NadeBo (Надежда Борисова) - Произведения

Мътна вода

МЪТНА ВОДА
/разказ откровение/
Мъчителен ден, изпълнен с всички нюанси на чувствата – радост, ужас, страдание, помитащи спомени за любов, последвана от подлост, предателство, престъпление, Божествено наказание, изповед и разкаяние! Аз най-малко съм засегнат от всички събития, но бях участник и свиде ...

NadeBo

Проза » Разкази

2021-01-18T00:41:16+02:00 680 1

Гост

Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.
Вярваме, че всичко е възможно да се случи.
Гост неканен от прага можеш ли пропъди,
щом самият Бог за него вратите е отключил?
Едва помислила, дори видяла, че пролетта ...

NadeBo

Поезия

2020-04-10T08:42:35+03:00 739 1

Спиралата на Ада

Светът е стъпил върху хлъзгава спирала –
единствена връзка между вчера... и... утре.
Днес е ужасяваща неизвестност от Ада,
прегърнала човечеството отвън и отвътре.
Всичко е сведено до въпроси безбройни, ...

NadeBo

Поезия

2020-03-19T11:54:24+02:00 758

Търся те

ТЪРСЯ ТЕ
Търся те в бързеите на отчаяна вода,
полетяла към водопада, със снага
обречена да се разпада на частици
и да се слее в нови страстни изблици. ...

NadeBo

Поезия

2020-03-08T07:40:49+02:00 845 1

Тя е жена

ТЯ Е ЖЕНА
На земята не всяка жена е Богородица,
но всяка е озарена от Нейната светлина.
Любовта й свята не признава граница -
майка всеотдайна, спътница до мъжа. ...

NadeBo

Поезия

2020-03-06T07:22:47+02:00 1K 2

Небесна целувка

НЕБЕСНА ЦЕЛУВКА
Дръпне ли се облачната сива завеса,
или земята излезе от нощния сън,
измиват очите си недрата небесни
и виждат колко омайно красиво е вън. ...

NadeBo

Поезия

2020-03-05T07:43:56+02:00 1.1K

За живите

ЗА ЖИВИТЕ
Какво празнуваме, честваме днес?
Смъртта на загиналите отдавна,
или извоюваната наша свобода,
която купувахме, продавахме ...

NadeBo

Поезия

2020-03-04T08:20:31+02:00 915

Картини от

КАРТИНИ ОТ
Блестят мокрите от дъжда тротоари.
Звездите посаждат там свои цветя.
Луната целува букетчета минзухари.
Клоните сплитат среднощна дъга. ...

NadeBo

Поезия

2020-02-29T07:45:19+02:00 709

Лунно блестящи зеници

Пеперуди в мрака не летят.
Изгарящи търсят светлината.
Мимолетен вик е техния път,
но разтварят цвета на душата.
Светулките са нежна искра, ...

NadeBo

Поезия

2020-02-27T23:20:12+02:00 1.4K 2

Действителност

А може ли някой да каже какво е „Действителност“?
Ръка на сърцето да сложи и каже: „Разбирам...“
Всичко е потънало в зловеща примитивност,
първичност дивашка, която душите раздира.
А не са времената на тояги и оръжия – камъни. ...

NadeBo

Поезия

2020-02-27T00:19:10+02:00 780

Каква е премяната

В какво светът се е променил
от своето създаване, до днес?
Милиони поколения сътворил
с еднакви грехове, дързост и чест.
Технологиите само се променят ...

NadeBo

Поезия

2020-02-26T11:59:15+02:00 623

Любов загребвам

ЛЮБОВ ЗАГРЕБВАМ
Протягам ръка... да те докосна...
Не зная как... сърцето го поиска...
Към тебе тичам весела и боса.
Слънцето лъчи в очите плиска. ...

NadeBo

Поезия

2020-02-24T23:14:16+02:00 826

Да те нарисувам в картина или стих

Как бих могла на картина да нарисувам
светлината, която от сърцето ти свети?
Може би погледа гальовно, нежно лунен,
ще изпълня със звездите – искрици от небето.
Как бих могла да нарисувам душата ти - ...

