NadeBo

462 резултата

Да ме четат

ДА МЕ ЧЕТАТ
Потъвам в мъглата на безвремието –
разкъсаните мисли и чувства се носят
по вълните раздиплени на морето,
ръце протягат, бреговете си просят... ...
406 1

Клетвата

КЛЕТВАТА
Болките започнаха изведнъж – силни, убийствени, ужасяващи. Успя само да се тръшне на леглото.Гърчеше се като лист, подпален от огън.
Чуваше се само съскащ звук, издаван от широко отворената й уста, които искаха да поемат въздух и изпълнят дробовете й за живот. Недостигът му замъгляваше мозъ ...
661 1

Гладни и жадни

ГЛАДНИ И ЖАДНИ
Защо винаги сме гладни... и жадни...?
Не ни достига хлябът, виното, водата,
любовта, обичта, дните на хладно,
или пък в студената зима – лятото. ...
392

Пъпната връв

ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...
567

Свят

СВЯТ
Не се понася лесно чуждата радост,
дори когато си изпълнен със своя,
сърцето ти се изпълва с ревност,
която нараства -вълна в прибоя. ...
355 1

Стихията

СТИХИЯТА
Стихията на живота
превърна в капан дните ми.
Голгота...
Тленност в очите ми. ...
450

Депресията

ДЕПРЕСИЯТА
В депресията омразата се ражда
солена – прилив на солено море,
горчива – хинин без подслаждане,
отровна – отрова от змийско небце, ...
405 1

На любов по-богата

НА ЛЮБОВ ПО-БОГАТА
Времето – равномерно повтарящ се вик
в разранената, кървяща гръд на вечността,
с пръстите си ноктести изрисувала лик
на вселенския път върху мраморна скала. ...
417 1

Детелиново легло

ДЕТЕЛИНОВО ЛЕГЛО
Обърна и гръб много рано – отдавна.
Притисна я в сърцето си – на дъното.
Сложи и кръст. - За слава бе жадна.
Всичко мечтано, от Бога бе сбъднато. ...
452

Пепел от рози

ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ
Различна съм... и го зная.
Зная, че всички сме различни
в синевата, на света в омая...
жадуваме дя сме обичани. ...
505 1 1

Ограничени мечти

ОГРАНИЧЕНИ МЕЧТИ
Каква е връзката с брачни халки без любов?
Парите ли са виновни, или други причини?
Дори животните се подготвят за разплод,
очаквайки тръпката през сърцето да мине. ...
434 1

Ако останем "живи"

АКО ОСТАНЕМ „ЖИВИ“
Обгърнати в пламъка на зората,
погалени от топлината на бриза,
възкръсваме светли в мечтата,
любовна стрела да ни прониже. ...
341

Енигма

ЕНИГМА
Животе, когато си тръгнем,
заключи вратите на дома ми,
изтрий стъпките ни стръмни,
в различни посоки тръгнали. ...
398

Спомни си

СПОМНИ СИ
Спомни си нощите, в които бяхме двама,
не утрото, когато дълго се разделяхме.
За някои, това е може би лъжа, измама,
но ние, в болка, искрена любов споделяхме. ...
390

Нищо по-хубаво

НИЩО ПО-ХУБАВО
На търговската площ на пазара
две клетки за котки лежаха.
В едната едра, наежена, бяла,
а в другата – сива, ръмжаща. ...
503 1

Есенно писмо

ЕСЕННО ПИСМО
Пиша ти късно. Много добре го зная.
Отмина лятото и е късна гола есен.
Отдавна беше – неочакван края.
Отдавна замлъкна недопятата песен. ...
442

Неизвестното

НЕИЗВЕСТНОТО
Усетило близостта на объркана душа, змийчето изпълзя изпод камъка, протегна се блажено от топлината на слънчевите лъчи и набързо се шмугна в лабиринта от мисли на Нели. Там видя много цветове, които не харесаха на подлата й същност и тя започна настървено и последователно да ги хапе. Те ...
518

Жигосани

ЖИГОСАНИ
Жигосани с името си от рождение,
с бащините и фамилни грехове,
влизаме в свят на избавление,
или крещящи нямо страхове. ...
344

Хоризонти

Все към някакви хоризонти вървим.
Очи отворили, пред нас е света.
Направили стъпка, от радост крещим,
напътствани от подадена ръка.
Очите, вперени напред и нагоре. ...
369

Тайнството Любов

ТАЙНСТВОТО ЛЮБОВ
Тайнството Любов
рисува по душите
приказка,
от векове разказвана ...
390

МЪЛЧАНИЕ

МЪЛЧАНИЕ
Мълчанието питам...
Мрак е...
То мълчи.
През иглени уши ...
367

В мъглявините

В МЪГЛЯВИНИТЕ
Търси ме там – горе – в мъглявините,
все по-далеч от „слънца, луни и звезди“.
Без път от камък, на камък прелитам,
но не загубих смисъла на своите мечти. ...
423 1

