NadeBo
462 резултата
ДО КРАЯ ЩЕ ГОРЧИ
Душата ми е стон и вик,
някъде през космоса преминал.
Един безконечен миг
в сълзата ми застинал. ...
Душата ми е стон и вик,
някъде през космоса преминал.
Един безконечен миг
в сълзата ми застинал. ...
295
Мълчаливо гледа дървото в облаците,
оголено, настръхнало, поглед впило,
емблема на гордост, едно от жреците
тайните земни и мъдрост притаило.
Брои точно годините обезлистване. ...
оголено, настръхнало, поглед впило,
емблема на гордост, едно от жреците
тайните земни и мъдрост притаило.
Брои точно годините обезлистване. ...
214
1
ЧУДОТО
Било отдавна, много отдавна, в лето забравено, но от историци записано. В едно кралство, в едно господарство, в кралския двор кралицата родила две дъщери – близначки. Цялото кралство ехтяло от радостните възгласи на поданиците. Кралят влязъл в покоите на съпругата си, прегърнал я, целунал я и ...
Било отдавна, много отдавна, в лето забравено, но от историци записано. В едно кралство, в едно господарство, в кралския двор кралицата родила две дъщери – близначки. Цялото кралство ехтяло от радостните възгласи на поданиците. Кралят влязъл в покоите на съпругата си, прегърнал я, целунал я и ...
412
1
ВЕЧЕ НЕ БРОЯ
Вече не броя животите си.
Не са девет, но знае ли се –
човек съм, не мъркаща котка.
Имам възобновяеми клетки. ...
Вече не броя животите си.
Не са девет, но знае ли се –
човек съм, не мъркаща котка.
Имам възобновяеми клетки. ...
347
СМИРЕНА
Погледът, в прашната стена забит,
дълбае със силата на остър свредел.
Гледецът вече в черна сянка е обвит.
През нея с ръце пътува все напреде. ...
Погледът, в прашната стена забит,
дълбае със силата на остър свредел.
Гледецът вече в черна сянка е обвит.
През нея с ръце пътува все напреде. ...
270
1
1
Сврях се в корените на родословното дърво -
лабиринт безкраен от забравени кръстове.
Всеки носи своето земно, тайно същество,
на частици по разклоненията разпръснато.
Протягам ръце. Докосвам ги с пръстите. ...
лабиринт безкраен от забравени кръстове.
Всеки носи своето земно, тайно същество,
на частици по разклоненията разпръснато.
Протягам ръце. Докосвам ги с пръстите. ...
524
2
1
САМОТНА ДУША
Заглъхва любовта ми в самотата.
Отдавна е загубена страстта
към пола мъжки и играта,
загледани по пътя на смъртта. ...
Заглъхва любовта ми в самотата.
Отдавна е загубена страстта
към пола мъжки и играта,
загледани по пътя на смъртта. ...
189
1
ТЯ ЛЮБОВТА
Тя се роди заедно с теб. Беше в теб – пътуваща между сърцето и душата ти. Ти беше малка, но обичана до безкрайност, без предели на чувствата. Обгръщаха те с тази обич, като с пухена нежна завивка. Прегръщаха те и те притискаха до сърцата си. Така тя усети сродното с нея – любовта на родит ...
Тя се роди заедно с теб. Беше в теб – пътуваща между сърцето и душата ти. Ти беше малка, но обичана до безкрайност, без предели на чувствата. Обгръщаха те с тази обич, като с пухена нежна завивка. Прегръщаха те и те притискаха до сърцата си. Така тя усети сродното с нея – любовта на родит ...
573
1
2
СИВА „ПРИКАЗКА“
Небе – сива, тежка коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо дълга зима...
Ще си измешаме краката... ...
Небе – сива, тежка коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо дълга зима...
Ще си измешаме краката... ...
300
1
2
ЗА ГРЕХА И ЛЮБОВТА
Изгаряме двама в тази любов непосилна.
Душите ни стенат от тежки окови, вериги.
Да се разделим е невъзможно, непосилно.
Греховно е и пълзят по петите ни интриги. ...
Изгаряме двама в тази любов непосилна.
Душите ни стенат от тежки окови, вериги.
Да се разделим е невъзможно, непосилно.
Греховно е и пълзят по петите ни интриги. ...
283
1
1
КАПКА
Аз съм споменът ти...
Защо ме гледаш кръвнишки?
Не чакам да кажеш: - Прости!