NadeBo

Поезия

2020-02-22T13:11:44+02:00 1K 1 1

В бъдещето

Погледнах в бъдещето...
То се смали...
до моя поглед.
Това ли е могъществото...?
То покори ...

NadeBo

Поезия

2020-02-20T00:09:36+02:00 876

Сянката

Сянката... твоята сянка... пред теб,
зад теб, сляла се с твоето тяло...
Прозрачна, бездуховна – сив креп...
Не е момичето усмихнато в бяло.
Но ако си проницателен и се взреш ...

NadeBo

Поезия

2020-02-18T22:55:44+02:00 787

Как искам да застанеш

Как искам да застанеш на вратата ми,
сякаш се завръщаш от далечен път,
да те прегърна, да се слеят сърцата ни,
кървави вени отново в нас да заврят.
Да пия дълго, много дълго очите ти. ...

NadeBo

Поезия

2020-02-15T22:35:12+02:00 841

Кога позволихме

КОГА ПОЗВОЛИХМЕ
Кога позволихме на злото да ни прегърне,
да сложи мъртвешка целувка на нашите
още топли устни, с две да му отвърнем,
да легнем в леглото кално на търгашите? ...

NadeBo

Поезия

2020-02-14T10:45:18+02:00 739

Забравени души

Върви по пътеката, прегърбена леко.
Краката се сплитат и тръгва на криво.
Погледи тъпи, душата отхвърлена
загърбва и болката своя прикрива.
Влиза в магазина. Ябълки взима, ...

NadeBo

Поезия

2020-02-12T23:37:57+02:00 782 2

Ти си самият живот

ТИ СИ САМИЯТ ЖИВОТ
Скитнице Любов,
безплътна, невидима,
близка и далечна,
с име и безименна, ...

NadeBo

Поезия

2020-02-12T07:42:51+02:00 685

А вече е зима

Ти сложи ръката си на моето рамо.
Просто приятелски ме поздрави.
Нещо трепна, не в сърцето ми само,
премина и в студените мои пръсти.
Спомних си - някога бях те желала ...

NadeBo

Поезия

2020-02-09T00:30:19+02:00 819

Тъга

ТЪГА
Стича се от небесната вис сълза - несбъднато желание.
Размахва едното си крило птица - прекършена мечта.
Целува в унес кръста - в мислите стаено упование.
Към тъмното небе протяга шепнещо молитвено ръка. ...

NadeBo

Поезия

2020-02-06T21:57:14+02:00 1.5K 2

Стиховете ми

СТИХОВЕТЕ МИ
Всеки ден „раждам“ едно, две деца,
Те имат акт за раждане, дата, година.
Мъчително е раждането, но любовта
е в усмивката и прегръдката ни силна. ...

NadeBo

Поезия

2020-02-06T17:35:08+02:00 652

Кой луд иска

КОЙ ЛУД ИСКА
Кой луд иска да живее хиляда години,
или , ако може, да е безсмъртен дори?
Знае ли той, какво са хиляда ледни зими,
какво е да обвържеш годините с мечти? ...

NadeBo

Поезия

2020-02-05T07:47:58+02:00 720

Можеш ли

Можеш ли затвори словото в клетка?
То ще намери хиляди пролуки.
Ще свети ярко и ще търси сметка
на тесногърди хора и неуки.
С палка можеш ли затвори устни? ...

NadeBo

Поезия

2020-02-02T23:08:13+02:00 912

Ще възкръсна

„...не сте виновни... моя е вината,
че злото и обидите прощавам...
да съм натрупала приличен бонус -
не съм... тъгата ми го знае... „
„Тъга“ от Katia Kremser ...

NadeBo

Поезия

2020-02-02T07:44:38+02:00 908

Нека тя избира

НЕКА ТЯ ИЗБИРА
Лек повей на космическия вятър
усуква времето на нашата земя
и объркването в земния театър
посоките подменя на света. ...

