръце, в които от обич въздухът трепти...
Небето ни съпровожда в сияние синьо. ...
125
Не ме докосвай!
Ще политна...
Как ли орлите летят?
Не ме докосвай!
Много скитах, ...
Ще политна...
Как ли орлите летят?
Не ме докосвай!
Много скитах, ...
132
Косите ми отлитат косъм, след косъм
кестеняви, после смесени с бели...
Сега снежни преспи, животе, се носят –
твоите последни несбъднати къдели...
Очите ми, в бъдното зрящи, трептяха ...
кестеняви, после смесени с бели...
Сега снежни преспи, животе, се носят –
твоите последни несбъднати къдели...
Очите ми, в бъдното зрящи, трептяха ...
503
Пътят на погледа ми
Пътят на погледа ми към хоризонта се скъсява.
Вече той е съвсем близо до краката ми.
Ако прекрача, в него ще се спъна и тогава
ще падна по очи, от болката разплакани. ...
Пътят на погледа ми към хоризонта се скъсява.
Вече той е съвсем близо до краката ми.
Ако прекрача, в него ще се спъна и тогава
ще падна по очи, от болката разплакани. ...
426
Полунощ ли е
Бях се навела над кроячната маса, когато на външната врата се почука. Погледнах стенния часовник. Показваше десет часа вечерта. Нямах уговорка с никой. Кой ли е толкова късно? Бях преустроила занемариния гараж за шивашка работилница. Добавих до него една стаичка около петнадесет квадрат ...
Бях се навела над кроячната маса, когато на външната врата се почука. Погледнах стенния часовник. Показваше десет часа вечерта. Нямах уговорка с никой. Кой ли е толкова късно? Бях преустроила занемариния гараж за шивашка работилница. Добавих до него една стаичка около петнадесет квадрат ...
206
1
Исках да замина с този, онзи, последния влак,
но все нещо се случваше и обратно ме връщаше.
Минаха години. Сега няма гара. Вече няма как.
Само спомен и желания нелепо ме прегръщат.
Защо тръгвах? Никой не ме чакаше на онзи бряг. ...
но все нещо се случваше и обратно ме връщаше.
Минаха години. Сега няма гара. Вече няма как.
Само спомен и желания нелепо ме прегръщат.
Защо тръгвах? Никой не ме чакаше на онзи бряг. ...
136
Есента рони листи от моето тяло.
Стволът се оголва, но изправен стои.
По него са бръчки, белези от рани.
Но мъдрост е това, душата мълви.
Дъждът се стича по Божията дреха. ...
Стволът се оголва, но изправен стои.
По него са бръчки, белези от рани.
Но мъдрост е това, душата мълви.
Дъждът се стича по Божията дреха. ...
282
2
2
Как се живее в свят маскараден?
Маски... за пребиваване скрито,
образци от някъде окрадени,
но развявани на показ открито.
Как се живее в нощна пустиня? ...
Маски... за пребиваване скрито,
образци от някъде окрадени,
но развявани на показ открито.
Как се живее в нощна пустиня? ...
89
Искам! Как само искам
да се срещнем горе -
в другите измерения,
любота да се разплиска
като огнено горение! ...
да се срещнем горе -
в другите измерения,
любота да се разплиска
като огнено горение! ...
207
2
Сърце, ти си нежна, плаха кошута.
Трепваш от всеки шум неочакван.
На страж си всяка житейска минута.
Стенеш по пътя неравен обратен.
Разтуптяваш се от поглед, целувка. ...
Трепваш от всеки шум неочакван.
На страж си всяка житейска минута.
Стенеш по пътя неравен обратен.
Разтуптяваш се от поглед, целувка. ...
542
Никой, нищо днес не ми дължи.
Даденото от мен, бе безвъзмездно.
Но защо аз останах длъжник?
Какво взех, за мен безполезно?
Някой включи в кюпа дълбок ...
Даденото от мен, бе безвъзмездно.
Но защо аз останах длъжник?
Какво взех, за мен безполезно?
Някой включи в кюпа дълбок ...
628
3
2
Зная, че не трябва да те чакам.
Десетилетия вече отминаха.
Но жадна престана ли в мрака,
видение мое, да те виждам,
ще изгубя буквално сърцето си, ...
Десетилетия вече отминаха.
Но жадна престана ли в мрака,
видение мое, да те виждам,
ще изгубя буквално сърцето си, ...
239
1
Нима трябва да заключвам сърцето си,
когато излизам, зад стените на дома,
а вечер да го взема подло в ръцете си
и го оставя да вие пред мойта врата?
Трябва да вържа крилете на съвестта си ...
когато излизам, зад стените на дома,
а вечер да го взема подло в ръцете си
и го оставя да вие пред мойта врата?
Трябва да вържа крилете на съвестта си ...
164
1
2
Стъпи накриво – и падна,
но повлече под себе си и мен.
Потънала в блатото, кална,
разбрах, че бил си кретен.
Ти се изправи непокътнат, ...
но повлече под себе си и мен.
Потънала в блатото, кална,
разбрах, че бил си кретен.