Не очаквам даже въздишка. ...
Аз съм споменът ти...
Защо ме гледаш кръвнишки?
Не чакам да кажеш: - Прости!
Не очаквам даже въздишка. ...
381
1
2
КЪЩАТА
Къщата, която е подслонила душата ми
безвъзвратно се пука и бавно руши.
На призрак е заприличала съдбата ми.
Всеки ъгъл и керемида от болка крещи. ...
Къщата, която е подслонила душата ми
безвъзвратно се пука и бавно руши.
На призрак е заприличала съдбата ми.
Всеки ъгъл и керемида от болка крещи. ...
240
Вече докрай ти се подчинявам,
разбрала, че ти си частица от Бога в мен,
непреходна, безсмъртна. Узнавам,
че ме водиш по пътя в моя ден.
Дълго влизах в двубой тежък с нея, ...
разбрала, че ти си частица от Бога в мен,
непреходна, безсмъртна. Узнавам,
че ме водиш по пътя в моя ден.
Дълго влизах в двубой тежък с нея, ...
252
СЛЕД ДЕНОНОЩИЕ
Ден черен,
ден на болка, страх, взаимност и отдалеченост.
Ден – безвремие, неуверен,
горчив вкус на тежка обреченост. ...
Ден черен,
ден на болка, страх, взаимност и отдалеченост.
Ден – безвремие, неуверен,
горчив вкус на тежка обреченост. ...
462
КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...
268
СТЪПКИТЕ ТИ ЛЮБОВ
Съществувам чрез стъпките ти, любов.
По тях се изкачвам до върха на дъгата.
Кръгозорът ме обгръща в нежен зов
и палитра нежни цветове за душата. ...
Съществувам чрез стъпките ти, любов.
По тях се изкачвам до върха на дъгата.
Кръгозорът ме обгръща в нежен зов
и палитра нежни цветове за душата. ...
247
1
МОЯТА МОЛИТВА
/в акростихове/,
Аз и моите събратя
Били сме и винаги ще бъдем твои чада.
Вярваме в теб и твоята благодат. ...
/в акростихове/,
Аз и моите събратя
Били сме и винаги ще бъдем твои чада.
Вярваме в теб и твоята благодат. ...
194
ДЕТЕ НА ВЯТЪРА И БУРИТЕ
Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина. ...
Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина. ...
327
1
Душа, защо ми даваш безплътни надежди?
Не виждаш ли голите клони черни отвън,
на небето смръщените рошави вежди
и сърцето зовящо спокойствие и сън?
Не усещаш ли изпиващите болки, ...
Не виждаш ли голите клони черни отвън,
на небето смръщените рошави вежди
и сърцето зовящо спокойствие и сън?
Не усещаш ли изпиващите болки, ...
417
БЪДИ В МЕН
Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност. ...
Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност. ...
326
ПРОСТИ НИ
Помен за мъртвите
нещастници, или щастливци...
Носим ли ги в сърцата си, непокътнати?
Или ФБ ни отваря зениците? ...
Помен за мъртвите
нещастници, или щастливци...
Носим ли ги в сърцата си, непокътнати?
Или ФБ ни отваря зениците? ...
337
Протягаш ръце...
шепи пълни с добрини...
Отлитат...
Не питаш къде,
ще оставят ли следи, ...
шепи пълни с добрини...
Отлитат...
Не питаш къде,
ще оставят ли следи, ...
767
1
2
НЕУГАСВАЩ ПЛАМЪК
Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня. ...
Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня. ...
310
Вали...
От керемидите като ручей се лее.
По земята се разстилат мокри коси.
Песен тъжна за обич капките пеят.
В локвите плуват разплакани очи... ...
От керемидите като ручей се лее.
По земята се разстилат мокри коси.
Песен тъжна за обич капките пеят.
В локвите плуват разплакани очи... ...
676
2
3
Обрече ме от въглени жена,
какво е болка да изпитам,
по път да срещна Бог и Сатана,
горчивото на всичко да опитам.
Жаравата легло горещо беше. ...
какво е болка да изпитам,
по път да срещна Бог и Сатана,
горчивото на всичко да опитам.
Жаравата легло горещо беше. ...
269
1
2
БУЙНА РЕКА
Дива, буйна река е животът ми.
Изворът и се не знае къде е,
от къде засилен тръгва скокът и,
коя майка песен нежна е пеела. ...
Дива, буйна река е животът ми.