NadeBo

Поезия

2020-01-31T19:25:14+02:00 748

Като буря

КАТО БУРЯ
Стоиш... нещо чакаш...какво?
Да видиш как стена и плача
пред теб? Ти не си божество.
Няма в краката ти да се влача. ...

NadeBo

Поезия

2020-01-30T10:58:35+02:00 716

Стойности

СТОЙНОСТИ
Стойност, как да те измеря,
през аномалиите на деня?
Колко обич дадох вчера
и колко взеха ми сега? ...

NadeBo

Поезия

2020-01-27T07:37:46+02:00 831 1 3

Актьори

В този задължителен театър – живот,
по неволя играех главната роля.
Край мен се движеше общество,
научило в спектакъла ролята своя.
Малко ръкопляскаха, душата видяли. ...

NadeBo

Поезия

2020-01-23T23:50:41+02:00 945 1 3

Апокалипсис

АПОКАЛИПСИС
Реки със сиви, сухи дъна.
Планини - голи, зловещи скали.
Океани, запълнени с пепелта
от живот, мечти – отдавна били. ...

NadeBo

Поезия

2020-01-23T11:55:43+02:00 944

Снежинки

Тя се роди в небесния световъртеж.
Бавно се спусна люляна към земята.
Съдбовен, изгарящ душата копнеж,
да докосне усмивките на децата.
Играеше танците със сестрите си ...

NadeBo

Поезия

2020-01-22T08:53:12+02:00 730 1 3

Пропукан лед

ПРОПУКАН ЛЕД
Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено. ...

NadeBo

Поезия

2020-01-20T07:58:29+02:00 725 2

Нарисувах с думи

Картина... сюрреалистична...
И Аз... А, коя съм Аз? -
Поезия песимистична...,
или оазис от атлас,
объркан, сбъркан, или ум полудял, ...

NadeBo

Поезия

2020-01-18T23:36:50+02:00 721 2

Аз си искам

АЗ СИ ИСКАМ
Кажете ми...!
Сълзите ми горещи се молят... -
Търсят опрощение...
В тях кълни обидата, ...

NadeBo

Поезия

2020-01-18T07:47:56+02:00 671

Ще изчезнеш

Ще те заключа в глътката вино.
Ти ли сложи в него черен пипер?
Пáри в гърдите жар и е горчиво.
Изчезва ли от огън тежък хабер?
Тежи на сърцето, сякаш прокоба, ...

NadeBo

Поезия

2020-01-16T23:31:09+02:00 701

Вълните на мислите

Когато се впусна по вълните на мислите,
на перваза на прозореца се настанява луната,
пръска по масата кехлибари толкова чисти,
че потъват като шепа надежди в душата.
Луната... с чаровна усмивка... тръгва си бавно. ...

NadeBo

Поезия

2020-01-15T23:37:52+02:00 650 1

По друг начин аз не умея

Змия се плъзна по тялото ми,
в сърцето ми се приюти
и ми каза: „Довери ми се!“
Аз и се доверих.
Паяк се спусна от тавана, ...

NadeBo

Поезия

2020-01-14T20:54:21+02:00 742 2

Полет

ПОЛЕТ
Заспивам
в скута ти,
Любов...
Завиваш ме ...

NadeBo

Поезия

2020-01-13T07:49:51+02:00 847 1

Пясък

Сърцето... - малко, пърхащо, ранимо,
полет в свят от сладки и горчиви тайни,
грешки преодолими и непреодолими,
довели до открити, тежки, гнойни рани.
Силата ти само в добрината търсих. ...

NadeBo

Поезия

2020-01-11T19:29:57+02:00 672

Сняг тихо пада

Прегърнаха се море и небе.
Снежни клиле - нежно бели.
Прилепили сърце до сърце -
любов, непознаваща предели...
Целувки, пиещи радостта ...

NadeBo

Поезия

2020-01-11T00:11:10+02:00 1.5K