Откровение

ОТКРОВЕНИЕ
Проклети дни!
Прокълнати от Някой надежди!
Още по-клети детски усмивки!
От курията звяр озъбен слухти. ...
415 1

Рими несподелени

РИМИ НЕСПОДЕЛЕНИ
Тъмнината слива шарките на света до непрогледност.
Включвам, изострени до предела, сетивата си на макс.
То е магия, радост, болка и обич, то е неизбежност
на духовното горене, сърдечния пламък, пареща власт. ...
338

Създай ме

СЪЗДАЙ МЕ!
Още един щрих на тънкото перо
и пътеките ще бъдат прокарани,
на очите от магичното същество,
до рожденото място – душата й. ...
484

Мостове

МОСТОВЕ
Има много видове различни мостове.
Между села, паланки, речни брегове,
между континенти и различно слово.
Те свързват човешки земни светове. ...
381 1

Предсказано

ПРЕДСКАЗАНО
Вечерта си проправяше път между пухкавите бели облачета. Обагрени в златно и червено от последните слънчеви лъчи те се движеха, променяха формата си, групираха се и изтласкваха нагоре тъмнината. Тя не се предаваше и проблясваше с нишки откраднати от златния кордон. Небето се изпъстряше о ...
504

Ти за всичко си едно

ТИ ЗА ВСИЧКО СИ ЕДНО
Сърце, ти си нежна, плаха кошута.
Трепваш от всеки шум неочакван.
На страж си всяка житейска минута.
Стенеш по пътя неравен обратен. ...
361

Без услоеия

БЕЗ УСЛОВИЯ
Зная, че не трябва да те чакам.
Десетилетия вече отминаха.
Но жадна престана ли в мрака,
видение мое, да те виждам, ...
436 1

Картината живот

КАРТИНАТА ЖИВОТ
Гледам в пространството синкаво празно.
Там искам да видя картината на живота.
Тя бавно, като през сълзи, мъгла, се показва,
изплувала от спомените гордо-сирота. ...
372

Прости ми, животе!

ПРОСТИ МИ, ЖИВОТЕ!
Не чакам... вече не чакам
от празна луна – светлина,
по изкъртените релси – влака,
да понесе и мойта душа, ...
508 1

Към вечността

КЪМ ВЕЧНОСТТА
Вече разбираше, усещаше, че е жива. Чуваше шумове. Тялото й потрепваше.
Можеше да движи пръстите на ръцете и краката си. Но не искаше да отвори очите си. Устните й мълчаха стиснати. Съзнанието й възвръщаше способностите си постепенно с отслабването въздействието на упойката. Появи се у ...
488

СЯНКАТА НА СПОМЕНА

СЯНКАТА НА СПОМЕНА
Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена. ...
380 1

Но не под индиго

НО НЕ ПОД ИНДИГО
Зеници на сърна – кладенец дълбок,
прозорец луннен, светъл към душата,
светлина от залез ярък, пъстроок,
пясък речен, проблясващ в тъмнината. ...
473 1

Братко

БРАТКО
Бурният вятър отвя далече сълзите ти.
Отливът отнесе страданието завинаги.
Мъката огнена първо взе очите ти,
а после и теб в последните мигове. ...
466 1

С любов побеждавах.

С ЛЮБОВ ПОБЕЖДАВАХ
С дребни корени, в чужда земя посадена,
се хванах здраво за пръстта камениста,
под твърда скала с мъка ги проденах,
но достигнах жилка от водата бистра. ...
387

Хлябът на моя живот

ХЛЯБА НА ЖИВОТА МИ
Хлябът на живота ми е отдавна опечен.
Събирах прашинки от нерадостно детство,
от младост на страдание, болка обречена,
ръкойките носех, житото млях със сърцето. ...
478 1

Светът ни

СВЕТЪТ НИ
Светът ни се пръска... внезапно... на мига –
кристална чаша... на парченца разбита...
Докосвайки ни, всяко е нанесена щета
на чувства святи... преди да политнат... ...
403

Между раждането и смъртта

МЕЖДУ РАЖДАНЕТО И СМЪРТТА
Вик е раждането, вик – смъртта,
с устни за въздух зажаднели.
Вик зовящ живот е любовта,
погълнал душевните предели. ...
633 2 1

Началото

НАЧАЛОТО
В зениците на Илко небето се раздвои. В празното пространство избухна дим на кълба. Слънцето се скри гневно зад облак. Развилня се буря. Тя гонеше нещо вътре в него, кършеше, стенеше. Кръвта нахлу на вълни в гърдите, преля, но продължи да пъпли нагоре, подпали сърцето и замъгли съзнанието. ...
558