Изворът и се не знае къде е,
от къде засилен тръгва скокът и,
коя майка песен нежна е пеела. ...
285
ЗАЛЕЗА НА ГОДИНИТЕ
Когато годините към залез накланят
и мракът се спуска в сълзливи очи,
всеки търси последен лъч да се хване,
светлинка в душата си да задържи. ...
Когато годините към залез накланят
и мракът се спуска в сълзливи очи,
всеки търси последен лъч да се хване,
светлинка в душата си да задържи. ...
363
ВЪЗДИШКАТА НА ЛИСТАТА
Листенцата на цветята осланени
тихо, тъжно падат на калната земя.
Въздишките им от смъртта погалени
потъват бавно в капките бяла роса. ...
Листенцата на цветята осланени
тихо, тъжно падат на калната земя.
Въздишките им от смъртта погалени
потъват бавно в капките бяла роса. ...
388
Бурен океан са очите ти.
Кървящата болка в тях се разлива.
Умират душите ни.
Пясъкът на дъното ги обвива.
Две сърца, на два острова изхвърлени, ...
Кървящата болка в тях се разлива.
Умират душите ни.
Пясъкът на дъното ги обвива.
Две сърца, на два острова изхвърлени, ...
266
1
Потъваме в блатото на живота... Потъваме... дори без да го осъзнаваме – бавно, плавно, рушещо, погиващо... Не са ни виновни технологиите, нито политиката, или великите сили. Виновна е нашата духовна нищета – да бъдем по-далеч от раздорите, от страшното, от непознатото, да живеем ден за ден, да вземе ...
866
СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...
394
1
1
НЕОТЛЪЧНО
Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване. ...
Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване. ...
213
ГЛЕДАМ ГО В УПОР
Посрещнала шамарите рано,
лицемерието и подлостта,
видях над мен небе раздрано
и на Сатаната черната ръка. ...
Посрещнала шамарите рано,
лицемерието и подлостта,
видях над мен небе раздрано
и на Сатаната черната ръка. ...
238
2
Дива съм, дива, приятелко,
или както казвам – дъще моя.
Не зная дали е дива моята създателка,
но че светът е див
и излязъл от строя, ...
или както казвам – дъще моя.
Не зная дали е дива моята създателка,
но че светът е див
и излязъл от строя, ...
486
2
Стоиш пред огледалото. Коси разресваш.
Очите ти са впити в образа отсреща.
Изучаваш се. Мълчиш. Дали ще се харесаш?
В сърцето ти припламват огньове горещи.
Погледът ти става, без вино, нежно пиян. ...
Очите ти са впити в образа отсреща.
Изучаваш се. Мълчиш. Дали ще се харесаш?
В сърцето ти припламват огньове горещи.
Погледът ти става, без вино, нежно пиян. ...
402
2
2
СЪРЦЕТО РАЗКЪСАНО ВЕЧЕ ГО НЯМА
Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи. ...
Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи. ...
326
Всеки миг идва със своето неповторимо дихание,
топло възбудено, или скърцащо в болка кървяща,
преливащо в прелестта на бухнали цветни ухания,
задъхано от изкачване към върховете пламтящи,
занемяло от ужас пред подлост, човешко лицемерие, ...
топло възбудено, или скърцащо в болка кървяща,
преливащо в прелестта на бухнали цветни ухания,
задъхано от изкачване към върховете пламтящи,
занемяло от ужас пред подлост, човешко лицемерие, ...
251
1
В небето се разлистват тъмни облаци.
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.
Земята ли оглежда греховете си там. ...
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.
Земята ли оглежда греховете си там. ...
247
Скарали се славеят и чучулигата.
От двамата кой е по-голям певец.
Дочула, долетяла и авлигата.
Присламчил се дори един щурец.
Изправили глави и земни твари. ...
От двамата кой е по-голям певец.
Дочула, долетяла и авлигата.
Присламчил се дори един щурец.
Изправили глави и земни твари. ...
278
1
1
КАКВО ЩЕ НАРИСУВАШ
Ти искаш да ме нарисуваш на платното,
но знаеш ли какво ще нарисуваш там!
Една жена смачкана брутално от живота,
или назъбен връх, изправен гордо сам. ...
Ти искаш да ме нарисуваш на платното,
но знаеш ли какво ще нарисуваш там!
Една жена смачкана брутално от живота,
или назъбен връх, изправен гордо сам. ...
371
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