Ти се изправи непокътнат, ...
140
Камен израсна така, както се казва „расъл на бунище“, подритван и подхвърлян. Ако не беше баба Ленка, отдавна да са го оставили в Дом за деца и юноши, но тя все се молеше и го защитаваше. Само той ѝ беше останал от Стоян, от когото нямаше нито вест, нито кост. Никой нищо не знаеше. Името му липсваше ...
240
Душата бавно в огън гори,
а сълзите са святи свещици.
Както се восъкът тихо топи,
така се топят, изгарят зеници...
Наведен е всеки до близък, ...
а сълзите са святи свещици.
Както се восъкът тихо топи,
така се топят, изгарят зеници...
Наведен е всеки до близък, ...
143
2
2
Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена.
От плевели изчистена, при мен се завръща - ...
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена.
От плевели изчистена, при мен се завръща - ...
163
1
Със скрити от мъглата сива очи
се взирам през сълзи в битието.
Реални ли сме, или реално мълчим,
отдавна изпратени в небитието.
Заровили поглед в шепа стотинки, ...
се взирам през сълзи в битието.
Реални ли сме, или реално мълчим,
отдавна изпратени в небитието.
Заровили поглед в шепа стотинки, ...
174
1
2
КЪМ СЕБЕ СИ
Вървиш, летиш, или пълзиш,
все към себе си пътуваш.
Дори живота си на друг да посветиш,
чрез себе си в него съществуваш. ...
Вървиш, летиш, или пълзиш,
все към себе си пътуваш.
Дори живота си на друг да посветиш,
чрез себе си в него съществуваш. ...
109
1
Беше краят на учебната година. Напластените мъка и обида в душата на Ирина застрашително се раздвижиха, като предизвикваха трескави разсъждения. Един подтик беше достатъчен, за да избликне вулканът в нея. И той изригна. Вечерта се състоя поредният скандал. Не с нея. Този път бурята я отмина. Разрази ...
277
Не зная кой преди векове го е създал,
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.
Дарил го е с чувства, съвест, сетива, ...
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.
Дарил го е с чувства, съвест, сетива, ...
147
Преминахме през два
по своему различни животи -
едно от друго разделени сърца,
души останали завинаги сиротни.
Не са ти липсвали целувките ...
по своему различни животи -
едно от друго разделени сърца,
души останали завинаги сиротни.
Не са ти липсвали целувките ...
151
Не се променям
Промяна ли...?
Не се променям
нито от ритник,
нито от погалване. ...
Промяна ли...?
Не се променям
нито от ритник,
нито от погалване. ...
96
1
КАЖИ МИ, ДУША
Държа душата си в длани,
а тя ми се усмихва умълчана.
Питам се,
дали аз в шепи я държа, ...
Държа душата си в длани,
а тя ми се усмихва умълчана.
Питам се,
дали аз в шепи я държа, ...
160
1
Изчезнах завинаги, любими,
като ранена кошута от стадото.
Изминаха много, трудни години,
но все не зарастваше раната...
Изчезнах завинаги, моя обител, ...
като ранена кошута от стадото.
Изминаха много, трудни години,
но все не зарастваше раната...
Изчезнах завинаги, моя обител, ...
297
1
2
Лятото отмина. Ирина облече черната престилка, сложи баретата и тръгна към гимназията с онова нетърпение, което бе трупала през цялата ваканция. Видяха се и в душите им разцъфна пролет. Колко малко му е нужно на човек, за да бъде щастлив и само този, който рядко среща щастието, може да го оцени исти ...
202
Бабо, ти плела ли си някога венче от цветя?
Плела съм, чеденце, плела и вятъра в тях
съм оплитала. От слънчеви лъчи, трева,
планински цветя, дъга, вода даже изтъках
платно. Приших му дребни маргарити. ...
Плела съм, чеденце, плела и вятъра в тях
съм оплитала. От слънчеви лъчи, трева,
планински цветя, дъга, вода даже изтъках
платно. Приших му дребни маргарити. ...
124
1
О, знаете ли, как душата се пие
глътка, по глътка от чашата свята...
от болка безконечна как глухо вие...
и пак пълна остава... но уплашена...?
Знаете ли, как се къса от душата ...
глътка, по глътка от чашата свята...
от болка безконечна как глухо вие...
и пак пълна остава... но уплашена...?
Знаете ли, как се къса от душата ...
161
До тебе е така красиво...
дори когато мълчиш,
дори небето да е сиво
и лее капките сълзи.
Очите ти говорят... ...
дори когато мълчиш,
дори небето да е сиво
и лее капките сълзи.
Очите ти говорят... ...
162
1
2
Дяволът не тъпче падналите, робите.
Те сами в кал, и воня са се натъркаляли.
Той се стреми към онези – волните,
запътили се към върховете издялани.
Примки хвърля. И някой грешен се улавя. ...
Те сами в кал, и воня са се натъркаляли.
Той се стреми към онези – волните,
запътили се към върховете издялани.
Примки хвърля. И някой грешен се улавя. ...
253
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
